winless
Отчаяна и заслепена от маниакалната си любов към Яман, Зухал признава на Яман, че е направила всичко защото го обича – дори е причинила смъртта на собствената си сестра! Вместо разкаяние, думите ѝ предизвикват отвращението на Яман, което води до драматичен сблъсък в гората. Вижте какво ще се случи в епизод 450 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 17 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 450 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 17 януари 2025 по NOVA.
Отчаяна и заслепена от маниакалната си любов към Яман, Зухал признава на Яман, че е направила всичко защото го обича – дори е причинила смъртта на собствената си сестра! Вместо разкаяние, думите ѝ предизвикват отвращението на Яман, което води до драматичен сблъсък в гората.
Сехер прощава на Чичек за предишното ѝ сътрудничество със Зухал.
Зия и останалите обитатели на имението планират романтична изненада за Яман и Сехер.
Действието продължава от предния епизод.
– Яман, направих всичко това заради теб… Защото те обичам, защото съм влюбена в теб! – признава Зухал, гласът ѝ трепери, очите ѝ се пълнят със сълзи.
Камерата се прехвърля към Недим, който стои наблизо. Лицето му помръква, а очите му се притварят, сякаш се опитва да заглуши болката, причинена от думите на Зухал.
Думите на Зухал, изпълнени с отчаяние, обаче не успяват да трогнат Яман.
– Замълчи! – крещи Яман като прави крачка към нея. Зухал отстъпва назад, докато стига до самия край на изкопания ров.
– С всяка дума, която казваш, ставаш все по-отвратителна! – добавя Яман с леден глас.
Когато Яман прави още една крачка, Зухал губи равновесие и пада в рова, който Джамал беше подготвил за Сехер. Глухият звук от падането ѝ отеква в тишината на гората.
Яман застава над рова, държейки пистолет в ръката си. Очите на Зухал се разширяват от страх.
– Яман, не го прави! Ще направя всичко, което поискаш! Моля те, Яман! Яман, аз направих всичко това заради теб! – повтаря Зухал още по-отчаяно. – Изтичах пред Юсуф, за да го спася. Фалшифицирах доказателства срещу Сехер, защото исках ти да си свободен! Исках да си мой! – крещи истерично Зухал. – А, тя какво направи за теб? Нищо! Дори причиних смъртта на собствената си сестра… и всичко това от любов към теб!
Яман я поглежда с отвращение.
– Ти си болна. Ти си луда! – заявява той и се отдалечава от рова.
– Недим, направи каквото трябва – казва студено Яман, без да поглежда назад.
– Разбира се – отвръща Недим, уверено.
Яман протяга ръка към Сехер, която стои наблизо с пребледняло лице, и двамата си тръгват заедно.
-– Яман! Яман! Ямааан! – крещи като полудяла Зухал като ударя с ръце по стените на калния рова.
Недим се приближава до ръба на рова с твърди стъпки. Лицето му е каменно, а погледът – мрачен и безпощаден. Той вади пистолета си с премерено движение, зарежда го и насочва цевта право към Зухал.
Зухал вперва погледа си в оръжието и плачейки този път крещи към Недим:
– Убий ме! Направи го! Аз вече съм мъртва! Вече нищо няма смисъл за мен!
След миг на напрегнато мълчание Недим бавно спуска пистолета.
– Няма да се избавиш толкова лесно – заявява Недим с твърд, хладен тон, който не допуска възражения. – Ще живееш… и ще изтърпиш наказанието си за това, което направи!
Думите на Недим отекват в съзнанието на Зухал. Очите ѝ се разширяват от ужас. Перспективата да се върне в затвора сковава цялото ѝ тяло. Зухал да изпадне в паника.
Действието се пренася в имението. Слънчевите лъчи се прокрадват през клоните на дърветата и огряват градината, където Зия спокойно се грижи за цветята си. Тишината е нарушена от звук на врата на къщата, която се отваря. Той вдига поглед и вижда Чичек с куфар в ръка. Лицето ѝ е бледо, а очите ѝ – тъжни.
Зия приближава до нея и се усмихва топло, макар да усеща нещо нередно.
– Ти престана да идваш при мен, когато се занимавам с цветята си. Омръзна ли ти? – пита той, а в гласа му се долавя нотка загриженост.
Чичек поглежда към него с тъжна усмивка, докато прехапва устни, опитвайки се да сдържи сълзите си.
– Не, какво говориш?! Просто… е време да си вървя – отговаря Чичек.
– Къде ще отидеш?В центъра ли? – пита Зия. – Ти също си тръгваш… но защо? Или някой те е обидил?
– Не… аз просто трябва да си тръгна! – отговаря Чичек и свежда погледа си към земята.
Зия поклаща глава с тъга.
– Но аз виждам, че си разстроена, а това означава, че не искаш да си тръгваш, Чичек! Ако не искаш да си ходиш, остани! – моли я той, а гласът му звучи толкова искрено, че очите на Чичек се насълзяват.
