Яман и Сехер прекарват приятно времето си на яхта, наслаждавайки се на близостта си един с друг. Никой от тях не подозира, че ги делят само часове от ужасяваща трагедия, която може да ги раздели завинаги. Междувременно Али разбира истината, която Дуйгу крие от него. Вижте какво ще се случи в епизод 452 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 452 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 януари 2025 по NOVA.
По време на романтичното пътешествие с яхта Сехер пада и си удря главата, изпадайки в безсъзнание.
Яман се опитва да се свърже за помощ, но никой не му отговаря.
Ще успее ли Яман да я заведе в болницата, преди да е станало твърде късно?
Междувременно Али разбира истината, която Дуйгу крие от него.
Яман и Сехер прекарват вълшебни мигове на яхтата, наслаждавайки се на близостта си. Слънцето нежно огрява лицата им, а вълните тихо се плискат около тях.
– Боже, колко е красиво! – възкликва Сехер, като се оглежда. – Чак главата ми се завъртя!
– Страхуваш ли се? – пита я Яман, вперил поглед в очите ѝ.
– Докато държиш ръката ми, няма от какво да се страхувам – отговаря тя с усмивка. – Просто никога досега не съм се отделяла от сушата. Не съм свикнала… Извинявай!
– Всичко е наред – казва Яман. – Може да ти стане малко лошо, но скоро ще мине.
Сехер въздъхва.
– Юсуф също не може да плава защото му прилошава, явно и с мен е така. Дали да не се върнем? – пита притеснена Сехер.
– Ти кога си се предавала? Заедно ще се справим и с това! – уверен е Яман и влюбено поглежда съпругата си.
Яман я прегръща силно и я кара да затвори очите си.
– Тук до мен си в безопасност – прошепва ѝ. – Ние сме едно цяло. Дишай с мен. Почувствай люшкането на вълните и го приеми. Представи си, че си ги победила… че танцуваш с мен. А сега отвори очи.
Сехер отваря очи и поглежда към морето. Вълните сякаш са се успокоили, синхронизирани с дишането ѝ.
–Аз съм с теб… В прегръдката ти всичко е прекрасно! – възкликва Сехер.
Сехер прави Яман още по-щастлив, като му признава, че ако не е бил той, тя никога не би се осмелила да излезе в морето. Яман е изненадан, че Сехер никога не се е качвала на лодка или кораб.
Сехер му обяснява, че след смъртта на майка ѝ, баща ѝ много се притеснявал за нея и сестра ѝ, явно той се е страхувал да не ги изгуби. Тя винаги се е страхувала да излезе в морето и го гледала от брега. Но, когато го срещнала, животът ѝ се променил корено, тя пораснала до него. Първоначално я е било страх, но след това се научила да обича, да се доверява…
Малко по-късно Сехер слиза в каютата и се връща с фотоапарат в ръка. Тя му казва, че не иска да забрави тези прекрасни моменти, които има с него, че тя много иска да имат снимки и от този незабравим ден в техния албум.
В същото време в имението Юсуф моли чичо си Дженгер да се обадят на леля ми и чичо му, защото много му липсват.
– Здравей, юначе! – отговаря Яман на обаждането, като включва телефона си на високоговорител.
– Забравихте ли за мен? – шеговито пита Юсуф.
– Никога! – уверява го Сехер с усмивка. – Може да забравим всичко, но не и теб!
– Аз се пошегувах! – отвръща Юсуф, а тъй като обаждането е с видео той любопитен пита: – А вие да не сте на яхтата?
– Да, решихме да я тестваме с леля ти. – отговаря Яман. – Но следващия път ще вземем и теб.
– Добре, но аз ще управлявам, нали?
– Разбира се, обещаваме! – отвръща Яман.
Сехер му изпраща въздушна целувка, и той на тях и приключват разговора.
В имението Чичек приготвя сандвичи за Зия, а той ѝ предлага да ги хапнат заедно.
Сехер и Яман, сгушени под дебела завивка, гледат звездите. Сехер притесняващо пита:
– Не плаваме ли твърде бързо? Къде отиваме?
– Хайде да слезем долу и да погледнем навигацията – предлага Яман.
Влизат в каютата за управление, а Яман поглежда приборите.
– Какво да не се загубихме? – пита притеснена Сехер.
– Да, аз се загубих в твоите големи очи – отговаря Яман. – Те са толкова красиви, че ме побъркват. –Не се притеснявай, докато си с мен, никога няма да се загубиш!
Докато продължават да плават и да се любуват едни на друг, Сехер докосва ръцете на Яман, който са студени и мислейки си, че на Яман му е студено му предлага да му донесе, за да го наметне с нещо. Яман настоява, че сам ще отиде за одеяло, но Сехер го моли да отиде тя.
Сехер слиза в каютата, за да вземе одеяло, но в един момент яхтата се люшка, Сехер губи равновесие и пада, удря си главата в един от шкафовете и губи съзнание.
В същият този момент в имението става течение и пясъчният часовник, който Яман бе дал на Сехер, пада и се разби на парченца на пода.
Чувайки шума, Яман вика тревожно:
– Сехер, какво става? Сехер!
Тъй като Сехер не отговаря Яман веднага слиза долу и намира съпругата си в безсъзнание. Очите му се разширяват от ужас.
– Сехер! Сехер! – крещи като обезумял Яман. – Сехер, отвори очите си! – заповядва ѝ той. Яман изпада в паника. – Сехер, моля те ела на себе си, отвори очи! Аз съм виновен! Не! Спокойно! Аз съм до теб! Веднага ще отидем в болница! – говори Яман като опитва да се успокои и запази спокойствие.
Яман използва радиото, за да се обади за помощ, но никой не отговаря.
– Сехер дръж се! – моли се Яман, а Сехер лежи все така в безсъзнание. – Аз няма да позволя да се случи нещо с теб!
Ще успее ли Яман да я заведе в болницата, преди да е станало твърде късно?
Междувременно Али продължава да се занимава с издирването на момичето с прякор Сянката. До него, както винаги, е Дуйгу, която се притеснява да не би Али да хване сестра ѝ и да я вкара в ареста. Седейки в полицейска кола, те наблюдават една от изоставените сгради. Неочаквано в колата се качва Волкан, чието присъствие моментално създава напрежение.
– Комисар Волкан, изглежда, че не сте намерили нищо там? – пита го Али.
– Не, там всичко е спокойно. Екипът продължава търсенето. Реших да проверя дали тук всичко е наред – отговаря Волкан.
Али го поглежда с недоверие през огледалото за задно виждане.
– Не се притеснявай. Всичко беше наред, преди да дойдеш, и ще продължи да бъде така и след като си тръгнеш. Хайде да се захващаме за работа.
– Дуйгу! – доближава се Волкан до нея. – Ако искаш да почакаме отвънка.
– Не, не е нужно! – отговаря Дуйгу.
Али хвърля бегъл поглед към нея и пита:
– Омръзна ли ти да чакаш?
– Не – отговаря тя кратко, но в гласа ѝ се усеща леко напрежение.
– Това няма да продължи дълго. Днес ще я хванем – уверено казва Али.
Дуйгу преглъща притеснено и казва:
– Мисля, че напразно чакаме. Много добре знаем, че няма да се появи тук. Знае, че я търсим.
– Тя никъде няма да избяга от нас. Дали днес или утре, рано или късно ще я хванем.– уверен е Али.
Дуйгу поклаща глава с леко раздразнение.
– Трябваше да проверим следата, която имаме, а не да стоим тук. Трябваше да разберем колко хора са си купили подобно яке.
– Проверил съм. Хората са твърде много, това няма да помогне да я открием – отговаря Али – отговаря Али. – Комисар Дуйгу, в последно време вземаш много грешни решения!
Волкан веднага се намесва.
– Какво означава това? – пита той с предизвикателен тон.
Али и Волкан излизат от колата и се изправят един срещу друг, като напрежението между тях е осезаемо.
– Ти за нашата връзка ли намекваш? Ревнуваш ли? – пита Волкан, като го гледа право в очите.
Али отговаря по-уверено:
– Аз нищо не намеквам! Ела на себе си!
Волкан иска да удари Али, но Дуйгу го моли да си върви. Волкан се колебае за миг, но след това с неохота се оттегля, хвърляйки ядосан поглед към Али.
Дуйгу се извинява на Али за Волкан. Той ѝ обяснява, че не е имал предвид връзката им, но наистина в последно време взема много грешни решения.
Настъпва нощта. Дуйгу все още е с Али, когато телефонът ѝ иззвънява. На екрана се изписва името на майка ѝ, Семра. Дуйгу въздъхва тежко, усещайки предстоящото напрежение, и вдига слушалката.
– Видях Ясемин! – съобщава развълнувано Семра. – С Айтен отидохме на пазар и я видях да се качва в автобуса. Дуйгу, тя не се е променила. Изглежда също толкова красива, колкото и преди. Косата ѝ беше къдрава, а роклята – бяла, същата като онази, която носеше, когато беше малка. Опитах се да я настигна, но не успях. Записах номера на автобуса. Провери го веднага!
– Мамо, сигурно си се объркала! Това е било просто едно момиче, което прилича на нея – отговаря Дуйгу, разбивайки надеждите на майка си.
Дуйгу много добре знае, че сега сестра ѝ не носи рокли, а тъй като я търсят със сигурност не би се качила в автобуса. – Това определено не е била тя.
– Това беше тя! Намерете я! – настоява Семра.
– Мамо, тя само прилича. Защо мислиш, че все още да е със същата прическа? Може би сега изглежда съвсем различно.
– Не съм сбъркал, Дуйгу. Вместо да я търсиш, защо продължаваш да ми крещиш и да си губиш времето?
– Мамо, потърпи още малко. Аз ще намеря Ясемин.
– Продължаваш да повтаряш едно и също. Стига! – избухва Семра. – Не забравяй, че Ясемин изчезна заради теб.
– Тя изчезна заради мен, прав си. Всичко е по моя вина. Аз съм виновен, че сега сме в тази ситуация – отговаря Дуйгу и приключва разговора.
Али, който наблюдава сцената отстрани, анализира всеки детайл от поведението на Дуйги. В мислите си сглобява всички парчета от пъзела и стига до едно-единствено заключение. Момичето с прякор Сянка е изчезналата сестра на Дуйгу. Той пита директно Дуйгу за това.
– Комисар Дуйгу! Момичето, известно като Сянката, е Ясемин, нали?
Дуйгу замръзва на място. Очите ѝ срещат неговите – тъмни и проницателни.
Какво ще отговори Дуйгу?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg