НАКРАТКО какво се случва в епизод 454 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 23 януари 2025 по NOVA.
Сехер се събужда, но не помни нищо – дори собственото си име. За ужас на Яман, тя не го разпознава и се страхува от него.
Междувременно Али залавя Ясемин, а Дуйгу е изправена пред най-голямото предизвикателство в живота си: да докаже невинността на сестра си въпреки всички доказателства и мнения, които сочат обратното.
Яман влиза в стаята при Сехер, която все още е в безсъзнание, носейки две кафета в ръце.
– Нося ти кафе – казва Яман и оставя чашките на шкафчето, след което нежно хваща ръката на жена си. – Сехер Къръмлъ, разговорът ни не е приключил. Помислих си и отидох за кафе, за да ти кажа нещо важно. Забрави какво ти казах по-рано – плановете се промениха. Казах ти, че повече няма да се качиш на яхтата, но сега ти давам дума: ще се качим отново на яхтата и ще излезем в морето само двамата. Ние с теб вървим по този път отдавна и трябва да го извървим заедно, без страх! Спомняш ли си някога да сме се страхували от нещо? Ще се оправиш и аз ще те науча как да управляваш яхтата – добавя Яман с усмивка. – Двамата ще отплаваме в открито море… Ще вземем Юсуф и Зия и ще пътешестваме по света.
Яман нежно гали Сехер по главата, загледан в лицето ѝ с надежда. В този момент в стаята влиза лекарят.
– Изследванията готови ли са? – пита Яман.
– Първо ще прегледам пациентката, а след това ще поговорим. Ще ви помоля да излезете – отвръща лекарят.
Яман се изправя бавно, хвърля още един поглед към Сехер и напуска стаята, като се присъединява към Дженгер в коридора. Очите му са пълни с тревога.
След няколко минути лекарят излиза от стаята. Яман се приближава бързо към него.
– Кога ще се събуди Сехер? – пита той с нетърпение, а гласът му леко трепери.
– Казах ви, че трябва да бъдем готови за всичко – започва лекарят. – Тя трябваше вече да е дошла в съзнание, но до момента няма никаква промяна. Докато е в кома, състоянието ѝ може дори да се влоши.
– Какво означава това? – гласът на Яман звучи ядосан. – Моля ви, направете нещо! Тя трябва да се събуди!
– Много съжалявам, г-н Къръмлъ, но за момента няма какво друго да направим, освен да чакаме – отговаря лекарят.
Яман отново влиза в стаята при Сехер. Той взема ръката ѝ в своите, усещайки колко е крехка, но топла. Погледът му е изпълнен с болка и отчаяние.
– Ти чу ли какво каза лекарят Говори така, все едно е загубил надежда за теб! Разбираш ли, Сехер, че положението ти може да се влоши, докато си в това състояние? Но не, няма да позволя това да се случи! Ти няма да се влошиш! Ти ще се събудиш! Ще говориш! Ще ми кажеш, че си тук, че си се върнала!
Той се навежда по-близо до нея, думите му звучат като молба и заповед едновременно.
– Хайде, достатъчно мълча! Отвори очи и докажи, че лекарят греши! Не искам дори да мисля за най-лошото! Моля те, Сехер, отвори очи! Както аз се върнах при теб, така ти си длъжна да се върнеш при мен!
Изведнъж Яман усеща леко движение в ръката ѝ. Погледът му се спира върху пръстите ѝ, които сякаш опитват да отговорят на неговия допир. Сърцето му започва да бие силно.
– Сехер?! Знам, че ме чуваш! Хайде, отвори очи! Моля те!
И тогава, сякаш в отговор на неговите молитви, очите на Сехер се разтварят бавно. Тя го поглежда, но погледът ѝ е пълен със страх и объркване.
– Ти… – прошепва тя едва доловимо.
– Да, аз! – отвръща Яман, усмихвайки се със сълзи в очите. – Аз съм тук, до теб!
Но вместо радост, на лицето на Сехер се появява ужас.
– Ти! Кой си ти? – крещи Сехер, отдръпвайки се рязко.Тя не разпознава Яман, страхува се от него. – Не се приближавай до мен!
Сехер изведнъж скача от леглото, викайки за помощ. Яман е шокиран, неподвижен за момент, неспособен да осмисли случващото се.
– Не викай, всичко е наред! – опитва се да я успокои Яман. – Ти си в безопасност!
Но тя не спира да крещи, а в този момент в стаята влиза лекарят.
