winless
Яман, който не може да прости на Сехер за предателството ѝ, я заключва в мазето, като ѝ напомня за началото на тяхната любов. Остава само един ден… Вижте какво ще се случи в епизод 433 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 16 декември 2024 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 433 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 16 декември 2024 по NOVA.
Яман, който не може да прости на Сехер за предателството ѝ, я заключва в мазето, за да ѝ припомни началото на тяхната трудна любов.
Междувременно Волкан разработва план с помощта, на който да получи Дуйгу, въвличайки Ясемин в своите мрачни интриги.
Остава само един ден! Ще успее ли Сехер да докаже невинността си пред Яман и да разкрие истинските намерения на Джанан?
Сехер седи на масата в гостната, лицето ѝ е мокро от сълзи. Ръката ѝ трепери, Аделет я моли тя да я превърже и внимателно увива превръзката около изгореното място. Дженгер държи подноса с медикаменти, а лицето му издава съжаление. Парещата болка от раната е нищо в сравнение с болката в сърцето ѝ.
В този момент Яман влиза в стаята. Лицето му е като буреносен облак, очите – пълни с гняв.
– Какво ви казах преди малко? – гласът му реже въздуха. – Никой няма да се отнася добре с нея! – крещи той, като погледът му се впива в Сехер. – Тя не е господарката на имението, а просто една затворничка!
Сехер не смее да вдигне глава, а Аделет и Дженгер се споглеждат неловко, не знаейки как да реагират. Влизат Зухал и Джанан, а на лицата им проблясват доволни усмивки, сякаш отношението на Яман към Сехер е точно това, което са очаквали.
Яман пристъпва напред, стоейки над Сехер като съдия, издаващ присъда.
– Ти, с тези лъжливи сълзи… – изсъсква той през зъби. – Мислиш, че можеш да предразположиш хората към себе си, нали? Но аз няма да го допусна! Ясно ли ти е?!
Сехер преглъща, но не отговаря. Очите ѝ се пълнят с нови сълзи, но този път тя ги преглъща, без да каже дума. Напрежението в стаята е толкова плътно, че дори дишането става трудно.
В този момент в стаята се появява Юсуф, който прекъсва нажежената атмосфера със своето присъствие.
– Разбра ли ме? – пита Яман през стиснати зъби, но гласът му губи част от остротата, когато вижда момчето.
– Малки господине, добре дошъл! – казва Дженгер, опитвайки се да разведри обстановката.
Юсуф се усмихва широко и извиква:
– Леля дойде! Леля дойде най-накрая! – Той тича към Сехер и я прегръща силно, като че ли се страхува, че отново може да я загуби.
– Да, миличък, аз дойдох – казва Сехер, гласът ѝ трепери, докато отвръща на прегръдката му. Тя нежно го целува по челото, сякаш търси утеха в невинността на детето.
Юсуф вдига глава и се обръща към Яман, с очи, блестящи от радост:
– Чичо, нали ти казах, че леля ще се върне? – Гласът му е изпълнен с гордост, сякаш неговите думи са довели Сехер обратно.
– Хайде да отидем в стаята ми! – казва Юсуф, дърпайки леко ръката на Сехер.
– Разбира се, миличък, хайде – отвръща тя плахо, хвърляйки бърз поглед към Яман.
Сехер и Юсуф излизат от стаята, а след тях остава тежката тишина. Дженгер поглежда Яман, сякаш иска да каже нещо, но се въздържа.
Действието се пренася в детската стая на Юсуф, където Сехер седи до него на леглото. Момчето я гледа с широко отворени очи, изпълнени с любопитство и леко съмнение.
– Лельо, ти победи ли злодеите, за които говореше? – пита той с детска наивност, гласът му звучи толкова невинно, че за миг Сехер забравя за всичките си тревоги.
– Не още, миличък. Но остана съвсем малко – отвръща тя с топла усмивка, опитвайки се да прикрие болката в душата си. Прокарва ръка през косата му, сякаш иска да му даде усещане за сигурност.
– Знаеш ли, много те чаках, защото ми обеща, че ще се върнеш. Ти повече няма да си тръгнеш, нали? – в очите му проблясват сълзи, които той сдържа с усилие.
Сехер го прегръща силно, притискайки малкото му тяло към себе си.
– Не, никъде няма да ходя! Обещавам ти, няма да те оставя! – казва тя със стиснати зъби, сякаш думите ѝ са клетва към самата нея. Целува го по челото, а после го завива внимателно. – Сега заспивай, миличък. Лека нощ.
– Лека нощ, лельо – прошепва Юсуф, притваряйки очи. След минути вече е заспал, а дишането му става равномерно и спокойно.
Сехер седи до него още малко, наблюдавайки го, сякаш това е единственото спокойно нещо в живота ѝ. Но спокойствието ѝ не трае дълго. Вратата на стаята се отваря рязко, и Яман влиза вътре с яростно изражение. Погледът му е хладен, а стойката – заплашителна.
