Сехер се изправя пред шокиращата диагноза за загубата на паметта си, а Яман се опитва да ѝ бъде опора в тези трудни моменти. Вижте какво ще се случи в епизод 460 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 31 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 460 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 31 януари 2025 по NOVA.
Сехер се изправя пред шокиращата диагноза за загубата на паметта си, а Яман се опитва да ѝ бъде опора в тези трудни моменти.
Ясемин е осъдена на 15 години затвор.
Рустем се завръща, за да разтърси света на Волкан, разкривайки компрометиращ запис, който може да обърне съдбата на Ясемин.
Яман подава бутилка с вода на Сехер, която с треперещи ръце я поема. Тя се обвинява, че тя е виновна, че не е забелязала намеренията на мъжа. Яман я моли да не мисли повече за това, защото най-важното е, че тя е добре и добавя:
– Ти за нищо не си виновна. Ти си тръгна заради мен. Аз съм виновен! Не исках да те изплаша. Просто исках да останеш с нас… в нашата къща. Ти и аз… Ние много… – Яман замлъква за миг, опитвайки се да намери правилните думи. Страхува се да не я отблъсне отново. Най-накрая казва: – Ние сме семейство. Не трябва да се страхуваш от мен. Никога няма да ти причиня нищо лошо.
В този момент погледът на Сехер пада върху ръката му. Очите ѝ се разширяват от тревога, когато забелязва дупка в ръкава и алената следа от кръв.
– Ти си ранен! – възкликва притеснено.
Яман махва с ръка, опитвайки се да омаловажи случилото се:
– Нищо особено, просто драскотина.
– Но все пак трябва да почистиш раната – настоява тя.
– В колата трябва да има аптечка. Ще я донеса.
Яман се изправя и бързо се насочва към автомобила. Връща се с аптечката и се опитва сам да промие раната си, но движенията му са непохватни. Сехер го наблюдава, след което, без да се замисля, взема превръзката от ръцете му и нежно започва да почиства раната. Движенията ѝ са внимателни и уверени.
Яман се връща с аптечката и се опитва сам да промие раната си. Виждайки, че Яман не може Сехер промива и превързва раната му.
– Благодаря ти… че ме спаси – казва тя, докато внимателно пристяга бинта. – Той имаше нож, а ти не се поколеба… не избяга.
Яман я поглежда в очите и отвръща:
– Направих това, което бях длъжен да направя.
Настъпва кратко мълчание, прекъснато от спокойния глас на Яман:
– Днес имаме час при лекаря. Трябва да тръгваме… Но ти обещавам, че ще те доведа тук отново, ако това ще ти помогне да си спомниш нещо.
Действието прескача в кабинета на лекаря.
– За съжаление, ситуацията не е проста – започва лекарят. – Първоначално мислех, че загубата на паметта ще бъде временна, но резултатите от изследванията показват, че тя може да бъде дългосрочна… или дори постоянна.
Камерата ни показва Сехер, която е шокирана от казаното от лекаря.
– Какво трябва да направим оттук нататък? – пита Яман, опитвайки се да запази самообладание, макар че вътрешно е също толкова шокиран, колкото и Сехер.
Лекарят въздъхва.
– Ще следим състоянието ѝ и ще чакаме. Понякога спомените се връщат постепенно, но няма гаранция. Важно е г-жа Сехер да бъде сред семейството си, на места, където тя много е обичала да ходи преди. Това би могло да помогне за възстановяването ѝ.
– Разбирам! – кима Яман. –Ще направим всичко необходимо!
Яман поглежда към Сехер. Лицето ѝ е побеляло, очите ѝ са празни, сякаш светът около нея е изгубил смисъл.
– Да вървим – подканя я Яман.
Сехер машинално се изправя, а двамата напускат кабинета.
Щом излизат навън, краката ѝ омекват. Тя се срива на близката пейка, закрива лицето си с ръце и започва да плаче безутешно.
Яман за миг е объркан, не знае какво да направи, но веднага кляка до нея.
