Наследство - Епизод 467 (Ето какво ще видим)

Сехер се опитва да приеме живота, който не може да си спомни. Яман е безмилостен в стремежа си да възстанови не само нейните спомени, но и самочувствието ѝ. Вижте какво ще се случи в епизод 467 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 11 февруари 2025 г. по NOVA. НАКРАТКО какво се случва в епизод 467 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 11 февруари 2025 по NOVA. Сехер се опитва да приеме живота, който не може да си спомни. Яман е безмилостен в стремежа си да възстанови не само нейните спомени, но и самочувствието ѝ. Али разкрива нови следи по случая с Ясемин, без да подозира, че се превръща в мишена на налудничавите планове на Волкан. Вечерта Яман влиза в стаята на Юсуф. – Чичо, аз си легнах, но не искам да спя – заявява момчето с лека въздишка. Яман се приближава и сяда до него. – Наистина ли? Защо? Юсуф свежда поглед. – Отново си мислих за леля… Днес искаше да ти направи изненада. Направи ли ти? – Изненада ме! Очите на Юсуф проблясват. – Леля искаше да те зарадва. Затова реши да сложи снимката на баба в рамка. Знаеш ли, когато леля е щастлива, очите ѝ блестят… Яман се усмихва леко, прокарвайки ръка по косата на племенника си. – Не се притеснявай. Аз ще направя така, че леля ти да бъде щастлива цял живот! А сега… затваряй очи. – Лека нощ, чичо! Яман целува челото на Юсуф и нежно го завива. След това става и излиза от стаята. В същото време Сехер седи на леглото си, стиснала в ръце снимката на майка си. Горещи сълзи се стичат по лицето ѝ. – Аз не те помня, мамо… Нищо не си спомням! – прошепва с глас, натежал от болка. – Чувствам се толкова самотна… В спалнята Яман стои неподвижно, мислейки за думите на Сехер. Те още кънтят в главата му: "Ти напразно се надяваш, че ще си спомня нещо! Аз съм едно разочарование! Трябва да разбереш, че нищо не помня! Вие ще бъдете разочаровани от мен, защото очаквате да се върне предишната Сехер, но тя никога няма да се върне! Постоянно правя грешки, защото не познавам никого от вас! Аз съм като непозната в тази къща! Ще се затворя в стаята си, защото това е моята действителност!" Яман стиска юмруци. Очите му проблясват решително, докато излиза от стаята и отива пред вратата на стаята, в която сега е Сехер. – Знам, че не спиш – казва настойчиво Яман. – Вероятно седиш на леглото, плачеш и се измъчваш… Но аз няма да ти позволя да правиш това! Зад вратата не се чува звук, но той знае, че тя го слуша. – Нямаш право да се обвиняваш! Знам, че ужасно се страхуваш… затова се затваряш в себе си. Но не го прави! Продължавай да живееш! Бъди с нас! Не се страхувай! Той се приближава още малко, а гласът му омеква. – Ти не си непозната… Дори да се чувстваш така. Дори да не си спомниш нищо… ние помним. И затова сме тук! Ние сме твоето семейство! През каквото и да минем, ти си длъжна да отвориш тази врата, защото винаги ще те чакаме пред нея… Настъпва тишина. Яман въздиша тежко и се обръща, готов да си тръгне. Точно в този момент се чува леко щракване. Вратата плахо се открехва. Сехер стои там, със зачервени очи и несигурен поглед. – Ти си добър човек – казва Сехер. – Ако говорим за доброта… аз съм нищо в сравнение с теб – отвръща той. След миг Яман се отдръпва назад. – Лека нощ! Когато той се отдалечава, Сехер го следи с поглед. Притиска ръце към гърдите си и прошепва в мислите си: "Ти си добър човек… Затова нямам право да те огорчавам…" Сутринта настъпва, но спокойствието в имението е краткотрайно. Юсуф влиза притеснен в стаята на леля си. Очите му са пълни с тревога. – Лельо, можеш ли да ми помогнеш? – моли той. – Макетът за домашното ми се е отлепил… Не знам как да го поправя. Сехер веднага става и тръгва с него към стаята му. Поглежда макета и усеща как в гърдите ѝ се надига паника. Пръстите ѝ докосват повредената част, но ръцете ѝ не знаят какво да правят. Как трябва да го залепи? Как се правеше? Спомените не идват. Дъхът ѝ се накъсва. Очите ѝ се насълзяват. В този момент Яман влиза в стаята. Разбира всичко с един поглед – вижда объркването ѝ, болката и разочарованието. Без да каже дума, взема макета и започва да го поправя. Сехер не издържа. Объркана и съсипана, напуска стаята и с бързи крачки слиза в хола. – Нищо не мога да направя! Нищо не ми се получава! – обвинява се Сехер. – Предишната Сехер щеше да поправи макета… Тя щеше да знае! А аз… аз не знам коя съм! Коя съм аз?! Ръцете ѝ треперят, докато взема телефона си и отваря един видеоклип. На екрана се появява тя… но различна. Щастлива. Уверена. До нея е Яман. Това видео… Те двамата са го записали за Юсуф, когато порасне. Сърцето ѝ се свива. Гледа себе си, но не се разпознава. Жената във видеото е непознат човек з анея. Яман сяда до нея, поглеждайки екрана. Гласът му е нежен и изпълнен с топлина. – Направихме това видео, за да може Юсуф да го гледа на 18-ия си рожден ден. Беше домашна работа за него… нещо като капсула на времето. Сехер не откъсва поглед от видеото. – Когато го записахме… – продължава Яман, – аз се борех с болест, която смятах за неизлечима. Имаше моменти, в които не знаех какво да правя със себе си. Но ти беше до мен. Бореше се с мен, не се отказа нито за миг. Той се обръща към нея, поглеждайки я право в очите. – Както заедно се борихме с моята болест, така и сега ще се борим за теб. „Каква голяма любов си имал с предишната Сехер“, мисли си Сехер като поглежда Яман. Яман забелязва промяната в погледа ѝ. – Какво има? – пита загрижено. Сехер се насилва да се усмихне. – Нищо… Всичко е наред. Яман я наблюдава внимателно, но не настоява. Вместо това изважда телефона си и започва да показва снимки. – Ти не помниш много неща… – казва Яман. – Но ако се наложи, ще ти разкажа за всеки детайл. Той прокарва пръст по екрана, преминавайки през спомени, които само той пази. – Но ако се постараеш… може би ще си спомниш всичко сама. Яман ѝ показва снимки – за моментите, в които са направени, за емоциите, които са съпътствали всеки един от тях. Разказва ѝ как са се смели, как са се обичали, как са били семейство. – Тя ти липсва, нали?- пита Сехер, визирайки човека, който е била преди загубата на паметта. – Ти си тя! – отговаря уверено Яман. – Ти си тази, която е на тези снимки, никой друг. Ти си тази, която ми липсва! "Говори каквото искаш… но аз не съм тя…" – мисли си тя. – "Никога няма да бъда. И заради това… ти винаги ще изпитваш разочарование." Действието прескача. Яман е в кабинета си, загледан замислено през прозореца. Вратата се отваря и вътре влиза Дженгер. – Ще желаете ли нещо? – пита той с обичайната си загриженост. Яман въздъхва. – Искам само Сехер да не се измъчва! Говори за себе си така, сякаш е непозната. Държи се, сякаш жената на тези снимки не е тя.Но аз няма да се откажа! – заявява Яман– Няма да ѝ позволя да се чувства като чужда в собственото си тяло. Ще направя всичко, за да я накарам да повярва, че може да се оправи, че може да си върне спомените. Ще ѝ разкажа всичко, през което сме преминали… Просто… не знам откъде да започна. – Може би трябва да ѝ кажете колко много я цените и колко много означава тя за теб. Яман бавно вдига поглед към него. – Трябва да започнете от самото начало – добавя Дженгер. Али разговаря с Дуйгу в полицейското управление. – От вчера нещо не ми дава мира – казва той замислено. – Мисля, че човекът, който стои зад случая с Ясемин, те познава добре. Той знае какво се случва в живота ти. Вероятно е наясно, че сестра ти е изчезнала и че я търсиш от дълго време. Дуйгу се напряга. Али среща погледа ѝ и продължава с по-сериозен тон: – Който и да е заложил този капан за Ясемин, може би се опитва да ти навреди. Сигурен съм, че е наясно колко много ще те нарани нейният арест. – Кой може да е той? За кого мислиш? – пита Дуйгу. Али се колебае за миг, после казва уверено: – Мисля, че той стои зад всичко това. Камерата ни показва Волкан, който чува разговора им и се напряга, като си мисли, че Али визира него. Дуйгу го гледа въпросително, а Али добавя: – Ертурул. Волкан си отдъхва. – Знаем, че той има проблем с теб – продължава Али. – Ясемин е работила за него. Когато разбра, че е твоя сестра, реши да ти отмъсти чрез нея. В края на краищата не е трудно да създадеш конспирация срещу някого, който работи за теб. – Прав си. – отвръща Дуйгу. – Не бях се замисляла за това преди, но звучи логично. Трябва да се съсредоточим върху тази следа. Волкан, без да каже и дума, бавно закопчава якето си и се отправя към изхода на полицейското управление. В коридора усеща силен световъртеж, залита леко, опитвайки се да се задържи на краката си. Притваря очи, поемайки дълбоко въздух. – Не само че се въртиш около Дуйгу, но и ровиш в този случай, комисар Али… – говори сам на себе си Волкан със злобна усмивка. – Приближаваш се, но знай, че копаеш собствения си гроб. Тази вечер ще приключа с теб. Наслаждавай се на последните си часове. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.