– Ако си мислиш, че ще те оставя сама с Юсуф, много грешиш! – изсъсква той, гласът му е студен и натежал от гняв.
Сехер вдига поглед към него, очите ѝ са пълни със страх, но тя не казва нищо.
– Стани! – заповядва Яман. – Веднага!
Тя се изправя бавно, уплашена, но решена да не го провокира. Преди да успее да направи каквото и да било, Яман я хваща грубо за ръката, стискайки я така, че тя едва сдържа болезнен вик.
– Пусни ме! – прошепва Сехер, но гласът ѝ е почти нечут.
Яман обаче не обръща внимание на думите ѝ. Без да каже нищо повече, я повежда грубо извън стаята. Той отваря врата на мазето и я вкарва вътре.
Яман заключва Сехер в мазето на имението, за да ѝ припомни първите дни в имението, когато тя се появи в имението с цел да вземе Юсуф със себе си. Светлината от лампата едва осветява помещението, подчертавайки напрежението в стаята. Яман стои пред Сехер, лицето му е мрачно, а гневът в очите му е почти осезаем. Сехер се връща назад в спомените и си спомня.
– Ти си мислеше, че можеш да ми отнемеш Юсуф – изрича през стиснати зъби. Гласът му ехти в малкото пространство. – Дойде на вратата ми, помниш ли?
– Да, помня –отвръща Сехер. Гласът ѝ трепери, но в очите ѝ проблясва решителност.
– Добре. Тогава си спомняш и Яман Къръмлъ, когото тогава срещна. Спомняш ли си какво преживя? През какво премина? – продължава той, приближавайки се към нея с бавни, заплашителни крачки. – Ще ти липсват онези дни. Отсега нататък всеки ден ще плащаш цената на подлото си предателство!
Сехер го гледа мълчаливо, но мислите ѝ бушуват. „Ти си здрав, стоиш на краката си – мисли си тя. – Ще платя всяка цена, няма значение.“
Яман я поглежда с още по-голямо презрение.
– Защо ме гледаш така? – изръмжава той. Лицето му е изкривено от гняв. – Мислиш ли, че ще ти простя? Че всичко ще мине? Че гневът ми ще утихне? Кого се опитваш да заблудиш?…
„Толкова много ми липсваш… Твоето присъствие… аромат…“, мисли си Сехер.
–Трепериш от страх, нали? Добре го виждам! Трепери! – крещи Яман. -Вече няма да имаш хубави дни, Сехер. Всеки ден ще плащаш цената за това, което направи, за това което ми причини!
Сехер прошепва едва чуто, сякаш повече на себе си, отколкото на него:
– Тези дни ще отминат…
Яман изригва.
– Не, няма да отминат! – крещи Яман, размахвайки ръце. – Ще плащаш цената, докато дишаш! И не си мисли, че този Фикрет ще те спаси. Имаш ли доверие на него? Мислиш ли, че може да те изведе оттук? Дори целият свят да дойде пред вратата ми, никой няма да те вземе! Никой!
Сехер продължава да го гледа, без да казва нищо. Тишината му действа като огън, разпалващ яростта му. Той се приближава още повече, лицето му почти докосва нейното.
– Ти все още безсрамно ме гледаш в очите! – крещи той. – Стига вече, казах! – Яман се обръща и излиза от мазето, оставяйки вратата да се затвори със силен трясък.
Навън, под звездното небе, той крачи неспокойно покрай фонтана в градината. Ръцете му треперят, а в главата му мислите се преплитат.
– Защо ме гледа така? – шепне сам на себе си. – Защо мълчи? Опитва се да ми каже нещо ли? Или това е просто нейна игра? Да, игра, за да скрие предателството си. Това е типично за страхливите предатели!
Останала сама в мазето Сехер си говори сама, че е съгласна да търпи гнева му, но да бъде до него. – Остана само един ден! Утре всички ще разберат истината, а ти ще си ми по-малко ядосан, знам го!
Мислите ѝ са прекъснати, когато вратата на мазето се отваря рязко. Джанан влиза, лицето ѝ излъчва ярост. Виждаме и Зухал, която стои до врата, но не се показва пред Сехер.
– Защо не си се махнала оттук, а позволи на Яман да те намери? – крещи Джанан. – Веднага се махай! Такова ли беше нашето споразумение?
Сехер я поглежда спокойно, макар че ръцете ѝ са стегнати в юмруци.
– Защо се страхуваш? – пита тихо, но в гласа ѝ прозира предизвикателство. – Нима не стана както искаше? Яман ме мрази. Може би сега си доволна. Но разбери – дори да отида на другия край на планетата, той ще ме намери и ще ме върне обратно.
– Не ме интересува! Намери начин и се махни! – настоява Джанан, повишавайки тон.
– Не можеш ли да ме разбереш? – казва Сехер, а в гласа ѝ се долавя тъга. – Аз не съм тук по своя воля. Той ме намери и ме доведе против волята ми. Където и да отида, той пак ще ме намери и ще ме върне.
Посред нощ вратата на мазето се отваря с трясък. Яман влиза вътре, а лунната светлина едва успява да пробие през малкия прозорец, хвърляйки призрачни сенки по стените. Гневът, който по-рано го беше изгарял отвътре, вече е заменен от нещо друго – объркване, примесено с болка и нежност. Очите му, които иначе излъчват твърдост, сега се спират върху спящата Сехер, която седи на пода, обвита в тишината на съня си.
Той крачи бавно към нея, движенията му са колебливи, сякаш всяка стъпка го кара да се раздвоява. Когато стига на крачка разстояние, спира. Лицето ѝ е озарено от меката светлина, а спокойствието на чертите ѝ го кара да замръзне на място.
Протяга ръка, сякаш иска да докосне косата ѝ, но ръката му застива във въздуха.
Очите му се изпълват с нежност, но и с болка. Вътре в него се води битка – между горчивината на предателството и непреодолимата му привързаност към нея.
– Не… – прошепва той на себе си, сякаш се опитва да се убеди. – Не трябва да забравям, че ти си предателка!
Гласът му звучи твърдо, но думите му сякаш тежат на сърцето му. Рязко се обръща и излиза от мазето, затваряйки вратата след себе си.
В следващата сцена Яман стои на терасата на имението. Студеният нощен въздух го обгръща, но не успява да охлади бушуващата в него буря. Гледката на блещукащите светлини на града в далечината не го успокоява. Ръцете му са стиснати в юмруци, а в ума му се борят хиляди мисли.
Към него се приближава Дженгер, неговият приятел и съветник, чието лице издава загриженост.
– Братко, защо продължавам да се чувствам така? – пита Яман, гласът му е напрегнат, а погледът му е прикован в далечината. – Презирам себе си за това, че не мога да я изтръгна от сърцето си. Покажи ми пътя, Дженгер. Как да я изтръгна от сърцето си? Как?
Дженгер въздъхва дълбоко и слага ръка на рамото му.
– Няма да можете – казва той спокойно, но уверено. – Човек може да разбере всичко, което вижда, но сърцето… Сърцето има свои собствени очи. То прави своите заключения, които умът не може да промени. Вие преценихте г-жа Сехер със своя ум, но сърцето ви вече е направило своя избор.
Яман не отговаря веднага. Думите на Дженгер тежат като воденичен камък. Той знае, че приятелят му е прав, но не може да го приеме. Той стиска зъби и преглъща, а погледът му продължава да бъде насочен към далечината, сякаш там може да намери отговорите, които му убягват.
Волкан стои пред огледалото в тоалетна на полицейския участък. Лицето му е напрегнато, а погледът – студен. Той вперва очи в отражението си и започва да говори на себе си, сякаш търси оправдание или план.
– Какво правиш, идиот? – прошепва яростно, гласът му изпълва помещението. – Целта ти е Али, нали? А ти почти го уби! Щеше да го превърнеш в герой, а това е последното, което ти трябва! Единственото решение на този проблем е Ясемин. – Той замълчава за миг, сякаш осмисля думите си, после стисва зъби и започва да се смее като луд. – При първата ѝ грешка ще взема нещата в свои ръце. Дуйгу… тя никога няма да пожертва сестра си. Ще бъде принудена да направи всичко, което поискам.
Няколко часа по-късно Волкан намира труп на прострелян мъж. Той за момент се взира в безжизненото тяло, тръгва да подаде сигнал по радиостанцията, но а в ума му се заражда коварна идея. Усмивка, която би смразила кръвта на всекиго, се появява на лицето му.
– Ясемин – произнася името ѝ тихо, сякаш вече е решил съдбата ѝ. – Перфектната мишена.
Той се оглежда наоколо и започва да планира детайлите. Как ще натопи Ясемин за това убийство? Всичко трябва да изглежда безупречно – доказателствата, свидетелствата, мотивът. В съзнанието му се оформя пъклен сценарий, който ще постави сестрата на Дуйгу в капан, от който няма измъкване. Волкан е напълно уверен, че когато този план се задейства, Дуйгу ще бъде негова.
Междувременно Дуйгу е неотлъчно до Али. Докато подрежда вещите му, случайно открива снимка – своята снимка, внимателно сгъната и прибрана в портфейла на Али. Замръзва, не вярвайки на очите си.
В същото време Волкан действа безпощадно. С помощта на своя приятел, той привежда в действие пъкления си план, като набеждава Ясемин за убийство, което не е извършила.
– Ти се превърна в убийца, Ясемин – изрича Волкан на себе си, след като момичето е избягало от мястото на инсценираното престъпление. Очите му проблясват от зловещо задоволство. – Това ще бъде тайната, която ще свърже сестра ти и мен.
Той отпуска глава назад и затваря очи, сякаш предвкусва победата. Гласът му става по-тих, но изпълнен с увереност:
– Не се притеснявай, няма да кажа на никого. Дуйгу ще бъде моя. Ще направя всичко за теб, моя Дуйгу. Това е само началото!