Яман обяснява на Сехер как бебешките дрехи са попаднали в имението и ѝ казва, че това е знак, че е време да имат деца. В същото време Джанан изнудва Зухал да ѝ даде пари. Вижте какво ще се случи в епизод 443 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 8 януари 2025 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 443 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 8 януари 2025 по NOVA.
Юсуф вижда бебешките дрешки и разпространява новината, че ще има братче или сестриче в цялата къща. Зухал, чувайки това, едва не получава инфаркт.
Джанан се обажда на Зухал и я заплашва, че ако не отиде в болницата при нея ще я предаде на Яман. Джанан изнудва Зухал да ѝ даде пари.
Яман обяснява на Сехер как бебешките дрехи са попаднали в имението и ѝ казва, че това е знак, че е време да имат деца.
Дженгер връща вещи на Сехер и Яман, които е успял да спаси от огъня, която Яман запали, когато мислеше, че Сехер го е предала.
Яман влиза в стаята и спира на прага, вперил поглед в Сехер. Очите му проблясват от изненада:
– Защо пак си с тези дрехи?
Сехер го поглежда смутена и изненадана:
– Защо ме питаш това? – не разбира Сехер. – Какво означава това?
– Какво не е ясно? – повдига рамене Яман и се приближава към нея. – Питам те защо си с едни и същи дрехи вече няколко дни.
Сехер не сваля поглед от него, сякаш търси скрит смисъл в думите му.
– Мислех, че ти харесват – продължава Яман.
Сехер продължава да го гледа неразбираща.
Яман се приближава до торбите, подредени на леглото. Протяга ръка, отваря една от тях и вади от нея малък комплект бебешки дрешки – меки, пухкави и цветни.
– Откъде се взе това? – в гласа му прозвучава неподправено учудване.
Сехер изглежда също толкова объркана.
– И аз щях да те питам същото.
Телефонът на Яман звъни и той бързо приема обаждането. Гласът от другата страна се извинява за обърканата поръчка и обяснява, че куриерът с правилните дрехи вече е на път.
– Аз ти бях поръчал дрехи, но са объркали поръчките – обяснява Яман.
Сехер поглежда отново към дрешките и с леко поруменели бузи казва:
– Когато ги видях… помислих…
Яман се усмихва и довършва мисълта ѝ:
– Помисли, че съм ги купил за нашите бъдещи деца, нали?
Сехер свежда глава смутено и прошепва:
– Аз всичко съм разбрала неправилно – отвръща все така смутена Сехер.
Яман хваща нежно ръката ѝ.
– Нищо не е случайно – казва той. – Може би тези дрешки са знак. Рано или късно ще ни потрябват. Хайде да ги оставим!
Сехер го поглежда в очите и колебливо пита:
– Не е ли твърде рано?
Яман се приближава още повече и отвръща уверено:
– Рано ли? Аз мисля, че закъсняхме! Искам да имаме деца, Сехер Къръмлъ!
Думите му карат Сехер да затаи дъх. Яман я целува нежно, но в този момент в стаята внезапно нахлува задъхан Юсуф.
– Лельо! – възкликва той. – Защо бузите ти са толкова червени?
Сехер се изчервява още повече и оправдава смутено:
– А… просто тук е много топло.
Юсуф поглежда към леглото и забелязва бебешките дрехи. Очите му се разширяват от радост.
– Това са бебешки дрехи! – възкликва той с треперещ глас. – Ще имам братче или сестриче, нали?!
Момчето подскача от щастие.
– Ура! Ще имам братче или сестриче!
Юсуф изхвърча от стаята като стрела и разпространява новината за предстоящото бебе в цялата къща. Зухал, чувайки това, едва не получава инфаркт.
Сехер тича след Юсуф и го спира пред стълбите.
– Юсуф, чуй ме – казва тя с усмивка и нежен глас. – Тези дрешки са изпратени погрешка. Ние просто не успяхме да ти обясним навреме.
Усмивката на Юсуф помръква.
– Значи… няма да имам братче или сестриче? – пита той разочаровано.
Яман се приближава и кляка до него, слагайки ръка на рамото му.
– Ще имаш – казва уверено Яман. – Но не точно сега.
Сехер и Яман се споглеждат с усмивка.
В този момент телефонът на Зухал звъни. Тя вижда непознат номер, вдига и когато разбира, че е Джанан, поглеждайки към Яман и Сехер, тичешком отива в стаята си, за да говори.
– Ти да не си се побъркала? Защо ми звъниш? Ако Яман разбере… – притеснена е Зухал.
Гласът на Джанан се чува отсреща – неясен и накъсан от усилието. Парализата, засягаща едната ѝ страна, прави речта ѝ трудна за разбиране
– Ела… в болницата… веднага – нарежда Джанан.
Зухал се подпира на ръба на леглото и изсъсква ядосано:
– Какво още искаш от мен? Нима Яман не ти е даде всичко? Не ме тормози! Имаш парите, имаш мъжа, когото обичаш! Какво повече искаш?
– Не задавай въпроси. Просто ела веднага. Престоят ти в имението зависи изцяло от мен. Ако не искаш удобният ти живот да приключи, ще дойдеш веднага.
Пристига поръчката с дрехи, които Яман е поръчал за Сехер. Тя облича една рокля и застава пред Яман с леко притеснена усмивка.
– Ако не ти харесва, ще облека друга… – казва тя и леко приглажда плата с ръце. – Ти ми купи толкова много дрехи, че вече не знам какво да избера.
Яман не откъсва поглед от нея – очите му блестят от възхищение и обич.
– Не… – прошепва той. – Ти си прекрасна.
Сехер го наблюдава внимателно, долавяйки вътрешната му борба. Яман поема дълбоко въздух и казва:
– Как можах да ти причиня това…
Сехер пристъпва към него и хваща ръката му с нежност.
– Защото те болеше… И двамата страдахме, Яман – казва тя с топъл, но твърд глас. – Аз никога не ти се ядосах… Просто чаках… търпеливо чаках всичко да свърши.
Яман преглъща тежко, очите му блестят от сдържани емоции.
– Всичко, през което преминахме – продължава тя – ни сближи още повече. Направи ни по-силни. Направи ни едно цяло.
Яман обгръща лицето ѝ с ръце, а погледът му говори, че тя е всичко за него.
– Време е да започнем живота си на чисто – казва Яман и я погалва нежно по бузата.
Яман отвежда Сехер до парцела, на който планират да построят новата си къща. Двамата мечтая и си представят как ще изглежда новия им дом.
– Тук ще построим нашата къща – казва той и впива поглед в хоризонта. – Нашето истинско начало.
Сехер за миг притваря очи и си представя как изглежда домът им.
– Виждаш ли? – пита той. – Голяма веранда, където ще пием сутрешното си кафе… детска стая с много светлина… двор, в който Юсуф и деца ни ще играят…
Сехер отваря очи, пълни с топлина и мечти.
– Виждам го… – прошепва тя. – Ще бъде дом, изпълнен с любов и смях.
Яман я прегръща силно.
Зухал пристига в болницата с бързи, нервни стъпки. Когато влиза в стаята на Джанан, спира за миг… Зухал е ужасена от вида на парализираната Джанан.
– Какво е станало с теб? – пита Зухал с нескрит ужас.
– Това няма значение. Важното е какво ще се случи с теб. – Тя прави пауза и впива очи в Зухал. – Ако не искаш Яман да научи истинското ти лице, ще ми дадеш пари. И то веднага. Ще платиш, за да си мълча.
Зухал стъпва напред и присвива очи, в които проблясва гняв и презрение:
– Каква алчна жена си! Парите, които получи от Яман, не са ли ти достатъчни? Или може би… – Тя замълчава за миг, после устните ѝ се извиват в подигравателна усмивка. – Да не би… – Зухал започва да подозира, че Джанан може да е изгубил всичките си пари и затова сега е в такова състояние.
В стаята влиза медицинска сестра.
– Има ли новини за онзи измамник, който ви открадна чантата и избяга? – пита сестрата, докато внимателно сменя системата.
– Няма – отговаря опустошена Джанан.
Сестрата въздъхва съчувствено:
– Надявам се скоро да го намерят. Времената са трудни. Човек вече не знае на кого може да се довери.
Сестрата завършва процедурата и напуска стаята. Щом вратата се затваря, Зухал отново се обръща към Джанан. Тонът ѝ е мек, но пропит с фалшиво съчувствие:
– Значи… твоят „любим“ те е предал и изчезнал с парите? Ти си разорена и сега искаш помощ от мен? Никога не съм виждала по-жалък край. – Тя се навежда към Джанан и продължава с отровна усмивка: – Ами великите ти планове? Нали щеше да принудиш Яман да падне на колене пред теб? А сега? Погледни се! Жалко зрелище. Знаеш ли, всъщност е много тъжно… Значи любовта ти не е била взаимна? – Зухал добавя, за да разчопли още повече раните на Джанан.
– Достатъчно! Замълчи! – опитва се да изкрещи Джанан и с отчаяние удря със здравата си ръка по леглото. – Донеси ми парите или ще те изхвърля от имението и тогава ще съжаляваш себе си, а не мен!
Зухал скръства ръце, сякаш се наслаждава на безсилието на Джанан.
– Как ще докажеш, че съм ти съдействала, когато човекът дори ти взе чантата? Всички доказателства бяха в телефона ти, нали така? Ръцете ти са вързани, скъпа. Не можеш да ми докажеш нищо. Оценявам твоя брюнет, той е много умен човек. Явно съм заложила на грешния кон. Да те взема на сериозно беше грешка още от самото начало. Ти си просто един жалка глупачка. Е, нищо, прибирам се вкъщи, за да не се притесняват за мен.
Зухал излиза от стаята, като изпраща на Джанан целувка за довиждане. Джанан хлипа от отчаяние, потънал в абсолютна безнадеждност.
Междувременно Дуйгу тича след Ясемин, но не може да я настигне. Сълзи парят очите ѝ, но тя продължава напред, докато не се спъва и пада на колене. Безсилна, тя остава там, седнала на земята, плачейки горчиво. В далечината Ясемин се обръща и вижда сестра си, но изражението ѝ остава ледено, без капка съчувствие. След като губи надежда, че може да я намери днес, Дуйгу се връща в полицейския участък.
След дълго лутане и изгубена надежда, Дуйгу се връща обратно в полицейския участък. Настроението ѝ е помрачено, а отношението ѝ към Али става все по-остро и дистанцирано. Когато напрежението става непоносимо, тя излиза навън, за да се успокои, а след малко се обажда на Волкан и го моли да дойде при нея.
Малко по-късно Волкан пристига и я заварва да седи на една пейка пред участъка, загледана в празното пространство.
– Идиот! – изрича Волкан, приближавайки се и сядайки до нея. – Прости ми, но не мога да понасям Али, когато си пъха носа в чужди неща. Ако не беше той, Ясемин вече щеше да бъде в ръцете ни!
– Възможно е, но моля те, внимавай с думите, когато говориш за Али – уточнява Дуйгу. – Той има предвид моето благополучие. Беше там, защото се грижи за мен и се притеснява за мен. Знаеш колко много го ценя. Не искам повече да те чувам да говориш за него по този начин.
– За съжаление, не мога да му кажа нищо – продължава Дуйгу. – Нито на него, нито на майка ми. Никой не трябва да знае, че съм намерила Ясемин, докато не се уверя, че тя няма нищо общо с това убийство. Само ти знаеш. Ти си моят довереник.
Дуйгу спира за момент и преглъща тежко.
– Сигурен ли си, че видя родилния ѝ белег?
– Видях го ясно – кимва Волкан.
Дуйгу въздъхва дълбоко и казва с треперещ глас:
– Не видях китката ѝ, но съм сигурна, че това беше тя. Видях лицето ѝ… след толкова много години. Беше пораснала толкова много. Невинното ѝ, винаги усмихнато лице… е станало сурово и непроницаемо.
Волкан поставя ръката си на рамото ѝ и с уверен тон изрича:
– Не се отказвай. Ще решим този въпрос заедно.
Дуйгу поклаща глава.
– Не искам да вярвам, че Ясемин е виновна…
Волкан свива челюст и отвръща с твърдост:
– Но аз много добре знам какво видях. Ако тя е виновна… понякога има начини да избегнем съдебната процедура…
– Никога няма да направим това! – прекъсва го рязко Дуйгу и в гласа ѝ звучи решимост, която не подлежи на спор. – Ако тя е виновна, ще постъпя правилно, въпреки че е моя сестра. Единственото ми желание е да греша…
В този момент Али излиза от полицейския участък. Погледът му попада върху Волкан и Дуйгу, които разговарят на пейката и си казва наум: „Аз я отблъснах от себе си. Толкова много я притисках, че сега тя споделя проблемите си с Волкан, а не с мен“.
След края на работния ден Дуйгу се прибира вкъщи, но преди да влезе вижда Султан в двора. Лелята на Али се опитва да разбере какво се случва с нея, че не идва вече в тях, но Дуйгу само ѝ отговаря, че тя и Али са колеги по работа и никога не могат да бъдат нещо повече.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg