winless
Сехер се страхува от Яман, а той е съсипан от това. Лекарят му съобщава, че шансовете Сехер да си спомни каквото и да било са нищожни. Вижте какво ще се случи в епизод 455 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 24 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 455 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 24 януари 2025 по NOVA.
Сехер се страхува от Яман, а той е съсипан от това. Лекарят казва на Яман, че шансовете Сехер да успее да си спомни каквото и да било са нищожни.
Сехер се страхува от Яман, а той е съсипан от това. Лекарят му съобщава, че шансовете Сехер да си спомни каквото и да било са нищожни.
Междувременно, Дуйгу се опитва да докаже невинността на Ясемин, но всички доказателства сочат, че сестра ѝ е виновна. С болка в сърцето Дуйгу предава доказателствата на полицията.
Дуйгу изпраща сестра си в затвора, а срещу нея иска да бъде заведено дело за укриване на доказателства.
Сехер уплашена и объркана излиза от болничната стая. Тя се лута по коридора когато стига до изхода, но вцепенена спира, защото вижда Яман, който в този момент да влиза в болницата. Двамата се гледат един друг. Сехер със страх в очите, а Яман с надежда, че Сехер ще го разпознае и прегърне.
– Г-жо Сехер! – провиква се една медицинска сестра зад нея.
Уплашена Сехер хуква да бяга. Тя влиза в една стая и се заключва в нея. Дишането ѝ е накъсано, а ръцете ѝ треперят.
– Моля те, отвори вратата! Аз съм Яман! – гласът му, пълен с болка, идва от другата страна на вратата. – Чуваш ли ме? Отвори!
– Бързо потърси ключове за стаята и повикай лекар – нарежда медицинската сестра на един санитар.
– Хайде, отвори вратата! – настоява Яман. -Няма от какво да се страхуваш! Ще започнеш терапия и ще си спомниш всичко! Отвори вратата!
Сехер изглежда като затворено диво животно в клетка. Без да иска тя се поглежда в огледалото на стената и подскача от това което вижда в него. Тя дори не разпознава себе си.
Уплашена, тя отстъпва назад, блъска шкафове и столове, които падат с трясък.
– Добре ли си? – пита Яман притеснено отвън и в следващия миг разбива вратата.
Втурва се към нея и я прегръща силно.
– Не бой се! Аз съм тук! – прошепва той с треперещ глас. – Аз съм до теб. Всичко ще бъде наред!
– Пусни ме! – моли го Сехер , опитвайки се да се освободи. – Моля те, пусни ме!
– Не се страхувай от мен! – моли я Яман, а очите му се пълнят със сълзи.
Сехер събира сили и го отблъсква грубо.
– Аз… не те познавам! – казва тя разплакана, докато отстъпва назад.
В този момент в стаята влиза лекарят.
– Г-жо Сехер, моля ви, успокойте се! – казва той. – Хайде да се върнем в стаята ви. Там ще се почувствате по-добре.
Сехер се подчинява, водена от лекаря, но продължава да хвърля объркани погледи към Яман. Той стои неподвижен, със съкрушено изражение, докато гледа как Сехер се отдалечава, сякаш всяка нейна стъпка го отдалечава от надеждата, че тя ще си спомни за него, за тяхната любов.
Яман седи съсипан пред стаята на Сехер. Ръцете му са свити в юмруци, а погледът му е замъглен от емоции. Яман си мисли: „Ние с теб, заедно, отново ще се преборим заедно!“
Яман повтаря думите на Сехер, които тя му беше казала, когато нямаше надежда, че може да се намери донор за него. Споменът за нейната нежност и любов, за начина, по който се грижеше за него, го разтърсва до дъното на душата му.
– Тя ще бъде добре, ще се оправи – казва Дженгер, който се приближава и сядо до него.
– Да, ще се оправи, аз ще бъда до нея, няма да я оставя в мрака – отговаря уверен Яман.
В този момент лекарят излиза от кабинета си и ги кани да влязат.
– Извиках ви тук, за да поговорим на спокойствие – започва той. – Получихме резултатите от изследванията. В резултат на удара в главата, г-жа Сехер е получила мозъчно увреждане, което засяга центъра на паметта. Окончателната диагноза е амнезия, причинена от травмата.
– Това ще мине, нали? – пита Яман, гласът му трепери от напрежение.
Лекарят въздъхва тежко.
– Твърде рано е да се каже. Възможно е след време да настъпи подобрение, но трябва да знаете, че има шанс загубата на паметта да се окаже постоянна.
Яман е шокиран от последните думи на лекаря.
Камерата се премества в стаята на Сехер. Тя сваля халката от пръста си, слага я на шкафчето и си казва:
– Ти си човек, който е напълно непознат за мен…
Минути по-късно Яман и Дженгер излизат от кабинета на лекаря.
– Какво мислите да правите? – пита Дженгер.
– Ще се приберем вкъщи – отговаря Яман уверено. – Надявам се, че там тя ще си спомни всичко. Мен, нас, нашето минало… и себе си.
Яман влиза в стаята при Сехер. Опитва се да изглежда спокоен, но в погледа му се чете тревога.
– Говорих с лекаря – казва той. – Той постави окончателната диагноза: загуба на паметта. Но каза също, че можем да се приберем вкъщи. – Хайде приготви се, ние се прибираме вкъщи!
Сехер го поглежда уплашено.
– Вкъщи? Няма да отида никъде с теб! – отказва Сехер, изпитвайки страх. – Не те познавам. Казах ти го няколко пъти.
– Не можеш да останеш тук завинаги – настоява Яман. – Имаш си собствен дом. Там ще си спомниш всичко, ще си спомниш коя си. Няма нужда да се страхуваш.
– Не си спомням дали имам собствен дом – заявява объркано Сехер. – Дори не помня коя съм. Не помня нищо. Не мога да тръгна с теб. Не разбираш ли това?
Погледът на Яман пада върху халката на нощното шкафче. Той я взема в ръка, поглежда я за миг и след това се обръща към нея.
– Ще го пазя, докато дойде денят, в който доброволно ще го сложиш обратно на пръста си.
Сехер го гледа, объркана и притеснена, неспособна да отговори.
Яман знае, че пътят пред тях ще е дълъг, но той няма да се откаже.
Яман излиза от стаята на Сехер и казва на Дженгер:
– Тя се страхува! Моля те, опитай се да спечелиш доверието ѝ, но без да я плашиш!
Дженгер кимва, показвайки пълна увереност.
– Не се притеснявайте, ще направя всичко, което е по силите ми – отговаря той спокойно, преди да отвори вратата и да влезе при Сехер.
Дженгер се приближава до леглото на Сехер.
– Знам за вас всички са непознати и търсите отговори, за да разберете коя сте, но ако търсите на неправилното място няма да се получи нищо! – казва ѝ Дженгер.
Сехер го поглежда, объркана и леко напрегната, но не казва нищо. Дженгер продължава:
– Вие може да откриете Сехер Къръмлъ само в нейния дом, там където е нейното семейство, което много я обича. Г-жо Сехер, ако вие бъдете със семейството си, което ви желае само най-доброто, тогава ще намерите отговорите на въпросите си.
Дженгер излиза, а Яман му благодари за помощта.
Дали престоят в имението ще помогне на Сехер да възстанови паметта си?
Как ще реагира Юсуф, когато любимата му леля не го познае?
Предстои да разберем…
Време е да разберем какво се случва с Дуйгу, Али и Ясемин…
Дуйгу седи на пейка в парка, потънала в мислите си. Волкан я открива и сяда до нея. Мълчи за момент, след което проговаря:
– Какво се е случило? За какво говорехте с Али?
– Али смята, че Ясемин е виновна за убийството. На местопрестъплението е намерено копче от якето ѝ. Според него това е достатъчно доказателство, но аз ще докажа, че сестра ми е невинна. Ще използвам неопровержими доказателства – заявява твърдо Дуйгу, а Волкан я поглежда въпросително.
– Говоря за пистолета, който намери на местопрестъплението – обяснява Дуйгу. – Говорих с Ясемин. Тя не го е направила, Волкан. Знам го! Нейни отпечатъци няма да има върху пистолета. Това е моят шанс да защитя доброто ѝ име. Ще накарам Али да съжалява за обвиненията си.
Волкан се замисля. В съзнанието му се води вътрешна битка.
„Ако предам пистолета, сестра ѝ ще бъде осъдена по намерените върху него отпечатъци, мисли си Волкан. – Трябва да накарам Али да осъди Ясемин въз основа на неговите доказателства. По този начин Дуйгу ще се отчужди от него.“
След кратко мълчание Волкан най-сетне проговаря:
– Не мога да ти дам пистолета.
Дуйгу се обръща към него, шокирана, а очите ѝ го пронизват.
– Какво? Как е възможно това? – пита тя, като гласът ѝ трепери от недоверие.
Волкан се опитва да избегне погледа ѝ и отвръща с привидно спокойствие:
– Хвърлих го в морето. Направих го, за да те защитя.
Но-късно Дуйгу стига до извода, че Волкан лъже за пистолета. Той изобщо не се е отървал от него, а просто го е скрил.
Дуйгу краде пистолета от дома на Волкан и веднага го носи за анализ. Тя е шокирана и отчаяна, кога разбира, че отпечатъците на пистолета се оказват на Ясемин. Дуйгу обаче прави това, което трябва да направи един служител на реда. Тя предава на Али оръжието, с което е застрелян бандитът, както и балистичния доклад, изготвен от експертите.
– Отпечатъците по оръжието съвпадат с тези на Ясемин Коркмаз – казва тя, като се опитва да запази спокойствие. – Можете да предадете доказателствата на прокуратурата. Те категорично доказват, че Ясемин Коркмаз е отговорна за убийството.
Али замълчава за миг, но преди да успее да каже нещо, Дуйгу добавя с решителност:
– Искам да започнете разследване срещу мен. За укриване на доказателства и непредприемане на необходимите действия.
Али я гледа с изумление, но тя се обръща и излиза от стаята.
Дуйгу напуска полицейското управление. Тя спира на другия край на улицата и със сълзи на очи казва: – Аз собственоръчно сложих край на живота на сестра си. Унищожих бъдещето и мечтите ѝ. Със собствените си ръце я изпратих зад решетките.
Дуйгу сяда на стълбите на една сграда и потъва в ридания.
Али я намира така. Той сяда до нея и мълчаливо поставя ръка на рамото ѝ.
– Мислех, че тя е невинна – проговаря Дуйгу. – Вярвах, че тя не би го направила. Тя ме излъга направо в очите, като каза, че не го е направила. Вярвах ѝ. Казах си, че сестра ми не лъже. Що за съдба е това? В какъв кошмар съм попаднала?