Сехер, обзета от желанието да види Юсуф и Яман, макар и отдалеч, се разкрива пред тях. Срещата ѝ с Яман при драматични обстоятелства разпалва още повече чувствата и неувереността ѝ – ще повярва ли Яман в добрите ѝ намерения, когато научи истината? Вижте какво ще се случи в епизод 429 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 10 декември 2024 г. по NOVA.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 429 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 10 декември 2024 по NOVA.
Сехер, обзета от желание да види Юсуф и Яман, макар и отдалеч се разкрива пред двамата. Срещата ѝ с Яман при твърде драматични обстоятелства събужда още повече чувствата и неувереността ѝ – дали Яман ще повярва в добрите ѝ намерения, когато научи истината?
Дуйгу продължава с опитите си да каже на Али за чувствата си към него.
Сехер усеща как сърцето ѝ се свива от мъка. Толкова много ѝ липсва Юсуф, че в почти всяко момче, с което се разминава по улиците, ѝ се привижда неговото лице. Желанието да го види я изгаря отвътре. Решава да отиде близо до училището му, поне за миг да зърне племенника си от разстояние.
Междувременно Яман кара колата си към училището, за да вземе Юсуф. В мислите му е само едно – Сехер. Убеден е, че единствената причина тя все още да не е напуснала Истанбул, е обичта ѝ към племенника. Докато кара, в съзнанието му се редуват спомени – как Сехер някога воюваше с него, готова на всичко, за да защити Юсуф. В същото време думите на детето от предния ден кънтят в главата му: „Не се тревожи, чичо. Леля ще се върне.“
Сехер пристига пред училището и се скрива в сенките. Наблюдава как децата излизат едно по едно. Когато вижда Юсуф, сълзи се стичат по лицето ѝ. „Колко е пораснал… и колко много ми липсва“, мисли си тя, докато го гледа с любов.
– Чичо! – вика Юсуф, щом забелязва колата на Яман. Момчето маха с ръка и се затичва към него.
Яман слиза от автомобила и в този момент я вижда – Сехер стои в далечината. Погледите им се срещат и времето сякаш спира. Нито един от тях не откъсва очи от другия.
– Юначе, качвай се в колата! – извиква Яман, без да отклонява погледа си от Сехер.
– Лельо! – крещи Юсуф, забелязал Сехер. Той тръгва към нея, но Яман го спира, хващайки го за рамото.
– Хайде, бегом в колата! – заповядва той с твърд глас.
В този момент гневът и болката кипят в Яман. „След като ме излъга така жестоко, как имаш смелостта да ме гледаш така?“ – мисли си той, докато очите му се впиват в нея.
Сехер не издържа. Объркана и уплашена, се обръща и побягва.
– Стой! Не бягай! – вика след нея Яман, като тръгва да я догонва. Само на сантиметри от нея обаче остра болка прорязва тялото му. Спира рязко, държейки се за страната на черния си дроб.
– Не можеш да избягаш от мен! Ще те намеря! – крещи той с гняв и отчаяние, докато я гледа как се отдалечава.
Сехер спира едно такси и се качва в него, като продължава да го наблюдава през прозореца. Сълзи изпълват очите ѝ, а сърцето ѝ крещи от болка.
– Прости ми – шепти тя наум. – Трябва да си тръгна. Но скоро ще се видим, съвсем малко остана. Скоро ще разбереш всичко!
Таксито потегля, а Яман остава на улицата, безсилен да направи каквото и да било, освен да гледа след нея.
Действието прескача Сехер седи на дивана в малката, скромна стая, където се укрива. Фикрет влиза при нея. Очите му са напрегнати, изпълнени с тревога. Той приближава и сяда до нея на дивана.
– Обадих ти се, но не отговори – казва Фикрет, докато я наблюдава внимателно. – Започнах да се притеснявам. Къде беше? Не си направила нищо неуместно, нали?
Сехер въздиша тежко, а очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Не можах да издържа – признава тя. – Отидох близо до училището на Юсуф. Просто исках да го видя, дори само за миг, отдалеч. Тогава… Яман дойде.
Фикрет застива за миг, след което напрежението в гласа му става осезаемо.
– Видя ли те?
– Да – казва тя, а гласът ѝ трепери. – Погледите ни се срещнаха. В очите му видях толкова гняв, разочарование… Исках да изтичам при него, да му обясня всичко, но не можех. Вместо това… избягах.
– Осъзнаваш ли колко много си рискувала? – казва Фикрет остро, но без да повишава глас. – Напразно ли изтърпяхме всички тези мъчения? Можеше да съсипеш всичко. Не го прави отново. Трябва да стоиш далеч от Яман, докато не се увериш, че е добре. Остават само четири дни.
