winless
Любовта на Яман и Сехер разцъфтява, което я довежда Зухал до ръба на лудостта. Тя не може да остави Яман на Сехер, защото смята, че той ѝ принадлежи по право. Вижте какво ще се случи в епизод 446 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 13 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 445 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 10 януари 2025 по NOVA.
Любовта на Яман и Сехер разцъфтява, което довежда Зухал до ръба на лудостта. Тя не може да остави Яман на Сехер, защото смята, че Яман е неин. Какъв съвет ще даде Чичек на Зухал?
Яман и Сехер се приготвят да прекарат поредната нощ заедно, но Недим им разваля плановете.
Ситуацията в полицейското управление се нажежава, когато Волкан, за да защити Дуйгу, излъгва, че двамата са гаджета. Това предизвиква вълна от разочарование и тъга у Али.
Сехер взема снимка на Яман и я поставя в медальона си до тази на Юсуф. Медальонът лежи топло върху гърдите ѝ – символ на всичко скъпо, което носи в сърцето си. Очите ѝ блестят, докато наблюдава как Недим най-накрая си тръгва и тичешком отива при Яман.
Щом я вижда, Яман я обгръща силно с ръцете си, сякаш никога няма да я пусне. В този миг тънката верижка на медальона се къса и той пада на земята, а кулонът се разтваря. Яман се навежда, взема го и е изненадан, когато вижда снимката си.
– Тази снимка… – прошепва той с изненада в гласа си, очите му потъмняват от емоции.
Сехер слага нежно ръка върху неговата и го поглежда с любов:
– Искам винаги да си до мен! Сега в сърцето ми има двама мъже. Първият, който ми оставиха в наследство… А другият е моят мъж!
При тези думи Яман целува страстно Сехер, а Зухал става свидетел на сцената, което я кара да изпадне в нервна криза.
– По-дяволите, те наистина са станали мъж и жена! – мисли си побесняла Зухал.
Действието се пренася обратно при Сехер и Яман. Те се гледат влюбено, неспособни да скрият щастието си.
– Каквото и да се случи, знам, че съм в сърцето ти, а ти – в моето – прошепва Яман и прокарва пръсти през косата ѝ. – Ние никога няма да се разделим. Тази нощ… – гласът му става дрезгав и топъл. – Ще спреш ли времето за мен?
Камерата ни показва Зухал, която не е на себе си от гняв. Тичайки влиза в стаята си.
– По дяволите! По дяволите! – крещи тя и стиска зъби, докато цялото ѝ тяло трепери от злоба. В пристъп на ярост започва да хвърля всичко по пода.
– Не! Няма да допусна това! – крещи тя като обезумяла. – Това не може да се случва! Няма да го позволя!
Чичек я намира в такова състояние.
– Зухал? Какво ти става? –пита тя с тревога в гласа си.
– Яман и Сехер се обичат до лудост, а аз… не мога да го понеса! Не мога! – Зухал стиска зъби, очите ѝ блестят от сълзи, които се опитва да задържи, гласът ѝ трепери от безсилие.
– Между тях има нещо специално – отвръща Чичек. – Те са създадени един за друг.
– Замълчи! – крещи Зухал и рязко запушва ушите си с длани, сякаш може да заглуши истината, която ѝ раздира душата.
– Това е очевидно за всички. – продължава Чичек. – Ти също трябва да го приемеш. Те преминаха през толкова изпитания и въпреки всичко останаха заедно. Ти също трябва да го видиш!
– Престани, Чичек! Искаш да ме подлудиш! – Зухал се обръща рязко, очите ѝ искрят от гняв.
– Не искам да последваш съдбата на г-жа Джанан. Ще съжаляваш за това по-късно. Млада си, красива си, имаш много възможности да си създадеш красив живот. Тръгни по своя си път и се откажи от този, по който вървиш сега.
– Какво да правя, Чичек? Трябва ли да се откажа от най-голямата си любов? – пита Зухал с глас, изпълнен с отчаяние и объркване. – Направила съм всичко за него. Никой не може да обича Яман толкова, колкото аз го обичам! Отказах се от живота си заради него, отказах се от всичко. Ще разруша връзката, която ги свързва и която вие наричате любов. Махай се оттук! Махай! – Зухал изхвърля Чичек от стаята.
Връщаме се при Сехер и Яман. Двамата седят прегърнати на дивана.
– Знаеш ли, искам да ти призная нещо – казва Яман.
– Какво? – любопитна Сехер го поглежда в лицето.
Яман се усмихва и прокарва пръсти през косата ѝ.
– Преди никак не обичах зимата. Харесвах само лятото. Но сега всичко се промени. Радвам се, че дойде зимата.
Сехер го поглежда озадачено.
– Какво се е променило, че обичаш зимата сега? — пита тя.
– Да, обичам зимата. Защото дните са кратки, а нощите дълги. Преди дългите зимни нощи ме задушаваха, но сега… сега има кой да ги освети. – Гласът му става още по-дълбок и топъл. – Дните са кратки, но нощите… нощите, в които ще те прегръщам, са дълги. Точно като тази нощ, която чаках толкова дълго.
Сехер се усмихва притеснено и цялата поруменява. Очите ѝ блестят от щастие, а сърцето ѝ бие като лудо. Въздухът между тях е изпълнен с нежност и обещание.
Но в този миг на вратата се чува леко почукване, което нарушава магията. В стаята влиза Недим с напрегнат израз на лицето.
