НАСА публикува удивителен аудиоклип от звукови вълни, разпространяващи се от свръхмасивна черна дупка, разположена на 250 милиона светлинни години от Земята. Тази черна дупка се намира в центъра на галактичния клъстер Персей, а звуковите вълни, които произлизат от нея, са трансформирани на 57 и 58 октави по-високо, за да станат чути за човешкото ухо.
Резултатът, публикуван от НАСА за пръв път през 2022 г., е зловещ и необичаен звук, наподобяващ космически вой, който буди чувство на страхопочитание и загадъчност. Това е първият път, когато тези звукови вълни са извлечени и преобразувани в аудио, което можем да чуем.
Как е възможен звук в космоса?
Въпреки че обикновено звукът не може да се разпространява в безвъздушното пространство, това не означава, че той липсва. През 2003 г. астрономите откриват акустични вълни, разпространяващи се през газовете около свръхмасивната черна дупка в клъстера Персей. Тези вълни включват най-ниската нота, засичана някога във Вселената – много под границите на човешкото възприятие.
Трансформацията на тези вълни в чуваем звук не само ги прави достъпни за слуха ни, но и добавя нови измерения към тях. Така учените могат да добият представа как би звучало движението на тези вълни през междугалактичното пространство.
Най-ниската нота, засечена през 2003 г., е B-бемол, разположена на 57 октави под средното „До“. За сравнение, честотата на тази нота е 10 милиона години, докато човешкият слух може да възприеме честоти, които продължават само една двайсета от секундата.
Звуковите вълни от черната дупка са извлечени радиално – от центъра на черната дупка към периферията – и са възпроизведени така, че да могат да бъдат чути във всички посоки. За да станат тези звуци чуваеми, тяхната честота е увеличена с невероятните 144 квадрилиона до 288 квадрилиона пъти.
Звуковите вълни не са просто научно любопитство. Те играят важна роля в нагряването на газовете и плазмата в клъстера Персей. Тези горещи газове, известни като вътрешноклъстерна среда, са много по-плътни и горещи от междугалактическата среда извън клъстера. Нагряването чрез звукови вълни регулира температурите, което влияе на формирането на звезди и еволюцията на галактичните клъстери в дългосрочен план.
Други черни дупки в „звуковия“ спектър
Друга известна черна дупка – M87, първата черна дупка, заснета директно от екипа на Event Horizon Telescope, също получи „звуково“ преобразуване. Заедно с телескопа, данни за нея бяха събрани от обсерваторията Чандра за рентгенови лъчи, космическия телескоп Хъбъл за видима светлина и масива ALMA за радио дължини на вълните.
Тези изображения разкриват колосален струй от материал, изхвърлян от пространството около черната дупка със скорости, които изглеждат по-бързи от светлината във вакуум – илюзия, но впечатляваща. Данните също бяха преобразувани в звук, като рентгеновите лъчи задават най-високите честоти, оптичните данни – средните, а радиовълните – най-ниските.
Превръщането на визуални данни в звуци е не само впечатляващ начин за преживяване на космическите явления, но и научен инструмент. Преобразуването на данни в звук може да разкрие скрити детайли, които иначе биха останали незабелязани, като допринася за по-дълбоко разбиране на Вселената.
Тази новаторска техника продължава да ни доближава до мистериите на космоса, предлагайки ни не само визуална, но и аудио перспектива за красотата и сложността на Вселената.