Сехер преглъща тежко и се обръща към него, очите ѝ пълни с отчаяние.
– Страх ме е, батко Фикрет. Ами ако операцията не мине добре? Ако резултатите не са добри, ако той не се възстанови? Когато днес тичаше след мен, той отново се хвана за черния дроб. Това също се случи заради мен.
– Всичко е наред – опитва се да я успокои Фикрет. – Направила си грешка, но не се обвинявай. Резултатите ще бъдат добри, дай Боже. Трябва да мислим положително. Когато се отървеш от Джанан, ще си върнеш живота.
Сехер клати глава, но тревогата не я напуска.
– Мислиш ли, че Яман ще ми прости? Дали изобщо ще иска да ме чуе? Ще повярва ли на думите ми? Какво ще стане, ако не ми даде този шанс?
– Разбира се, че ще те изслуша – уверява я Фикрет. – В началото може да се разстрои, но накрая ще разбере, че си го направила, за да спасиш живота му. Познавам Яман – той не е човек, който ще обърне гръб на истината.
Сехер се опитва да изтрие сълзите, които се стичат по бузите ѝ, докато казва:
– Минутите се превърнаха в години, батко Фикрет. Времето е спряло…. Тъгата и мъката, която нося в себе си, ми причиняват болка. Днес ги видях – след два мъчителни месеца. И сърцето ми… то сякаш отново започна да бие. Но тази болка, тя ме разкъсва отвътре. Не мога да живея без тях. Не мога да дишам.
Фикрет я гледа с разбиране, но и със строгост. Той знае, че Сехер носи огромна тежест, но също така знае, че трябва да остане силна.
– Трябва да издържиш, Сехер – казва той твърдо. – Остават само четири дни. След това всичко ще си дойде на мястото.
Сехер затваря очи, а в ума ѝ се редуват образите на Яман и Юсуф. „Четири дни…“ повтаря си тя наум, сякаш се опитва да си вдъхне кураж.
Действието се пренася в имението. Яман крачи из кабинета си, а в очите му гори гняв, примесен с недоумение. Той взема телефона и се обажда на Недим. Гласът му е твърд и безмилостен.
– Днес я видях, Недим. Сехер беше пред училището на Юсуф – казва Яман с притиснати зъби. – Опитах се да я хвана, но не успях. Тя избяга. Трябва да я намерите! Тя ми дължи обяснение за всичко, което ми причини.
– Яман, успокой се – отвръща Недим от другата страна на линията. – Вече съм наредил на хората ни да я търсят. Ще я намерим, обещавам.
Яман хвърля телефона на бюрото и стиска юмруци, опитвайки се да се овладее. Но вътрешният му огън не угасва. „Как смее да се появява така и после да изчезва? Тя ще ми отговори за всичко!“ мисли си той.
Миг по-късно вратата се открехва и вътре влиза Юсуф. Очите му са пълни с надежда, а усмивката му топи малко от твърдата обвивка на Яман.
– Чичо, ти говори ли с леля? – пита момчето с вълнение.
– Не! – отсича Яман, като се обръща към него. – Ние няма за какво да си говорим вече.
Юсуф свива рамене, но в очите му проблясва нещо, което Яман не може да пропусне. Той прикляка до него, поглежда го сериозно и добавя:
– Искам да те попитам нещо, юначе, но трябва да ми кажеш истината. Ти говорил ли си с леля си преди?
– С леля ли? – пита Юсуф, леко объркан.
– Да. Без да знам аз, виждали ли сте се? – Гласът на Яман става по-настоятелен. – Ти ми казва, че тя ще се върне при мен. Хайде, ако знаеш нещо, казвай!
Юсуф обаче мълчи. Ситуацията сякаш му тежи, но накрая успява да се овладее.
– Не, не сме се виждали. Леля не е идвала при мен. Но щеше да бъде хубаво, ако беше дошла – отвръща той.
Яман въздъхва дълбоко и разрошва косата на Юсуф с ръка.
– Добре, юначе. Но ако случайно я видиш в училището или тук у дома, ще ми кажеш, нали? Това е много важно.
Юсуф кимва, но когато Яман се обръща, момчето поглежда към пода. В мислите му изплуват думите на леля му, които трябва да пази в тайна.
„Леля се бори с лошите хора“ – казва си Юсуф наум, решен да пази нейната тайна, колкото и трудно да му е.
Малко по-късно Яман излиза на терасата. Вятърът разрошва косата му, но той не обръща внимание. Очите му блестят от гняв, а ръцете си е свил в юмруци. Зад него се появява Дженгер. и го пита, дали има нужда от нещо.