– Г-н Къръмлъ, моля ви, изчакайте отвън – казва лекарят. – Трябва да я успокоим.
– Не, няма да я оставя! – възразява Яман, който е шокиран от поведението на Сехер.
– Г-н Къръмлъ, моля. Почакайте отвън. След малко ще поговорим – настоява лекарят.
Яман се колебае за миг, но когато вижда страха в очите на Сехер, той отстъпва. Напуска стаята съсипан.
– Кой сте вие? Какво правя тук? – пита Сехер уплашено, докато обикаля с поглед стаята. – Какво е това място?
Лекарят се опитва да успокои Сехер като ѝ казва, че е на безопасно място, че тя е в болницата и няма от какво да се страхува.
Отвънка Яман все още е под въздействието на шока.
Отвън Яман стои неподвижен, все още под въздействието на шока. Лицето му е напрегнато, а ръцете му са стиснати в юмруци.
– Тя… нищо не помни – казва Яман, обръщайки се към Дженгер, който изглежда също толкова разстроен. – Тя не ме позна! Помисли ме за непознат… Погледна ме така, сякаш ме вижда за първи път. В очите ѝ имаше само страх!
– Докторът ще обясни – опитва се да го успокои Дженгер. – Може да е временно. Важното е, че тя се събуди и се върна при нас!
Яман въздъхва.
– Прав си.
Действието се пренася в стаята. Сехер седи на леглото, шокирана и объркана. Очите ѝ шарят из стаята, сякаш търсят отговори.
– Защо съм тук? – пита тя с разтреперан глас.
– Г-жо Сехер, паднахте на яхтата и си ударихте главата – обяснява лекарят.
Тя примигва няколко пъти, опитвайки се да осмисли думите му.
– Аз… Сехер ли се казвам?
– Да. Вие сте Сехер Къръмлъ.
Сехер замълчава, сякаш това име не ѝ звучи познато. Междувременно медицинската сестра се приближава с инжекция.
– Не! Не искам никакви инжекции! – казва Сехер и дърпа ръката си.
– Това е само успокоително – уверява я лекарят. – Ще ви помогне да се почувствате по-добре.
Сехер се колебае, но накрая подава ръката си. Сестрата бързо ѝ поставя инжекцията, а Сехер внезапно изпада в паника.
– Не си спомням! Нищо не си спомням! – казва тя с треперещ глас. – Докторе, когато се събудих, до мен стоеше някакъв мъж…
Лекарят я поглежда с разбиране.
– Това е съпругът ви. Яман Къръмлъ!
Очите на Сехер се разширяват от изненада.
– Какво? Съпругът ми? – тя поклаща глава. – Не, не… това не е възможно! Няма как да съм омъжена! Щях да го помня! Но аз… не познавам този мъж!
– Г-жо Сехер, вие не си спомнихте дори собственото си име. Във вашата ситуация е напълно нормално да не помните определени неща. Не се притеснявайте. Ние ще направим всичко възможно, за да се възстановите. Сега трябва да си почивате – казва лекаря и излиза.
Лекарят излиза в коридора, където Яман и Дженгер го чакат с видимо напрежение.
– Животът на пациентката вече не е в опасност – съобщава лекарят. – Опасявахме се, че може да има вътрешен кръвоизлив, но изследванията показват, че няма признаци за това.
Яман прави крачка напред, а в гласа му прозира тревога.
– Тогава защо не ме разпозна? Защо се страхува от всички? Заради шока ли? – пита той напрегнато.
Лекарят свива вежди, видимо подбира думите си.
– Може да е нещо повече от шок. Жена ви… не си спомня нищо.
– Какво имате предвид? –пита Яман.
– Твърде рано е да поставим точна диагноза, но симптомите сочат към загуба на паметта, причинена от травмата на главата – обяснява лекарят.
– Има ли лечение за това? – пита Яман, а гласът му става все по-настойчив. – Започнете лечението незабавно. Направете всичко възможно!– Засега трябва да изчакаме резултатите от по-подробните изследвания. Едва тогава ще можем да изберем подходящата терапия.
Яман разперва ръце в отчаяние.
– Не мога да чакам! Ще поговоря с нея. Ще ѝ припомня всичко, което е забравила.
Лекарят протяга ръка, за да го спре, когато Яман се насочва към стаята.
– Това не е добра идея! – казва строго. – В момента всяко човешко същество е чуждо за нея. Трябва да ѝ дадем време. Оставете я да си почине. Ако е необходимо, ще ви помоля да го направите.
Лекарят си тръгва, а Дженгер предлага на Яман да излязат на чист въздух.
След малко пристигат Недим и Зия.
– Разбрахме, че Сехер се е събудила! – казва Зия, очите му блестят от надежда. – Мога ли да я видя?
Яман поклаща глава бавно, като се старае да контролира гласа си.
– Дадоха ѝ успокоително. Сега спи. Но трябва да знаеш, че… заради удара, Сехер нищо не си спомня.
Думите на Яман увисват във въздуха. Лицето на Зия замръзва.
– Какво? Сехер си е загубила паметта? Никой от нас ли не си спомня? – пита той с нотка на паника в гласа. – И теб ли не помни?
– Не… не помни…
– Не, Яман! Сехер не може да ни забрави! – изпада в паника той. – Това е невъзможно!
Яман го хваща за раменете и се опитва да го успокои.
– Батко, тя ще се оправи. Това е временно – казва той. – Трябва да бъдем търпеливи. Всичко ще се нареди.
Ясемин пристига пред дома на сестра си с туба, пълна с бензин.
Движенията ѝ са бързи и нервни, а в очите ѝ проблясват искри на гняв. Изражението ѝ е напрегнато, но решително.
– Ще видите какво означава да останеш без дом, г-жо Дуйгу – казва тя на себе си, стиснала зъби. – Този квартал беше моят дом. Сега и вие ще останете без дом!
С тези думи Ясемин се скрива зад дърветата, чакайки подходящия момент. Тя наблюдава как майка ѝ и Айтен излизат от къщата. Очите ѝ следят всяко тяхно движение, докато не изчезват зад ъгъла. Тогава тя поема дълбоко въздух и пристъпва към действие.
Ясемин минава през двора и отваря входната врата. Всекидневната изглежда уютна и подредена, но в главата ѝ се вихри буря от мисли:
„Няма да имаш дом, в който да се върнеш – мисли си тя, докато обхожда стаята с поглед. – Това е вторият път, в който ме оставяш без покрив над главата и се опитваш да съсипеш живота ми! Дойде време да си платиш. И двамата ще си платите за всичко!“
Ръката ѝ се насочва към тубата, но неочаквано спира.
Ясемин забелязва рамка със снимка, на която са тя, сестра ѝ и майка им. Видяното я парализира. Гневът ѝ започва да отслабва, заменен от вълна на объркване и колебание.
Ясемин отпуска ръката си. Очите ѝ се насълзяват, докато промълвява: „Не мога да го направя…“ Тя обръща гръб на стаята и се насочва към изхода.
Когато отваря вратата, тя застава неподвижна, сякаш шокирана от нещо. Въпреки че е очевидно, че е видяла пред себе си някой познат. На зрителите не се разкрива кой е видяла Ясемин.
Следващата сцена се пренася в полицейското управление. Дуйгу седи неспокойно на бюрото си. Поглежда часовника си за пореден път, а ръцете ѝ играят нервно с една химикалка. Тя се опитва да се концентрира, но мислите ѝ са заети с това, което предстои.
Най-накрая Волкан влиза в стаята.
– Готова ли си? – пита той.
– Да – отвръща тя с твърдост, но в гласа ѝ се долавя вълнение.
– Тогава да тръгваме. Най-накрая ще се срещнеш със сестра си. Ясемин не знае, че идваме, но тя няма да може да избяга. Ще можеш да говориш с нея колкото искаш.
– Много съм развълнувана. Искам да ѝ обясня всичко, да ѝ се извиня. Трябва да чуе какво имам да ѝ кажа.
Дуйгу и Волкан тръгват да излизат и виждат как в същия момент Али се появява в полицейското управление, водейки пред себе си Ясемин окована с белезници! Предава я на друга полицайка, която съпровожда задържаната до килията ѝ.
-Не, не… Ясемин – крещи Дуйгу.
Шокирана, Дуйгу губи съзнание.
Когато се съвзема, тя веднага отива в ареста. Ясемин, намираща се зад решетките, ѝ обръща гръб.
–
Защо не искаш да говориш с мен? – пита Дуйгу с очи, пълни със сълзи. – Защо правиш това с мен? Аз съм твоя сестра.
– Не си права! –Ясемин се надига рязко от пейката, на която е седнала. – Аз нямам сестра. Ти не си ми сестра, не можеш да бъдеш!
– Обвиняваш ме, права си. Крещи ми, ядосвай се. Но не сега! Сега имаме по-важна задача.
– Каква задача? – пита Ясемин, като отправя предизвикателен поглед към сестра си.
– Трябва да те измъкнем оттук. Моля те, кажи ми истината. Направи ли го?
– Защо питаш? Не си ли сигурна? Тогава защо ме доведохте тук?
– Аз просто се опитвам да ти помогна! А сега отговори ясно на единствения ми въпрос! Направи ли го?
Ясемин я поглежда за миг, след което твърдо отговаря:
– Не съм убила никого!
– Слава Богу! Знаех, че не си го направила – казва тя, а в гласа ѝ прозира облекчение. – Сега ще се погрижа за всичко. Но трябва да ми кажеш няколко неща. Къде беше онази нощ? Разкажи ми всичко подробно. Имам нужда от информация, за да докажа невинността ти.
– Казах, че не съм го направила! Не ме ли чуваш? – изкрещява тя. После обръща гръб и сяда отново на пейката. – Реши го сама. Не си ли полицай?
– Няма значение. Няма проблем! – казва Дуйгу. – След като казваш, че не си го направила, аз ти вярвам. Ще те измъкна оттук, не се притеснявай. Ще те измъкна! – повтаря Дуйгу, сякаш за да си вдъхне сили, за да се увери, че наистина може да го направи.
Дуйгу моли Али да поговорят и двамата сядат на пейка пред полицейското управление. Атмосферата между тях е напрегната, а изражението на Али издава смесица от гняв и недоумение.
– Ти беше прав. Сянката е Ясемин – признава Дуйгу с наведена глава. – Дължа ти извинение.
Али я поглежда внимателно, с изражение, което не крие разочарованието му.
– Как успя да разбереш, че е тя? – пита той.
– Хванах я случайно по време на полицейска операция – отговаря Дуйгу, лъжейки уверено. Тя премълчава участието на Волкан. – Видях рожденото ѝ петно. Проследих я. Тогава се случи убийството… Останалото го знаеш.
– Защо не ми каза? – пита Али, без да крие, че ѝ е много ядосан.
– И какво щеше да стане, ако бях ти казала? Щеше ли да ме послушаш и да не я арестуваш? – отвръща Дуйгу.
– Не бих могла да направя нищо друго – отговаря Али уверено.
– Всички доказателства сочат към нея!– Не си прав! Тя е невинна! – отвръща Дуйгу с увереност, която кара Али да се изненада.
– Откъде знаеш? – пита той.
– Защото я попитах ! Тя е моя сестра. Тя не би излъгала. Тя е невинна и аз ще го докажа!
Али въздъхва дълбоко и се навежда напред, поглеждайки я право в очите.
– Дуйгу, знаеш, че това не става така. Това не е отношението на полицай, а на сестра. Разбирам те, но в крайна сметка само ще пострадаш.
– Откъде знаеш, че тя го е направила? – пита тя настоятелно, гласът ѝ започва да се повишава. – Откъде можеш да си сигурен в това? Това, което правиш, е буквално екзекуция без съд и присъда! Наясно ли си, че я смяташ за убийца само заради якето?
Али се изправя леко, а изражението му става още по-сериозно.
– Не, не е само заради якето. Има нещо, което не знаеш.
Той вади малка торбичка с веществени доказателства от джоба си и я поставя на пейката между тях.
– Това копче беше намерено на местопрестъплението. Първоначално не му обърнах внимание, но сега, когато залових Ясемин, то придоби значение. Копчетата на якето ѝ са абсолютно същите, а едно от тях липсва. Човекът във видеото е сестра ти. Съжалявам, Дуйгу.
Дуйгу гледа торбичката с невярващ поглед, след което вдига очи към Али.
– Тя е невинна! – настоява Дуйгу. – Говори каквото искаш, но тя е невинна!
– За да докажеш това, ще трябва да опровергаеш това доказателство – казва той и прибира торбичката с доказателствата. – Иска ми се тази възможност да съществува, но не съществува.
Дуйгу се изправя рязко, гневът ѝ е очевиден.
– Не се притеснявай. Аз ще се справя с това. Няма да позволя на никого да нарича сестра ми убийца! – заявява тя решително и тръгва към сградата, без да се обръща назад.
Камерата се насочва към Волкан, който стои скрит зад един ъгъл и наблюдава разговора им. Лицето му излъчва задоволство, а на устните му се появява иронична усмивка.
– Това е добре! – казва той на себе си, забавлявайки се. – Постоянно се карат, изяждат се един друг. Това ме устройва.