winless
Мелис случайно чува, че Еге е на път да скъса с нея и светът ѝ започва да се срива. Ферайе вече губи всякаква надежда за Мелис и решава да я изпрати при леля ѝ, която живее в Германия. В същото време Сила се чувства изгубена и няма къде да отиде. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.125 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 125 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 10 април от 15:00 часа по NOVA.
Мелис ще направи всичко, за да задържи Еге – дори това да са още лъжи, манипулации и отчаяни жестове. Но когато случайно чува, че Еге е на път да скъса с нея, светът ѝ започва да се срива.
Кузей започва трескаво търсене на Сила, която разбира, че сестра му е блъснала с колата си. Дениз е изчезнала, а всяка минута забавяне може да струва свободата на Хулия.
В същото това време Йълдъз спасява Сила от отвличане.
Сила е изгубена и самотна – тя не знае на кого да се довери и на кого е по-добре да избягва.
Ферайе вече губи всякаква надежда за Мелис и решава да я изпрати при леля ѝ, която живее в Германия.
След като полицаите тропат на вратата на дома на Кузей и търсят Хулия. Двете с майка ѝ признават на Кузей, че Хулия е блъснала момичето с колата си.
– Дениз не е от Кайсери – признава Наджие. – Сестра ти я блъсна. Заведохме я в болницата, докторът ѝ каза да остане за наблюдение, но тя отказа. Така че… я доведохме тук..– Удари си главата и си счупи едно ребро – добавя Хулия и почти се разплаква. – Определено е мъртва…– Отворете вратата! – Полицаят става все по-нетърпелив. – В противен случай ще предприемем действия!
Кузей се обръща към сестра си и майка си, ядосан както винаги.
– Излъгахте ме в лицето!– Братко, моля те! – Хулия е почти в истерия. – Ако отвориш, всичко е загубено!– А ако не отворя, тогава какво? – изръмжава Кузей. – Тук ли ще седим до безкрай? Така или иначе всичко ще излезе наяве!
Хваща дръжката и отваря вратата. На прага стоят двама полицаи.
– Защо толкова дълго? – пита подозрително единият. – Вътре ли е госпожа Хулия Бозбей?– Да, аз съм… – казва Хулия с половин уста, докато светът ѝ се срива.– Срещу вас е заведено публично съдебно дело. Трябва да дойдете с нас.– Публично дело? – повдига вежди тя.– Да. Ударили сте някого и не сте подали сигнал в полицията. Установихме това чрез записи от улични и болнични камери.
Хулия поклаща глава. Не може да повярва.
– Не беше умишлено! Кузей, братко, направи нещо!– Ще дойда с теб – отвръща той и поема контрол над ситуацията.– Кой сте вие?– Кузей Бозбей. Нейният брат. И адвокат. Ако жертвата е подала жалба, искам да говоря с нея.
Полицаят поклаща глава.
– Няма подадена жалба. Делото е образувано служебно. Сестра ви е блъснала неидентифицирано лице.
Той подава на Кузей телефона си и пуска видео запис. Адвокатът замръзва. Разпознава Съла. Мислите му се стрелкат – значи това е била тя?
– Вярно е, сестра ми я блъсна – признава той накрая. – Но не избяга. Откара я в болницата.– Така е. Къде се намира жертвата в момента? Ако дойде в полицейското управление и заяви, че няма да подава жалба, случаят ще бъде прекратен.
Кузей стиска челюстта си.
– Не знам къде е тя.– В такъв случай госпожа Хулия трябва да дойде с нас.
В същото време Сила се разхожда из града. Тя няма къде да отиде. Не знае какво да прави. И тогава се сеща за телефонния номер, който ѝ е дала една жена, с която се е запознала в ареста. „Обади ми се, ако имаш нужда“, беше казала жената. Сила няма друг избор. Изважда телефона си и набира номера.
Няколко минути по-късно се появяват двама млади мъже.
– Значи ти си била тази, която се е обадила? – казва единият. Сила прави крачка назад.– Кои сте вие?– Приятели – отговаря мъжът и пристъпва по-близо. – Имаме работа за теб в един клуб.
Сила замръзва на място. Изведнъж разбира грешката си. Това не е помощ. Това е капан.
– Не искам никаква работа! – казва тя с треперещ глас.– О, но ние мислим, че ще ти хареса – отговаря другият мъж и я хваща за ръката.
Сила изкрещява с всички сили:
– Помощ! Помощ!
Кузей се изкачва по стълбите, правейки тежки крачки. Веднага след него, почти стъпвайки по петите му, върви майка му Наджие.
