Сехер шокира Яман с решението си да се разведе, което води до мъчителни опити да възстановят връзката си. Ще успее ли Яман да достигне до сърцето на Сехер и да ѝ напомни коя е тя в действителност? Вижте какво ще се случи в епизод 468 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 12 февруари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 468 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 12 февруари 2025 по NOVA.
Сехер шокира Яман с решението си да се разведе, което води до мъчителни опити за възстановяване на връзката им. Ще успее ли Яман да достигне до сърцето на Сехер и да ѝ напомни коя е в действителност?
В пристъп на отчаяние Волкан решава да отмъсти на Али – решение, което може да завърши трагично не само за него, но и за Дуйгу.
Яман моли Сехер да дойде с него. Тя тръгва след него. Яман я отвежда в кабинета си и ѝ пуска видеото, което тя някога направи, за да го изненада. Припомнете си този момент: „Наследство“ еп.363
След като двамата отново гледат видеото Яман пояснява:
– Ти записа това видео за мен, защото това си ти! Това сме ние! Яман и Сехер – хора, които се борят и не се предават! Ти казваш, че вече не си същата Сехер, че си непозната, но грешиш. Гласът на жената, която преди малко чух, и гласът на жената, която стои до мен, са на една и съща жена. Това си ти!
Сехер поклаща глава и отвръща с болка:
– Ти продължаваш да се надяваш! Не ми позволяваш да се предам! Ти си по-упорит от мен… но и двамата чухме какво каза докторът! Може би никога няма да си спомня нищо! Възможно е завинаги да останеш непознат за мен! Този глас… аз не го познавам! – казва тя, имайки предвид гласа от видеото. – Аз не съм същата жена, към която изпитваш чувства и с която споделяш спомени!
Ядосана и разтърсена, Сехер рязко става от дивана и продължава:
– Всичко, което си искал, си отиде заедно с нея! Останах само аз!
Яман я гледа гневно и повишава тон:
– Още не си опитала, а вече искаш да се предадеш! Мислиш, че ако не се получи от първия път, значи никога няма да стане! Ти си длъжна да се бориш! Ще си спомниш всичко! Защото ти си Сехер Къръмлъ! Ти не се предаваш! Ще преминеш през всички препятствия! Винаги си успявала да се справиш, винаги си се борила! И сега ще се справиш! Ако го поискаш – ще го направиш!
Ядосан, Яман грабва лъка и стрелите си и напуска стаята.
Сехер излиза при Яман. Очите ѝ са изпълнени с решителност, но и с болка.
– Може ли да поговорим? Аз… не искам да те разочаровам… – Гласът ѝ леко потреперва, но тя продължава. – Затова взех решение. Ти ми каза, че ако има проблеми, аз ще ги реша. Ти беше прав! Помислих и намерих изход… изход от неизвестността и разочарованието.
Яман я наблюдава напрегнато. Бавно оставя лъка си настрана, подготвяйки се да чуе решението ѝ.
– Аз искам да се разведем! – заявява Сехер, без да отклонява погледа си от него.
Сехер шокира Яман с изявлението си, че иска развод.
– Никога! – възразява категорично Яман.
– Чуй ме… – гласът ѝ омеква, но е твърд. – Взех това решение, за да сложа край на страданието ни още в самото начало. Искам да си щастлив, а не да живееш с напразни надежди. Дори и да не го приемаш, аз не съм жената, за която си се оженил. Този брак е бреме и за двама ни. Опитвам се да намеря път в един свят, който ми е напълно непознат, но не мога. Ти си непознат за мен… а аз – непозната за теб. Това е истината.
Яман пристъпва към нея с непоколебима решителност.
– Добре. Щом не се познаваме, нека започнем отначало. – отговаря Яман, без да се отказва. – Аз съм Яман Къръмлъ. Първото нещо, което трябва да знаеш за мен, е, че никога не се отказвам. Нека се опознаем наново. Аз не се страхувам и няма да избягам. Ще започнем всичко отначало. И всичко, което искаш да си спомниш, ще си го спомним заедно. Разбра ли ме?
Сехер го гледа с мъка.
– Иска ми се да беше толкова просто… но не е възможно. – Гласът ѝ едва се чува. – Аз… не знам коя съм. Дори не знам какви яйца обичам…
Яман хваща жена си за ръка, отвежда я в кухнята и ѝ приготвя яйца в различни варианти. Сехер опитва всяко едно от тях. След като приключва с дегустацията, тя поглежда Яман и въздъхва:
– Харесвам омлет. – Очите ѝ помръкват. – Разбирам какво се опитваш да направиш, но това не променя факта, че все още не знам нищо за себе си. Не знам каква музика обичам, кое ме ядосва, какво ме кара да се смея и да плача… Нищо не знам. Този метод е безполезен. Един живот не ми е достатъчен, за да се опозная наново. Наистина ли искаш да прекараш целия си живот с такава жена?
Яман не отклонява погледа си от нея. Гласът му е твърд, но топъл:
– Трябва да открием всяка част от теб и да я сглобим като пъзел. Да, имам само един живот, но нямам по-важна задача от това. – отвръща Яман. – Аз нямам по-важна работа от това, ти да си спомниш!
Смутена Сехер се отправя към терасата. Яман не се отказва, следва я и продължава:
– От самото начало те помолих да ми се довериш, но ти не ми вярваш – заявява Сехер. – Все още не си убедена, че ще се боря за теб. Но си забравила нещо много важно. Искаш ли да си спомниш коя си? Не търси отговора надалеч… защото ти си вътре в мен.
Сехер го поглежда изненадано. Яман продължава с мек, но настойчив глас:
– Когато настинеш, пиеш билков чай. Всяка сутрин се събуждаш преди будилника. Когато се усмихваш, на дясната ти буза се появява малка ямка. Когато се събудиш, разтриваш очите си като малко момиче. Когато си замислена, си играеш с медальона си.
Сехер не откъсва поглед от него, но не казва нищо.
– През нощта проверяваш дали дишам – добавя Яман, като леко се усмихва. – Тогава се преструвам, че спя, за да не се уплашиш. Когато остане последното парче торта, винаги го даваш на Юсуф. Не можеш да понесеш да видиш ранено животно. Когато се чувстваш засрамена, лицето ти става като червена роза…
Яман я поглежда право в очите.
– Вярваш или не, но аз съм човекът, на когото имаш най-голямо доверие на света. Сега те защитавам, въпреки теб самата, и няма да приема решението ти да се разведеш с мен.
Яман се прибира, а Сехер остава сама на терасата. След малко идва Зия.
– Сехер, добре ли си? – пита загрижено, приближавайки се към нея.
Тя кима с глава, но не отговаря.
– Много си леко облечена, ще настинеш, не стой тук! – настоява той.
– Не… харесва ми да съм на въздух – отговаря Сехер..
Зия я наблюдава за миг и после пита:
– Успя ли да си спомниш нещо?
– Не… – казва с болка в гласа Сехер. – Не мога да си спомня… но разбрах, че обичам яйца. За съжаление, не защото си спомних… а защото ги опитах.
Зия я поглежда с любопитство.
– Ти ли готви?
– Не… той. – Очите ѝ за миг се насълзяват. – За да ми помогне да си спомня, той приготви всички възможни варианти на яйца… Само защото му казах, че не знам дали обичам яйца.
Зия се усмихва.
– Да… Яман ще направи всичко за хората, които обича. – Гласът му става по-сериозен. – Сехер, той те обича повече от всичко на света. Заради теб би направил всичко!
Сехер се замисля. След миг го пита:
– Г-н Зия, мога ли да ви задам един въпрос?
– Разбира се! Питай всичко, което искаш.
– Ние с него… бяхме ли много близки? – пита Сехер.
– Не, вие не бяхте просто близки… – отговаря Зия. – Вие бяхте като едно цяло.
Тъмната страна на Волкан взема връх. Очите му горят от злоба и ярост, докато прерязва спирачките на колата на Али. Изпълзявайки изпод автомобила, той се изправя, изтръсква ръцете си и оглежда „работата“ си.
– Свършено е! – изрича със задоволство. – Да видим в какво ще се удариш, комисар Али!
След миг избухва в безумен, почти истеричен смях. Мислите му са прекъснати от звука на телефона. Волкан вади телефона си. На екрана се появява непознат номер.
– Кой пък ще е това? – промърморва, но в крайна сметка натиска зелената слушалка. – Ало?
– Все още чакам парите, господин комисар – обажда се от другата страна Рустем. Гласът му звучи подигравателно. – Започвам да ставам нетърпелив.
Волкан стиска зъби.
– Къде си ти, негоднико? – изсъсква той. – Вчера ти казах, че полицията ще дойде. Защо не избяга? Не ме слушаш какво ти говоря, а сега имаш нахалството да искаш пари?
– О, това беше един наистина вълнуващ ден – иронизира го Рустем. – Благодарение на теб, комисарю.
– Кажи ми къде си! Ще дойда веднага! – Волкан стиска телефона с такава сила, че кокалчетата на ръцете му побеляват.
– Вчера ти даде телефона ми на полицията като доказателство – продължава спокойно Рустем. – Купи ми нов, за да не се налага да моля други хора, когато искам да ти се обадя.
Волкан рязко прекъсва разговора. Очите му проблясват от гняв.
По-късно Волкан крачи с бързи, ядосани стъпки към мястото, което му е посочил Рустем. Докато върви, телефонът му отново звъни. Той поглежда дисплея – Фърат.
– Волкан, ще успееш ли да дойдеш в полицейското управление до края на деня? – пита Фърат. – Имаме спешен случай, който не мога да реша сам.
Волкан спира рязко насред улицата, раздразнен от обаждането.
– Няма ли някой друг там? – пита студено.
– Ибо и Кара са на местопроизшествие, а Али и Дуйгу излязоха преди малко. Сам съм!
При споменаването на Дуйгу в гърдите на Волкан се надига неприятно чувство.
– Какво каза?! – очите му се разширяват. – Али и Дуйгу са излезли заедно?
– Да. Не знам подробности, но…
– В края на краищата, Дуйгу ми каза, че се прибира у дома! – Волкан усеща как паниката го обхваща.
Фърат въздъхва.
– Не знам, подробности. Ела възможно най-скоро.
Волкан затваря телефона с трепереща ръка. Дишането му се учестява.
– Дуйгу… тя… тя се е качила в колата на Али? – прошепва в шок. В следващия миг кръвта му се смразява. – По дяволите! Със собствените си ръце я изпратих на смърт!
Волкан затваря и си казва: – Дуйгу се е качила в колата на Али? По дяволите! Със собствените си ръце я изпратих на смърт? Не, не!
Волкан смята, че Дуйгу е умрял заради него. Намирайки се под огромен стрес, той отново губи съзнание, но този път това се случва в полицейското управбение. Ибо го намира да лежи на пода в тоалетната. Той и Фърат му помагат да се възстанови.
В този момент в управлението влизат Али и Дуйгу – живи и здрави.
Волкан примигва, сякаш не може да повярва на очите си. Тялото му се отпуска от огромното напрежение, но не може да прикрие шока си.
– Какво правихте? – обръща се Фърат към тях.
– Искахме да проверим мястото, където са видели Рустем – обяснява Али. – Но колата се развали.
Волкан застива.
– Развали се? – повтаря, а сърцето му отново се свива от страх.
– За щастие става дума само за повреда в електрониката – добавя Али.
Волкан усеща как слабостта го обзема.
– Повреда в електрониката… – промърморва, сякаш за да се убеди, че чува правилно.
– Да. Оставихме колата и се върнахме пеша – допълва Али.
Волкан въздъхва тежко. Гърдите му се повдигат рязко, а ръцете му треперят. Облекчението, което изпитва, е почти болезнено.
Докато останалите продължават разговора, в съзнанието му се въртят единствено мисли за това какво е могло да се случи.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg