winless
Зейнеп окончателно се разделя с Еге. Кузей спасява Сила от лапите на бандити! Вижте още какво ще се случи в епизод еп.130 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 129-130 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по NOVA.
Кузей спасява Сила от лапите на бандити!
Зейнеп окончателно се разделя с Еге.
Кузей крачи напрегнато из кабинета си. Стъпките му отекват тежко върху пода. Пръстите му се свиват в юмруци, а погледът му хвърля искри. Сестра му Хюлия седи на фотьойла срещу него, опитвайки се да внесе поне капка спокойствие в наелектризираната стая.
– Кузей, моля те… престани да се ядосваш така – гласът ѝ е умоляващ.
– Как да се успокоя?! – избухва той. – И без това имаме достатъчно проблеми, а тя довлече в къщата ни някакви съмнителни типове! Не ѝ стигна, че флиртува зад гърба ми, ами и под нашия покрив да ги покани!
Зад вратата Съла стои замръзнала. Думите му режат като нож. Тя стиска телефона в ръце. Очите ѝ се пълнят със сълзи, но тя отказва да ги пусне.
– Дори не ѝ даде възможност да се обясни – настоява Хюляи с възмущение в гласа.
– А какво щеше да ми каже?! – изригва отново Кузей. – Че се е уплашила? Че е наивна?
– Знаеш, че тя е добра. Просто… не винаги преценява хората.
Кузей се смее студено.
– Наивна? Тази девойка дойде от селото си, за да си намери съпруг. И си намери – човек на нейното ниво. Какво повече да кажа?
Съла стиска очи. Не може да понесе повече. На екрана на телефона ѝ свети видеозаписът – доказателството, че тя е невинна.
– Ще го дам на полицията – прошепва. – Може би тогава ще повярваш, Кузей.
И без да мисли, без да чака, се обръща и бяга навън. Не знае, че от момента, в който напуска къщата, някой я следи.
Съла върви бързо, почти тича. Улицата е пуста, но тя усеща присъствието зад себе си. Ускорява крачка, сърцето ѝ бие силно, но стъпките зад нея стават по-настоятелни.
Не успява да стигне до магазина. Двама мъже изскачат пред нея и ѝ препречват пътя.
– Дай телефона, момиче – просъсква единият, държейки нож, който проблясва на светлината от уличната лампа.
Съла отстъпва назад. Гърбът ѝ се опира в стена.
– Няма да ви го дам – гласът ѝ е тих, но ясен.
– Не ни карай да повтаряме – зловещо отвръща вторият и пристъпва към нея.
Тя стиска телефона с две ръце. Не може да го пусне. Това е единственото, което ѝ остава. Истината.
В същото време задъхана жена нахлува в двора на къщата на Кузей. Лицето ѝ е пребледняло, очите – ужасени. Това е собственичката на магазина.
– Помощ! Те ще убият момичето! – извиква тя с последни сили.
Кузей и Хюлия се втурват към нея.
– Кое момиче?! – пита Хюлия, като се изправя рязко.
– Не я познавам добре… Дойде в магазина ми. Каза, че мъж на име Кузей не ѝ повярвал. Искаше да отиде в полицията, но някой я проследи!
Хюлия замръзва.
– Кузей… това е Съла!
Кузей не губи нито секунда. Вратата хлопва зад гърба му, когато той се втурва навън, тичайки с всички сили към мястото, което жената описва.
Когато стига, вижда сцената: Съла е притисната към стената. Единият мъж дърпа телефона от ръцете ѝ, другият замахва с нож.
– Оставете я! – крещи Кузей и се хвърля към тях.
Двамата нападатели го поглеждат само за миг, след което обръщат гръб и побягват. Кузей не ги гони. Спира пред Съла, която още трепери, прегърнала телефона като спасителен пояс.
– Добре ли си? – пита той, с глас, по-мек от преди малко.
Съла вдига поглед. Очите ѝ вече не са пълни с доверие. В тях има болка. И решимост.
– Кълна се… не съм направила нищо – казва тя. – Не ги познавам. Просто… чух как говореха, видях как се опитват да отворят кола. Имам запис. Всичко е тук.
Кузей мълчи, дишайки дълбоко. Цялото му вътрешно убеждение, че Съла е виновна, се разпада на пух и прах.
– Дай го на полицията – казва Съла. – Нека направят каквото трябва.
Зейнеп е в дома на Еге.
– Зейнеп… чуй ме – диша дълбоко Еге. – Не знам какво точно ти е казала Мелис за онази нощ, когато останах у Кузей, но…
– Мелис не ми каза нищо – прекъсва го хладно Зейнеп. – Чух я. Споделяше се с леля Неджие.
Еге присвива вежди.
– Леля Неджие? Какво точно чу?
Зейнеп стиска краищата на блузата си, опитвайки се да скрие треперенето на ръцете.
– Мелис заложи всичко, Еге. Душата си, тялото, бъдещето си. Дори семейството си. Можеше да ми каже истината много по-рано, но предпочете да мълчи. Скрита истина!
Сърцето на Еге започва да бие по-бързо. Зейнеп продължава:
– Тя ти се довери. Повярва, че между вас има нещо истинско, че имате връзка. Но когато я напусна, всичко се срина. Това, което се е случило през онази нощ, и което ти криеше от мен… разруши не само вас двамата. Разруши и нас.
Очите ѝ се навлажняват, но тя не позволява на сълзите да потекат. Гласът ѝ обаче се пропуква.
– Дори когато ми казваше, че всичко ще се оправи… дори тогава носеше в себе си сянката на онази нощ. Когато ме държеше за ръка, когато ми обещаваше, че ще намериш майка ми… онзи момент още беше в очите ти, Еге.
Еге затваря очи за миг, сякаш търси опора в тъмнината.
– Не отричам… – прошепва. – Знам какво се случи. Бях с Мелис. Но това не ѝ стигаше…
Зейнеп замръзва. Болката в погледа ѝ пламва за секунда, след което се превръща в ярост. Внезапно се изправя, почти събаряйки масичката до дивана. Грабва чантата и палтото си.
– Това ми е в повече! – гласът ѝ се блъска в стените на хола. – Това, което си направил онази нощ, ни доведе до задънена улица. До тъмнина, от която няма връщане!
Еге се изправя рязко и протяга ръка към нея.
– Зейнеп, ние…
– Няма „ние“, Еге! – думите ѝ са като нож. – И няма как да има!
Прехвърля чантата през рамо. Не се обръща. Не спира. Не оставя надежда. Вратата се затваря зад нея с глух трясък. А Еге остава сам. Със себе си. С тишината.
По-късно, отново, в дома на Белкис…
В хола цари странна смесица от напрежение и престорена безгрижност. Мелъди и Мелис седят на дивана, смеят се и си говорят, сякаш нищо никога не се е случвало. Отстрани, във фотьойлите, Белкис и Ферайе разговарят тихо, навели глави една към друга.
– Белкис, Еге и Мелис… – започва Ферайе и хвърля кратък поглед към дъщеря си, за да се увери, че не подслушва. – Била си права. Между тях наистина се случи нещо. Повече, отколкото си мислехме.
Белкис присвива очи.
– Какво намекваш?
– Това се е случило онази нощ, когато Еге остана в дома на Кузей.
– Ферайе, какво говориш? – ужасена е Белкис. – Какво точно се е случило?
Ферайе въздиша дълбоко. Посяга към чашата с вода, но не отпива. Шепне още по-тихо:
– Помисли, Белкис… какво може да се случи между момче и момиче, когато са сами?
– Господи… – панира се Беликс. – Бюлент… той говори с Еге ли?
– Мисля, че да. Но не го е научил от Мелис. Подслушал ни е с Неджие, когато ѝ разказвах. Всичко излезе извън контрол.
– Не казвай повече! – Белкис рязко се изправя. Поглежда към Мелис, после изважда телефона си с разтреперани пръсти. Избира номера на Еге.
Междувременно… Бюлент шофира спокойно, опитвайки се да подреди мислите си. Но неочаквано пътят му е преграден. Бял автомобил спира рязко пред него. Бюлент набива спирачки, а вратата на другата кола се отваря с трясък. Двама мъже изскачат напред.
– Имаш проблем, дъртак? – изръмжава единият и застава точно пред колата.
– Затвори ни пътя! – добавя другият и с ярост тряска вратата след себе си.
Бюлент не отстъпва. Отваря вратата и излиза с твърда крачка. Поглежда ги спокойно, но хладно.
– Вие ме засекохте. Какво искате?
– Да те научим да шофираш! – първият го бута грубо в рамото.
Бюлент едва се задържа на крака, но преди да отвърне, вторият вече замахва с юмрук. Бюлент отскача назад, но другият вече се готви за нов удар.
Точно в този момент, зад ъгъла се появява Еге. Без да се колебае, се хвърля напред. Започва схватка. Удари се сипят от двете страни. Мъжете осъзнават, че нямат надмощие и бягат.
Няколко минути по-късно…
На верандата в дома на Белкис Бюлент седи с лед върху бузата. Еге стои до него, загрижен, мълчалив.
– Притисни го по-силно, за да не се подуе – съветва го. – Записах регистрационния номер на колата им. Можем да ги предадем.
Бюлент поклаща глава.
– Не си струва. Получиха си заслуженото.
Еге въздъхва. Сяда срещу него. Знае, че моментът е настъпил – разговорът, от който няма връщане.
– Дойдох тук, за да ти се скарам!– признава Бюлент, гледайки го в очите. – Но всичко се обърка.
Еге свежда поглед.
– Щеше да ме упрекнеш заради Мелис, нали? – гласът му смирен. – И си прав. Каквото и да кажеш, съм виновен.
Бюлент не отговаря веднага.
– И Йигит беше тук – добавя Еге. – Каза, че вече не съм му брат. Никога не съм се чувствал по-зле.
– Когато отидох в дома на Кузей, Мелис не беше сама, нали? – пита Бюлент.
Еге се вцепенява. Очите му се разширяват.
– Шалът, който беше там… – продължава Бюлент. – Не беше на Арда. Беше твой, нали?
Еге мълчи.
– Прекара ли нощта с нея, Еге?
Той не отговаря, но не и е нужно. Истината витае във въздуха.