– Моля те, вдигни глава – казва той, но Сехер само поклаща глава, отказвайки.
– Хайде, погледни ме – гласът на Яман е настойчив, но нежен.
Сехер сваля ръцете си, но забива поглед в земята.
– Погледни ме в очите – нежно я моли Яман.
Най-накрая Сехер вдига очи към него. Погледът ѝ е пълен с отчаяние.
– В моя живот не съществуват думи като „невъзможно“ или „никога“. Аз не вярвам в тях. Аз вярвам в борбата! Може да отнеме повече време, отколкото сме очаквали, но ти ще си спомниш. Само не се предавай! Вярвай в себе си!
Очите ѝ отново се пълнят със сълзи.
– Ти не чу ли какво каза лекарят? – гласът ѝ трепери. – Това може да бъде… завинаги. Може никога да не си спомня нищо!
Яман не откъсва поглед от нея. В очите му гори решителност.
– Дори никога да не си спомниш… дори да гледаш на мен като на непознат, аз няма да се предам! – казва твърдо. – Ти може да не помниш, но аз… аз не съм забравил нищо от това, което преживяхме заедно! Любовта ни, вярата ни, всичко, което ни свързва… Аз всичко помня! Всичко е тук! – Яман слага ръка на сърцето си. – Ако трябва, ще ти припомня всяка секунда, от момента, в който се запознахме. Денем и нощем ще ти разказвам. Аз помня и за двама ни. И ще се боря за двама ни! Дори да отнеме цял живот, аз ще те накарам да си спомниш за нас!
Сехер го гледа с широко отворени очи, а сълзите ѝ продължават да се стичат по лицето.
– Нима не чу какво каза лекарят? – казва Сехер. – Аз… нямам надежда.
Яман се усмихва тъжно и поклаща глава.
– Това е нормално. Защото ти не си спомняш… Но знай едно – ние няма да се предадем, каквото и да става. Ако сме заедно, винаги ще има надежда!
Той се изправя и ѝ подава ръка.
– Хайде да вървим.
Сехер избърсва сълзите си, става и тръгва пред Яман.
След посещението при лекаря Яман отвежда Сехер на едно специално място в гората – мястото, където преди време са си правили пикник с Юсуф и Зия. Докато вървят по горска пътека, Яман я наблюдава внимателно, опитвайки се да улови дори и най-малкия знак, че мястото ѝ е познато.
– Това не е просто някакво място – казва той, спирайки се на една голяма поляна. – Ти ми разказа, че като малка си идвала тук много пъти с баща си и сестра си на пикник. А също така, когато си разстроена или притеснена, винаги си идвала тук за да се успокоиш и помислиш. Това е твоето тайно място, твоето убежище.
Сехер оглежда мястото с любопитство. Въздухът е свеж, дърветата се поклащат леко от вятъра… С голямо търпение Яман започва да ѝ разказва всичко – стъпка по стъпка, дума по дума, сякаш се опитва да върне в съзнанието ѝ изгубените ѝ спомени. Разказва ѝ какво са правили тук, за какво са говорили на това място.
– Значи… това място е било много важно за мен? – пита Сехер с нотка на изненада в гласа. – Наистина е много красиво и толкова… спокойно. Благодаря, че ми разказа!
Яман предлага да се разходят.
Докато вървят, Яман внезапно спира и поглежда към едно определено дърво. Прокарва длан по кората му и се обръща към нея.
– Доведе ме тук, когато се чувствах ужасно. Тогава не го осъзнавах, но това място ми подейства… добре.
Сехер го поглежда любопитно.
– Наистина ли? – очите ѝ светват за миг. – Радвам се да го чуя!
– Ти… и това място ми се отразихте добре – отвръща Яман.
След миг насочва вниманието ѝ към дървото.
– А това… това е дървото, на което споделяше всичките си тайни.
Сехер се приближава и изведнъж забелязва все едно някой е издълбал в кората първата буква от името на Яман.
-Тази буква… аз ли съм… – пита смутена Сехер.
– Ти ми разказа, че когато съм ти предложил да се омъжиш за мен, си била много объркана. Не си знаела какво да правиш, как да постъпиш… и затова си дошла тук. Търсейки отговор.
Сехер го слуша, но не откъсва поглед от дървото.
– А на следващия ден – продължава Яман – си видяла тази буква. И тогава си разбрала… че да се омъжиш за мен е правилното решение.
Сехер посяга с ръка и леко прокарва пръсти по кората на дървото, сякаш се опитва да усети и спомни миналото…
В същото това време Дуйгу влиза в ареста при Ясемин, решена да направи още един опит да достигне до сърцето на сестра си. Очите ѝ са изпълнени с надежда, но и със страх, че отново ще бъде отхвърлена от сестра си.
Въпреки усилията ѝ, Ясемин остава непоклатима, задълбочавайки дистанцията между тях с всеки опит.
Дуйгу се чувства безсилна, тъй като вижда, че стената, която Ясемин е издигнала, става все по-трудна за преодоляване. Тъгата и разочарованието от този разрив завладяват Дуйгу.
Междувременно Волкан се сблъсква с Рустем, който го изнудва със запис, показващ как Волкан променя уликите, за да може да обвини Ясемин в убийство. Волкан, изпълнен с ярост, го напада, взема обратно телефона, изтрива компрометиращия запис и унищожава устройството, за да е сигурен, че никакви доказателства за това което е направил не са останали.
– Благодари се на Бог, че няма да те убия – изсъсква Волкан. – Но ако отново ми се покажеш пред очите, ще го направя. Запомни това.
Рустем, който избърсва кръвта от устните си, отговаря:
-Нищо не е свършило, комисарю!
Съдебното дело срещу Ясемин се провежда в съда. Момичето отрича всички обвинения, но съдията не вярва на думите ѝ и я осъжда на 15 години затвор.
Присъдата предизвиква шок в съдебната зала. Семра, която не може да издържи на напрежението, губи съзнание.
В коридора на съда Волкан получава съобщение от Рустем. Изпратил му е същото видео, което Волкан е изтри преди няколко часа по-рано. В съобщението Рустем пише: „Имам много копия. Мислеше ли, че ще ме победиш? Грешиш. Аз винаги имам план. Погледни зад себе си.“
Сърцето на Волкан пропуска един удар. Студена пот избива по челото му. Бавно, почти механично, той се обръща назад…
И тогава го вижда.
Рустем стои в края на коридора с дяволита усмивка, наслаждавайки се на паниката, която е предизвикал у комисаря.
Докато охраната извежда Ясемин от сградата на съда, тя внезапно забелязва Рустем и си спомня, че точно по този човек тя стреля и той е жив. Ясемин започва да крещи:
– Това е той! Това е човекът!
Волкан тръгва след Рустем. Али чува виковете на Ясемин и вижда мъжа, но не тръгва след него, защото си мисли, че Волкан е тръгвал след него.
Действието се пренася пред сградата на съда, Волкан издърпва Рустем настрани и му казва рязко:
– Какво, по дяволите, правиш тук? Полудя ли?! Веднага се махай оттук!
Рустем отговаря с предизвикателна усмивка:
– Никъде няма да отида. Какво ще правиш? Пак ли ще ме пребиеш? Страх ли те е? Ако не ме послушаш, всичко ще излезе наяве. Ще те унищожа!
Волкан се опитва да запази самообладание.
– Добре. Спри. Ще направя това, което искаш. Но изчезвай веднага. Никой не трябва да те види. Ще говорим по-късно.
– Не знам дали трябва да ти вярвам… – отвръща Рустем.
– Върви! Ще ти се обадя!
Рустем най-накрая си тръгва.
Волкан остава на място, стиснал зъби. Гледа как фигурата на Рустем изчезва, но напрежението му не изчезва.
Напротив.
Явно се досеща, че проблемите му едва сега започват.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg