winless
Драматичната история на Бахар в „Една жена“ вече плени над 100 милиона зрители в шестдесет и петте държави, в които се излъчва, като по този начин се превръща в най-гледания турски сериал в света, и заслужено печели многобройни международни награди.
Този турски феномен с участието на Йозге Йозпиринчджи и Джанер Джиндорук дължи успеха си главно на силната история, в която една жена се бори неуморно за децата си и за собственото си оцеляване. Режисьорката Мерве Гиргин („Майка“, „Огледален свят“ и др.) разкрива тайните от снимачната площадка, които никога не са били разказвани.
– Сериалът се състои от 81 серии, без съмнение това е доста дълга и скъпа продукция. Започва през 2017 г. Колко време се снимаше?
В Турция работим много близо до излизането на епизода в ефир, т.е. снимаме един епизод и той се излъчва тази седмица или другата. „Една жена“ беше в ефир три години, което означава, че и толкова време снимахме, като броим и ваканциите.
– Какви бяха снимачните дни?
Дълги и забавни. Снимахме един епизод с два екипа за около пет дни.
– Какъв беше бюджетът на сериала? Може ли да се разкрие тази голяма тайна?
Мога да кажа, че за турските стандарти на телевизията „Една жена“ беше мащабна продукция с голям бюджет.
– Една такава супер продукция би трябвало да разполага с много професионалисти. Колко човека бяха част от снимачния екип?
Общо бяхме 135-140 души екип.
– Къде се засне сериалът? Как бяха разпределени декорите?
Вътрешните сцени ги заснехме в голямо студио в Истанбул, а външните са снимани главно в един от известните квартали на Истанбул Тарлабашъ.
– Трудно ли се снимат външните сцени?
Както знаете, Истанбул е огромен метрополис, пълен с живот, затова е трудно да спреш трафика, докато снимаш на улицата. Честно казано, минахме през всякакви трудности при външните записи, за разлика от снимките в студио.
– Признайте ни… как избрахте вашите главни герои? Веднага ли беше ясно на „кастинга“ кои са актьорите за всяка роля?
Актьорството в Турция достигна много висок стандарт през последните петнадесет години. Има наистина добри актьори. Обикновено по време на кастингите срещаме и виждаме различни актьори, но в конкретния случай с „Една жена“ беше малко по-различно. За поредицата говорихме директно с онези, които според нас биха били най-подходящи за вдъхването на живот на героите. И тези, на които представихме проекта, веднага бяха привлечени и приеха ролите почти моментално. Тъй като персонажите бяха толкова добре написани и дефинирани, беше лесно за актьорите да кажат „да“.
– Каква беше връзката между главните герои? Имаше ли химия?
Мисля, че негативната енергия се отразява на екрана, когато има проблем между актьорите или на сета. Но в „Една жена“ съставът се превърнаха в едно истинско семейство.
– Как актьорите се забавляваха зад камерите, когато не снимаха?
Забавляваха се през цялото време. След като заснемат драматични или емоционално изтощителни сцени, се възстановяваха чрез шеги и смях.
– Кое беше най-сложното при записите?
Мисля, че най-трудната част беше да пресъздадем връзката майка-дете. За децата е трудно да свикнат с някой непознат и да показват истински отношения. Но в „Една жена“ се получи добре, най-вече заради Йозге Йозпиринчджи, която помогна на децата. Йозге го направи с майчина искреност и това се вижда във всяка сцена между децата и нея.
– В социалните мрежи виждаме, че Йозге и Джанер се разбират много добре с децата извън камерите. Пускат много мили снимки…
Всички са като истинско семейство. Йозге защитава децата от първата сцена. Когато се снимат емоционални сцени, те понякога могат да загубят концентрация. Както Йозге, така и Джанер поддържаха ритъма и химията с тях отлично… Знам, че все още се виждат.
Имената на героите:
Бахар – пролет; метафора за това как една жена, която е изоставена от майка си и останала вдовица, трябва да се прероди и да се бори заради семейството си. Дъщеря й се казва Нисан – април, месец, свързан с пролетта.
Сарп – стръмен – показва ни колко опасна и груба личност е. Синът им се казва Дорук – връх, свързва се с алпинизъм – спорт, който екранният му баща харесва. Докато Джанер многократно е споменавал, че има страх от височини.