Сехер бяга от имението и Яман. Решава да намери дома, в който е живяла с баща си, надявайки се да възстанови паметта си… Така обаче попада в много опасна ситуация. Вижте какво ще се случи в епизод 459 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 30 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 459 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 30 януари 2025 по NOVA.
Сехер бяга от имението. Решава да намери дома, в който е живяла с баща си, надявайки се да възстанови паметта си… Така обаче попада в много опасна ситуация.
Волкан губи контрол над ситуацията, а изнудвачът Рустем може да разкрие истина, която ще промени всичко.
Действието продължава от предния епизод. Сехер обикаля кабинета на Яман с надеждата, че нещо ще ѝ се стори познато, че някакъв спомен ще изплува… Но всичко ѝ изглежда чуждо. С колебливи стъпки влиза в спалнята, която е споделяла с Яман.
Погледът ѝ се спира върху гардероба. Тя докосва женските дрехи, а очите ѝ се разширяват от шок.
– Не… Не може да бъде! Аз… аз съм живяла в една стая с него?! – казва тя невярващо.
На нощното шкафче забелязва албум. Посяга към него, прелиства страниците, а от снимките ѝ се усмихва самата тя… До Яман. Те двамата. Щастливи, влюбени. Колко реално изглежда всичко, но вътре в нея има само една празнота.
– Ако любовта ни е била толкова голяма, защо не помня нищо? – чуди се тя, изпълнена с въпроси.
В този момент вратата се отваря и Яман влиза в стаята и я поглежда с нежност.
– Знам, че всичко ти изглежда чуждо – казва Яман. –Ти се страхуваш, аз също знам това. Но ще си върнеш всички спомени от този албум, а и не само тези. Не само тези… Ще създадем нови. Ще напълним този албум с още спомени. Вярвай в това. Аз вярвам. Ще си върнеш паметта!
– Колкото и да се опитвам, не мога да си спомня нищо! – възкликва Сехер. – Мислиш, че не искам ли? Не искам при това много! Но, колкото и да се опитвам, нищо не мога да си спомня! – казва с гняв Сехер. – Не чувствам, че това е моето място. Съжалявам, но не мога да остана тук. Тази къща, този живот… не са мои.
Сехер тръгва да излезе от стаята, но Яман застава на пътя ѝ.
– Няма да ходиш никъде – заявява уверено. – Това е твоят дом. Ние няма да се откажем. Ще чакаме… А когато спомените се върнат, ще осъзнаеш, че тази къща е твоя, а ние сме твоето семейство.
– А ако не си спомня? – пита Сехер с разтреперан глас. – Ако до края на живота си се чувствам като чужда тук? Като призрак, който се скита сред вас?
– Всичко, от което се нуждаеш, е време – отвръща Яман. – Дай го на себе си… и на нас. Спомените ще се върнат. Може би не веднага, но постепенно. Аз вярвам в това.
Сехер навежда поглед. Гласът му носи толкова сигурност, но дали е прав? Дали времето ще върне изгубеното?
– Може би си прав… Може би наистина просто ми трябва време – казва Сехер. – Ще ми позволиш ли да се прибера в стаята си? Искам да си почина малко.
Сехер тичешком излиза от стаята. Яман тръгва след нея, но на стълбите спира, защото Недим му звъни и той трябва да му отговори.
– Яман, трябва да дойдеш в компанията. Имаме важно съвещание, а и документи за подпис те чакат – казва Недим.
– Трябва да остана в имението в момента – отговаря Яман. – Изпрати ми документите тук.
Сехер се оглежда и ослушва, дали Яман се е прибрал в кабинета си и при първата възможност тя бяга от имението. Решава да намери дома на баща си, надявайки се там да възстанови паметта си.
Действието прескача. Яман седи напрегнат в кабинета си, когато при него влиза Дженгер, който му носи кафе.
– Не трябваше! Не ми се пие кафе – казва Яман.
– Нещо ви тревожи, нали? – пита предпазливо Дженгер.
– Сехер поиска да си тръгне от имението – отвръща Яман с въздишка. – А когато я спрях… тя се уплаши. Погледна ме… сякаш иска да избяга от мен.
– Ако ми позволите, ще отида да видя как е г-жа Сехер – предлага Дженгер.
– Ще бъде хубаво, защото тя не иска да ме вижда – отговаря Яман. – Нека до нея бъде някой, на когото има доверие.