– Защо изгони това момиче, сине? – пита тя със загриженост в гласа си. – Ами ако припадне някъде? В крайна сметка тя е претърпяла инцидент! А ако нещо ѝ се случи, сестра ти ще отиде в затвора…
Кузей не отговаря. Рязко отваря вратата на стаята на Сила и оглежда интериора.
– Няма я – отбелязва Наджие, сякаш все още се надява, че Сила се крие някъде.
Кузей се обръща към майка си със строг поглед.
– Мамо, защо не ми каза истината веднага?
Жената въздъхва тежко и сплита ръце.
– Сестра ти никога не е била добър шофьор. Когато стана катастрофата, се паникьосахме. Не можахме да ти кажем. В крайна сметка, ти винаги повтаряш, че Месут трябва да шофира, ако искаме да отидем някъде…
Кузей стиска челюстта си.
– Къде я ударихте?
Наджие отвръща поглед.
– По това време ти беше в полицейския участък. Проследихме те. Когато спомена по телефона някаква Сила, искахме да видим момичето, което те е спасило. В един момент те изгубихме от поглед и докато се оглеждахме, изведнъж… ударихме това момиче. Ударихме Дениз.
Кузей парира иронично:
– Цялата тази Дениз сигурно ви е направила това нарочно! – в гласа му се долавя презрение. – Мамо, помисли добре. Къде може да е отишла?
Наджие го поглежда укорително:
– Ти беше този, който я изхвърли, сине. Откъде да знам къде е отишла? Нищо ли не ти е казала?– Какво трябваше да ми каже? Дадох ѝ пари и тя си тръгна – повдига вежди Кузей. – Тя е манипулаторка! Умишлено се хвърли под колелата ви, а ти ѝ повярва толкова лесно!– Не, Дениз не е от този тип момичета – категорично казва Наджие.– Да, разбира се… – подсмърча Кузей и посяга към сакото си. – Ще отида да я потърся. Може би ще успея да открия някаква следа.
Наджие го хваща за ръката:
– Кузей, умолявам те, намери я възможно най-скоро. Ако не го направиш, сестра ти наистина може да се окаже зад решетките.
Докато се разхожда в парка, Йълдъз изведнъж забелязва сцена, която кара сърцето ѝ да забиe учестено — двама мъже дърпат младо момиче и се опитват да я завлекат към тъмна уличка. Без да се колебае, тя се хвърля към тях и с решителен глас извиква:
– Хей, вие там! Оставете я веднага!
Гласът ѝ прорязва въздуха като гръм. Нападателите се сепват, разменят си погледи, но щом виждат твърдата решимост в очите ѝ, решават да се оттеглят. Единият хвърля последен зъл поглед към момичето, след което двамата изчезват сред градския хаос.
Йълдъз се приближава до уплашената непозната и изважда бутилка вода от чантата си.
– Моля те, пий – прошепва успокоително.
Момичето трепери, но приема водата и отпива няколко глътки.
–
Ти ми се притече на помощ… Ако не беше ти, не знам какво щяха да ми направят – казва тя с глас, пълен с благодарност и облекчение.– Вече всичко е наред – уверява я Йълдъз. – Те си тръгнаха. Няма от какво да се страхуваш. Как се озова при тези хора?– Не ги познавам, сестро – прошепва момичето.Йълдъз я гледа внимателно и отбелязва:– Все пак единият се обърна към теб по име. Сила, нали?Момичето кимва с леко колебание.– Един ден срещнах жена, която ми даде номера си и каза да ѝ се обадя, ако съм в беда. Обеща, че ще ми намери къща и работа. Когато останах без изход, ѝ се обадих. Но вместо нея, дойдоха тези двамата…
Йълдъз присвива устни и казва твърдо:
– Момиче, това е Истанбул. Не можеш да се доверяваш просто така на непознати.
Сила навежда поглед.
– Знам… Но когато си отчаян, се хващаш за всяка надежда.– Наистина ли нямаш никого? – пита Йълдъз.– Не… Не познавам нито града, нито някой тук. Дошла съм от село.
Йълдъз въздъхва дълбоко и взема решение.
– В такъв случай ще дойдеш с мен. Трябва да подадем сигнал в полицията – няма да бъдеш в безопасност, докато тези типове са на свобода. Опитаха се да те отвлекат посред бял ден! Не се страхувай, ще бъда до теб. Ще подадем жалба, а после ще ти намерим място, където да отседнеш. Работя с много добри хора – и двамата са адвокати. Сигурна съм, че ще ти помогнат.
Телефонът на Йълдъз звъни.
– Да, госпожо Наджие? – отговаря тя.
От другата страна се чува загриженият глас на майката на Кузей:
– Вкъщи ли си, дъще? Къде е Бюлент? Не отговаря на телефона си.
– Не, излязох да пазарувам – казва Йълдъз, след което сбърчва вежди. – Хулия? Дъщеря ти? Кого е ударила? Търсите момиче на име Дениз? Нужни са ви нейните показания?
Сила замръзва на място.
– О, Боже… Хулия ще влезе в затвора заради мен… – прошепва тя.
Сърцето ѝ бие лудо. Докато Йълдъз е съсредоточена в разговора, Сила използва момента и тихо изчезва сред дърветата в парка.
Въпреки болката, Сила стига до полицейския участък и дава показания, благодарение на които Хулия е освободена. Когато излиза навън, градът вече е обгърнат от тъмнина.
Улиците блестят от неонови светлини и автомобилни фарове, но за Сила всичко изглежда плашещо и непознато.
Объркана и изплашена, тя сяда на пейка в парка.
Мелис отива у Еге с подарък – кафемашина – в опит да омекоти напрежението след скандала със Зейнеп. Представя го като невинен жест, но вътрешно е неспокойна. Докато приготвя кафе, чува как Еге казва на Мелъди, че възнамерява да скъса с нея. Въпреки шока, тя се преструва, че не е чула нищо, и продължава да се преструва на спокойна.
Сяда до Еге, сервира кафе и сладкиши, опитвайки се да създаде уютна атмосфера. Еге обаче е сериозен и започва разговор за поведението ѝ. Мелис се извинява, опитва се да оправдае действията си с любовта и ревността си, напомняйки за моментите, когато Еге също е губил контрол.
Еге обаче остава твърд и ѝ казва, че проблемът не е просто ревност, а неспособността ѝ да контролира гнева си, което заплашва връзката им.
Изведнъж тишината е нарушена от звъна на телефона на Мелис. Това е като избавление за нея. Тя бързо се изправя, отговаря и говори с преувеличена учтивост:
– Да, госпожо Нихан? О, съвсем бях забравила… Добре, вече съм на път.
Приключва разговора и се обръща към Еге:
– Моят психиатър. Днес имам сеанс. Сама виждаш, че се боря с него.
Навежда се и поставя нежна целувка на бузата му.
– Ще поговорим довечера, нали?
Тя излиза, но точно пред вратата, когато никой вече не вижда лицето ѝ, маската пада. В очите ѝ пламва омраза.
– Постигнахте това, което искахте, и разрушихте връзката ми, госпожо Зейнеп – изсъсква тя на себе си. – Ще си платите за това.
Бюлент внимателно кара колата по претъпканите градски улици. Когато пристигат на местоназначението си, той помага на Гьонюл да излезе и я въвежда в апартамента, който е приготвил специално за нея. Това е първият му съвместен дом с Ферей, но, разбира се, той не го споменава. Жената е отслабнала, затова по пътя ѝ купува лекарства, а след това… сам ѝ приготвя супа – нещо, което никога не е правил за собствената си съпруга.
Гьонюл се усмихва бледо, гледайки го втренчено.
– Видях къщата ти днес, Бюлент.
Мъжът вдига глава, смръщвайки вежди.
– Какво имаш предвид?
Гьонюл сплита ръце, сядайки на дивана.
– Когато излязох от затвора, първото нещо, за което си помислих, беше да видя Зейнеп. Исках дори само да я погледна, макар и от разстояние. Но твоята прислужница ме покани да вляза.
Бюлент мълчи, очаквайки да продължи.
– Създали сте прекрасно семейство – казва тихо Гьонюл. – Имаш прекрасна съпруга, син, дъщеря… Винаги съм знаела, че ще бъдеш добър баща и съпруг.
Бюлент свежда поглед.
– Благодаря ти – казва той кратко. – Успяхте ли да говорите със Зейнеп?
Гьонюл се усмихва тъжно.
– Опитах се, но не успях да пробия стената, която тя е изградила около себе си. Исках да я прегърна, но тя не ми позволи.
Бюлент кимва.
– Разбира се, че ѝ е трудно. Тя има нужда от време.
Гьонюл го поглежда с горчивина.
– Бюлент… Зейнеп не се нуждае от време. Тя има нужда от нещо съвсем различно, за да се срути тази стена.
След поредна разгорещена кавга, Ферайе решава, че дъщеря ѝ Мелис трябва да замине за Берлин. Тя ѝ подава куфар и съобщава, че заминава още на следващия ден.
Мелис реагира с гняв и протестира, като твърди, че има живот тук и се готви за университет. Ферайе обаче е категорична – решението е взето съвместно с баща ѝ и психиатъра ѝ. Поводът за крайното решение е нейното неконтролируемо държание. Въпреки съпротивата на Мелис, тя разбира, че този път няма избор. Но в себе си тя решава, че още не е казала последната си дума.