Докато помага на една от клиентките в бутика, Сехер неочаквано се превръща в модел на сватбена рокля, което предизвиква възхищението на Яман. Той я докосва нежно, но тя гневно му заявява, че никога повече не бива да я докосва така. По-късно обаче ще съжали за начина, по който се е държала с него… Какво ще направи, за да се извини на Яман? Вижте какво ще се случи в епизод 465 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 07 февруари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 465 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 7 февруари 2025 по NOVA.
Докато помага на една от клиентките в бутика, Сехер неочаквано се превръща в модел на сватбена рокля, което предизвиква възхищението на Яман. Той я докосва нежно, но тя гневно му заявява, че никога повече не бива да я докосва така. По-късно обаче ще съжали за начина, по който се е държала с него… Какво ще направи, за да се извини на Яман?
Зия подарява на Чичек подарък, който я трогва до сълзи.
Междувременно Али и Дуйгу пристигат в къщата, където се крие Рустем, но са изненадани за намерят там Волкан.
Яман и Сехер все още са в бутика, докато продавачката опакова покупките им. Атмосферата между тях е спокойна, но Сехер не може да скрие притеснението си.
– Трябваше ли да похарчиш толкова пари? – пита тя, хвърляйки му укорителен поглед.
Яман, невъзмутим, се усмихва леко.
– Парите нямат значение. Важно е, че на теб ти харесват.
В този момент пристига клиентка на бутика и се обръща към Сехер с необичайна молба. Тя иска от Сехер да ѝ премери сватбена рокля, тъй като не може да го направи сама защото ръката ѝ е гипсирана.
Въпреки че първоначално се колебае, Сехер в крайна сметка се съгласява да помогне.
Сехер вижда, че годежният пръстен е на момичето е на дясната ръка.
– Тъй като сърцето е от лявата страна, то и годежният пръстен трябва да се носи на лявата ръка – казва спонтанно Сехер.
Яман я поглежда изненадано. Спомня си, че преди време, преди да се оженят, сам ѝ беше казал същото.
– Това, което каза за пръстена, е много важно – отбелязва Яман замислено.
Сехер отива с момичето, за да ѝ помогне като премери сватбената ѝ рокля.
Докато е в пробната Адалет се обажда на Сехер, за да ѝ съобщи, че е подредила вещите ѝ в стаята ѝ. Адалет добавя, че е Юсуф е много щастлив и на всички показва колко е красива в новите рокли.
– Тича наоколо и крещи, че леля му отново е станала красива! – смее се Адалет.
Сехер въздъхва тежко.
– За съжаление, нищо не си спомням. Но го правя заради Юсуф. Искам да е щастлив… да не се разстройва.
Камерата ни показва Яман, който се приближава до пробната и чува последните думи от разговора на Сехер с Адалет.
– Аз не го познавам, но съм щастлива, че си ставаме все по-близки един на друг – продължава Сехер, неосъзнавайки, че Яман я слуша. – Виждам колко се старае заради мен. Не знам как ще се справя без неговата подкрепа…
Яман се усмихва, като си мисли, че Сехер говори за него.
Сехер излиза от пробната, облечена в бялата рокля, и застава пред голямото огледало. Платът нежно обгръща тялото ѝ, а меката светлина в бутика кара роклята да изглежда още по-ефирна. За миг тя се взира в отражението си, усещайки странно вълнение в гърдите си.
Яман стои зад нея, очите му не могат се откъсват от нея. Той бавно вдига ръце и ги поставя на талията ѝ, докосването му е нежно. Гласът му е топъл и искрен:
– Колко си красива!
След миг ръцете му се плъзват нагоре и нежно обгръщат раменете ѝ. Той не осъзнава, че този прост жест предизвиква буря от емоции в Сехер.
Тя мигновено се напряга. Всяка фибра на тялото ѝ крещи да се отдръпне, но тя остава на място. Дъхът ѝ секва за миг, а сърцето ѝ забива лудо.
Яман усеща напрежението ѝ и се опитва да я успокои.
– Всичко ще бъде наред.
Но тези думи не я успокояват. Напротив. Гневът ѝ кипва. Сехер рязко се обръща и го поглежда право в очите. В тях се отразяват всички онези емоции, които не може да изрече.
– Повече никога не ме докосвай така! Никога!
Гласът ѝ е остър като бръснач. Яман отстъпва крачка назад, шокиран от силата на реакцията ѝ. Той я гледа, сякаш не може да повярва, че чува това от жената, която обича.
– Защо направи това? – пита гневно Сехер – Защото сложих пръстена ли? Аз ти оставих бележка! Аз сложих този пръстен отново само за да не разстройвам Юсуф! Това е единствената причина! – избухва Сехер. – Моля те, повече не прави така! Аз дойдох тук с теб само заради Юсуф! Преди малко говорих с г-жа Адалет, тя ми каза колко е щастлив! Аз правя всичко заради племенника си!
Дишането ѝ е накъсано, но тя не спира.
– За да бъде той щастлив! Може никога да не стана предишната, но се старая с цялата си сила заради него! Разбери правилно старанията ми!
Очите на Сехер проблясват от гняв, но и от нещо друго – от болка. Яман усеща как всяка нейна дума се забива като стрела в сърцето му.
– Защо ме притискаш?! – пита Сехер, а гласът ѝ трепери. – Нима не можеш да разбереш в какво състояние съм? Да, ние сме женени, но сега ти за мен си непознат!
Яман е в шок. Той преглъща трудно. После с глас, натежал от неизказани емоции, казва:
– Всичко ще бъде както ти кажеш.
Очите на Яман за миг се вглеждат в нейните, сякаш се опитват да ѝ кажат нещо, което думите не могат. След това се обръща и бавно напуска бутика.
Сехер остава сама пред огледалото. Диша учестено, сърцето ѝ блъска в гърдите ѝ.
Не осъзнава, че роклята, която носи, поразително прилича на онази, в която се омъжи за Яман.
Но Яман я помни… А сега тази болка го раздира, защото някога тя беше негова, а сега… сега тя дори не го помни.
Чичек е трогната, когато получи подарък от Зия. Тя не може да сдържи сълзите си.
– Чичек, извинявай! Моля те да ми простиш! Не исках да те разстроя – казва Зия с несигурност в гласа си, забелязвайки сълзите ѝ.
Чичек поклаща глава и се усмихва през сълзите.
– Не, не… Аз не съм разстроена. Просто за пръв път някой ми подарява толкова важен подарък… Тоест, вие сте помислили за мен и сте го избрали специално… – гласът ѝ потреперва. – Аз не съм тъжна, а трогната! Много ви благодаря! Много ме зарадвахте!
Очите на Зия блестят от облекчение, а на лицето му се появява топла усмивка.
Яман и Сехер се връщат в имението. Неслихан ги посреща.
– Сехер, само една рокля ли купи? – изненадана е Неслихан виждайки Яман да носи само една чанта.
– Останалите ги оставих за корекция. Ще ги донесат по-късно – отговаря спокойно Сехер.
В този момент към тях радостно се втурва Юсуф, очите му блестят от любопитство.
– Чичо, лельо, какво стана? – пита нетърпеливо той.
Яман поглежда Сехер за миг, после отклонява поглед.
– Леля ти ще ти разкаже, защото аз имам работа – казва с лека горчивина в гласа си и се отдалечава към кабинета.
Щом влиза в кабинета си, Яман започва да рови сред вещите на бюрото. Трябва да намери тази бележка. Думите на Сехер звучат в ума му като ехо: „Аз ти оставих бележка!“
В този момент вратата се открехва и вътре влиза Неслихан.
– Г-н Яман, имате ли нужда от нещо?
– Търся една бележка – отговаря той, без да вдига поглед.
Неслихан се намръщва, после се сеща.
– Възможно е да е сред документите. Вчера почиствах бюрото ви и сигурно съм я прибрала по невнимание.
Тя започва да прелиства папките, докато най-накрая изважда малко листче хартия. Подава го на Яман с лека несигурност и излиза от кабинета.
Яман взема листчето и прочита:
„Аз поисках пръстена, но не ти казах защо. Юсуф се разстройва, защото не го нося. Той ме помоли, а аз не можах да му откажа.“
Яман въздиша дълбоко.
Неслихан слиза при леля си, която е в хола и ѝ разказва, че май е ядосала г-н Яман, защото като е почиствала вчера е прибрала бележка, която е била важна за него.
Сехер, която е наблизо, чува всичко. Тя е шокирана!
„Значи… той не е видял бележката? Боже мой! Какво направих!“ – мисли си тя, докато сърцето ѝ се свива от вина. „Аз постъпих неправилно! Обвиних го несправедливо… Казах му толкова жестоки думи, а той дори не е знаел истината…“
Сехер си спомня как добре Яман се е държал с нея, спомня си неговия влюбен поглед… в бутика. Как е прави всичко, за да се чувства тя добре.
Сехер се прибира в стаята си.
„А аз… Аз не постъпих правилно с него…“ – продължава да се укорява.
Погледът на Сехер пада върху портрета на жена на шкафчето до леглото. В този момент в стаята влиза Адалет.
– Коя е тази жена на снимката? – пита Сехер.
– Това е майка ви…– отговаря Адалет. – От нея ви е останала само тази снимка. Когато я намерихте, беше много пожълтяла. Г-н Яман поръча да я реставрират, а след това я сложи в рамка и ви я подари.
По-късно Сехер излиза от стаята си и стига до стълбите, които водят за втория етаж.
„Дали да не отида и да се извиня? Да му кажа, че просто не сме се разбрали правилно…“ – мисли си тя, а сърцето ѝ бие учестено. Вината я гризе отвътре и не ѝ дава покой.
Точно в този момент към нея се приближава Дженгер.
– Г-жо Сехер, добре ли сте? – пита той загрижено. – Имате ли нужда от нещо?
– Аз… Всъщност, да! – въздъхва тежко. – Той много се старае, за да може аз да си спомня нещо… но аз постъпих лошо с него. Поисках пръстена си отново, само за да не разстройвам Юсуф, но му оставих бележка, за да не си помисли, че го нося заради него… А той така и не я е видял…
Тя свежда поглед, очите ѝ са изпълнени със съжаление.
– Държах се толкова грубо с него… – продължава Сехер. – Как мога да поправя грешката си? Какво щеше да направи предишната Сехер?
Дженгер се усмихва топло и отговаря без колебание:
– Тя щеше да се постарае да зарадва любимия си човек. Но не със скъпи подаръци, а с нещо ценно, нещо със смисъл. Тя щеше да приготви малка изненада.
– Но какви изненади съм правила за семейството си? – пита Сехер.
– Аз знам как може да зарадваш цялото семейство – казва Юсуф, който слиза по стълбите. – Като направиш твоите лимонови курабии!
Али и Дуйгу пристигат в дома на Рустем. Но там намират… Волкан!
– Какво правиш тук? – Али пита, изненадана от присъствието му.
– Чух съобщение по радиостанцията – обяснява Волкан. – Бях наблизо и веднага дойдох, но не успях да го хвана. Вратата беше открехната и къщата беше празна. По някакъв начин е успял да избяга. Да не губим време, а да го потърсим навън.
– Волкан е прав – съгласна е Дуйгу. – Да се разпръснем в различни посоки. Ако не се е отдалечил много, може би ще успеем да го хванем.
– Чакай малко, ще се обадя на Ибо – съобщава Али и се свързва с приятеля си. – Все още ли следиш сигнала на телефона? Можеш ли да ни дадеш текущото му местоположение?
– Имам технически проблеми – отговаря Ибрахим. – Ще ви се обадя веднага щом ги разреша.
– Добре, но побързай – казва Али и слага слушалката. След това се обръща към Дуйгу и Волкан: – Аз ще огледам наоколо, а вие проверете къщата.
– Тук няма никой – настоява Волкан.
– Не, може би ще открием някаква следа. Да претърсим добре къщата – отвръща Али, без да се отказва.
Камерата ни показва Рустем, който е в гардероба. Гангстерът е вързан и със запушен устата – робота на Волкан, който прави всичко възможна, за да не бъде разкрит Рустем. Волкан се възползва от удобния случай да вземе телефона на Рустем, а след това казва на Дуйгу, че е намерил телефона на Рустем под леглото.
Когато полицаите се готвят да напуснат къщата, една бележка, която лежи на пода, привлича вниманието на Али. Той я вдига и учуден прочита името и телефонния номер на Волкан върху нея.
– Мисля, че това е твоят номер – казва Али, като поглежда Волкан въпросително.
– Да това е моят телефон – отговаря Волкан, като се опитва да звучи достоверно. – Сигурно е изпаднала. Понякога я оставям на прозореца, когато трябва да паркирам колата си на забранено място.
– Имаш хубав почерк – отбелязва Али и му връща бележката.