winless
Бюлент се изправя срещу Гьонюл, обвинявайки я, че иска да му отнеме Зейнеп. Жената разкрива, че именно сестра му Наджие я е принудила да се махне от живота му. Мелис трепери от страх – лъжата ѝ може да излезе наяве и тогава ще загуби всичко, на което държи…. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.132 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 132 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Сила, която се опитва да помогне на майката на Кузей, ще се изправи пред неговия гняв.
Бюлент се изправя срещу Гьонюл, обвинявайки я, че иска да му отнеме Зейнеп. Жената разкрива, че именно сестра му Наджие я е принудила да се махне от живота му.
Мелис трепери от страх – лъжата ѝ може да излезе наяве и тогава ще загуби всичко, на което държи….
Сила приготвя билкова смес за зъбобола на Наджие по рецептата на баба си. Кузей е скептичен от самото начало, като не вярва в природните лекове. Той се опасява, че те могат само да навредят на майка му, но измъчената Наджие е готова да опита всичко, за да избегне посещението при зъболекаря.
Скоро след това Наджие неочаквано губи съзнание. Хулия изпада в паника и веднага се обажда на лекаря. Кузей е убеден, че всичко се дължи на Сила и нейните „бабешки трикове“. Гневът завладява съзнанието му и той хвърля обвинения, без да обръща внимание на нейните протести.
Когато лекарят най-сетне пристига и преглежда Наджие, Кузей хваща Сила за китката и я завлича в кухнята. Лицето му е напрегнато, а очите му блестят от гняв.
– Какво си ѝ дала! Какво имаше в сместа! – избухва той.
– Нищо вредно! – Сила се отдръпва рефлекторно, но не се отдръпва. – Само черен кимион, спанак, масло от карамфил и чесън….
– Ако нещо се случи с майка ми, трябва да се страхуваш от мен! – изсъсква той. – Колко пъти трябва да ти казвам да не се месиш в неща, които не те засягат! Откакто си дошъл в нашата къща, имаме само проблеми!
– Но аз… не съм искала да ѝ навредя… – започва Сила, но Кузей не ѝ позволи да каже нито дума.
– Какво искаш от нас! – гласът му е изпълнен с гняв . – Не можем да се отървем от теб! Изхвърлям те през вратата, но ти се връщаш през прозореца! Имаш ли изобщо някаква гордост!
Лекарят наднича в кухнята и прекъсва напрегнатата атмосфера.
– Няма за какво да се притеснявате – съобщава той спокойно.
Сила въздъхва с облекчение, но Кузей не се отпуска.
– Всичко се дължи на нейното древно лекарство, нали? – подхвърля той.
– Точно обратното – отговаря лекарят. – Майка ти е взела твърде много болкоуспокояващи и затова е загубила съзнание.
Кузей смръщва вежди, сякаш не може да повярва.
– Сигурен ли сте?
– Майка ти сама ми призна – въздъхва лекарят. – А билковата смес, която е взела, ѝ е помогнала. Тя е намалила последиците от отравянето.
Кузей замръзва.
– Чакайте малко… – Гласът му е тих, сякаш едва сега започва да разбира. – Искате да кажете, че това, което Сила е приготвила, наистина ѝ е помогнало?
– Точно така – потвърждава лекарят. – В противен случай можеше да е много по-зле. Трябва да благодарите на човека, който се е погрижил за нея.
Сила не откъсва очи от него. Тя не очаква благодарност. Тя не очаква нищо.
– Между другото – добавя още лекарят, – успях да убедя майка ви да отиде на зъболекар. Ще я закарате утре.
Кузей придружава лекаря до вратата, а после дълго време стои неподвижно, почесвайки се по главата. Знае, че трябва да каже нещо. Да се извини. Но как? Не е добър в това. Не обича да признава, че е сгрешил.
Най-накрая се връща в кухнята, където Сила все още стои, загледана в една точка.
– Съжалявам – подхвърля Кузей. Гласът му е твърд, лишен от каквото и да било истинско съжаление. – Мислех, че майка ми се е влошила заради теб. Причината се оказа друга и аз… се разстроих ненужно.
Сила вдига очи към него. Тя разбира , че това всъщност е извинение по принцип. Празни думи, хвърлени в пространството, защото така е редно, а не защото Кузей наистина съжалява за поведението си.
– Аз имам своята гордост, Кузей – казва Сила. – Но тези, които обичат, знаят, че любовта е по-важна от гордостта.
В очите му се появява сянка на изненада.
– Много обичам Бахар! – продължава Сила. – Знам колко пъти съм молила съседите за хляб, за да не умре от глад. Колко пъти молех лекаря да излекува баща ми. Може би тогава гордостта ми беше потъпкана. Но имаше ли значение, когато татко най-накрая оздравя?
Кузей мълчи. Той не знае какво да каже.
– В онази селска къща, в която израснах, ме биеха всеки ден – гласът ѝ леко трепери. – Но аз не си тръгнах. Не оставих хората, които обичам.
За момент настъпва мълчание.
– Аз съм тук не защото нямам гордост – добавя Сила. – Тук съм, защото съм ви благодарна. Работя, за да изплатя дълга си. Но не се притеснявай, аз те разбрах.
Кузей стои неподвижно, без да знае какво го притеснява повече – разкаянието или усещането, че в думите ѝ е имало нещо, което не разбира напълно.
Бюлент ядосан пристига във втората си къща, където сега живее Гьонюл, като почти разбива вратата. Погледът му гори от гняв, а напрежението във въздуха е почти осезаемо.
– Искам да знам едно нещо, Гьонюл – започва той с остър, повишен глас. – Защо си още тук! Твърдеше, че ще се върнеш в Едремит, че така ще е най-добре за всички, включително и за Зейнеп. И все пак си останал. Защо?
Гьонюл вдига поглед, но не отстъпва от гнева си.
– Не съм имала лоши намерения, Бюлент – казва тя тихо.
– Не си имала! – хвърля той с недоверие. – Тогава какъв е планът ти! Искаш ли да върнеш Зейнеп в тази къща? Да заживееш с нея и да ми я отнемеш отново!
– Нямам такова намерение – отвръща тя спокойно. – Не искам да безпокоя никого.
– Тогава какъв е смисълът! – настоява той. – Възнамеряваш ли да вземеш Зейнеп и да живееш тук с нея!
Гьонюл поклаща глава.
– Не, Бюлент. Но ще бъде ли лошо, ако тя идва тук понякога, да обядва с мен? Ако ми говореше, както преди?
Бюлент стиска юмруци. В очите му проблясва гняв.
– Няма да ти позволя да ми я отнемеш! – изсъсква той. – Години наред я криеше от мен, отгледа я далеч от мен. Сега е мой ред!
– Какъв е смисълът на това? – Гьонюл се изправя, като не иска да се поддава на заплахите. – Зейнеп е пълнолетна! Тя може сама да реши къде иска да бъде и с кого!
– А ти ще направиш всичко по силите си, за да я привлечеш към себе си, нали!
– Бюлиет, не съм ѝ казала, че ти си нейният баща.
Настъпва миг на мълчание. Думите на Гьонюл сякаш го изненадват за миг, но гневът бързо се връща.
– Няма да ти позволя да я отделиш от мен отново! – казва той с акцент. – Намерих я след години и никога повече няма да я загубя!
– Никога не съм ти я отнемал – отвръща твърдо Гьонюл.
Бюлент избухва.
– Тогава кой ме отдели от нея, а! Кой? Отговори ми! Кой го направи, ако не ти!
Гьонюл се взира в него, сякаш претегля всяка дума, която предстои да изрече.
– Твоят егоизъм – казва тя накрая. – Напуснах те преди много години, това е вярно, но дали някога си се питал защо?
– Не си се върнала, защото си се срамувала! – заеква той през зъби. – Защото не си имала смелост!
– Не е вярно.
– Тогава защо! Защо го криеше от мен години наред!
– Защото някой ме накара да го направя!
– Кой? – иска да знае Бюлент.
Гьонюл си поема дълбоко дъх. Време е за истината.
– Сестра ти.
Бюлент отваря широко очите си.
– Какво!
– Да, чу правилно.
– Защо сестра ми би направила такова нещо!
Гьонюл преглъща и, усещайки как сърцето ѝ бие по-силно.
– Тя е тази, която ни раздели. Сестра ти ме принуди да те напусна. Г-жа Наджие… – гласът ѝ трепери. – Тя е тази, която ме накара да си тръгна. Тя е тази, която ти отне Зейнеп.
В стаята настъпва оглушителна тишина. Бюлент се взира в Гьонюл, сякаш я вижда за първи път. В очите му проблясва недоверие, а после… нещо подобно на болка.
Мелис тайно подслушва телефонния разговор на майка си. Когато чува тона на гласа ѝ, усеща как сърцето ѝ започва да бие по-бързо. Нещо не е наред. Нещо сериозно.
– Какъв е този доклад, мамо? – пита тя, като се опитва да запази спокойствие.
Ферайе оставя телефона и поглежда дъщеря си със смесица от загриженост и напрежение.
– Лекарите ще анализират веществото, което е открито в стомаха ти.
Мелис усеща стягане в стомаха си.
– Защо?
– Това е рутинна процедура в случаи като този – обяснява Ферайе. – Когато има съмнение за опит за отнемане на собствения живот или за възможно отравяне от трета страна, лекарите са длъжни да извършат подробни изследвания. Това е част от съдебния процес. Резултатите ще ни бъдат съобщени под формата на доклад.
Ферайе посяга към телефона.
– Трябва да се обадя на баща ти.
Тръгва си, оставяйки Мелис сама с нарастващата ѝ паника. Момичето започва да гризе нервно ноктите си.
– Какво ще правя сега? – шепне тя на себе си. – Ако лекарите открият истината, планът ни с Арда ще се обърне срещу ….
Тя иска да се обади на Арда, но в същия момент чува звънеца на вратата. Отваря я и го вижда да стои на прага.
– Тъкмо щях да ти се обадя! – казва тя и го дърпа вътре. – Имаме проблем.
Арда въздъхва тежко, сякаш вече е свикнал с тези постоянни проблеми.
– Винаги имаме проблем – подхвърля той с насмешка.
– Остави шегите си настрана! – изсъсква Мелис. – Този път въпросът е наистина сериозен.
Тя го хваща за ръкава и го повежда към кабинета, така че никой да не ги чуе. Те затварят вратата.
– Какво става? – Арда започва да се тревожи. – Какъв е проблемът този път?
Мелис го поглежда остро.
– Става въпрос за лекарствата, които ми даде.
Арда свива рамене.
– Е, в края на краищата всичко мина перфектно. Ти припадна, помислиха, че си мъртва… Всички вярваха, че си го направила от любов към твоя Ромео.
– Престани с глупавите шеги! – Мелис удря с юмрук по бюрото. – Лекарите ще изготвят доклад!
Арда за миг спира да се усмихва.
– Какъв доклад?
– Ще проверят какви са били лекарствата! А ти каза, че е нещо, което няма да ме убие!
– Чакай малко… – Арда започва да свързва фактите. – Значи планът ни ще излезе наяве?
– Точно така! – изсъска Мелис. – Слушай, ако баща ми разбере, че целият този „опит за самоубийство“ е бил просто инсценировка, годежът ми ще се разпадне за секунда!
Арда смръщва чело.
– Тогава какво трябва да правим?
Мелис снижава гласа си до шепот.
– Пощальонът трябва да донесе доклада. Иди и чакай на вратата. Каквото и да се случи, трябва да получиш този плик.
В очите на Арда се вижда паника.
– Мисля, че… може да е твърде късно….
Мелис рязко вдига глава.
– Какво, защо, защо!
Арда преглъща .
– Защото пощальонът донесе този плик тази сутрин… и Зейнеп го взе.
Мелис пребледнява като стена. Ръцете ѝ се свиват в юмруци, а в очите ѝ се появява чиста паника.
– Не… – прошепва тя, като се хваща за главата. – Всичко свърши!
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg