winless
НАКРАТКО какво се случва в епизод 436 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 19 декември 2024 по NOVA.
Яман научава ужасяващата истина за шантажа, на който Сехер е била подложена, и се изправя срещу майка си, насочвайки пистолет към нея. Вместо да натисне спусъка, той избира да накаже Джанан по друг начин.
Дуйгу е съсипана, когато Волкан ѝ показва видеозапис, на който се вижда как сестра ѝ Ясемин извършва убийство.
Сехер пуска записа на разговора си с Джанан.
– Ръцете ми са вързани пред лицето на твоето подло изнудване – чува се гласът ѝ от високоговорителя на телефона. – Съгласна съм да го направя, но само и единствено заради живота на Яман. Готова съм да направя всичко за него. Ако това е условието ти, за да му дадеш парче от черния си дроб, приемам го. Ще направя това, което каза. Ще го накарам да повярва, че не го обичам, че в живота ми има някой друг. След това ще го напусна.
– Браво на теб – казва Джанан на записа със самодоволен тон. – Мислех, че си глупава, но се оказа, че си умна. Взела си правилното решение.
– Той няколко пъти рискува живота си заради мен – казва гласът ѝ от записа, изпълнен с болка. – Сега е мой ред да преклоня глава заради него.
– Спри да драматизираш, скъпа – отвръща Джанан през смях. – Още малко и ще ме разплачеш. Започни възможно най-скоро. Разбира се, ако искаш съпругът ти да живее.
– Какво да правя? – пита тя на записа. – Между нас има толкова силна връзка – любов, доверие, вяра. Яман никога няма да повярва, че правя това по собствена воля. Той ще разбере, че има нещо друго.
– Тогава го накарай да разбере, че е на път да те загуби – гърми гласът на Джанан. – Кажи му, че вече нямаш сили. Лиши го от любовта, вниманието и добротата си. После всичко ще се промени. Но не се заблуждавай – Яман няма да се подведе от няколко студени думи. Нуждаем се от нещо по-силно. От някой истински, човек от плът и кръв, който да застане между вас… Имам страхотен кандидат и ти го познаваш много добре – Фикрет.
Яман поглежда Сехер, а след това Фикрет, и накрая се обръща към Джанан, която стои пред къщата. Погледът му е толкова изпепеляващ, че сякаш ще я унищожи.
– Ти ще се срещнеш с Фикрет и ще направиш така, че Яман да разбере за това и да те проследи – чува се от телефона гласът на Джанан. – А след това Яман ще види любимата си жена в обятията на друг мъж. Тогава връзката ви ще дойде до своя край.
Яман, обзет от ярост, се обръща към Сехер и я пита:
– Какво означава това?
Сехер мълчи.
– Какво означава това? – повтаря въпроса си Яман, гласът му се извисява, треперещ от ярост.
– Тя ме изнудваше! – заявява Сехер. – Каза, че ще умреш, ако не направя това, което тя иска. Тя те докара до това да се разболееш. Даде ти отрова, за да имаш нужда от черния ѝ дроб. Всичко беше капан. Болестта ѝ е фалшива, както и майчинството ѝ. Тя каза, че ако не играя тази игра, ако не си тръгна, със собствените си ръце ще трябва да те погреба. Това е причината за тази игра. Само за да те запазя жив.
Яман диша тежко, думите ѝ сякаш го разтърсват из основи. Той се обръща рязко към Джанан, която бавно отстъпва към вратата, опитвайки се незабележимо да избяга.
– Стой! – крещи побеснял Яман. Гласът му отеква като гръм.
Яман прави няколко бързи крачки и се озовава пред нея, блокирайки пътя ѝ. Пистолетът в ръката му се вдига, насочен право към челото ѝ.
– Ти какво си мислиш? Че можеш така лесно да избягаш от мен ли? – пита той с глас, натежал от презрение и болка.
Канан пребледнява, очите ѝ се разширяват от страх. Коленете ѝ се огъват, и тя пада на колене пред него.
– Умолявам те да пощадиш живота ми – казва ужасена Джанан. – Моля те, недей да правиш това.
– Стани! – заповядва Яман, гласът му е студен и безмилостен.
– Моля те, не го прави! – повтаря Джанан с разтреперан глас. – Помисли какво ще се случи с брат ти, ако разбере, че си убил майка му. Моля те да ми простиш!
Камерата ни пренася в стаята на Зия. Лицето му е спокойно, потънало в дълбок сън.
Връщаме се пред къщата. Яман крещи:
– Виж до какво състояние ме докара! А и син ме нарече. Виж до какво състояние си довела сина си! – крещи Яман. – Вместо да целувам ръцете ти, вместо да дам живота си за теб, да те нося на ръце и да се грижа за теб – виж до какво състояние ме докара! Нямаш ли срам? Кой син би искал да преживее всичко това?
Яман приближава пистолета още по-близо до лицето ѝ. Очите му горят, а челюстта му е здраво стисната.
– Ти си причината за всичко това! Бих искал да натисна спусъка, за да те изтрия завинаги от живота си, да се отърва от теб завинаги! Но не мога да го направя. Тогава твоята отрова би ме отровила, оставяйки ме с чувство за вина, от което не бих могъл да се освободя! Само ако можех да натисна спусъка, за да те изтрия от миналото и бъдещето си… Само ако това беше възможно!
Яман спуска пистолета.
– Но не се страхувай. Въпреки че се опита да ме убиеш, опита се да убиеш собствения си син, аз няма да го направя. Само в името на святото име, което носиш, в името на думата майка. Сърцето ти, което през цялото това време е биело напразно, един ден така или иначе ще спре, но това няма да стане от моята ръка. А сега кажи – какво наказание ще те накара да платиш за това, което си извършила?
– Съжалявам, сине. Прости ми. – казва Джанан симулирайки разкаяние. – Ти сам каза, че аз съм твоята майка…
– Мълчи! – прекъсва я крещейки Яман. – Майката дава живота си за дете си! Тя не иска да го убие, както ти! Сега ми казваш, че си ми майка? Ти смяташ ли се за майка? Пред мен няма майка. Ти не си майка за нас от деня, в който ни напусна. Дори не си мъртва за нас. Ти си нищо, оставила си след себе си само болка и срам!
Яман хваща майка си за китката и я завлича в мазето.
– Ще останеш тук, докато не реша какво да правя с теб – заявява той. – Между тези четири стени, където заради теб трябваше да затворя жена си. Не се притеснявай, ще бъдеш наказана, както заслужаваш!
Яман си тръгва, като заключва вратата след себе си.
– Яман, Яман, отвори вратата! – Джанан избухва в плач.
Яман се връща при Сехер, Фикрет и Дженгер. Тежестта на случилото се личи по лицето му, но в очите му проблясва решителност. Той стиска ръката на Фикрет и, поглеждайки го право в очите, казва:
– Извинявай за всичко, което ти причиних.
– Всичко беше заради теб, за да живееш! – отговаря Фикрет с твърд глас. – Сехер ще ти разкаже за останалото.
Яман се обръща към Сехер, която е ръба да се разплаче.
– Хайде, ела с мен – казва той и я хваща за ръка.
Яман я отвежда в спалнята, затваря вратата зад тях и я прегръща силно.
– Всичко мина – прошепва той, а гласът му е пълен с облекчение и любов.
Сехер се отпуска в прегръдката му и започва да плаче неудържимо. Тя е изтощена, но най-накрая се чувства в безопасност.
Действието се пренася в кухнята, където Дженгер подава обезболяващо на Фикрет. Неслихан и Адалет, които също са станали свидетели на случилото се, стоят наблизо, мълчаливи, но напрегнати.
– Благодаря ти – казва Фикрет, докато взема лекарството.
– Не, ние трябва да ти благодарим – отвръща Дженгер. – Не всеки би направил това, което направи ти.
– Яман спаси живота на дъщеря ми – отвръща Фикрет. – Аз просто му върнах дължимото. Главното е те да са добре.
– Как можахме да попаднем в този капан? Как можахме да повярваме в това? – пита Адалет, докато нервно стиска ръцете си.
– Оказва се, че Сехер толкова много е страдала – добавя тихо Неслихан, а гласът ѝ трепери.
– Тя е ужасен човек! Как можа да постъпи така с детето си? – възкликва Адалет, обръщайки поглед към Фикрет. – Добре, че г-н Зия не разбра за всичко това.
Фикрет си тръгва.
След малко телефонът на Дженгер звъни. На линията е Недим.
– Опитвам се да се свържа с Яман, но не мога. Трябва да подпише, за да преведем парите на госпожа Джанан – обяснява Недим.
– Мисля, че подписът няма да е нужен – отвръща Дженгер. – Има нещо, което трябва да ти разкажа.
Действието се пренася при Яман и Сехер. Двамата все още са прегърнати и се гледат един друг.
– Значи всичко е било заради това… Думите, които ми каза, дистанцията, която държеше… Всичко е било заради това?
– Исках да умра, вместо да постъпя така с теб. Но трябваше да издържа всичко това, за да можеш да живееш. Стоях на краката си, мечтаейки за този ден – деня, в който ще те прегърна, ще те държа за ръце. Ако не беше тази надежда, нямаше да понеса болката.
Сехер разказва на Яман всичко отначало и му показва останалите кадри и записи, който е направила, за да може сега да му покаже чудовищната игра на Джанан.
- Какво ще направи Яман с Джанан? Ще я изгони ли от имението или ще я накаже по някакъв друг начин?
Действието се пренася в предната част на ресторанта, където стоят Волкан и Дуйгу.
– Какво говориш? Каква убийца? – Дуйгу не може да повярва. Тя отхвърля мисълта, че сестра ѝ може да е убила някого.
– За съжаление, Ясемин е главната заподозряна в убийството на Дурмуш Озкан.
– Не, не! Първо ми казваш, че си намерил сестра ми, а после ми казваш, че е убийца! Това е невъзможно!
– Разбирам, че е трудно да се повярва, но аз го видях със собствените си очи.
Дуйгу удря Волкан в лицето и крещи:
– Лъжеш! Сестра ми не би направила подобно нещо!
– Успокой се, ще ти обясня всичко – казва Волкан и поставя ръце на раменете ѝ. – Хайде, ще отидем на някое тихо място и ще поговорим.
Той я отвежда в парка, където ѝ показва видеозаписа от градското наблюдение на телефона си, на който е заснет моментът, в който Ясемин произвежда изстрел срещу стоящия пред нея мъж.
– Наистина ли това е Ясемин? – пита Дуйгу, потънала в сълзи. – Не вярвам, това е невъзможно!
– И на мен ми се иска да е така, но… – добавя Волкан.
– Образът е далечен, размазан – заявява Дуйгу. – Дори не може да се види дали е момче или момиче. То е с качулка, нахлупена върху главата му. Как можеш да си сигурен, че това е сестра ми?
– Човекът, когото виждаш, е Ясемин. Съжалявам.
– Не, това не е вярно! Ясемин не би направила подобно нещо!
– Откъде знаеш? Не знаеш какъв живот е водила, в каква среда е израснала. Ти си полицейски служител и знаеш с какво се сблъскваме всеки ден.
– Замълчи! – избухва Дуйгу.
– Знам, че ти е трудно, но всичко ще се оправи – уверява я Волкан. – Аз съм до теб, ще ти помогна.
Той отива да донесе вода за Дуйгу. Когато се връща, тя вече е малко по-спокойно.
– Ако не се чувстваш добре, можем да поговорим друг път – казва Волкан.
– Нека поговорим сега. Искам да знам всичко.
– Добре. Знам колко важна е сестра ти за теб. Търсих я през последните два месеца. Попаднах на следа, но не казах нищо, за да не ти дам фалшива надежда. Залових я, но тя се изплъзна от ръцете ми. Тя е член на голяма банда, която се занимава с измами и кражби.
– Повтарям въпроса – казва Дуйгу. Устните ѝ треперят, докато се опитва да контролира емоциите си. – Как разбра, че това е Ясемин? Как може да си сигурен?
– Когато бях у вас, чух разговор между леля Семра и Айтен. Леля Семра говореше за Ясемин и така разбрах, че тя има родилен белег във формата на сърце на китката си. Когато я хванах, видях това родилно петно. От онзи ден я търся, но не успях да разбера много за нея. Прякорът ѝ е Сянка. Полицията никога не я е залавяла. Тя е истински професионалист. Овладяла е изкуството на кражбата до съвършенство, като никога не се е забърквала в неприятности.
– Тя оправдава прякора си и не оставя следи след себе си – продължава Волкан. – Намерих един неин приятел и го накарах да говори. Има едно място, на което Ясемин ходи от време на време. Един път, когато тя беше там, той ми каза да отида и да я видя. Видях я. Говореше с един мъж в яке с драконова шарка. Тръгнах към тях, но тогава се чу изстрел. Останалото вече го знаеш.
– В такъв случай полицията скоро ще започне да я издирва – заявява Дуйгу.
– Това няма да се случи. Полицията не разполага със записите. Искам да кажа, че няма записи, на които да се вижда Ясемин. Аз ги изтрих.
– Защо го направи?
– Това беше спонтанно решение. Исках да защитя теб и Ясемин, това е единствената причина. Освен това скрих оръжието на убийството.
– Знаеш ли какво си направил? Наясно ли си, че излагаш на опасност себе си и кариерата си? Как можа?
– Вече казах, че го направих, за да защитя теб и Ясемин. Така ще бъде и в бъдеще.
