НА КРАТКО какво се случва в епизод 115 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 5 септември 2023 по NOVA
Сехер отива да потърси сметка на Яман за промяната в поведението му. Но нещата, които Яман ще ѝ каже, ще я шокират.
Какво ще научи Сехер от Зия?
Яман, който се опитва да се върне към старите си навици, пребива човек в мазето на имението и Юсуф случайно вижда това от прозореца. Сехер смята, че Яман е отговорен за това и отива да му потърси сметка.
Сехер нахлува в стаята на Яман, ядосана без да почука.
-Какво се опитваш да направиш, а? Как можа при положение, че знаеш, че Юсуф живее тук, ти да биеш този мъж?! Юсуф също видя това! Помисли си как шокира това детето?!
-Излез от тук!
-Няма да изляза от тук! Първо ще ми кажеш какво става, защото толкова зъл и ядосан, заради Озан не може да си? Ти нали си отмъсти, какъв е сега проблемът за твоето държание?! Какъв проблем имаш сега?! – крещи ядосан Сехер в лицето на Яман.
Яман не знае какво да отговори и обръща гръб на момичето.
-Ти, не си такъв човек! Сега това не си ти! В началото също си мислех, че си такъв, наричах те животно, дивак, студен, бездушен човек, но ти не си такъв! Аз видях, как ти четеше приказка на Юсуф, видях как пазиш и защитаваш близките си, ти не си способен на това, ти не можеш да ме убедиш, че си такъв… Ти заради Юсуф си готов целият свят да унищожиш, толкова много го обичаш, ти си добрият великан от приказката, която обича Юсуф, ти не можеш….
-Стига! – обръща се Яман и крещи в лицето на Сехер, а след това отива и вади от шкафчето на бюрото си бурканчето с куршуми, а след това яростно го чупи близо до краката на Сехер.
Сехер затваря очи от ужас….
-Ти, мен не ме познаваш! Никога не си ме познавала! Ти си видяла, това което си искала да видиш! Виж! Внимателно погледни тези куршуми! Това съм аз! – крещи Яман като се приближава до Сехер.
Яман вдига един от куршумите от земята и като го показва на Сехер, казва, че това е един от куршумите, които са попаднали в гърба му! След това посяга към друг и обяснява, че този куршум е попаднал близо до сърцето му и сърцето му е почти било спряло… като добавя, че всички тези куршуми е той, всички са били в него. Металът на куршумите го е направил студен, а душата му отдавна е мъртва…
-Моята душа с всички мой чувства е закопана в дълбините на тялото ми… Завинаги! Аз се вкамених и станах огромна скала! Сега разбра ли, кой съм аз?!
Сехер мълчи, а Яман хвърля двата куршума, които държи и застава отново с гръб с нея. Сехер без да кажа нищо излиза бързо от стаята….
Сехер се връща при Яман с камиончето от детството, което намери в мазето.
-Твоята болка не само тези куршуми, но също и това! – казва Сехер като му показва камиончето и го оставя на бюрото му. -Ти, човекът, който е направил това камионче, за да сбъднете мечтите с брат си! Човек с мечти, куршумите не могат да съсипят живота му! Ти все още си онова нормално момче с мечти…, то е част от теб!
-Нормално момче ли?!
Сехер кима с глава.
-Нормално момче, така ли? Тогава да излезем! – Яман хваща грубо Сехер за ръка и я блъска към вратата.
-Къде? – пита Сехер.
-Върви! – отвръща Яман все така държейки грубо Сехер за ръка, като я кара да върви пред него.
-Пусни ме, причиняваш ми болка! – крещи Сехер.
Яман я пуска за момент, но след това отново я хваща.
Зухал, която излиза от стаята си става свидетел на това и вижда как Яман хванал грубо Сехер за ръка я извежда от къщата.
Яман качва насила Сехер в колата си и потегля, като с бясна скорост отминава Икбал, която се прибира.
Икбал пита сестра си какво става, а Зухал щастлива я пита, дали е чула как Яман е крещял на Сехер, а след това насила я качил в колата си.
-Браво! Прекрасно! Значи предишният Яман се е върнал!
-Това хубаво ли е и какво му е хубавото, како?
-След като Яман отново си е същият, ти трябва да се възползваш от този шанс. Това е единственият начин да се отървем от Сехер завинаги, но Зухал, ти трябва да направиш всичко по силите си, за да спечелиш Яман и да го държиш в тъмната му страна.
-Не се притеснявай, намислила съм нещо!
Икбал казва на Зухал, че тя също няма да стои със скръстени ръце и се обажда на Селим и му казва, дали след няколко часа може да дойде в имението, защото Сехер ще има голяма нужда от него.
Ибрахим постоянно е притискан от майка си да се ожени. Той решава да си намери момиче от интернет.
Яман пристига със Сехер в покрайнините на Истанбул.
-Защо дойдохме тук?
-Слизай, за да ти разкажа за моето детство, защото ти си мислиш, че то е било нормално!
Яман дърпа Сехер и я води близо до едно бунище и ѝ казва, че когато е бил на 8 години това не е било просто бунище за него, а тук е преминал неговия живот. Яман казва на Сехер, че заради онази количка децата постоянно са били Зия, за да му я вземат и я пита, дали си има представа как боли, която чупят ребрата на малко дете, как искаш да плачеш, но ти не можеш, защото виждаш как твоят брат се мята на земята потънал в кръв и знае, че само той може да го защити.
-Ако брат ти плача и те нарича татко, ти не трябва да се страхуваш и да влезеш в този бой! Ако не искаш да ти вземат количката, в която са мечтите с брат ти, трябва да се биеш и да не се страхуваш, че ще ти счупят ребрата!
Сехер е шокирана, започва да плаче и не знае какво да каже на Яман.
-Но, аз не съм стигнал до най-болезненото и мъчителното?!
Яман я хваща отново за ръка и я води на едно празно пространство обрасло в трева.
-Виж тук, всички деца играеха футбол, а аз не играех футбол… Вместо първия си мач, аз получих първия си куршум…. Тогава бях на 14…
-Аз…. – опитва се да каже нещо Сехер, но Яман отново я хваща за ръка и ѝ казва, че това не е всичко!
Той я води на един склон и ѝ казва, че местните негодници искала да го изхвърлят от местния пазар, за да не търгува и го хвърли от този склон… Яман рита един камък и казва: -Те хвърлиха тук едно мъничко камъче, което стана огромно скала! Сега видя ли истинския Яман, видя ли нормалното му детство?! Още ли вярваш, че аз съм се променил?! Аз не съм се променил, аз съм Яман Къръмлъ!
-Има още нещо, което ти не ми разказваш, от където идва твоята ярост?! Какво не ми разказа, а?
Яман не казва нищо, а оставя Сехер и се качва на колата си. Тръгва, но спира… Вижда Сехер в огледалото за задно вижда, че стои все още там на склона, като протрива ръце, защото и е хладно…. но тъмната страна на Яман надделява и потегля.
Сехер се връща в имението. Тя вижда Зия да се занимава със своите цветя и отива при него, за да се опита да разбере, какво е това, което Яман не ѝ разказа.
Сехер пита Зия, дали и като дете е обичал да се занимава със цветя семена?!
-Не, всичко се случи постепенно, след това!
Сехер моли Зия да си поговорят.
-Вашето детство е било много трудно, нали батко Зия?
Докато се занимава с цветята Зия разказва на Сехер:
-Всички си заминах… Първо замина мама, блъсна Яман на земята…, а след това тръгна с мъжът, който ремонтираше телефони. На тръгване тя каза на Яман да не бъде като баща си, което много силно повлия на него! Яман много плака… много страда, но след това…
Зия се запъва….
-Заравям в земята всички, които умират, за да не ни се сърдят след това! – казва Зия за изсъхналите цветя, а след това показва на Сехер цветята, който току-що са покълнали, като ѝ казва да погледне как здраво са се хванали за живота.
-А, ти батко Зия, ти какво прави?
-Когато татко си замина, аз тогава обикнах цветята!
Зия разказва на Сехер, че баща му не е издържал, след като майка му си е заминала и се обесил, а Яман го намерил и искал да го спаси и го хванал за краката, за да го спаси, но тъй като Яман бил малък, не успял, а тялото на баща му се стоварило върху Яман, а на Яман ръката се счупила….
Зия разказва на Сехер за количката, която тя намерила в склада, като дете е понесъл много удари, за да не му я вземат, а Яман го спасил, като набил всички и така Яман станал баща за тях.
-След този ден Яман стана като камък…
Плачейки Сехер се прибира в къщата.
