Наследство – Епизод 128 (Ето какво ще видим)
НА КРАТКО какво се случва в епизод 128 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 26 септември 2023 по NOVA
Яман се събужда и се чувства добре, но Икбал и Зухал не позволяват на Сехер да се види с него.
Сехер му изпраща бележка чрез медицинската сестра, в която му казва, че както му е обещала е до него и го чака.
Какво ще направи Яман след това?
Сехер прегърнала плюшеното кученце, което ѝ даде Юсуф, за да предаде на чичо му, стои пред стаята на Яман.
Икбал излиза от стаята на Яман и казва на охраната, че болният е искал да види още един човек. Сехер мисли, че този човек е тя и тръгва към стаята, но се спира.
-Зухал, скъпа, влизай! – подканя Икбал сестра си.
-Г-жа Икбал, Юсуф изпрати това за чичо си…. – казва Сехер.
-Аз ще го предам! – прекъсва Зухал Сехер и грабва плюшената играчка от ръцете на Сехер и влиза в стаята при Яман.
-Ти много ни изплаши! По-бързо се оправяй! – казва Зухал на Яман.
-Благодаря!
-Как се чувстваш? Силно ли те боли?
-Не! Не е силно! Всичко е наред!
-А, това ти изпраща Юсуф!
Зухал подава играчката на Яман.
-Юсуф, на теб ли я даде?
-Не, не на мен, а на Сехер, а тя ми я даде, за да ти я предам!
-Тоест тя е тук?
-Да тук е!
Яман е щастлив, че Сехер е отвънка и го чака и казва на Зухал:
-Извинявай, но имам нужда да си почина, защото много съм уморен!
Фърат се обажда на Селим и му казва, че Яман Къръмлъ са го ранили в затвора и сега е в болницата, а и Сехер е там, ако случайно я търси.
Селим пита кой го е направил, а Фърат му отговаря, че сигурно хората, които са искали да вкарат Яман в затвора.
Медицинската сестра влиза при Яман и му предава бележка от Сехер.
„Аз съм тук, както обещах, аз те чакам!“
След малко пристигат Али и Фърат. Сехер притеснена ги пита, защо са дошли, дали нещо лошо е станало. Али я успокоява, че няма нищо такова, просто иска да поговори с Къръмлъ за нещо важно.
Али и Фърат влизат при Яман. Али признава на Яман, че се е оказал прав, а той е допуснал грешка. Те са разбрали, че са му направили капан и той в нищо не е виновен, и не трябва да се вълнува, защото съвсем скоро ще дойде решението от съда и ще го пуснат.
Когато Али се връща в полицейското управление, там го чака Мелиса.
Началникът на полицията казва на Али, че Мелиса ще остане при него за една седмица, защото пише статия за полицията.
Сехер седи на пейката пред болницата, когато при нея идва Недим и ѝ казва, че веднага трябва да дойде с него. Сехер притеснена тръгва с Недим, като си мисли, че нещо е станало с Яман.
Недим води Сехер на терасата на болницата, където я чака Яман.
-Аз ти дължа чашка кафе – казва Яман и ѝ подава чаша с кафе.
-Ти, как се оказа тук? Къде са полицаите? Ти от стаята ли избяга, за да удържиш на думата ли, която ми даде? Ние и след това можехме да пием кафе!
-Не можах друго да измисля! Хайде, че кафето ти изстива!
-Ти, удържа на думата си!
-Ти, също я удържа!
-Аз не обещах в такава обстановка и картонени чашки, но…
-На мен много ми харесва… тоест това е кафе!
Сехер стои замислена. Яман я пита за какво се е замислила, а тя му отговаря, че е гледала облаците и му обяснява, че като дете като гледала облаците, когато валял дъжд, тя си мислела, че слънцето се отделя от облаците. Също така си мислила, че любовта между облака и слънцето не е взаимна. Тя си мислила, че когато слънцето се отделяло от облака, той много страда, но явно това е след приказката, която е прочела тогава.
-Може да е всичко наобратно, слънцето да е обичало облака и затова да се е държало на разстояние от него?
-Ако обича, защо да се държи на разстояние?
-Защото слънцето се е страхувало да не навреди на облака, да не го изпари със своята топлина!
-Аз съм гледала историята от страната на облака, но се оказва, че и слънцето е в същата ситуация!
-Възможно е! Ако не може да види и знае, сърцето е в безпомощно положение. Плаче и гори от вълнение!
-Но, добре, че слънцето е свикнало да гори или ще пострада силно, така ли?
Яман се замисля и отговаря: – Слънцето не е свикнало да гори, а да изгаря!
Сехер смутена го пита, дали няма да е добре да се прибере в стаята си, защото съвсем наскоро е излязъл от операционната.
-Аз съм добре, като никой друг път! – отговаря уверено Яман.
-Ако нещо стане по моя вина….
-Нищо няма да стане!
-Даваш ли ми думата си?
-Давам!
Идва полицаят, който пази Яман и му казва, че е време да се върне в стаята си.
Действието прескача. В стаята на Яман са Икбал, Зухал, а в един от ъглите настрана стои Сехер. Идва лекарят и им казва, че изследванията на Яман са добри и скоро ще го изпишат. Яман не изпуска Сехер от очи. В този момент идва Недим и съобщава на Яман, че Седат е оттеглил показанията и той е свободен.
Зухал предлага да го отпразнуват като изпият по-чашка кафе. Яман поглежда към Сехер и казва, че не му се пие кафе и се обръща към Недим да направи всичко възможно да го изпишат, защото иска по-скоро да се върне в имението.
Кираз донася поръчка от ресторанта в полицейското управление и става свидетел как Али сладко, сладко си приказва с Мелиса. Виждайки това Кираз изпуска храната, която носи и тя се разпилява на пода.
Али скача и казва на Кираз, че не е видял кога е дошла и нарежда на Кирпи да събере разпиляната храна.
Али казва на Мелис, че Кираз му е поверена от покойния му чичо и живее с него и леля му.
-А, значи сте нещо като брат и сестра! – казва Мелис.
Кираз казва на Али, че има работа и трябва да върви. Али отговаря, че и той ще дойде с нея, защото е гладен.
-А, какво ще стане със статията ми? – провиква се след тях Мелис.
Яман се прибира у дома. Зия и Юсуф радостни го посрещат, а след това идват и останалите.
Всички му пожелават бързо да се оправи. Зухал предлага да го придружи до стаята му, но Юсуф я изпреварва и подава ръка на чичо си, че иска той да го направи.
-Миличък, чичо ти, все още не се е оправил, не му пречи! – казва Сехер.
-Не се притеснявай, всичко е наред! Сега малкият господин ще помогне на чичо си! Нали юначе? – пита Яман, а Юсуф кима с глава и хваща чичо си за ръка. Сехер моли Юсуф да бъде внимателен
Зухал ядосана гледа след тримата, които се качват по-стълбите.
-Чуй ме, трябва нещо да измислиш, но ти трябва да се грижиш за Яман! Разбра ли ме? – пита Икбал.
Яман хванат за ръка от племенника си и следвани от Сехер влизат в спалнята му. Юсуф обяснява на чичо си, че трябва да ходи бавно, а след това да се хване за леглото, но да седне внимателно, за да не го заболи. Сехер се усмихва на наставленията на племенника си.
Яман сяда на леглото и се опитва да легне, но издава стон и Сехер веднага му се притичва на помощ, като го пита добре ли и го прегръща, за да му намести възглавницата. Двамата се поглеждат, а Сехер смутено отмества погледа си и прави крачка назад от леглото на Яман.
-Човек трябва да помага на хората, които обича, нали лельо?
Сехер мълчи и гледа притеснено. Юсуф я хваща за ръката и казва:
-Не се страхувай, лельо! Аз също се страхувах, че чичо може да не се върне, но той се върна!
Сехер не знае къде да погледне. Юсуф продължава:
-Леля също много се притесняваше, когато теб те нямаше! Тя те обича толкова силно, колкото и мен, затова толкова много се притеснява!
Яман поглежда към Сехер, която не знае къде да погледне и бързо казва на Юсуф, че трябва да вървят в неговата стая, за да оставят чичо му да си почива.
-Ако има или искаш нещо, веднага ме повикай! – казва Сехер и бързо напуска спалнята на Яман хванала Юсуф за ръка.
Яман вади от джоба си бележката на Сехер, прочита я още един път, след което от нощното шкафче изважда кутия, в която намира дървен знак на безкрайност, който явно издялкал някога от дърво, но не го е довършил.
Сехер отива в кухнята и си спомня за разговора си с Яман, когато той я питаше, какво обича най-много да яде, а тя му отговори, че Карнъярък.
Тя решава да приготви Карнъярък за Яман. Идва и Юсуф, който моли леля си да ѝ помага.
В същото време Яман се е заел да довърши дървената фигура, която изобразява безкрайност, когато при него идва Зухал и го пита, дали е добре и тръгва да му оправя възглавницата, но Яман с жест ѝ показва, че така си е добре.
Зухал се интересува какво прави, но Яман си мълчи. Зухал виждайки лекарствата на нощното шкафче на Яман му казва, че тя лично ще следи той да си взема лекарствата и няма да се отделя от него и на крачка.
-Имаш ли някаква молба към мен?
-Да имам, трябва да ми донесеш едни документи от компанията.
-Сега ще кажа на Недим!
-Недим е по-работа! Не мога на всеки да се доверя, защото там има много важни документи.
-Добре! Ще ходя да ги взема!
В този момент при Яман идва неговата адвокатка. Зухал излиза, но оставя вратата отворена.
-Искам да поговоря с теб за лелята на Юсуф, но за това не трябва никой да знае, дори Сехер! -казва Яман.
Жената отива и затваря вратата, така Зухал не можа да чуе за какво става дума.
Зухал отива при сестра си. Икбал я пита, защо не е при Яман, а тя му отговаря, че Яман я е пратил за документи от компанията, но е дошла адвокатката му, и нещо Яман е замислил, за което и Сехер не трябва да знае, но не е могла да чуе за какво става дума.
Икбал обещава да се опита да разбере какво става.
Сехер е приготвила за Яман Карнъярък и го носи към стаята му. Икбал я пресреща и ѝ казва, че тя ще даде храната на Яман, а тя да отиде и да си почине.
Икбал влиза при Яман, а адвокатката, която е при него тъкмо си тръгва. Икбал се интересува, защо адвокатката му е била при него, да не би да се е случило нещо лошо, той отговаря, че не е.
Икбал му подава подноса и му казва, че му е донесла неговата любима храна.
В този момент влиза Юсуф.
-Чичо, хареса ли храната, аз помагах на леля, докато я приготвяше?
Яман казва на Икбал да си върши работата, а Юсуф ще бъде до него, докато се храни.
Юсуф казва на чичо си, че когато е бил болен му е му е било много скучно да лежи в леглото и затова му е донесъл книжки, но те са само детски, затова му предлага да му донесе някоя книга от книгите на леля му.
-Много добра идея! Може леля ти да сподели една от книгите си с мен?!
-Хубава идея, аз веднага ще се върна!
Юсуф на бегом излиза от стаята на чичо си.
