winless
Дженгер и Яман пристигат със Сехер в имението. Тя не успява да разпознае мястото, както и хората, които живеят там. Въпреки че всички се отнасят към нея добре, тя остава недоверчива, затворена и уплашена. Вижте какво ще се случи в епизод 456 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 27 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 456 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 25 януари 2025 по NOVA.
Дженгер и Яман пристигат със Сехер в имението. Тя не успява да разпознае мястото, както и хората, които живеят там. Въпреки че всички се отнасят към нея добре, тя остава недоверчива, затворена и уплашена.
Яман е съсипан от факта, че Сехер се страхува най-много именно от него и го избягва. Отчаян, той се връща при лекаря на Сехер, за да потърси отговори на въпросите си.
Ясемин продължава да твърди, че не е убила никого.
В имението, Адалет пита Неслихан дали е сложила сол в чорбата. Откакто е научила новината от Дженгер, че Сехер не си спомня нищо, тя не може да намери място.
– Лельо, дали като ни види, ще си спомни? – пита Неслихан с тревога в гласа.
– Нека да не си спомни нас, но… Юсуф… Г-н Яман… Много е тежко – отговаря Адалет. – Какво ще правят?
– Какво ще стане, когато Юсуф се прибере от училище? – добавя Неслихан, като очите ѝ се разширяват от безпокойство.
– Г-н Яман сигурно е помислил за това. Навярно вече има план как да му обясни – казва Адалет, опитвайки се да звучи уверено, но гласът ѝ издава съмнение.
– Аз мисля, че Сехер, дори да не помни никого от нас, ще си спомни Юсуф – заявява Неслихан.
Точно в този момент Неслихан вижда през прозореца колата на Яман, която се приближава по алеята на имението.
– Лельо, пристигнаха!
– Неслихан, отиди да съобщиш на г-н Зия. Аз ще довърша яденето – казва Адалет
Действието се пренася в колата на Яман. Сехер седи на задната седалка и гледа с любопитство през прозореца. Погледът ѝ се спира върху голямата къща.
– Колко голяма къща! – възкликва тя с учудване. – Много ли хора живеят тук? – обръща се тя към Дженгер.
Дженгер се усмихва леко и отговаря:
– Около осем човека.– Тази къща не е ли прекалено голяма за осем души? – пита Сехер.– Ще се запознаете с всички – предлага Дженгер.– А как се казват? – пита Сехер, объркана.
– Неслихан, г-н Зия, г-жа Адалет… – изброява Дженгер.
– А коя е г-жа Адалет? – пита го Сехер.
– Една от персонала в къщата – пояснява Дженгер.
Сехер слиза внимателно от автомобила. Яман протяга ръка, за да я подкрепи, но тя бързо се дръпва назад. Той само кимва разбиращо и тръгва пред нея към входа на къщата.
– Сехер, добре дошла, дъще! – поздравява я Адалет топло, докато пристъпва към нея.
– Добре дошла, Сехер! – добавя Неслихан с усмивка.
– Благодаря! – отговаря Сехер сдържано, гледайки ги така, сякаш вижда напълно непознати.
– Моля, да влезем в гостната – предлага Дженгер, за да разведри обстановката.
Всички се отправят към просторната гостна. Сехер пристъпва несигурно, оглеждайки интериора. Всичко ѝ изглежда чуждо и студено, въпреки топлите усмивки около нея.
– Слава на Бог, че те видяхме жива и здрава! Това е най-важното! – нарушава тишината Адалет. – Нали така, Неслихан?
Адалет се сепва и казва: – Боже, как забравих! Аз съм Адалет и работя тук. А това е Неслихан, моята племенница.
– Те не са просто работници, а част от нашето семейство – уточнява с топъл глас Яман.
– Сехер, сестричке моя! – изведнъж проговаря Зия с вълнение. – Толкова се притеснихме за теб! Ти си добре, нали? Нищо не те боли? Главата не те боли, нали?
Сехер го гледа с леко недоумение.
– Вие мой брат ли сте?
Зия се усмихва широко и пояснява:
– Не съм ти роден брат, но съм брат на Яман. Ти много ме обичаш и уважаваш. Аз съм батко Зия, батко Зия!
– Много ми е приятно – отговаря Сехер.
