winless
Сехер казва на Яман колко много го обича и излиза от имението за да се срещне с Фикрит и продължи пъкления план на Джанан. Междувременно Зухал е изпълнена с радост и незабавно се опитва да заеме мястото на Сехер до Яман. Но как ще реагира той? Има ли Зухал шанс да спечели сърцето му? Вижте още какво ще се случи в епизод 424 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 декември 2024 г. по NOVA.
В епизод 423 на турския сериал „Наследство“: Сехер следва коварните инструкции на Джанан, правейки всичко възможно, за да накара Яман да я намрази. Сцените, в които тя се опитва да отблъсне любовта му, са сред най-потискащите и емоционално трудни за гледане в сериала.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 424 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 декември 2024 по NOVA.
Сехер се подготвя да разкрие на Яман истината за Джанан, но животът на Яман се оказва по-важен от всичко.
Сехер у признава колко много го обича и напуска имението, за да се срещне с Фикрит и продължи пъкления план на Джанан.
Междувременно Зухал е изпълнена с радост и незабавно се опитва да заеме мястото на Сехер до Яман. Но как ще реагира той?
Има ли Зухал шанс да спечели сърцето му?
Сехер влиза в спалнята.
– Да поговорим. Незабавно – изисква Яман, гласът му напрегнат и настоятелен.
– За какво? – пита тя, усещайки тежестта на разговора, който предстои.
– Ние с теб сме преминали през много неща – започва той, очите му изгарят нейните със сериозност. – Преодоляхме проблеми, които други дори не биха опитали да решат. Видях сърцето ти, смелостта ти, душата ти. Не само ги видях – аз ги преживях. Колко пъти съм бил сляп за това, което си ти наистина? Аз те познавам по-добре от всеки. Душата ти е гравирана в сърцето ми. Но нещо друго се случва. Знам го. И то не идва от теб. Ти не обръщаш гръб, не се отказваш. Това не е в твоя характер.
Яман се приближава към нея, гласът му става по-мек, но също толкова настойчив.
– Сехер, която познавам, се бори за любовта. Няма да ме убедиш в поведението си. Зад тези думи и това отношение се крие нещо друго. Преди малко чух телефонния ти разговор. Никога досега не си говорила по този начин. Каквото и да те притиска, кажи ми. Кажи ми, за да го унищожа със собствените си ръце. Какво те накара да кажеш тези думи? Каква е истинската причина?
Сехер отклонява погледа си, опитвайки се да овладее вътрешната буря. Знае, че истината ще предизвика катастрофа, но лъжата е не по-малко опасна. Тя събира сили, поемайки дълбоко дъх.
– Причината за всичко е майка ти – казва накрая, с тих, но категоричен тон.
Яман се вглежда в нея, явно объркан.
– Какво имаш предвид? Тя ли ти е направила нещо? Казала ли е нещо, което те е разстроило? Кажи ми. Ако е така, ще я държа отговорна. Защо мълчиш? Принуждаваше ли те да направиш нещо, което не искаш? Защо каза, че тя е причината за всичко?
Сехер затваря очи за момент, борейки се със себе си. Истината е на върха на езика ѝ, но в съзнанието ѝ изплуват заплахите на Джанан, че ако направи нещо ще се откаже от донорството и решава да продължи да крие истината. С дълбока въздишка и леко треперещ глас произнася:
– Тя е причината за всичко, защото... – за миг се колебае, после довършва решително: – Тя те остави и си отиде. Ето защо си толкова… недоверчив. Имаш проблем с доверието, защото майка ти те е изоставила. Мислиш, че зад всяка моя дума и действие има скрит мотив, но всъщност всичко е напълно ясно.
– Вижте състоянието ни – продължава Сехер с глас, треперещ от емоция. – Животът ни се е превърнал в кошмар. Инциденти, болести… Веднага щом едно нещо свърши, започва друго. Омръзна ми от това отчаяние и безпомощност. Нямам ли право да се оплача поне малко? Преминаваме през труден период, а ти непрекъснато ме подлагаш на натиск. Съжалявам, но това е истината. Имам нужда да остана сама за известно време.
Сехер рязко се обръща и излиза от спалнята, оставяйки след себе си тежка тишина. Вратата се затваря с леко приглушен звук, но в гърдите на Яман отеква като гръм. Той остава сам, погълнат от собствените си мисли.
– Каквото и да говори, тя е права – прошепва Яман с горчивина. – Тя се умори да се бори с моето заболяване. Страхът да не ме загуби е съсипал нервите ѝ. Аз съм отговорен за всичко, през което преминаваме.
Действието прескача. Сехер плаче в хола. Сълзите ѝ се стичат безспирно, разказвайки без думи историята на нейния страх и болка. Тя шепне тихо към себе си, търсейки отговори:
– Господи, помогни ми! Как ще продължа тази ужасна игра? Как ще обърна гръб, когато той толкова много се нуждае от мен?
Юсуф влиза тихо в стаята. Присъствието му е като светлина в тъмния ѝ свят. С малките си стъпки се приближава до нея, спира и я гледа с големите си невинни очи, които сякаш могат да проникнат в сърцето ѝ. В гласа му се долавя тревога, когато пита:
Действието се пренася в стаята на Юсуф. Детето се сгушва до нея, но продължава да размишлява. След момент на тишина пита със загриженост:
– Лельо, ти заради чичо ли плачеш и си тъжна? Чичо ще се оправи, нали, и ще бъде като преди?
Сехер трепва. Въпросът на детето я пронизва като нож. Сърцето ѝ сякаш спира за миг. Тя поема дълбоко дъх, опитвайки се да се овладее. Поглежда Юсуф в очите, принуждавайки се да се усмихне през сълзите.
– Да, чичо ти ще се оправи. Твоят чичо Яман е силен, ще се пребори. Хайде сега, затвори очички и си представи най-хубавите сънища.
– Благодаря, че те има, лельо! Знам, че ти ще се погрижиш за чичо и той ще се оправи!
Тези думи топлят сърцето ѝ, но и я карат да се свива от болка. Сехер прокарва пръсти през косата му и отговаря с решителност:
– Разбира се, че ще направя всичко, миличък. Чичо ти ще бъде добре, обещавам!
Юсуф затваря очи, доверявайки ѝ се напълно. А Сехер остава будна в тишината, готова да се бори за човека, когото обича, независимо от страха и болката, които я раздират отвътре.
В същото време Яман е в градината, стиснал лъка си с треперещи ръце. Демоните в него бушуват, а яростта му се излива с пълна сила. Стреля, но стрелата не уцелва мишената. Спомня си думите на Сехер, които отекват като ехо в съзнанието му:
– Виж състоянието ни! Животът ни се е превърнал в кошмар. Инциденти, болести… – после си спомня мрачната прогноза на лекаря. – Има 20% вероятност организмът да не приеме донора!
Стиснал зъби, Яман стреля отново. Този път уцелва мишената, но не в центъра. Посяга към следващата стрела, но внезапна болка го превива. Хваща се за черния си дроб, а отчаянието го обгръща като тежка мъгла.
– Стига! Стига! Стига! – крещи той с глас, пропит от болка и гняв.
От къщата тичешком излиза Дженгер, готов да го подкрепи.
– Не, недей! – Яман го спира с категоричен жест. – Ако не мога сам да стоя на краката си, не ме подкрепяй. По-добре да падна и да остана там! Аз винаги съм бил силен, винаги съм се изправял благодарение на гнева си! Но сега… дори гневът ми е безполезен пред болестта ми! Дори с лъка не мога да стрелям. А Сехер… тя се умори. Никога не съм я виждал такава. Все едно я губя! Лека-полека тя се отдалечава от мен, преднамерено или не…
– Аз не мисля, че тя се отдалечава от вас – отвръща Дженгер. – След като ви удари колата, аз я видях в болницата. Бях до нея! Дори ако бяхте прикован към леглото, г-жа Сехер щеше да бъде до вас до последния ви ден. Нейната любов и преданост са редки. Знаете как силно се страхува да не ви загуби! Всичко, което прави, е заради вас!
Яман млъква за миг, замисляйки се. Силата на думите на Дженгер сякаш размиват завесата издигната от гнева и отчаянието му.
– Да, ти си прав, батко… – прошепва накрая той. – Може би заради този гняв не я разбирам. Но дори ако аз се откажа от себе си, тя никога няма да се откаже от мен.
Очите му за миг проблясват със смесица от болка и надежда.
Действието се пренася при Сехер, която стои в банята и не е на себе си, защото е безсилна пред долните игрички на Джанан.
Тя оглежда роклята, която е избрала, но изведнъж я хвърля ядосана настрани. Очите ѝ се изпълват със сълзи, докато споменът за сутринта изплува в съзнанието ѝ. Сехер си спомня, как сутринта Джанан е дошла при нея и е заповядала да се облече хубаво и да отиде на среща с Фикрет. Днес трябва да покаже на Яман, че му изневерява.
Сехер усеща как сърцето ѝ се свива. Тя се вглежда в отражението си в огледалото, а мислите ѝ се блъскат една в друга.
– Трябва да го направя! – прошепва тя на себе си. – Нямам друг изход. Заради човека, когото обичам… заради това да живее.
Сълзите бавно се стичат по лицето ѝ, докато тя се приготвя за това, което предстои. Облича роклята с треперещи ръце, а след това излиза и поглежда към спящия Яман. Гледа го с любов, която изпълва душата ѝ, но и със страх от това, което ще се случи.
– Обичам те повече от всичко на света – прошепва тя с едва чут глас. – Каквото и да правя, го правя, за да живееш.
Очите ѝ блестят от сълзи, но тя намира сили да се обърне. Грабва палтото си и излиза от стаята, затваряйки вратата тихо след себе си. Сехер тръгва надолу по стълбите, а всяка крачка ѝ се струва като удар в сърцето.
По-късно, Яман се събужда и забелязва, че Сехер не спала при него. Паниката мигновено се прокрадва в мислите му. Той се насочва към стаята на Юсуф, но стаята е празна. Очите му попадат на Неслихан, която минава по коридора, и той я спира.
– Виждала ли си Сехер? – пита с напрегнат глас.
– Тя излезе преди малко – отвръща Неслихан. – Помоли ме да се погрижа за вас.
– Добре. Нямам нужда от нищо! – рязко заявява Яман и отминава, опитвайки да потуши тревогата в сърцето си. „Може би е решила да остане малко сама“, мисли си той, но тази мисъл не го успокоява.
Докато се насочва към кабинета си, Зухал го пресреща. Усмивката ѝ изглежда фалшива, но тя веднага започва да говори:
– Сехер излезе рано сутринта, но не се тревожи. Казах да ти приготвят закуска, а по-късно ще дойде и сестрата, за да ти даде лекарствата.
Яман не реагира. Мълчанието му е по-красноречиво от всякакви думи. Внезапно обаче се навежда и притиска ръка към черния си дроб, пронизан от остра болка.
– Яман, добре ли си? Боли ли те? – пита Зухал, гласът ѝ звучи притеснено, а в очите ѝ прозира надеждата, че сега е моментът да се сближи с него.
Той рязко вдига ръка, за да я спре, без да се обръща към нея.
– Не ме докосвай! Нямам нужда от нищо! – казва с леден тон.
Зухал обаче не се отказва. Приближава се и продължава настойчиво:
– Яман, знам, че не обичаш да приемаш помощ от никого, но позволи ми да те подкрепя. Както ти ме подкрепяше, когато ми беше най-трудно. Помниш ли? След катастрофата бях изгубила надежда, но ти ми даде сила да продължа! И виж ме сега – почти съм здрава. Ти също ще се оправиш!
Яман я поглежда за миг – поглед, изпълнен с лед и безразличие – и просто я подминава. Не казва нито дума.
Зухал остава на място, безмълвна и с разбито сърце. Въпреки че Сехер не е до Яман, тя усеща ясно – никога няма да успее да запълни празнината в живота му.
Дуйгу слага финалните щрихи на портрета на Яли, а скоро след това получава покана от него, заедно да гледат звездите. Преди да излезе от къщата, Семра я спира с поглед, пълен с тъга и вина.
– Извинявай, дъще – започва тя, – за всички неприятности, които съм ти причинила. Знам, че ти си достатъчно отговорна и не би се замислила да се влюбиш, докато сестра ти Ясемин все още е в неизвестност.
Думите на майка ѝ разтърсват Дуйгу. Вместо да отиде при Али, тя си облича пижамата и остава вкъщи, гледайки филм с Волкан.
Междувременно Волкан е инсталирал подслушвателно устройство в къщата на Дуйгу и непрекъснато подслушва. Семра в разговор с Айтън го хвали за приготвянето на снощната вечеря и съжалява, че дъщеря ѝ не е опитала вкусотиите. Тези думи изпълват Волкан със задоволство и го уверяват, че в битката за сърцето на Дуйгу той е този, който ще надделее над комисар Али.