winless
Зейнеп и Еге се чудят защо на Арда е била нужна чантата ѝ. Тогава се появява Мелис. Ревнивата девойка прави на Зейнеп поредната сцена, че говори с годеника ѝ. В същото време се опитва да отвлече вниманието от Арда по въпроса за кражбата. Ще успее ли Мелис да надхитри Зейнеп и Еге? Вижте още какво ще се случи в епизод еп.135 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 135 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Кадир се влюбва в Сили.
Еге и Зейнеп се чудят защо Арда е искал да открадне чантата ѝ. Мелис се опитва да отвлече вниманието на Еге и Зейнеп като вдига скандал!
Ферайе забелязва, че в старата им къща живее някой, Бюлент отчаяно се опитва да предотврати катастрофата. Неочаквана помощ му оказва Наджие.
Бюлент се изправя срещу сестра си Наджие, след като Гюнюл я обвинява, че е опитала да разбие връзката им преди много години. Наджие категорично отрича, но Бюлент започва да се съмнява.
Кадир седи в кабинета на Кузей, но мислите му блуждаят съвсем другаде. Все още не може да забрави момичето, което го спаси днес да не бъде блъснат от колата на улицата. Появи се внезапно, като видение, и преди да успее да ѝ благодари, изчезна също толкова загадъчно. Обръща се към прозореца и заглежда в далечината.
– Кузей, ако я видеше, щеше да останеш очарован…
В този момент вратата се отваря и Сила влиза с поднос с кафе. Кадир обаче, потънал в мисли, дори не я забелязва и продължава с мечтателност:
– Особено очите ѝ… Не мога да спра да мисля за тях. Колко бих дал, за да се случи чудо и да я видя още веднъж…
Обръща се… и ето, чудото се случва. Тя стои пред него. Неговият ангел. Неговата сирена.
– Ти? – Сила го гледа изненадана.
– Не мога да повярвам… Наистина си ти! – Кадир трие очите си, сякаш иска да се увери, че не сънува. – Ти си тя… Ти си сирена…
Сила поглежда несигурно към Кузей, сякаш търси подходящите думи, за да обясни познанството си с Кадир.
– Разбрах какво се е случило – казва Кузей, преди момичето да успее да каже нещо. — Не е нужно да ми разказваш отново.
В този момент в кабинета влиза Хулия. Кадир, не можещ да откъсне погледа си от Сила, взема от подноса кафе и го оставя на бюрото. След това се обръща към нея с обожателен усмивка:
– Аз съм Кадир. – Нежно вдига ръката ѝ и я целува леко. – А как се казва този красив ангел, който ме спаси?
– Това е тя, Хулия – пояснява Кузей. – Търсих я в небето и я намерих в твоя дом… – Премества погледа си към Сила. – Ще ми разкриеш ли името си, красив ангел?
Хуляи поглежда Сила, после Кадир, все по-объркана.
– Чакай малко… Дениз, ти ли спаси Кадир?!
– Дениз…? – повтаря Кадир, сякаш иска да опита това име на езика си. – Това е твоето име? Дениз… Дължа ти живота си. Ако не беше ти, колата щеше да ме премаже. Ти ме спаси. Ти си моят ангел пазител.
– Благодаря, г-н Кадир… – казва явно объркана Сила. – Ще отида да приготвя храна.
Преди да успее да се отдалечи, Кузей поема контрола над ситуацията.
– Кадир е уморен. Няма да остане на вечеря. Иска да отиде в хотела, за да си почине. Аз имам още работа. Утре ще се срещнем в хотела и ще уредим последните подробности, добре?
Кадир обаче неочаквано повдига вежда и поглежда братовчеда си с усмивка.
– Батко Кузей… ами ако не отида в хотела?
– Какво имаш предвид?
– Ами ако остана тук?
Кузей го поглежда за миг, след което въздиша с примирение.
– Както желаеш, Кадир. Имаш специално място в нашия дом.
Еге моли Зейнеп да му покаже съдържанието на чантата си, след което вади от джоба си верижката с цилиндъра и я поднася пред лицето ѝ.
– Какво е това колие? – пита изненадано Зейнеп..
– Намерих го вчера на земята, когато гонех крадеца – казва Еге. –Най-вероятно е негов.
– И какво общо има това с чантата ми? –учудена е Зейнеп.
Еге я поглежда внимателно.
– Разбрах, че Арда има точно същия медальон.
Зейнеп е изненадана.
– Как така? Искаш да кажеш, че Арда е опитал да ми открадне чантата?!
– Точно това се опитвам да разбера.
– Но защо би го направил? Не мислиш ли, че е абсурдно?
– Знам, че звучи нелепо. Но когато Мелъди каза, че Арда има същия медальон, нещо не ми даваше покой.
– Не ти ли хрумна, че може да е просто съвпадение?
Еге въздиша.
– Верижката не е единственото нещо, което ме тревожи.
– Има ли още нещо?
– Когато гонех крадеца, той падна. Вечерта видях, че Арда има пресни одрасквания по ръцете. Каза, че са от носенето на реквизит на сцената.
– Да, може би казва истината? – хваща се за сламката Зейнеп, макар че гласът ѝ вече не звучи толкова уверено.
– Не знам… – Еге клати глава. – Не мислиш ли, че тези съвпадения са малко прекалено много?
Зейнеп хапе устната си.
– Дори и да е така… защо Арда би откраднал нещо от чантата ми? Ако наистина е искал нещо, можеше просто да попита. Да се преобличаш като крадец е лудост.
– Послушай, раните по ръцете му, колието…
Еге не довършва мисълта си, защото в този момент Мелис слиза от горния етаж. Тя се приближава към него и поглежда блестящата верижка в ръката му.
– Надявам се, че не даваш тази верижка на Зейнеп, мой годенико? – казва тя с преувеличена мелодраматичност.
– Не, Мелис – отговаря спокойно Еге.
– Тогава е за мен? – На лицето на Мелис се появява усмивка, пълна със самодоволство.
– Не е за никого. Това е загубеното нещо на крадеца, който вчера нападна Зейнеп – заявява Еге.
– И какво от това? – Мелис повдига рамене, преструвайки се на безразлична.
– Арда има същото колие – изведнъж обявява Зейнеп.
Мелис замръзва за миг, след което избухва в смях.
– Какво?! Твърдиш, че Арда се е опитал да те ограби? Не бъде смешна! Откъде ти хрумват такива абсурдни идеи?
– Зейнеп не си измисля нищо. Аз й го подсказах – намесва се Еге.
– Но защо Арда би направил това?! – Мелис го поглежда с недоверие.
– Точно това се опитваме да разберем – отговаря Зейнеп, пронизвайки я с поглед.
Действието прескача Зейнеп придружава Еге до изхода, все още усещайки тревога във въздуха.
– Съжалявам, че ти причиних неприятности, но всичко това все още ми се струва подозрително – казва Еге, поглеждайки я с тревога. – Особено че крадецът не е взел нищо от чантата ти. Изглеждаше, сякаш търси нещо!
Зейнеп набръчква вежди.
– Но какво?
Еге я погледна, сякаш се чудеше дали да го каже на глас.
– Докладът. Този, който получи от пощальона и предаде на чичо Бюлент. Токсикологичният доклад на Мелис.
Зейнеп го поглежда изненадана.
– Мислиш, че… опитът за самоубийство на Мелис може да е бил измама?
– Не знам – признава Еге. – Но нещо не се връзва. Първо верижката, сега докладът…
В този момент вратата се отваря и на прага се появява Арда.
– Колко е топло тук! – казва той доволно, като веднага сваля якето си.
Зейнеп и Еге веднага насочват погледите си към врата му. На верижка се люлее висулката във формата на цилиндър.
– Йълдъз е приготвила супа – добавя безгрижно Арда. – Каза ми да дойда да хапна, затова съм тук.
Арда прави всичко възможно, за да може Зейнеп и Еге да видят верижката с висулката на врата му. Арда окачва якето си и отива в кухнята.
Зейнеп се навежда към Еге и шепне:
– Все пак това не е неговото колие…
Еге стиска устни. Преди да излезе, Зейнеп му пъха в ръката сгъната бележка.
– Прочети я, когато си сам. А после я изгори. Не позволявай да попадне в ръцете на Мелис.
Еге я поглежда въпросително, но виждайки сериозността в очите й, само кимва с глава.
Действието прескача. Арда влиза в стаята на Мелис, но преди да успее да каже нещо, момичето се хвърля върху него развълнувано.
– Почти всичко разруши! – изсъска тя, стискайки юмруци. – Как можа да допуснеш такава грешка?! Как можа да изгубиш колието?!
Арда въздиша тежко.
– Ако не те бях предупредила, всичко щеше да излезе наяве!
– Мелис, наистина не преувеличай – отговаря той небрежно, като се сяда на стола.
– Не преувеличай?! – Мелис се приближава към него и го поглежда с поглед, пълен с ярост. – Можеше да унищожиш всичко! Поне можеше да вземеш портфейла ѝ, тогава Еге нямаше да има причина да подозира!
Арда вдига ръце в защитен жест.
– Добре, засега се измъкнах. Но това не означава, че Еге ще спре да рови в тази работа.
Мелис се усмихва хищно.
– Не се тревожи. Аз ще се погрижа за останалото.
Тя вдига ръка и гордо показва годежния пръстен на пръста си.
– Еге падна в капана. И няма да го пусна.
В същото това време Еге спира колата на пътя. Изважда от джоба си сгъната бележка от Зейнеп. За миг се колебае, но накрая я разгъва и започва да чете:
Еге, ако четеш това писмо, значи си сгоден за Мелис.Не съм ти ядосана. Не защото си се сгодил. Ако онзи ден бях казала „да“, всичко щеше да е различно.Аз съм единствената виновна за това, което се случи.Пожелавам ти щастие с Мелис….
Еге усеща, че нещо го стиска в гърлото. Замръзва, взирайки се в думите, написани от ръката на Зейнеп.
След миг ръката му стиска листа. Не чете повече. Няма нужда.
Знае какво всъщност е искала да му каже Зейнеп.
Гьонюл седи в къщата, която Бюлент ѝ позволи да ползва. В креслото, потънала в спомени, с нежност гледа снимката на Зейнеп. Изведнъж чува звук, идващ от вратата. Явно някой се опитва да я отвори. Сърцето ѝ започва да бие по-бързо. Внимателно се приближава и поглежда през шпионката. От другата страна вижда Ферайе, която рови в ключодържателя, търсейки правилния ключ.
Гьонюл бързо се връща в хола. Хваща рамката с снимката, грабва телефона и, без да губи нито миг, се скрива в една от стаите. Притиска гърба си към стената, задържа дъха си и се вслушва.
Ферайе най-накрая намира правилния ключ и влиза в апартамента. Оглежда се в коридора и отива към хола. Очакваше да види залети стени и разрушения, за които ѝ беше разказал Булент. Вместо това всичко изглежда подредено. А на масичката стои чаша с кафе.
Тя я взема несигурно. Чашата все още е топла.
– О, Боже! – шепне уплашена. – Някой е пил кафе наскоро… Някой живее в тази къща!
Междувременно, скрита, Гьонюл с треперещи пръсти набира номера на Бюлент.
– Бюлент, Ферай е тук – казва шепнешком, опитвайки се да не издаде присъствието си.
– Пред вратата ли си? Не й отваряй – предупреждава я веднага.
– Вече влезе. Има ключ… Какво да правя?
– Чакай, не се паникьосвай, мисля…
Гьонюл притиска ухо към вратата, опитвайки се да разбере какво става от другата страна.
– В кухнята е… Чувам стъпките ѝ. Ще ме намери, Бюлент…
– Успокой се, ще намеря решение.
– Няма друго решение. Трябва да изляза при нея…
От другата страна на слушалката настъпва тишина. Бюлент усеща как студена пот се стича по гърба му. Ако Ферейе открие, че в първия им дом живее майката на Зейнеп, неговата бивша любов, това ще бъде краят. Краят на двадесетгодишен брак.
– Гьонюл, не може да бъде, не ходи при нея! – казва той решително. – Още не съм ѝ казал нищо. Моля те, остани там, където си.
Ферайе влиза в кухнята и веднага забелязва още тревожни подробности. Хладилникът е пълен с пресни продукти, а на плота лежат наскоро използвани прибори. Вече няма съмнение.
Някой живее тук.
Ферей взема телефона и се обажда на Бюлент.
– Бюлент, в стария ни дом се случва нещо странно! – Гласът ѝ трепери от нервност. – Кой живее тук?!
– Какво?! – Бюлент се прави на изненадан. – Излез оттам веднага! Може да е крадец, опасно е!
– Това не е крадец! Някой се е настанил тук. Бюлент, на кого си дал ключовете за ремонта?!
– Ферейе, моля те, излез от къщата! Този човек може да е опасен. Да се срещнем пред сградата, веднага идвам.
– Добре… Чакам те.
Бюлент се втурва към мястото, надявайки се да успее навреме. И успява. В последния момент.
Когато влиза в къщата, Ферейе стои точно пред вратата на стаята, в която се крие Гьонюл. Иска да я отвори.
– Трябва да извикаме полицията! – настоява жена му, но той веднага се опитва да я успокои.
– Ферейе, може да е просто недоразумение…
Неочаквано в апартамента се появява Наджие.
– Извинете, забравих да ви кажа – казва Наджие, поглеждайки брат си и снаха си. – Тук живее Дениз. Момиче от селото. Кузей не иска да има чужди хора около себе си, затова я настаних тук. Бедната няма къде да отиде.
Ферайе я поглежда с недоверие.
– Како, ти си невероятна… Защо не ни каза нищо?! Мислехме, че някой е влязъл с взлом!
– Имам много на главата… Просто забравих. Освен това откъде да знам, че точно днес ще дойдеш тук? – отговаря Наджие.
– Исках да подготвя къщата за семейството, засегнато от земетресението – обяснява Ферейе. – Колко време ще остане тук тази Дениз?
– Скоро ще си тръгне – казва Наджие, макар че забелязва укорителния поглед на брат си, който очакваше друг отговор.
Ферейе не отговаря. Телефонът й започва да звъни, затова излиза в коридора, за да отговори.
В този момент Бюлент и Наджие остават сами. Всъщност… не съвсем сами.
След малко от стаята излиза Гьонюл.
– Отиде ли вече? – пита тихо, оглеждайки се несигурно.
Преди Бюлент да успее да отговори, Наджие хваща Гьонюл за ръкава и я привлича към себе си. Погледът й е леден.
– Кажи ми – просъсква тя. – Какви лъжи си казала на брат ми? Какво си намислила?!
– Кажи ми, какви лъжи ти е казала тази жена? — Наджие се обръща към брат си с хладен, обвинителен тон.
– Како, заплашила си Гьонюл – заявява Бюлент. — Дадла си ѝ чанта, пълна с пари, за да ме напусне! Тя ми го каза. Затова се опитах да се свържа с теб тази сутрин.
Наджие въздиша.
– Искал си да ми искаш обяснение за клеветите на тази жена? — пита тя.
– Всичко, което казах, е истина – казва твърдо Гьонюл, гледайки я право в очите. – И двете го знаем. Предложи ми пари и ме заплаши. А после дойде в къщата на брат ми и оказа натиск върху снаха ми.
Бюлент поглежда сестра си, търсейки в лицето ѝ някакъв знак на разкаяние.
– Како, това ли е истината?
Наджие поема въздух, но погледът ѝ остава твърд.
– Бюлент, истината е само една. Тази жена не е подходяща за теб. Казах го тогава и ще го повторя сега: тя не е достойна за теб!
– Престани да лъжеш! – избухва Гьонюл. – Защо го правиш?
– А ти защо се появи след толкова години?! – контраатакува Наджие. – Добре, да приемем, че това, което казваш, е истина. Защо го разкриваш сега? Искаш да си върнеш Бюлент? Да разрушиш семейството му, да събориш дома му? Кажи!
– Не съм тук, за да разрушавам никакъв дом, г-жо Нацие – казва с леден спокойствие Гьонюл. – Вие знаете как да разделяте хората. Както преди много години разделихте мен и Бюлент.
– Ти го изостави! – извиква Нацие, приближавайки се. – Остави моят брат да страда!
– Невероятно! – Гьонюл клати глава изненадана. – Гледаш ме в очите и лъжеш!
– Ти лъжеш! – гласът на Нацие става все по-остър. – Заради теб брат ми загуби спокойствието си, заради теб годежът на племенницата ми беше разрушен! Първо се появи дъщеря ти, сега ти. Цялото семейство на Бюлент е разбито заради теб! В дома им вече няма спокойствие, разбираш ли?!
– Не съм дошла тук, за да разрушавам спокойствието – отговаря Гьонюл. – Ако сега съм в такова състояние, то е само заради вас.
– Докажи го – казва Наджие с насмешлива усмивка. – Имаш ли някакви доказателства освен необоснованите си твърдения?
Гьонюл мълчи.
– Точно така. Нямаш никакви доказателства, нали? – триумфира Наджие. – Защото не можеш да имаш! Измисляш лъжи, за да ме разделиш с брат ми. Но аз не се хващам на такива капани!
Гьонюл поглежда към Бюлент, търсейки подкрепа.
– Бюленте, моля те, повярвай ми… Твоята сестра е виновна за раздялата ни!
Бюлент протрива челото си с ръце. За миг настъпва тишина, в която се чува само ускореното му дишане. Накрая той вдига поглед – и става ясно, че има доверие само в един човек и това не е Гьонюл.
Наджие, виждайки реакцията му, става още по-уверена. Приближава се до Гьонюл и казва с леден спокойствие:
– Слушай внимателно. Това е първият дом на Ферайе и Бюлент. В този дом те са сбъднали мечтите си, планирали са бъдещето си. Този дом е тяхната основа.
Бюлент рязко се изправя от дивана.
– Како! Моля те, успокой се.
– Приключи тази ситуация възможно най-бързо! – заповядва му Наджие. – Защото ако не го направиш, никой няма да се справи с последствията. Нито Мелис, нито Йигит!
–Како, Гьонюл ще остане тук само за няколко дни. Няма къде да отиде.
– Ако Ферейе разбере, и ти няма да имаш къде да отидеш – предупреждава Наджие. След миг тя премества погледа си към Гьонюл. – А ти… Ако мислиш, че можеш да останеш тук, грешиш. Ако се наложи, ще направя всичко, за да те изгоня от този град!
С тези думи тя взе чантата си и излезе, оставяйки след себе си напрегната атмосфера. На лицето ѝ се четеше израз на триумф.
Гьонюл пое дълбоко дъх и се объръща към Бюлент.
– Кълна се, че казвам истината. Знам, че нямам доказателства, но нямах никаква причина да те напусна.
Бюлент изглежда разстроен.
– Гьонюл, без значение какво се е случило тогава. Важното е, че през всичките тези години си крила от мен дъщеря ми! Не е ли достатъчно?! Как да ти вярвам?!
– Бюлент…
– Вярвам на сестра си – прекъсва я рязко той. – Тя беше до мен през всичките тези години. Това е всичко. Разбра ли ме? Вярвам на сестра си!
Мъжът излиза, като затръшва вратата.
Гьонюл стои за миг на място, взирайки се в празното пространство. Стиска ръцете си в юмруци.
– Искаш война, г-жо Наджие? – казва си тя, а гласът ѝ трепери от емоция. – Ще я имаш. И аз ще се боря. И ще платиш скъпо за това.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg