На бащата на Мелек е много трудно да гледа снимките на своята дъщеря и да си спомня каква е била в младостта си. Мъжът не може да сдържи сълзите си и всичко, което носи в душата си като тежък товар. Той си спомня как е бил горд с нейните успехи не само в училище, но и в университета. Не искаше всичко в съдбата й да се случи точно така и тя да трябва да преживее много изпитания. Ако имаше възможност, той би дал своя собствен живот за Мелек. Най-много го дразни фактът, че не е решителен.
Между майката и Халил избухва голям спор. Жената категорично е против това, което е замислил нейният син. Тя му казала, че ако все пак реши да постъпи по свой начин, първо трябва да прекрачи през нейния труп. Всичко е така, защото Халил е подготвил дом за Мелек и нейните деца. Той иска те да се преместят там и да започнат спокоен живот.
Халил се среща с Мелек и иска само едно – тя да е винаги до него. Той моли своята любима да не си тръгва от него и каквото и да се случи, Халил е готов винаги да подкрепи Мелек. Каквато и беда да сполети неговата любима жена, той задължително ще помогне и няма да я остави. Той я моли да се премести в дома и тук Мелек може да живее щастливо. Само че бащата на Мелек казва на Халил, че това не са негови задължения. Но Халил не го разбира, защото той е изгонил своето дете на улицата…