winless
Сехер постепенно възвръща спомените си и в сърцето ѝ се появява надежда отново да върне щастието си с Яман. Междувременно Али разкрива нови детайли от зловещия план на Волкан, който е готов на всичко, за да задържи Дуйгу до себе си. Али и екипът му се впускат в надпревара с времето, за да я спасят… но ще успеят ли, преди да е станало твърде късно? Вижте какво ще се случи в епизод 476 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 24 февруари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 476 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 24 февруари 2025 по NOVA.
Сехер постепенно възвръща спомените си и в сърцето ѝ се появява надежда отново да върне щастието си с Яман.
Междувременно Али разкрива нови детайли от зловещия план на Волкан, който е готов на всичко, за да задържи Дуйгу до себе си.
Али и екипът му се впускат в надпревара с времето, за да я спасят… но ще успеят ли, преди да е станало твърде късно?
Сехер влиза в кухнята при Адалет.
– Имаме ли артишок? – пита тя.
– Имаме – отговаря Адалет. – Защо ти е, дъще?
– Разбрах, че неотдавна Яман се е преборил с ужасна болест, затова потърсих информация в интернет и прочетох, че е добре да пие чай от артишок – обяснява Сехер.
– Ти преди му правеше такъв чай – напомня ѝ Адалет. – Не се притеснявай, дъще! Знам как се приготвя и ще го направя.
Сехер ѝ благодари и излиза от кухнята.
В хола вижда Дженгир.
– Много сте замислена, г-жо Сехер. Мога ли да ви помогна с нещо? – пита той.
– Опитвам се да следвам препоръките на лекаря – отговаря тя.
– Така ли? В такъв случай е важно да се разбирате с него – отбелязва Дженгир.
– Именно там е проблемът. Не мога да кажа, че се разбирам с него. Той е… странен. Но като се замисля, мисля, че е прав – признава Сехер.
– Това е важно развитие.
– Да… Той ме посъветва не просто да гледам, а да докосвам и да усещам нещата. Днес прегледах дрехите на Юсуф, моите… дори дрехите на… – тя спира, смутена, и въздъхва тежко. – Той много се старае заради мен, виждам го. Но колкото и да опитвам, не мога да намеря изхода.
– Не губете надежда. Все още сте в началото на пътя – казва Дженгир с усмивка. – Много скоро ще намерите ключа от замъка.
Дженгир напуска стаята.
„Как ми се иска да намеря този ключ по-скоро! Но не мога дори да се приближа до него, да го прегърна… Как да го направя? Как?“ – мисли си притеснено Сехер. В този момент се обръща рязко и се сблъсква с Яман.
– Ти добре ли си? – пита той, загрижено вперил поглед в нея.
– Да! – бързо отвръща тя. – Ще ме почакаш ли тук?
– Добре – съгласява се Яман, макар да изглежда леко изненадан.
Сехер отива в кухнята и след малко се връща с чаша в ръце.
– Какво е това? – пита Яман, докато я наблюдава внимателно.
– Направих го за теб – отвръща тя с усмивка. – Чай от артишок. Всъщност исках сама да го приготвя, но кака Адалет каза, че знае по-добре рецептата.
Сехер се приближава към него, но в бързината разлива чая върху ръката му.
– О, не! Много съжалявам! – казва тя, паникьосана.
– Няма нищо, добре съм – успокоява я Яман, макар кожата му да пламти от горещата течност.
Без да се замисля, Сехер го хваща за ръката и го повежда към кухнята. Включва студената вода и нежно поставя ръката му под струята.
Яман усеща напрежението ѝ. Погледът ѝ е тревожен, ръцете ѝ треперят. За да я успокои, леко я докосва по ръката. В същия миг тя се дръпва.
– Трябва да намажем ръката ти с мехлем против изгаряния – казва тя, без да го поглежда.
– Ще донеса – отвръща Яман и излиза.
В този момент Юсуф влиза в кухнята и с нетърпение моли леля си да му нареже ябълка.
– Лельо, знаеш ли, че аз много обичам ябълки? И ти също ги обичаш! Един път ти изяде три ябълки! – казва с усмивка момчето.
Сехер се усмихва нежно и започва да реже ябълката за племенника си.
Докато реже, внезапно в съзнанието ѝ изплува момент от миналото – спомен, в който Яман ѝ купува ябълка от уличен търговец. Тогава тя споделя половината с него, а погледите им се срещат с топлина и нежност.
Докато е потънала в мислите си, не забелязва, че Яман я наблюдава внимателно.
Сълзи напират в очите ѝ. Тя вдига очи и вижда Яман
Със сълзи на очи тя се приближава до Яман и му подава едната половинка от ябълката.
– Ние вече сме преживявали този момент – казва Сехер.
Яман я гледа изумен, а после усмивката му озарява лицето. Щастлив, той я прегръща и нежно пита:
– Спомняш ли си нещо друго?
Юсуф скача от радост и извиква:
– Леля си спомни! Ти каза, че тя ще си спомни!
Сехер поклаща глава и с тъга отговаря:
– Това е единственият спомен, който успях да си спомня.
– Няма значение – казва Яман с топлина в гласа. – Това е огромна крачка напред.
– Леля си спомни! – радостно повтаря Юсуф. – Отивам да разкажа на всички!
Развълнуван, той излиза тичешком от кухнята.
След малко Адалет, Неслихан и Зия влизат с усмивки, щастливи от напредъка ѝ.
– Аз си спомних само един момент… – казва Сехер със сълзи в очите.
– Скоро ще си спомниш всичко – уверено ѝ отвръща Зия.
Действието прескача. Сехер и Яман седят на дивана в хола.
– Нищо не се получава… Колкото и да опитвам, не мога да си спомня повече… – казва разстроена Сехер.
– Не се притеснявай – отвръща ѝ Яман с мек глас.
В този момент при тях идва Адалет, носейки поднос. Тя оставя чаша с кафе пред Яман и друга чаша пред Сехер.
– Приготвих ти шербета, който толкова много обичаше – казва топло Адалет. – Надявам се, че вкусът му ще ти помогне да си спомниш и за него, дъще.
Сехер хваща чашата, но въздиша тежко.
– Всички толкова се радват… А ако можех да си спомня всичко за един миг… – казва разочаровано.
– Днес се убедихме, че лечението на доктор Азиз ти помага – напомня ѝ Яман. – Трябва да продължиш сеансите.
Сехер променя темата.
– А къде отивахме в онзи ден? Спомних си, че бях щастлива… – пита тя замислено.
– На меден месец – отговаря Яман.
– Разбира се, аз не си спомням какво се е случило по-нататък – казва разочарована Сехер, че не си е спомнила най-важното, че е тръгнала на меден месец с Яман.
– След като успя да си върнеш този спомен, съм сигурен, че ще си спомниш всичко – казва уверено Яман, гледайки я с обич.
Али събира фактите и стига до извода, че партньорът на Рустем в престъплението и заговора срещу Ясемин е Волкан. Той веднага се обажда на Дуйгу, за да я информира за това. Тя му вдига след като той продължително ѝ звъни.
Али, без да изчака да чуе гласа на Дуйгу, веднага казва:
– Не знам къде си, но ако Волкан е с теб, не се издавай. Това, което ще ти кажа, е изключително важно – Волкан е съучастник на Рустем.
Гласът му е напрегнат, но ясен. Али продължава:
– Заедно те са натопили Ясемин и вкараха в затвора. Вероятно те са тези, които преместиха тялото на Дурмуш Озкан и провокираха Ясемин да застреля Рустем с пистолет, зареден с халосни патрони.
За изненада на Али не Дуйгу, а Волкан отговаря от другата страна:
– Браво, комисар Али – казва той с подигравателна насмешка. – Свършихте чудесна работа, но за съжаление закъсняхте. Стигнахме до края на пътя. Това ще бъде щастлив край – за мен и за Дуйгу. Каквото и да направиш, няма да ми я отнемеш.
Връзката прекъсва.
Волкан бързо изважда SIM картата от телефона на Дуйгу, за да не може никой да я проследи. А след това отива при Дуйгу и я моли да отиде с него в болницата за контролен преглед.
По време на пътуването, възползвайки се от момента, в който Дуйгу се, чуди дали пътуват към болницата и се взира в градския пейзаж зад прозореца на колата, той ѝ инжектира хладнокръвно приспивателно във врата.
Действието прескача във вечерта. Полицаите са в дома на Волкан.
– Все още не мога да повярвам… – казва Кара, обръщайки се към комисар Али. – Как е възможно някой да направи толкова ужасни неща? Защо е постъпил така с Ясемин?
Али поклаща глава, а погледът му е мрачен.
– Не става въпрос за Ясемин, а за Дуйгу – отвръща той. – Волкан е направил всичко, за да се доближи до нея. Това желание се е превърнало в негова мания.
Гласът му е изпълнен с гняв и самокритика.
– Натопил е Ясемин, за да убеди Дуйгу, че ѝ помага. А аз… аз трябваше да разбера това по-рано. Трябваше да я защитя.
Докато говори, погледът му попада върху разпръснати опаковки от лекарства. Вдига ги и се опитва да разбере какви са. В този момент в стаята влиза Фърат, държейки кутия от обувки.
– Комисар, Волкан е наистина опасен – съобщава той с тревожен тон. Поднася кутията към Али. – Намерихме тези снимки.
Али отваря кутията и изважда от нея пачка снимки. Всички те са направени в полицейския участък и на тях е изобразен Дуйгу. На снимките, на които се появява и Али, лицето му е изрязано или размазано.
Али потръпва.
– Той е психопат… – казва ужасен. – Той може да нарани Дуйгу!
Без да губи време, грабва телефона си и набира Ибрахим.
– Проследихте ли сигнала на някой от телефоните?
– И двата са изключени от мрежата – отговаря Ибо. – Успяхме да проследим колата на Волкан по записите от охранителните камери, но той бързо изчезна в район без наблюдение.
– Той е полицай, знае точно какво да прави. Продължаваме търсенето. Ако забележите нещо подозрително, незабавно ме информирайте.
След като разговорът приключва, Али се обръща към останалите:
– Трябва да бъдем особено внимателни. Волкан мисли като нас и много добре знае къде ще го търсим. Не трябва да допускаме никакви грешки. Трябва да спасим Дуйгу, преди той да я нарани. Фърат, изпрати екипи на всички гари, летища и пристанища.