winless
Сехер изпълнява желанията на Юсуф и на Яман. След събитията, свързани с отвличането на Дуйгу, Семра променя отношението си към дъщеря си. Вижте какво ще се случи в епизод 482 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 482 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 5 март 2025 по NOVA.
Сехер изпълнява желанията на Юсуф и на Яман.
След събитията, свързани с отвличането на Дуйгу, Семра променя отношението си към дъщеря си.
Сехер се изпълнява желанието на Юсуф и облича разкошна рокля за рождения му ден.
– Юсуф ме помоли да избера красива рокля! – казва Сехер на Неслихан, докато тя ѝ помага да се облече. – Как изглеждам в тази?
– Ти си по-красива от принцеса! Наистина си ослепителна! – възкликва Неслихан.
– Не съм ли прекалено официално облечена? Ами ако привлека твърде много внимание? – суети се Сехер, а в гласа ѝ се усеща притеснение.
– Ти и без тази рокля привличаш вниманието – признава Неслихан с лека усмивка. – Каквото и да облечеш, всичко ти отива! Г-н Яман не откъсва очи от теб. Той е до ушите влюбен в теб!
– Неслихан?! – укорява я Сехер, хвърляйки ѝ предупредителен поглед.
– Извинявай, забравих се! – смутено отвръща Неслихан. – Прости ми! Но, наистина, ти си ослепителна! Всички ще бъдат възхитени!
В този момент в стаята влиза Юсуф. Очите му заблестяват от възхищение.
– Лельо, ти си по-красива дори от принцеса! – възкликва той. Приближава се до нея и шепне заговорнически: – Ще ти кажа нещо, преди да ме е чула Ойкю… Ти си много по-красива от нея!
– И ти си най-красивият ми малък принц! – отвръща Сехер с топла усмивка и го притиска в обятията си.
Юсуф хваща леля си за ръка и я повежда към хола.
– Колко е красива! Истинска принцеса! – възкликва едно от приятелчетата му, възхитено от Сехер.
Яман се обръща и в този миг времето сякаш спира. Той не може да откъсне очи от нея – възхитен, загубен в красотата ѝ.
Настъпва моментът Юсуф да духне свещичките на тортата. Съсредоточава се, поема дълбоко въздух и с едно духване ги изгасва.
– Ура! Духнах ги наведнъж! Това означава, че желанието ми ще се сбъдне! – радостно извиква той.
– Какво си пожела? – любопитно пита Неслихан.
Юсуф се усмихва хитро и с блясък в очите отговаря:
– Искам леля ми и чичо ми винаги да са до мен… и да спят в едно легло!
След това се приближава до Неслихан и ѝ прошепва на ухо:
– Имам и още едно желание, но е свързано с Ойкю.
Зия вдига фотоапарата, готов да улови момента.
– Хайде, Яман, Сехер, приближете се един до друг! Ще ви направя снимка.
– Достатъчно близо съм! – казва притеснено Сехер.
В този миг Яман я хваща за ръката и леко я придърпва към себе си. Тя потръпва от допира му.
– Ела по-близо, за да влезем и двамата в кадъра – казва Яман с тих, но настоятелен тон.
Сехер го поглежда колебливо, но не се отдръпва.
– Стана много хубава снимка! – заявява Зия доволно.
След това си правят обща снимка на всички, които живеят в имението.
Музиката изпълва залата, а Сехер танцува с Юсуф. След танца момчето я хваща за ръка и я отвежда при Яман.
– Чичо, извинявай, че „откраднах“ леля – казва Юсуф с лукава усмивка. – Но ти знаеш, че тя не е само твоя принцеса, а и моя!
Яман се засмива.
– Благодари се, че днес имаш рожден ден, иначе нямаше да го допусна – шегува се той. – А ти няма ли да поканиш Ойкю на танц?
Юсуф се замисля.
– Не знам дали ще иска… – отвръща несигурно.
– Ако не я попиташ, няма да разбереш, нали? – подканва го Яман.
– Но… трябва ли? – чуди се Юсуф. После ги поглежда умоляващо. – Но, моля ви, не ме оставяйте сам! И вие също трябва да танцувате!
Сехер хвърля тревожен поглед към Яман.
– Днес Юсуф има рожден ден. Да не го разстройваме – казва Яман и протяга ръка към нея. – Ще потанцуваме ли?
Сехер се колебае, но в крайна сметка слага ръката си в неговата.
– Чичо Зия, хайде и вие танцувайте! – призовава Юсуф с нетърпение.
– Но аз… не умея да танцувам – казва Чичек, смутена.
– Ще гледаме какво правят Сехер и Яман и ще правим като тях. Да не разстройваме детето, все пак днес има рожден ден! – казва Зия и подава ръка на Чичек.
Двамата започват да танцуват, и макар Чичек да изглежда притеснена, движенията им се получават по-добре, отколкото тя очаква.
След края на вечерта, Сехер подава малка подаръчна кутия на Яман.
– Това е за теб – казва тихо, докато той я отваря.
Вътре лежи малка червена кола – същата, за която Яман е мечтал като дете. Той застива, вперил поглед в подаръка.
– Цяла седмица беше до мен, а аз така и не ти благодарих за това – прошепва Сехер.
Яман я поглежда, после кимва и се усмихва. В очите му проблясва нещо топло – благодарност, нежност… любов.
Междувременно Семра, след всички събития, свързани с отвличането на Дуйгу от Волкан, напълно променя отношението си към дъщеря си. Дуйгу е изненадана, но в същото време щастлива, че майка ѝ ѝ е простила и вече се държи топло с нея.
Дуйгу е дълбоко разочарована от Волкан. Не може да повярва, че той е постъпил така с нея. Цял живот го е считала за най-добрия си приятел – този, който винаги е бил до нея, когато баща ѝ я е изоставил и когато Ясемин е изчезнала. Волкан винаги я е защитавал като по-голям брат, затова сега не може да се примири с предателството му.
– Доверието е като сграда – лесно може да се разруши, но трудно се изгражда – казва Али, докато я наблюдава замислено. – Въпреки всичко Волкан направи това заради болестта си.
– А аз като негова близка приятелка дори не забелязах, че е болен… – прошепва Дуйгу, обвинявайки себе си.
– Престани да се обвиняваш! – отвръща ѝ Али. – Ще имаме много време да говорим за това. Когато излезем в пенсия, ще седим в градината, ще си спомняме всичко и ще се смеем на проблемите, които някога са изглеждали толкова страшни.
В дома на Али всички се наслаждават на вечерята, приготвена от Семра, а Ибрахим яде ястията с такъв ентусиазъм, че ушите му треперят.
– Волкан рано или късно ще бъде заловен. Той не може да ни избяга – казва уверено Кара.
– Когато го видях за първи път, веднага усетих, че нещо не е наред – включва се Султан. – Изобщо не го харесах. Подозирах, че има тъмна страна, и тя в крайна сметка се разкри.
– Да, той беше странен още от самото начало – съгласява се Фърат.
– Аз пък нищо не съм забелязал – намесва се Ибрахим, спирайки за миг, за да сдъвче храната си.
– Всъщност не беше така – обяснява Дуйгу. – Болестта го погуби. Никой от нас не знаеше това.
Междувременно Али и Дуйгу преглеждат докладите, опитвайки се да намерят доказателства за невинността на Ясемин.
– Мислех, че имам добра интуиция като полицай – казва Дуйгу с ясен упрек към себе си. – Всички, дори леля Султан, забелязват нещо обезпокоително във Волкан. Разбира се, те не знаеха, че е болен.
– Лелята има по-добра интуиция от много полицаи – заявява Али с усмивка. – С един поглед тя може да разбере характера на човека.
Дуйгу го поглежда с любопитство.
– Е, кажи ми какво си помисли, когато ме видя за първи път?
– Беше щастлива, че ти ще бъдеш неин съсед. Но всичко се промени, когато разбра, че ти си новият полицай от Анкара. Веднага се превърнахте в „жестокия Дуйгу“, който създава проблеми на племенника ѝ и на целия екип. Тя непрекъснато се оплакваше, че ми лазиш по нервите.
Дуйгу се усмихва под носа си.
– Това вече не се случва, нали? Погледни пътя, който сме изминали. Не те уважавах като ръководител на екипа, а сега почти се превърнах в член на семейството ти.
– Почти? – пита Али с ясен акцент, давайки ѝ да разбере, че тя вече е част от живота му.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg