Каквото и да прави Яман, където и да води Сехер, за да ѝ помогне да си спомни, тя продължава да се държи дистанцирано от него. Али не е уверен, че Ясемин е виновна. А Рустем продължава да изнудва Волкан.Вижте какво ще се случи в епизод 461 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 03 февруари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 461 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 февруари 2025 по NOVA.
Каквото и да прави Яман, където и да води Сехер, за да ѝ помогне да си спомни, тя продължава да се държи дистанцирано от него.
Али не е уверен, че Ясемин е виновна.
Рустем продължава да изнудва Волкан.
Яман и Сехер са все още в гората, където се намира тайното дърво на Сехер, на което тя е разказвала тайните си и къде е била на пикници с баща си и сестра си, а след това е споделила за тайното си място с Яман. Двамата се разхождат сред дърветата, а Яман ѝ разказва всичко, което Сехер самата някога му е споделяла. Във всяка негова дума се усеща надеждата, че може би, дълбоко в нея, спомените ще оживеят отново.
След малко стигат до ограда. Яман се спира и, както преди време, ѝ предлага помощ си.
– Мога сама! – отвръща твърдо Сехер, както и преди.
Тя се хваща за ръба на оградата и се опитва да се прехвърли, но губи равновесие. В последния миг Яман я хваща, преди да падне. На устните му се появява усмивка.
– Как не те е срам? – възкликва Сехер. – Смееш се, защото за малко щях да падна ли?
– Не – поклаща глава Яман. – Усмихвам се, защото вече сме преживявали този момент. Ти може и да не си спомняш, но всичко е същото.
Очите ѝ го поглеждат объркано, сякаш търси в думите му нещо познато, нещо което да си спомни.
– Хайде, отведи ме у дома – предлага Сехер, сякаш уморена от битката със самата себе си да си спомни.
– Не още – казва Яман и очите му блестят загадъчно. – Има още едно място, където трябва да отидем. Хайде!
Той тръгва напред, без да ѝ остави избор, а Сехер го следва, усещайки, че всяка стъпка я води по-близо до нещо… нещо, което сърцето ѝ сякаш вече познава.
Действието се пренася в имението. Зия се занимава с цветята си, а Чичек му носи чаша мляко. Тя го наблюдава с нежност, но изведнъж забелязва нещо странно – Зия държи дясната си ръка по особен начин, сякаш го боли.
– Какво ти е на ръката? – пита го тя с тревога в гласа, приближавайки се до него.
– От вчера малко ме боли и ме сърби – отговаря той с неудобство. – Това толкова много ме напряга!
Чичек поглежда внимателно ръката му и веднага разбира причината.
– О, г-н Зия, това е просто мазол! – казва тя с усмивка.
Без да губи време, хуква към къщата.
– Ей сега ще се върна!
Зия я проследява с поглед, изненадан от нейната загриженост. Само след миг Чичек се връща, държейки в ръката си бурканче с мехлем. Очите ѝ блестят от желание да помогне.
Междувременно Яман отвежда Сехер до парцела, където трябва да бъде построена къщата на мечтите им. Той иска да ѝ припомни мечтите, които наскоро са градили за съвместното си бъдеще. С всяка дума, всеки жест се опитва да възстанови спомените и оптимизъм у Сехер.
На това място са преживели красиви моменти заедно, и Яман се надява, че мястото ще отключи поне някой спомен. Но Сехер го гледа с неразбиране – не може да си обясни защо той я е довел тук.
– Каза ми, че искаш да те заведа у дома – напомня ѝ Яман с топъл, но настоятелен глас. – Затова направих точно това.
Той посочва мястото, където стои.
– Тук ще бъде стаята за бъдещите ни деца – добавя с едва доловима усмивка, сякаш иска да я накара да повярва в тази мечта отново.
Но вместо вълнение, очите на Сехер се изпълват със страх. Тя потръпва при всяко шумолене на листата, при всяко неочаквано движение около тях.
– Не се страхувай – казва ѝ Яман. – Докато съм до теб, нищо няма да ти се случи.
Сехер кимва, но тревогата ѝ не изчезва. Двамата се качват в автомобила, готови да се приберат в имението. Яман завърта ключа… но колата не запалва.
Той въздъхва и се обляга назад с усмивка.
– Историята се повтаря – казва с нескрита ирония. – Помниш ли? Когато дойдохме тук за първи път, колата пак отказа да запали. Наложи се да пренощуваме тук.
Сехер го гледа недоверчиво.
– Как така?
– Спахме в палатка – отговаря той, наблюдавайки я внимателно, очаквайки реакцията ѝ.
Очите на Сехер се разширяват, обзети от тревога. Сехер веднага излиза от колата, тя се оглежда напрегнато.
– Може нарочно да ме е довел тук – казва си тя и тръгва по пътя.
– Хей, спри! – извиква Яман и тръгва след нея.
– Не ме следвай! – настоява Сехер, продължавайки решително напред. – Ще намеря друга кола.
Яман спира рязко.
– Няма да позволя да се качиш в чужда кола! – казва твърдо. – Ти може и да не си спомняш, но ти си моя жена!
Сехер се обръща рязко към него, но той продължава спокойно:
– Пътят минава през гората. Ако тръгнеш пеша, може да попаднеш на вълци… или мечки.
Сехер повдига вежди.
– Лъжеш! Тук няма мечки!
Яман се усмихва лукаво.
– Ако искаш, можем да проверим.
Сехер не му отговаря. Просто обръща гръб и уверено тръгва по пътя.
– Върни се! Ще трябва да вървиш поне два часа пеша! – вика ѝ той, като я следва отблизо.
– Не спори с мен! – отсича тя и продължава с високо вдигната глава. – И въобще не се страхувам от животни!
Яман спира и я гледа с интерес.
– Значи си спомняш?
Сехер също спира за миг, после го поглежда изпитателно.
– Разбира се, че си спомням – заявява предизвикателно. – Доскоро!
Тя се обръща и прави крачка напред… но внезапно подскача уплашено настрани.
– Какво стана? – пита Яман, приближавайки се към нея.
Сехер го гледа панирана и уплашена.
– Гущер! – възкликва задъхано. – Гущер премина през краката ми!
Яман се усмихва, като едва сдържа смеха си.
– Не се страхувай.
За миг той се колебае дали да я прегърне, но преди да успее да направи нещо, Сехер рязко се отдръпва.
– Уплаших се, защото той се появи неочаквано! – бързо обяснява тя, сякаш не иска да признае страха си.
Яман въздъхва и кима.
– Хайде да се върнем обратно – предлага спокойно. – Ти ще си починеш, а аз ще оправя колата. Това ще е най-доброто решение.
Сехер го гледа колебливо, но след миг кимва и тръгва с него обратно към автомобила.
Яман ѝ предлага да седне зад волана, за да опита да запали колата, докато той ѝ казва какво да прави. Но в желанието си да изпълни инструкциите му, без да иска, натиска педала твърде силно и едва не го блъска.
Сехер изпищява, после бързо изскача от колата, паникьосана.
– Яман! Добре ли си? Аз… аз не исках…
Яман я гледа със смесица от шок и забавление, докато тя продължава да му се извинява.
– Успокой се – казва ѝ нежно. – Добре съм. Но мисля, че шофирането може да почака…
Али не оставя нито за миг Дуйгу, която е съсипана от присъдата, която получи Ясемин.
В същото време Рустем иска половин милион от Волкан в замяна на мълчанието му.
– Не можеш да ми направиш нищо, Рустем! – казва Волкан. – Аз ще те убия и после ще кажа, че е било самозащита!
Рустем се усмихва, без капка страх в очите.
– Не съм глупав – отвръща с леден и спокоен тон Рустем. – Знаех, че ще се опиташ да направиш нещо подобно. Всички копия от записите са в ръцете на мой човек. В момента, в който той разбере, че ми се е случило нещо, ще ги изпрати право в полицейския участък.
Той се навежда леко напред, снишавайки гласа си:
– Приготви парите до довечера и не се опитвай да ме преметнеш.
Волкан стисва юмруци, а гневът му кипи като вряща лава.
– По дяволите! – крещи той.
Но Рустем дори не трепва. Той просто се усмихва самодоволно и напуска мястото, оставяйки Волкан да се мъчи в собствения си капан.
Али, загрижен за ситуацията, разговаря с Дуйгу и започва да подозира мъжа, когото Ясемин е разпознала в салона на съда, крещейки: „Това е човекът! Това е той!“, след което този мъж бързо изчезва. Той решава да открие тайнствения мъж, затова отива в затвора, за да говори с Ясемин.
– Какво се е случило? Защо дойдохте? – пита Ясемин, сядайки срещу Али в стаята за свиждания. – Не сте ли доволен от наказанието, което получих? Искате да ми стоварите още едно престъпление ли е?
– Ясемин, аз не съм твой враг – заявява Али със спокоен, но твърд тон. – Тук съм, защото Дуйгу е важна за мен. Искам да ти помогна. Знам, че си ядосана на сестра си. Ако имаш нужда от нещо, можеш да се обърнеш към мен. Ако имаш проблем…
– Нямам нужда от помощта ви! – Ясемин го прекъсва и става, като иска да си тръгне.
Али я хваща за китката и казва:
– Спри, още не съм свършил. Дойдох тук, за да те изслушам. Имаш ли нещо да ми кажеш?
– Ако бяхте послушали това, което казах преди, дори нямаше да съм тук – заявява момичето с горчивина. – Какво искаш да ти кажа сега?
– Всичко! – отговаря Али.
– От самото начало ти говоря, че съм невинна. Извършвала съм кражби, мамил съм хората, това е вярно, но не съм убивал никого. Колко пъти трябва да повтарям това? Прострелях този човек в ръката, а вие ме обвинихте, че съм убил човек, който е бил прострелян право в сърцето. Човекът на снимката не е този, когото съм застрелял.
– На излизане от съдебната зала каза нещо подобно: „Това е човекът“ – спомня си Али. – Кой е човекът, когото видя?
– Това е човекът, в когото стрелях. Това беше той, той беше там. Или го обърках с някой друг, вече не мога да си спомня. Защо питате? Какво друго търсите? Вие ме вкарахте тук, получи похвала и това е всичко. Не ме безпокойте повече, махнете се от пътя ми – казва язвително Ясемин, след което напуска стаята за свиждания, оставяйки Али объркан.
Волкан успява да събере само част от парите за Рустем. Изнудвачът му дава допълнително време, но го предупреждава:
– Не се опитвай да ме измамиш. Ако не предадеш останалата част от сумата навреме, последствията ще бъдат тежки.