– И на мен ми е приятно. Много ми е приятно, но сега, като те виждам отново, ми е още по-приятно! – добавя Зия.
Яман прави крачка напред и се обръща към Сехер:
– Ти си уморена. Искаш ли да се качиш в стаята ни, за да си починеш?
Сехер, инстинктивно, прави крачка назад, уплашена.
– Аз… аз ще остана на този етаж. Тук няма ли стая, в която да остана? – пита Сехер.
Дженгер побързва да отговори:
– Има! Сега ще я приготвим за вас.
– Благодаря! – казва Сехер.
– Хайде, седни! Това е твоят дом, не се притеснявай! – казва Яман.
– Не. Така ми е добре – отвръща тя, избягвайки погледа му.
– Ако искате, да пием кафе и да си поговорим – предлага Дженгер, опитвайки се да разведри атмосферата.
Неслихан и Чичек се отдалечават, за да приготвят кафе.
Действието прескача. Яман и Зия седят на дивана срещу Сехер, която изглежда объркана и напрегната. Дженгер стои прав до нея, готов да отговори на всеки неин въпрос.
– Добре, кога стана това с мен? – пита Сехер.
– Ние бяхме на яхтата. Ти се подхлъзна и падна – отговаря Яман. – Удари си главата.
– Истина ли е? – пита тя като поглежда към Дженгер.
Дженгер кима утвърдително.
– От колко време живея тук? – продължава с въпросите си Сехер, сякаш се опитва да събере части от пъзела на живота си.
– Живеете тук повече от година, г-жо Сехер – обяснява Дженгер. – По-рано живеехте с баща си на друг адрес. Преди една година се омъжихте за г-н Яман и този дом стана ваш.
– А вие какъв сте ми? – пита Сехер.
– Аз съм служител в тази къща – отговаря Дженгер.
– Но ти му казваш батко, Сехер – добавя с усмивка Зия. – Ти обичаш и уважаваш Дженгер.
– Погледът на Сехер се спира върху портрет на стената, а тя сочи към него.
– А тези на снимката, кои са? – пита, докато очите ѝ внимателно изучават лицата.
– Твоята сестра и Юсуф – отговаря Яман.
– Юсуф е вашият племенник – допълва Дженгер. – Той ви беше поверен от сестра ви.
Сехер изглежда още по-объркана.
– Как така поверен? – учудено пита тя.
– Сестра ви беше омъжена за брата на г-н Яман – пояснява Дженгер с тъга в гласа. – Но за съжаление тя почина. Вие дойдохте в имението, за да се погрижите за племенника си.
– А къде са другите членове на моето семейство? Имам ли родители? – задава въпроса тя с нотка на отчаяние.
– Вие сте загубили майка си, когато сте била малка, а баща ви наскоро – отговаря Дженгер.
– Значи… значи не ми е останал никой! – казва Сехер, а в очите ѝ проблясват сълзи.
Яман я поглежда остро и казва:
– Ами Юсуф? Аз? Ние?
Сехер го гледа, без да отговаря, а Дженгер се намесва, за да обясни:
– Първоначално вие дойдохте в имението, за да се погрижите за Юсуф, но след това…
– След това? – прекъсва го Сехер, нетърпелива да разбере.
– След това се омъжихте за Яман – завършва вместо него Зия.
– Искате да кажете, че сме сключили брак по сметка? За да не остане Юсуф без семейство? – пита Сехер.
Дженгер смята, че останало Сехер трябва да разбере от Яман и подканя Зия да се качат в стаята му, за да си вземе лекарствата. Двамата излизат, оставяйки Яман и Сехер сами.
Яман се премества на дивана до нея.Сехер веднага се отдръпва, поглеждайки го с уплаха. Той посяга към ръката ѝ и я хваща внимателно.
– Погледни ме в очите – казва той меко. – Първо дойде тук заради Юсуф, но след това ние се влюбихме. Това не е брак по сметка. Ние с теб…
Сехер рязка си дърпа ръката от ръката на Яман и уплашена се отмества назад.
Яман ѝ прави знак с ръка да не се страхува след което става и напуска къщата .
Идва Дженгер и Сехер го пита, къде е тоалетната. Той ѝ показва. Сехер влиза вътре, Наплисква лицето си с вода, после поглежда отражението си в огледалото. Очите ѝ са пълни със сълзи.
– Коя си ти? – прошепва тя. – Семейството ти е мъртво. Ти си сама. Единственият ти роднина е едно малко, невинно дете, което дори не помниш. Аз… аз нищо не си спомням! Как ще живея тук?
Сълзите бавно се стичат по лицето ѝ, докато тя продължава да гледа отражението си, сякаш се опитва да разпознае поне своя образ.
Яман пристига в болницата и отива при лекаря на Сехер.
– Кажете ми, защо Сехер се страхува само от мен? – пита Яман с дрезгав глас, сякаш думите го задушават. – Гледа ме, сякаш съм ѝ напълно чужд. Постоянно ме отбягва, избягва да говори с мен. Тя ми имаше толкова голямо доверие… а сега? Защо реагира така?
Лекарят въздъхва и го поглежда сериозно.
– Явно това е така, защото вие сте бил първият човек, когото тя е видяла, след като се е събудила след травмата – обяснява той спокойно. – За съжаление, първият „непознат“ за нея сте станали вие.
Вашата съпруга е в състояние, което може да се оприличи на това на бебе, което току-що се е появило на белия свят. Тя е беззащитна, обхваната от страхове и няма представа на кого може да се довери. Единствената емоция, която я владее в момента, е страхът. И за нещастие, тя асоциира този страх с вас. А вие сте човекът, който най-много иска нещо от нея. Вие ѝ говорите, че сте ѝ съпруг, и това я обърква и плаши още повече – обяснява лекарят. – Представете си какво е да не познавате някого, а този човек да настоява, че сте му най-близкият. Това поражда паника у нея. Чувството за вина, страх и самота се преплитат и я потискат.
– Трябва да бъдете търпелив и спокоен. Доближавайте се до госпожа Сехер много внимателно. Покажете ѝ, че може да ви се довери, без да настоявате. Дайте ѝ време, защото само с времето страхът ѝ ще отстъпи. И най-важното – мислете, че започвате всичко от нулата. Постъпвайте така, сякаш тепърва се запознавате. Ако подходите с нежност и постоянство, вие ще спечелите доверието ѝ.
Яман повдига поглед към лекаря, а в очите му се чете смесица от болка и решителност.
– Ще направя всичко за нея – казва твърдо. – Дори да трябва да чакам цяла вечност.
Лекарят кимва одобрително.
– Това е правилният подход, г-н Яман. Тя има нужда от вас, дори да не го осъзнава сега. Вашето присъствие ще ѝ помогне, но само ако ѝ дадете пространство да се почувства в безопасност.
Али и Дуйгу седят на пейката пред полицейското управление.
–Така ли трябваше да стане? –пита Дуйгу, като се опитва да сдържи сълзите си.– Трябваше ли да намеря сестра си, за да я изпратя в затвора? Бях подготвена за това, че Ясемин може би вече е мъртва, но това… това е твърде много за мен.
Али я гледа със съчувствие, опитвайки се да намери правилните думи.
– Не гледай на това по този начин – казва той с мек и успокояващ тон. – Да, ще бъдете разделени за известно време, но това не е краят. Тя ще излежи присъдата си, а после ще започнете нов живот заедно.
Дуйгу свежда глава, а ръцете ѝ нервно се преплитат в скута.
– Години наред мечтаех да я видя отново – прошепва тя, докато сълзите ѝ започват да се стичат. – И когато най-накрая го направих… със собствените си ръце я вкарах зад решетките.
Али мълчи известно време, като ѝ дава време да овладее емоциите си.
– Нищо от това, което ще кажа сега, няма да облекчи болката ти – казва Али накрая. – Но ти взе това решение не само като сестра, а и като полицейски служител. Това изисква невероятна сила и смелост. Малко хора биха могли да направят това, което ти направи. Цената е висока, но знам, че можеш да се справиш. Ти си най-силната жена, която познавам.
Той слага ръка на рамото ѝ, опитвайки се да ѝ вдъхне кураж.
– Все още нищо не е приключило. Ще се изправиш и ще се бориш, за да се увериш, че Ясемин ще излезе от това с възможно най-малко вреда за нея. Аз ще бъда с теб във всичко това. Познавам един чудесен адвокат, специалист по такива въпроси. Той ще направи всичко по силите си, за да се увери, че Ясемин ще получи възможно най-ниската присъда. А когато всичко това приключи, ще започнете нов живот.
Дуйгу вдига глава и го поглежда. Очите ѝ са зачервени, но болката в тях все още гори.
– Но тя ме презира – казва тя с горчивина. – Ще ми даде ли изобщо шанс да създам този нов живот? Кой знае колко време ще прекара в затвора? С всеки изминал ден може да ме мрази все повече и повече. Всичко това е по моя вина. Животът, който е водила, престъплението, което е извършила… Ако тогава не бях пуснала ръката ѝ, нищо от това нямаше да се случи.
Али си поема дълбоко дъх, опитвайки се да подбере думите си.
– Гледаш на всичко от най-лошата страна, защото това, което се случва сега, е твърде прясно – казва Али спокойно. – Дай си време. Ако искаш, мога да те заведа при леля ти. Ще си починеш, поне за известно време.
Дуйгу поклаща отрицателно глава.
– Не. Не мога да оставя сестра си сама.
Междувременно Дуйгу отново влиза в ареста. Атмосферата е напрегната, а звукът от стъпките ѝ отеква в тясното помещение. Тя спира пред решетките, където седи сестра ѝ.
– Ясемин… – започва тя тихо, гласът ѝ едва доловим, сякаш думите тежат на езика ѝ.
– Името ми не е Ясемин! Името ми е Сянка! – прекъсва я рязко момичето, поглеждайки я с искри от гняв в очите. – Какво се случи? Ти не трябваше ли да докажеш моята невинност?
Дуйгу въздъхва дълбоко и среща погледа ѝ.
– Отпечатъците по оръжието, намерено на местопрестъплението, съвпадат с твоите – казва тя спокойно, но в гласа ѝ се долавя тъга. – Ти си била там, Ясемин. Ти си застреляла този човек.
– Аз не съм убила никого! – настоява Ясемин, а гласът ѝ трепери от емоции. – Но, разбира се! Ти си уважаван полицейски служител, а аз съм просто уличен плъх. Ето защо не ми вярваш, нали? Толкова за твоята „сестринска любов“! Аз не съм ти сестра!
Думите ѝ се забиват като нож в сърцето на Дуйгу. Тя свежда глава, за миг неспособна да отговори. Но после вдига поглед, решителността се завръща в очите ѝ.
– Обещавам да намеря най-добрия адвокат – казва тя твърдо. – Ако е било самозащита, ще го докажем. Ще направя всичко възможно, за да получиш най-ниското наказание.
– Какво наказание? Защо трябва да влизам в затвора за престъпление, което не съм извършила! – крещи Ясемин, изпълнена с гняв. – Не искам повече да слушам тези глупости. Махай се!
Дуйгу си тръгва, за да не влошава ситуацията. Зад гърба ѝ Ясемин крещи още няколко пъти, че не е убийца.
В следващата сцена Али и Фърат седят срещу Ясемин в стаята за разпити. Те ѝ показват снимки на жертвата.
– Кой е този мъж? – пита Ясемин, искрено изненадана. –Не го познавам. Това не е мъжът, когото прострелях в ръката.
– Било е тъмно – отбелязва Али. – Може да си сбъркала. Всичко стана много бързо. Или… лъжеш и се опитваш да ни заблудиш. Ако си признаеш, можеш да разчиташ на по-лека присъда.
– Не казвам, че не съм стреляла в него! – отговаря Ясемин. – Казвам, че не съм го убила! Това е невъзможно!
– Слушай! – продължава Али. – Сестра ти и аз ще направим всичко възможно, за да получиш възможно най-ниската присъда. Но ти трябва да ни помогнеш. Признай си, вместо да отричаш. Възрастта ти и фактът, че си действал при самозащита, може да работят в твоя полза.
– По дяволите! Защо изобщо трябва да ви се обяснявам! – избухва Ясемин, а очите ѝ блестят от гняв. – Очевидно е, че всички тук имат проблеми с разбирането на това, което говоря!
След тези думи Ясемин отвръща глава, като прави обидена физиономия, и замълчава.