– Да, имам! – отговаря Яман с остър тон. – Искам по-скоро да я намеря! Днес за малко да я хвана, но тя успя да избяга.
– Вие… днес г-жа Сехер ли сте видял? – пита той.
– Да, видях я – изрича Яман. – Но когато я погледнах… когато видях очите ѝ… – той замълчава.
– Когато я погледнахте…, за какво помислихте? – подканя го Дженгер.
– За нищо! – отвръща през зъби Яман. – Аз повече никога няма да ѝ повярвам и да попадна в капана ѝ! Тя е предателка! Ако не бях дошъл навреме, сигурно вече щеше да е взела Юсуф и да избяга с онзи човек.
Дженгер мълчи.
– Как може човек да бъде толкова двуличен? – изкрещява Яман, сякаш самият въздух трябва да му отговори. – Господи, как не видях истинското ѝ лице по-рано? Кажи нещо, братко!
Но Дженгер продължава да мълчи, застинал като статуя.
– Не, не! Аз ще я хвана! – заканва се Яман, стиснал юмруци. – Ще отговаря за това, което ми причини!
Той се обръща рязко и се прибира вътре, като оставя Дженгер сам на терасата. След малко телефонът на Дженгер вибрира. Съобщението е от Сехер: „Днес се засякох с Яман. Видях, че все още изпитва болка. Как се чувства сега? Много се притеснявам за него.“
Дженгер отива в градината и се обажда на Сехер като я уверява, че Яман е добре.
Действието се пренася във вечерта в имението.
На терасата нощта е тиха, но мракът сякаш е наситен с напрежение. Яман стои неподвижен, загледан в далечината. Очите му, потъмнели от гняв и болка, се впиват в ясното небе. В мислите му отекват думи от миналото – думи, които някога са му давали утеха.
„Аз ще бъда твоята пътеводна звезда, Яман. Никога няма да те оставя.“
Гласът на Сехер изплува в ума му, мек и топъл. Но вместо да го успокои, споменът разпалва още по-голям гняв.
– Лъжа! – изкрещява Яман, грабвайки пистолета си. С рязко движение го насочва към полярната звезда, единственият блестящ знак в нощното небе, и натиска спусъка.
Гърмежът разцепва нощта, а ехото му се отразява от стените на имението. Яман остава неподвижен, стиснал оръжието, очите му все още втренчени в звездата, която отказва да угасне.
Чувайки гърмежите, Дженгер и Неслихан излизат уплашени на терасата. След тях пристигат и охраната, и Ида. Всички са напрегнати, лицата им са изпълнени с тревога.
– Нищо не е станало – заявява Дженгер с твърд тон, опитвайки се да успокои ситуацията. – Върнете се по местата си.
Той се обръща към Неслихан:
– Провери дали Юсуф не се е събудил.
Неслихан кимва и побързва към стаята на момчето. Охраната се разпръсква, но напрежението във въздуха остава.
Сутринта Фикрет и Мелек отиват да събудят Сехер, но не я откриват в стаята ѝ.
Фикрет се опитва да се свърже с нея, но не успява. „Сехер, надявам се, че няма да направиш някоя глупост!“
Дуйгу разговаря с Кара в градината пред дома си.
– Взех решение. Ще разкрия на Али какво изпитвам към него. Не искам повече да бягам.
Кара повдига вежди, изненадан от внезапното ѝ откровение, но след миг на лицето му се появява усмивка.
– Радвам се, това е правилното решение. Честно казано, мисля, че дори закъсня с него.
– Да, но знаеш какво ми костваше – въздъхва Дуйгу, прокарвайки пръсти през косата си. – Едва пред себе си успях да си го призная. А сега… това ще си остане наша тайна. Обещай ми, Кара. Не казвай на никого.
– Обещавам – отвръща той сериозно. – Не се притеснявай. Но как мислиш да му го кажеш?
– И точно тук е проблемът, че не знам. Много идеи ми идват, но когато го видя, краката започват да ми се подкосяват. Приближавам се до него и после говоря глупости. Кара, помогни ми. Изглежда, че не мога да се справя сам.
– Бих искала, но и аз не съм добра в тези неща – отговаря Кара. – Вероятно аз съм последният човек, който трябва да ти дава съвети.
– Прав си, и двете сме слаби в това. Тогава какво да направя?
– Спомни си за времето, когато сте били близки един на друг. Ако този момент се повтори и ако можеш да му разкажеш всичко… Може би има място, на което те е поканил. Сега ти го покани. Може дори да не се налага да казваш нищо, той сам ще разбере всичко….