– Яман, върнах се, защото трябва да поговорим, тъй като имаме голям проблем с един от корабите – обяснява Недим. – Ти тази вечер трябва да заминеш и се срещнеш очи в очи с нашите партньори.
Сехер и Яман се споглеждат. Нощта, за която току-що говореха с толкова копнеж, сякаш се изплъзва между пръстите им.
– Да го обсъдим утре! – предлага Яман с нотка на надежда.
– Ситуацията е сериозна и дори организирането на тази среща беше изключително трудно– обяснява Недим. Ако я пропуснем, рискуваме сериозни загуби. Вече съм купил самолетните билети, но преди да тръгнем, трябва да прегледаме документите още веднъж.
– Съжалявам, че имате проблеми, но аз съм уверена, че ти ще ги решиш – казва Сехер и излиза от стаята.
„Ех, ако можеше да не заминаваш“, мисли си и въздиша Сехер.
Ясемин се появява пред къщата на Дуйгу.
„– Я да видя как живеете без мен“ – мисли си през сълзи Ясемин. Тя вижда майка си да почиства нещо на терасата и вперва поглед в нея.
Комисар Али я е забелязал и тръгва към нея с решителни стъпки.
– Спри! – крещи комисарят.
Ясемин обаче е по-бърза. Измъква се ловко и изчезва зад близката ограда. Али остава без дъх. Той знае, че това е Сянката, дясната ръка на Ертурул. Той обаче не знае, че тя е и сестра на Дуйгу.
Али веднага отива в полицейския участък, където намира Дуйгу.
– Връщам се от дома ти. Положението е сериозно – съобщава той разтревожено. – Сигурен съм, че Ертурул те следи.
– Как стигна до този извод? –пита Дуйгу.
-– Младо момиче наблюдаваше къщата ти!
– Младо момиче ли? Как изглеждаше?
– Беше със същия ръст като теб и носеше качулка. Но аз знам коя е тя – заявява Али.
– Откъде знаеш? Коя е тя? – пита Дуйгу, опасявайки се, че Али е научил истината.
–Тя е дясната ръка на Ертурул. Прякорът ѝ е Сянката. Може би е била там, за да те нарани – каза Али.
„Тя е моята сестра“, мисли си Дуйгу. „Тя не е дошла да ме нарани, а защото се притеснява за мен. Тя не би ме наранила.“
– Трябва да бъдеш внимателна – предупреждава Али. – Този човек се опитва да ти отмъсти и използва това момиче, за да го направи. Тя е млада, но е много опасна. Тъй като са започнали да те следят, трябва незабавно да сложим някой, който да те пази.
– Не! – възразява Дуйгу твърдо. – Мога да се грижа за себе си. Не смей да вземаш решения без мое знание!
– Проследяват те професионални престъпници, Дуйгу! – настоява Али. – Не знаем какви са намеренията им. Защо не искаш защита?
, мисли си Дуйгу.
– Защо мълчиш? – настоява Али. – Отговори ми!
– Мълча, защото няма какво да кажа. Нима трябва да се страхувам от едно момиче и да искам защита? Мога да се грижа за себе си!
Али въздъхва тежко.
– Дуйгу, ти не познаваш тези хора – възразява комисарят. – Те са безмилостни, израснали са в подземния свят, сред тъмните улици. Извършвали са най-лошите деяния, за да оцелеят. Не знаеш как да се справиш с тях. Имаше нужда от защита.
– Казах ти, че не искам! – отсича тя.
– Съжалявам, но нямаш избор!
– Стига, комисар Али! – прекъсва ги рязко Вълкан, който току-що е влязъл в стаята. – Защо настояваш, въпреки че Дуйгу ясно казва, че не иска?
– Кой си ти, че да ми казваш да не се бъркам? Какво те интересува какво си говорим? .
– Кой съм аз ли? – Волкан се приближава и го гледа право в очите. – Аз съм гаджето на Дуйгу.
На лицето на Али се появява израз на изненада. Дуйгу реагира по подобен начин, но бързо потиска емоциите си, тъй като не иска Али да разбере, че Волкан е излъгал.
Али отправя въпросителен поглед към Дуйгу.
– Да, господин комисар! Това е вярно! – потвърждава тя. – С Волкан наскоро започнахме да се срещаме.
Али объркан отвръща: – Не знаех… съжалявам – и напуска стаята.
Дуйгу иска да изтича след него и да му каже, че това е лъжа, но Волкан я спира.
–Дуйгу, разсъждавай логично – убеждава я Волкан. –Не позволявай на чувствата ти да надделеят над здравия ти разум.
– Волкан, защо каза това? Защо излъга?
– За да те защитя. Ако Али разбере истината, ще открие Ясемин и ще я арестува. Това ли искаш?
– Не… прав си – признава Дуйгу и сяда на бюрото си. Една сълза се стича по бузата ѝ.– Така е по-добре.
Съсипан, Али решава да се откаже от по-нататъшното разследване на случая с гангстера Ертурул. Той хвърля часовника, подарен му от Дуйгу, в морето.
В същото време Ертурул казва на Ясемин, че сестра ѝ Дуйгу иска да ѝ прехвърли вината, за онзи мъж, който тя е видяла застрелянав парка.
Очите на Ясемин пламват.
– Сега разбирам защо полицията охранява къщата ѝ! – изрича тя през зъби. – Тя иска да ме хване.
– Ти какво ще им позволиш ли да те хванат? – пита Ертурул. – Те те изхвърлиха от живота си – припомня ѝ той.
– Никога няма да се случи това, братко! – отсича Ясемин. – Никога!