В този момент Сехер и Яман се връща в имението.
– Слава Богу, върнахте се живи и здрави – казва Чечек с разтреперан глас. – Страхувах се, че ще е твърде късно…
– Ти, къде си тръгнала с този куфар? – пита Сехер.
– Ами аз несъзнателно станах неин съучастник от самото начало – казва Чичек с дълбоко чувство за вина в гласа. – Исках да кажа истината, но тя ме заплашваше. Моля, простете ми.
Сехер пристъпва напред и хваща ръцете на Чичек.
– Ако не беше казала на Яман за нейните планове, досега щях да съм мъртва – заявява Сехер с благодарност. – Щях да съм под земята. Човек може да прави грешки, но е важно да ги поправи. Ти отдавна ни показа какъв човек си. Искаме да останеш с нас. Ако ти самата го искаш, разбира се!
Чичек пуска куфара на земята. Сълзите потичат по бузите ѝ.
– Много ви благодаря! – казва тя.
–Няма да си тръгнеш, нали? Оставаш при нас? – пита Зия, на когото му е много тъжно да види как Чичек си тръгва. –Сехер, какво стана? Кажи и на мен.
–Чичек ми спаси живота, батко Зия – отговаря Сехер.
Яман и Сехер седят прегърнати на терасата.
– Не, аз не мога да разбера как човек решава да направи подобно нещо – казва Сехер.
– Аз не трябваше да ѝ разрешавам да остане в имението. Не трябваше да ѝ позволявам да се върне в дома ни… и в живота ни! – обвинява се Яман.
– Не, ти не си виновен! Това е моя вина, заради мен ти ѝ разреши да остане – отвръща Сехер. – Когато спаси живота на Юсуф, аз си помислих, че тя се е променила…
Очите на Яман потъмняват от спомена за случилото се.
– Ако нещо днес се беше случило с теб, аз никога нямаше да си го простя – признава Яман.
– Моля те, да не говорим за това сега! – моли го Сехер и погалвайки бузата му се сгушва в прегръдката му, сякаш иска да избяга от спомените и да намери покой в сигурността на прегръдката му.
Дженгер и Зия решават, че те двамата, заедно с Неслихан, Адалет и Юсуф, ще отидат във вилата на острова за един ден, за да могат Яман и Сехер да останат сами в имението и да се насладят един на друг след всичките трудности, които преживяха.
Яман и Сехер се възползват от възможността, че са сами и решават да направят това, което не са могли да направят преди, когато всички останали са били в имението.
Първото, което прави Яман е да целуне Сехер в хола, което никога не е правил, защото винаги е имало хора около тях.
Сехер се усмихва и го хваща за ръка.
– Ела – казва тя и го води към кухнята. Очите ѝ блестят от вълнение. – Никога не сме готвили заедно… освен онзи един път.
– Тогава да го направим сега – отвръща Яман с усмивка.
Сехер щастлива и развълнувана вади продукти от хладилника и започва да ги реже под влюбения погледа на Яман. Тя му прави забележка, че няма да може да приготви нищо, защото много се вълнува когато той я гледа така.
Вместо отговор, Яман я изненадва, като я хваща внимателно и я вдига във въздуха. Сехер ахва от изненада, а той я поставя да седне на кухненския плот.
– Щом се вълнуваш толкова много… аз ще сготвя – казва той, като прокарва ръка през косата ѝ. – Вечерта едва започва, а ни предстоят още много неща. Затова трябва бързо да приключим с вечерята.
Сехер развълнувана и смутена от казаното от Яман поруменява и не знае какво да отговори.
След вечеря Яман и Сехер излизат на терасата.
Яман стои до нея и я гледа с такава нежност, че Сехер не може да отвърне поглед си от него.
– Сега осъзнавам… – казва Яман. – Никога досега не съм те гледал толкова отблизо. А сега мога да го правя до сутринта и няма да се уморя.
Той протяга ръка, за да я погали по лицето, но Сехер забелязва нещо странно – пръстенът му липсва.
– Яман… – погледът ѝ става сериозен. – Не носиш венчалната си халка!
Той я успокоява и казва, че вероятно я е свалил някъде и утре със сигурност ще я намери.
Сехер обаче го поглежда с укор.
– Не може така! – настоява тя. – Ние преминахме през толкова изпитания, за да сложим тези пръстени, а сега ми казваш, че не знаеш къде си го оставил?
Яман въздъхва и поклаща глава.
– Права си… Но не си спомням…
– След като съм права, тогава отиди и я намери – отговаря Сехер.
– Сега ли? – пита Яман.
– Да!
– Добре ще отида и ще го потърся! – съгласява се Яман. – Ти тук ли ще ме чакаш?
Сехер поклаща глава.
– Не! Много ме боли глава и ще отида да потърся някакво хапче.
Сехер отива в кухнята и взема от хапчетата на Адалет.
Какво е следващото нещо, което ще направят Яман и Сехер, докато са сами в имението?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg