winless
Между Яман и Сехер възниква забавна, но неловка ситуация, която предизвиква нова вълна от емоции в отношенията им. Дали това ще им помогне да си станат по-близки, или двамата ще се затворят в себе си? Вижте какво ще се случи в епизод 481 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 март 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 481 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 март 2025 по NOVA.
Сехер се опитва да не спи, за да не сънува отново Яман…
Между двамата възниква забавна, но неловка ситуация, която предизвиква нова вълна от емоции в отношенията им. Дали това ще им помогне да си станат по-близки, или двамата ще се затворят в себе си?
Али и Дуйгу успяват да се спасят от ръцете на Волкан.
Вечерта Сехер си прави кафе. Адалет я гледа изненадано – тя никога не пие кафе толкова късно.
– Няма да можеш да заспиш, дъще! – предупреждава я загрижено Адалет.
– Тази вечер и не възнамерявам – отвръща Сехер.
– Сехер, аз отивам да си лягам – казва Адалет и ѝ пожелава лека нощ.
Сехер се прозява. Очите ѝ се затварят за миг, клепачите ѝ натежават.
– Не… не трябва да заспивам – прошепва си тя, сякаш се опитва да се убеди. – Ако заспя, пак ще го сънувам… – притеснява се тя.
За да прогони съня, започва да чисти кухнята.
– Г-жо Сехер, какво правите? – внезапно в кухнята влиза Дженгер и я гледа озадачено. – Госпожа Адалет вече почисти. Нещо не е наред ли?
– Не, просто не ми се спи – отговаря бързо тя, като продължава да подрежда. – Предпочитам да се занимавам с нещо, вместо да лежа и да гледам тавана. След малко ще изчистя и хладилника.
– Разбирам… Лека нощ! – кимва Дженгер и излиза.
Пред кухнята Дженегер е пресреща Яман.
– Какво прави вътре? – пита той с присвити очи.
– Подрежда – отвръща Дженгер. – Казва, че не ѝ се спи, но според мен нарочно се занимава с това, за да не си легне.
По-късно Сехер седи в хола с книга в ръце, но четенето ѝ не върви. Очите ѝ постоянно се притварят, а прозевките ѝ стават все по-чести.
– Искаш ли кафе? – неочаквано чува глас и вдига поглед.
Яман стои пред нея с две чаши в ръце.
– Какво правиш тук? – пита го изненадана.
– Нищо особено… – свива рамене той. – Просто не мога да заспя. Явно и ти също.
– Да… – въздъхва тя и посяга към чашата, но още с първата глътка се намръщва. – Това не е кафе… Това е мляко!
– Добавих повече мляко, за да можеш да заспиш – обяснява Яман.
Яман пита Сехер, дали иска да ѝ разкаже за Юсуф, когато е бил малък. Сехер кимва. Опитва се да слуша, но умората я надвива. Очите ѝ се затварят, главата ѝ клюмва напред, после леко се отпуска на рамото му.
Сутринта Сехер се събужда в леглото си.
– Слава на Бога! – казва тя с усмивка. – Видях госпожа Адалет в съня си… Напразно съм се притеснявала Поглежда наляво, после надясно, а след миг рязко се изправя.
– Аз съм в стаята си?! – изненадата ѝ е пълна. – Как е станало това? Последното, което си спомням, е, че бяхме в хола. Или… мен… на ръце ме е донесъл до тук…?
Мисълта я кара да се изчерви. Преди да успее да помисли каквото и да било, някой чука на вратата.
– Момент! – казва тя, става, приглажда роклята си и отваря.
– Аз… мислех за теб… тоест за нас… не, не за снощи… – започва объркано Сехер, а бузите ѝ порозовяват.
Яман я наблюдава с лека усмивка.
– Добро утро – поздравява спокойно той. – Дойдох да видя как си.
– Интересно ми е… Снощи…
– Снощи заспа в хола – обяснява той.
Сехер се поколебава за миг, после пита направо:
– Ти ли ме донесе тук? На ръце ли?
– Ако те бях оставил да спиш на дивана, сега щеше да те боли цялото тяло – отвръща Яман просто. – Хайде, закуската е готова.
На закуска Юсуф припомня на чичо си и на леля си, че днес е неговия рожден ден, а те са му обещали, че ще изпълнят всяко едно негово желание.
– Разбира се, че ще го направим – уверява го Яман.
– Казвай какво е желанието ти – подканя го Сехер.
– Аз няма да ви го кажа сега, то е много просто, но ви моля да не забравяте какво сте ми обещали – обяснява Юсуф.
– Няма да забравим – казва Сехер.
– Няма да забавим, юначе! – отвръща чичо му.
По-късно Юсуф влиза при леля си, която вържи в ръцете си бележника.
– Лельо, като си вземах тетрадките от твоята стая, погрешка взех и твоя бележник – признава той. – Оставих го при документите на чичо. Той ли ти го върна?
Юсуф излиза преди да чуе отговора на леля си, но Сехер е шокирана при мисъл, че може Яман да е прочел написаното в бележника. Сърцето ѝ прескача един удар.
– Ако го е прочел… няма да изляза от тази стая! – паникьосва се тя. – Как ще го погледна в очите?
В ти спомня… думите на Яман…
„Значи си видяла на сън Юсуф ли? Значи Юсуф е мъжът от сънищата ти?“
Сехер се вцепенява.
– Не! Той го е прочел! Затова каза така! – казва сама на себе си. – А днес трябва да празнуваме рождения ден на Юсуф… Как ще го погледна в лицето?
Започва да крачи напред-назад в стаята. В главата ѝ бушуват хиляди мисли.
– Трябва да го попитам направо! Ще кажа, че е просто сън… че не е истина…
Но после нов страх я връхлита.
– Ами ако и той започне да говори като г-н Азис?
Секунда по-късно клати глава решително.
– Да става каквото ще! – заявява твърдо и с бързи крачки се отправя към кабинета на Яман.
Сехер влиза уверено, но не подозира, че Яман тъкмо се облича. В момента, в който погледът ѝ пада върху разголеното му тяло, тя замръзва. Топлината плъзва по лицето ѝ, ушите ѝ пламват. Сърцето ѝ прескача. Примижава и бързо обръща глава, после с треперещ глас изрича:
– И… извинявай!
Яман се усмихва, докато закопчава ризата си.
– Не се притеснявай. Влез.
Сехер преглъща трудно и пристъпва вътре, все още избягвайки да го погледне в очите.
– Аз… дойдох да те попитам дали имаш нужда от още нещо за рождения ден? – бързо изрича тя, опитвайки се да изглежда спокойна.
Яман се доближава бавно, вперил в нея онзи дълбок, проницателен поглед, който я кара да се разтрепери.
– Да – казва той. – Имам нужда от теб.
Сехер замира. Очите ѝ се разширяват, устните ѝ леко се разтварят, но думите не излизат.
Тишина.
Яман я наблюдава за миг, после небрежно добавя:
– Хайде, ходи да се приготвиш. Гостите скоро ще дойдат.
Сехер кимва разсеяно, объркана от всичко, което се случва, и излиза, без да знае какво точно изпитва в този момент.
Али и Дуйгу успяват да се освободят от въжета, с които ги върза Волкан.
Щастлив Волкан се връща в колибата и съобщава на Дуйгу, че паспортите им са готви.
– Браво! Много се радвам! – отвръща Дуйгу, стараейки се да прикрие напрежението си.
– Какво е станало, чинията ли се е строшила? – обръща се Волкан към Дуйгу. В този момент Али насочва пистолета си към Волкан, а след това го връзва за стълба, за който преди това беше вързан самият той. След това излиза навън, за да поправи колата, оставяйки Дуйгу сам с Волкан.
– Знам, че си направил всичко защото си болен – казва Дуйгу със спокоен, но изпълнен с болка тон. – Ядосана съм ти, но те разбирам. Надявам се да се лекуваш и да се оправиш. Независимо от всичко, ти си мой приятел.
Волкан свежда поглед, а гласът му трепери:
– Дуйгу, на моменти си връщам разсъдъка. Осъзнавам какво съм направил и ме обзема ужас. Как можах да ти сторя това?
Изведнъж мъжът започва да удря главата си в стълба и Дуйгу, опитвайки се да го успокои, присяда до него. Тогава Волкан неочаквано грабва пистолета, който тя е прибрала зад колана си. Оказва се, че той тайно се е освободил от въжетата, с които е вързан.
Дуйгу замръзва неподвижно, а Волкан насочва пистолета към нея. Чувайки суматохата, Али веднага се връща в колибата. На вратата той вижда Волкан да държи пистолет, насочен към Дуйгу. Комисарят не се поколебава – сам изважда пистолета и го насочва към Волкан.
– Хвърли пистолета! – нарежда Али с твърд глас.
Волкан отговаря ледено:
– Ако направиш и най-малкото движение, ще я застрелям в главата.
Напрежението в хижата достига своя връх.
На следващия ден действието се премества в полицейския участък, където Али и Дуйгу са живи и здрави. Предишната вечер те са успели да се измъкнат от опасна ситуация. Въпреки че Волкан е ранен от изстрел, произведен от Али, той успява да избяга. Дуйгу се притеснява, че доказателствата, с които разполагат, може да се окажат недостатъчни, за да докажат невинността на Ясемин.
– Имаме показания от съпругата на Дурмуш Озкан – напомня му Али. – Фактът, че трупът по необясним начин се е озовал в Саматия, е силно доказателство. Имаме и лист хартия, който потвърждава връзката на Волкан с Рустем. Ще докажем, че това е било заговор.
Дуйгу обаче остава скептична:
– Това не е достатъчно. Тези доказателства може да не са достатъчни, за да бъде освободена Ясемин от затвора. Как можех да не видя какво е планирал Волкан? Доверявах му се сляпо, вярвах, че е мой приятел.
Али я поглежда със загриженост.
– Не се обвинявай. Естествено е, че си му се доверила. Откъде можеше да знаеш, че той ще направи всичко това заради болестта си? Как можеше да предвидиш, че той ще състави такъв безумен план? Да се приберем у дома. Трябва да си починеш, поне за няколко часа.
Дуйгу си поема дълбоко дъх, после казва твърдо:
– Добре, но първо трябва да направя нещо.
Действието прескача Дуйгу и Али посещават Ясемин в затвора. Срещат се в стаята за свиждания. Ясемин, като ги вижда, се ухилва студено:
– Виж ти, кой се е появил… Вече бях започнала да си мисля, че си се отказала от ролята си на по-голяма сестра.
– Никога няма да се откажа от теб – отвръща твърдо Дуйгу, без да отклонява погледа си. – Обещах да докажа невинността ти и ще удържа на думата си.
– Отново ме засипваш с обещания – подхвърля Ясемин с ирония. – Но, честно казано, ти изглеждаш изтощена. В такова състояние едва ли ще ми вдъхнеш надежда.
– Със сестра ти открихме, че са те натопили – казва Али. – Трябва само да намерим доказателства, за да го докажем. Дойдохме, за да ти кажем за това.
Ясемин избухва в подигравателен смях:
– Браво! Смели полицаи в действие. Трябва ли да ви дам медал, момчета? Или да се хвърля в прегръдките ви и да ви благодаря? Не виках ли с пълно гърло, че не съм убила този човек? Едва сега започнахте да ми вярвате? Разбира се, че ще се измъкна оттук. Батко Ертурул ще ми помогне. Няма да ви позволя да си играете с мен. – Ясемин поглежда сестра си с презрение. – Не се показвай повече пред мен.
Ясемин се изправя, иска да си тръгне, но Дуйгу я спира, като я хваща за ръката. Слага в ръката ѝ гривна с буквата „Д“.
– Сложи си тази гривна – казва Дуйгу. – Никога не съм сваляла своята. – Тя показва гривната си с буквата „Y“. – Намерих твоята, когато те търсех, и я запазих като символ на връзката ни. Когато я погледнеш, си спомни, че не съм губила и минута, за да те спася. И знай, че ще изпълня обещанието си.
Ясемин поглежда гривната и след миг я връща на сестра си:
– Вземи я. Свалих я, защото не исках да я нося повече.
След миг мълчание тя добавя:
– Опитвайки се да оцелея на улицата, щях да я изхвърля. Спря ме една моя приятелка, която хареса гривната. Дадох й я. Ако не беше това, отдавна щях да се отърва от нея. Знаеш ли какво ми казва тази гривна? Че хората, които някога са били моето семейство, са се отказали от мен, когато съм била дете.
Ясемин се обръща и си тръгва. Дуйгу мълчи, с видима болка на лицето. Али се приближава до нея и слага ръка на рамото ѝ, за да ѝ покаже подкрепа.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg