„Моето име е Мелек“: Халил не може да се ожени за Мелек

Халил е постоянно натъжен напоследък, което не остава незабелязано от Мелек. Когато тя го пита дали всичко е наред, той я успокоява, уверявайки я, че е добре. В действителност това не е така и е измъчван от огромно чувство за вина. Халил би искал да осигури на Мелек живота, за който винаги е мечтала. Но за Мелек е достатъчно, че до нея са децата и любимият й мъж, не й е нужно нищо повече.

Настъпва дългоочакваният момент и Мелек и Халил се сгодяват. Церемонията се провежда в болницата, където се намира Мелек. Халил я моли никога да не забравя, че я обича много. Каквато и да е ситуацията в живота, Мелек трябва винаги да помни това.

Халил чувства, че е попаднал в огън, от който няма измъкване. От една страна е семейството му, а от друга – любимата му жена. Не е сигурен как да намери правилните думи за Мелек. Трябва й да обясни, че не може да се ожени за нея. В същото време Халил е наясно, че това ще е голям удар за Мелек, тъй като тя е разчитала на него.