През последните седмици България стана свидетел на нова вълна от недоволство срещу хранителните вериги в страната, провокирана от нарастващите цени и брутните надценки, които компаниите прилагат върху основни продукти. На 13 февруари този недоволство беше изразено чрез бойкот на търговските вериги.
„С 30% беше намален оборотът на търговските вериги, но успехът се измерва и с извънредното заседание на правителството в събота, ден и половина след бойкота, както и с извънредните мерки, които премиерът Желязков обяви. Всъщност видяхме резултатите от бойкота – как правителството направи завой от 180 градуса. И докато няколко дни по-рано Желязков се кълнеше, че не трябва да се пипа пазарната икономика, която е „свещена крава“, изведнъж в един момент се съгласи, че и прекупвачите по агрохранителната верига, и надценките на прекупвачите трябва да бъдат ограничени“, заяви Мая Манолова в студиото на „Денят ON AIR“.
Въпреки успешния бойкот на 13 февруари, е обявен нов бойкот на 20 февруари, като гражданите са призовани да се въздържат от пазаруване в супермаркетите и да подкрепят малкия бизнес, пазарувайки от малки магазинчета.
По примера на други държави
„Става дума само за утрешния ден, в който ще се проведе същият бойкот. Само че по отношение на банковата система, телекомуникациите и мобилните оператори същото правят и хърватите. Това е един вид координация. Знаете, че днес имаше бойкот и генерална стачка в Гърция. Мисля, че когато призоваваме потребителите утре отново да бойкотират марковите хипермаркети и търговските вериги, не трябва да забравяме две неща: първо, че бойкотът на 13 февруари беше изключително успешен, и второ, че факт е, че Националната агенция за приходите забави с 48 часа обявяването на резултатите от бойкота“, подчерта и бившият посланик в Република Хърватия Велизар Енчев в ефира на Bulgaria ON AIR.
Изкуствено завишени цени
Тема, която продължава да предизвиква остра реакция, са изкуствено завишените надценки в хранителните вериги, които понякога надвишават 100%. Това се потвърди от данни, предоставени от млекопроизводители, които алармираха, че 1 литър мляко се продава на цена в пъти по-висока от изкупната. Аналогични разлики се наблюдават и в цените на сирене и риба. Проблемите не са само в надценките, но и в несправедливите практики на търговските вериги, които често принуждават малките производители да плащат високи такси или да чакат месеци за своите пари.
Енчев добави, че има данни за свързаност между търговските вериги и прекупвачите, което също е причина за изкуственото вдигане на цените. Тези търговски практики, според него, не само че ощетяват потребителите, но и водят до фалити на малки производители.
По отношение на бъдещето както Манолова, така и Енчев са категорични, че ще продължат да настояват за законодателни промени, които да въведат таван на надценките и да спрат неконтролираната експлоатация на производителите и потребителите. Двамата отбелязаха, че се планира да преминем в система на бойкот на търговските вериги всеки четвъртък.