Наследство – Епизод 129 (Ето какво ще видим)
НА КРАТКО какво се случва в епизод 129 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 27 септември 2023 по NOVA
Яман и Сехер вече не могат да крият чувствата си един към друг.
Ще разбере ли Яман, че благодарение на Сехер Седат е променил показанията си?
Яман дава на Сехер подарък с голяма духовна стойност…
Какво ще чуе Зухал в разговора между Недим и адвоката на Яман?
Действието продължава от предния епизод. Сехер носи няколко от книгите си на Яман.
Яман благодари на Сехер за прекрасната храна, който му е приготвила. Сехер му казва, че Юсуф ѝ е казал да му донесе някой от книгите си. Тя е взела някой от тях, но не знае какви книги обича да чете.
Яман взема от Сехер книгите и казва, че от работа не е имал време да чете, но се доверява на нейния избор.
Сехер взема една от книгите и казва, че тази ѝ е любима, много пъти я е реставрирала, затова изглежда така.
В този момент се чува как Юсуф вика леля си. Сехер обяснява на Яман, че е обещала на Юсуф да почете, но след това отново ще дойде.
Яман взема любимата книжка на Сехер и отваря на една от страниците.
„Когато погледна към него, усещам аромата му, веднага всичко започва да се променя. Дясната ми ръка заема мястото на неговата лява ръка, а след това на мястото на неговото ляво око заема мястото моето дясно око и ние ставаме едно цяло. Има момента, в които се превръщам в него или обратното. Това е защото се усещаме толкова добре един друг, а когато започнем да си разменяме местата, още по-добре започваме, да си приличаме един на друг. Двамата сме две половинки, които всячески се опитват да станат едно цяло. Дали това наистина е любов?…“
Сехер се връща при Ямна.
-Ти нея ли си избрал? Тя не е от тези книги, които човек чете, докато е болен!
-Чета бавно, добре ми се отразява, но от това, че очите ми се затварят ми е трудно да чета. След това ще продължа! Или ти ще му почетеш?!
-Добре, ще ти прочета! Докъде си стигнал?
Яман взема книжката и показва на Сехер докъде е стигнал.
Сехер сяда на края на леглото на Яман и започва да чете.
„Времето тече, а аз внимателно стъпвам в света, който принадлежи само на нас двамата. Тази вечер, аз искам да спра времето, всички часовниците в къщата искам да спрат, този в стаята, този на ръката ми, но пясъчният часовник не спира! Ех, ако може да спре да се сипе, докато не го обърнеш, но пясъкът не спира „Защо го правиш?“ – попита ме като ме гледаше в очите!“
Сехер за миг спира да чете и поглежда Яман, който я гледа в очите. Сехер продължава с четеното.
„Защото всеки момент прекаран с теб е важен за мен! В тази къща аз искам да съм до безкрайност с теб! Затова спрях часовниците! Когато погледна пясъчния часовник, неговите две половинки, които преливат песъчинките си един в друг си казвам, че той е като нас!“
Яман не откъсва поглед от Сехер, а тя смутена затваря книгата, като държи пръстите си до там докъдето е стигнала.
-Наистина, това е много интересно! – нарушава тишината Яман. -Нима любовта е такава, както е описана в тази книга?
-Не знам!
-Аз също не знам! Но, мисля, че прилича на тези чувства, сигурно е толкова впечатляваща, че човек постоянно обръща часовник, за да започне всичко отначало. Авторът казва, че има човек и ти трябва да го намериш, който ще спре времето за теб!
Яман и Сехер се гледат. Яман все едно иска да каже на Сехер, че тя е за него човекът, за който той иска да спре времето !
Смутена Сехер става и казва на Яман, че лекарят му казал, че трябва и да прави малки разходки, за да се възстанови по-бързо.
Яман прави опитва да стане и моли Сехер да му помогне.
Сехер хваща Яман за ръката, за да му помогне, но Яман залита и Сехер се оказва опасно близо до Яман. Сехер хваща Яман за ръка и двамата излизат от стаята. Сехер е притеснена за Яман и постоянно го пита, дали е добре и дали та не ходи много бързо. Яман не откъсва поглед от нея.
-Добре ли си? Не, аз ходех много бързо, нали? По-добре да не слизаме по-стълбите, за да не се разкъсат конците.
-Не, аз съм добре! Просто си повтарях наум това, което ти прочете!
Действието се пренася в хола, където Седат и жена му идват в имението, за да се извинят на Яман. Икбал иска да ги отпрати, но точно в този момент Яман слиза по-стълбите и казва на Икбал.
-Икбал, аз не съм зает!
-Яман, ти не спеше ли? Неслихан, ела да посрещнеш гостите! – пита Икбал като отваря вратата на Седат и жена му да влязат.
-Аз ще се заема г-жо Икбал! – казва Сехер и топло посреща Седат и жена му.
Преди Икбал да затвори вратата пристига Зухал и пита сестра си какво е станало.
-Познай, кой дойде? Седат и жена му, след малко Яман ще разбере, кой го е спасил!
Седат обяснява на Яман, че ако не са хванали сина му, той никога е нямало да свидетелства срещу него.
-Седат, чуй ме! В живота никога не трябва да се отказваш от три неща: живота, жената до теб и децата си! Ти си постъпил правилно, защото си искал да спасиш сина си! – казва Яман.
-Ако не беше г-жа Сехер, ние нямаше да се откажем от грешката си, г-н Яман! – признава жената на Седат.
Яман не откъсва поглед от Сехер, а тя е толкова смутена, че не знае къде да погледне.
Вечерта Селим се обажда на Сехер, за да ѝ се извини, че се е оказал отново неправ по-повод Яман и я моли да се видят на четири очи, за да си поговорят. Сехер му казва, че сега е много късно и ще се чуят друг път, за да се разберат.
Сехер влиза при Яман.
-Видях, че свети, затова дойдох. Ако си легнеш да поспиш, по-бързо ще се възстановиш!
Яман става от дивана държейки се за мястото, където го раниха. Сехер притеснена го пита, дали е добре. Яман кима с глава.
-Това е за теб! – казва Яман като подава на Сехер собственоръчно направения от него знак за безкрайност от дърво. – Не всеки човек, може красиво да говори… Ти ме накара да го довърша, затова сега той е твой!
-Това не е ли знакът за безкрайност?
-Когато започнах да го правя за мен това беше една осмица! Тогава бях на двайсет, заради клевета бях тикнат в затвора и там бях 8 години! Когато дялках това при мен дойде един възрастен затворник и ми каза, че държа неправилно осмицата и я обърна, като ми казва, „какво са осем години, ти по-добре на безкрайността погледни“! А след това ми каза, че рано или късно ще изляза от тук и трябва да намеря някакъв смисъл в този живот и да се събера късче по-късче… Но, по-това време, моята безкрайност беше само моята ярост, затова аз прегърнах пистолета си и оставих недовършена тази работа. Но, сега пистолета….
-Остави – довършва Сехер.
-Сега си мисля, какво за мен ще стане безкрайността?! Може утре да го намеря!
-Аз съм уверена, че ще го намериш! Важното е да не спираш да търсиш!
Но, това е много важна вещ за теб, вещ, пълна със смисъл за теб, аз не мога да я приема!
-Аз искам тя да бъде при теб!
-Искаш да ми кажеш, че ми я доверяваш!
-Ако е така, ще я вземеш ли?
-Ъхъ…
-Ще го вземеш назаем ли?! .
-Каква е разликата?!
-Има голяма разлика, защото нещо взето назаем, ти трябва да го върнеш, но това, което ти доверяват… Може да довериш живота си, страховете си, които не може да разкаже на друг, мечтите си… Нищо от това не може да се върне назад. Ти можеш ли да вземеш Юсуф назаем и след това да го върнеш обратно?
Сехер прави знак с глава, че не. Яман взема ръката на Сехер, отваря шепата ѝ и слага в ръката знака за безкрайност и затваря ръката ѝ.
-Затова не го приемай назаем, ако го вземеш, няма нужда да ми го връщаш, смятай, че аз ти го доверявам без срок! Ще го вземеш ли?
-Ще го взема!
Сехер смутена казва на Яман, че е станало късно и ще върви в стаята си.
Али най-накрая обяснява на Кираз ситуацията с Мелиса. Разбирайки, че Мелиса е с комисаря, само защото пише статия, Кираз е много доволна.
Действието прескача на следващият ден. Недим пита адвокатката на Яман, дали документите, които Яман е поискал са готови. Тя му казва, че е направила точно така както Яман е поискал и е оформила половината от акциите на името на Сехер и днес ще отиде да занесе документите, за да ги подпише Яман.
Зухал чува разговора им и се обажда веднага на сестра си.
- Какво ще направят Зухал и Икбал?