Минути по-късно Дженгер се връща, лицето му издава тревога.
– Г-н Яман… Г-жа Сехер я няма!
Яман рязко вдига глава.
– Как така я няма?! Навсякъде ли потърсихте?
– Да! Тя си е тръгнала – отговаря уверен Дженгер.
Яман притеснен тичайки излиза от кабинета си. В коридора се сблъсква с Неслихан.
– Г-н Яман! Знам къде може да е отишла Сехер! – казва тя. – По-рано разпитваше Юсуф къде е живяла преди… Той не знаеше как да ѝ отговори, затова ѝ казах адреса на дом, където е живяла с баща си.
– Да… Сигурно е отишла там. Аз отивам да я търся, а вие ми се обадете ако Сехер се върне в имението! – казва Яман и излиза.
Отвънка той се обажда на хората си, да се съберат и да търсят Сехер в квартала, в който е живяла по-рано.
Междувременно Сехер стига до квартала, който Неслихан ѝ спомена по-рано. Сехер е объркана, дали е живяла на този адрес преди, защото не може да си спомни нищо.
„Ако съм живяла тук, значи трябва да има хора, които ме познават“, мисли си тя с надежда.
В този момент детски глас я кара да се обърне. Малко момче тича радостно в нейната посока, викайки името ѝ. Очите на Сехер проблясват. Възможно ли е то да я познава?
Но в следващата секунда момчето я подминава и се хвърля в прегръдките на жена, идваща от другия край на улицата. Надеждата ѝ се стопява.
Докато се опитва да подреди хаоса в главата си, непознат мъж я приближава. Погледът му е лукав, движенията – заплашителни.
– Хей, красавице, май си се загубила… Трябва ли ти помощ? – казва той с крива усмивка.
Сехер уплашена прави крачка назад, но мъжът посяга към нея.
– Аз… аз нямам пари! – изплашено казва тя. – Помощ! Пусни ме!
Борбата продължава, но в следващия миг мъжът замръзва. Някой зад него крещи гневно:
– Веднага я пусни!
Сехер вдига поглед и го вижда – Яман. Очите му горят от ярост, лицето му е изкривено от гняв.
– Как смееш да се доближиш до жена ми?! – крещи Яман, който не е на себе си като вижда, че някой заплашва любимата му жена.
Нападателят, осъзнавайки в какво се е забъркал, пристъпва назад, но след миг вади нож.
– Назад! – крещи той.
Камерата се фокусира върху Сехер – тя трепери от страх, очите ѝ са пълни с ужас.
Нападателят замахва и острието одрасква ръката на Яман Това е грешката му. Побеснял, Яман го събаря на земята и му нанася няколко яростни удара. Мъжът се гърчи, успява да се изправи и побягва надолу по улицата.
Яман не тръгва след него. Вниманието му е приковано върху о – Сехер. Бързо стига до нея, хваща лицето ѝ в ръцете си, докосва косата ѝ.
– Ти добре ли си? – пита я с тревога.
–Аз… така си изплаших… Изплаших, че нещо може да ти се случи – казва Сехер и разплакана се сгушва в Яман.
– Не бой се! Аз съм тук… – успокоява я Яман като силно я прегръща. – Хайде да си вървим!
Междувременно Волкан се сблъсква с комисар Али. Очите му проблясват предизвикателно, самодоволна усмивка се появява на лицето му.
– Ако още се надяваш – казва той с натрапчива увереност, – вкарай си в главата, че Дуйгу ме обича. Тя няма нищо общо с теб. Стой далеч от нея, ясно?
– Аз не се страхувам от теб – отвръща спокойно Али. – Отлично знам границите си. Но съдейки по това, което правиш, ти изобщо не ги знаеш. Комисар Дуйгу е много важна за мен. И дори да не ти харесва, аз пак ще бъда до нея, особено сега, когато тя има нужда от подкрепа.
Рустем, съучастникът на Волкан, който му е помогнал да натопи Ясемин за убийството, започва да го изнудва. Изпраща му видеозапис, на който се вижда как Волкан крие трупа на местопрестъплението.
– Как се справихме, нали братко? – пита Рустем по телефона. – Като истински актьори, нали? Знаех си, че ще ми платиш за това малко, затова накарах един от нашите да запише всичко. Сега ще трябва добре да ми платиш, ако не искаш тези доказателства да излязат наяве. Знаеш къде да ме намериш.