winless
Мелис изпада в ярост, когато вижда Зейнеп в прегръдката на Еге. Мелис губи контрол – хвърля предмети, нанася удари и сипе заплахи срещу Зейнеп. Когато Еге най-накрая се намесва, връзката му с Мелис виси на косъм, но Мелис не смята да се откаже. Тя се кълне пред Зейнеп, че ще превърне живота ѝ в ад, ако Еге я остави. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.123 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 123 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 8 април от 15:00 часа по NOVA.
Мелис изпада в ярост, когато вижда Зейнеп в прегръдката на Еге. Мелис губи контрол – хвърля предмети, нанася удари и сипе заплахи срещу Зейнеп. Когато Еге най-накрая се намесва, връзката му с Мелис виси на косъм, но Мелис не смята да се откаже. Тя се кълне пред Зейнеп, че ще превърне живота ѝ в ад, ако Еге я остави.
Сила разбира, че е попаднала в къщата на Кузей и взема решение да си тръгне.
Съла осъзнава къде се намира – в къщата на Кузей. Същият мъж, когото беше спасила от катастрофа, за когото се грижеше, и който по-късно я обвини в кражба. Унижена и наранена, тя решава, че не може да остане повече, но преди да си тръгне, сяда да напише писмо.
В него тя излива душата си. Отрича обвиненията, обяснява, че никога не е искала отплата за това, че е спасила живота му. Завършва с думи на прощаване, благославя го и му пожелава здраве. След като оставя писмото до леглото, без да се обръща назад, Съла отваря вратата с намерение да си тръгне и никога повече да не се върне, но в салона се превива от болка.
Наджие и Хулия откриват Съла, паднала на пода в коридора. Тялото ѝ трепери от болка.
– Кузей, ела веднага! – вика Наджие.
Съла замръзва при споменаването на това име. Не може да го срещне. Не и сега. Стиснала зъби, тя се изправя с усилие и тръгва към вратата. Но точно пред нея се появява самият Кузей.
– Дениз! Говоря на вас! – казва строго Кузей.
Съла се обръща бавно. Очите ѝ срещат неговите. Той е шокиран.
– Казвате се Дениз, нали? Идвате от Кайсери?
Хулия опитва да обясни, но Кузей я прекъсва. Приближава се и подава ръка на Съла.
– Здравейте, Дениз!
Сила я поема с треперещи пръсти. Прегръдката му е студена, контролирана. Без повече думи той ѝ нарежда:
– Приготви ми кафе. Ще бъда в кабинета си.
Малко по-късно Съла стои пред вратата на кабинета му с поднос в ръка. Пристъпва несигурно, но преди да успее да го поднесе, Кузей с едно движение събаря подноса. Кафето се разлива, чашата се разбива на парчета.
– Кузей… – казва тя.
– Мисля, че искахте да кажете „господин Кузей“.– коригира я той със студен глас. – Бъдете учтива.
В този момент вратата се отваря и Наджие с Хулия влизат. Опитват се да смекчат ситуацията, но Кузей ги прекъсва рязко.
– Не искам кафе. Изгубих апетит.
Когато Съла се обръща да си тръгне, той я спира:
– Къде отиваш, Дениз? Прибери. Щом живееш тук, ще се научиш на правилата.
Той настъпва порцеланово парче, за да затрудни още повече задачата ѝ.
Разбирайки какво е направила Ферей Бюлент се прибира вкъщи и без да губи време, се обръща към Ферайе, която седи на дивана. Обвинява я, че е прехвърлила парите от общата им сметка. Тя обаче го прекъсва с хладен, обвинителен поглед и насочва разговора към неговите действия – тайното му обаждане до счетоводството, за да изтегли всички средства.
Между тях се поражда напрежение. Бюлент се опитва да обясни, че действията му са продиктувани от спешната нужда да се помогне на Гьонюл, която е в затвора. Халдун иска голяма сума, иначе Гьонюл остава зад решетките. Но Ферайе не може да приеме идеята да бъдат изхарчени парите, събирани с години, без нейно знание – пари, предназначени за бъдещето на децата им. Обвинява Бюлент, че взема решения еднолично, движен от чувства към бившата си любима.
Разговорът прераства в емоционален сблъсък. Ферайе се чувства предадена, а гневът ѝ се засилва още повече, когато разбира, че дори дъщеря им Мелис е забелязала липсата на бащина обич. Тя споделя, че се чувства на второ място след вниманието, което той обръща на Зейнеп и Гьонюл. Сълзи пълнят очите ѝ, докато изрича: -Боли ме, Бюлиет. Много ме боли.
В тишината, която следва, Бюлент осъзнава вината си. С наведена глава признава, че тя е права. Обещава, че няма да се меси повече в случая с Гьонюл и ще съобщи всичко на полицията. Ферайе остава изненадана, но облекчена. Когато Бюлент тръгва, той я благодари, че го е спряла навреме.
Но когато Бюлент излиза от къщата, истинските му намерения се разкриват. Без колебание вади телефона и се обажда на Селами, за да уреди продажбата на маслинова горичка за която отдавна има купувач, но той не е искал да я продаде, но сега са му нужни пари, при това веднага.
Междувременно Зейнеп се връща в стаята си и се срива. Разтреперана, тя се свлича на леглото, разплакана и безсилна. Един милион е сума, която изглежда напълно непостижима. В този момент вратата леко се открехва – Еге влиза. Загрижен, той забелязва следите от сълзи по лицето ѝ. Зейнеп му разказва за конфликта между Бюлент и Ферайе, за искането на Халдун и за това, че чичо ѝ Бюлент се е отказал.
Еге е изненадан и ядосан. Изпитва вина, че не е продал колата си, но Зейнеп му казва, че това би я наранило още повече. В този труден момент той я прегръща и ѝ обещава, че ще намерят решение.
Но спокойствието е краткотрайно. Изведнъж вратата се отваря с трясък – Мелис нахлува в стаята, побесняла. Обвинява Зейнеп, че се е намърдала до нейното гадже, крещи, че ще ѝ „оскубе косите“. Еге се опитва да я спре, застава между двете момичета, но Мелис е неконтролируема. Еге я изкарва я стаята, но Мелис се връща, заключва вратата и остава сама със Зейнеп. Очите ѝ горят от ярост – Зейнеп трябва да си плати, за това, че е хвърлила око отново на Еге, който Мелис смята за свое гадже.
Мелис, заслепена от ревност и гняв, се нахвърля върху Зейнеп с неописуема ярост. Грабва първото, което ѝ се струва подходящо за хвърляне – предмет от бюрото – и го запраща към момичето. Зейнеп успява да се отдръпне навреме и инстинктивно прикрива лицето си с ръце. Следват още удари – летят книги, бележки, химикалки. Вратата зад гърба им се тресе от удари.
От другата страна Еге, паникьосан, блъска с юмрук и вика:
– Мелис, отвори вратата! Веднага!
– Няма да я отворя, докато тази мръсница не разбере, че си мой! Как може да флиртува с обвързан мъж?! Това е пълно безочие! – крещи Мелис.
Гневът на Мелис стига връхната си точка. Тя посяга към тежко ковчеже и с всичка сила го хвърля към Зейнеп. Предметът я удря в челото и прорязва кожата ѝ. По лицето ѝ се стича топла струя кръв. Зейнеп изохква от болка. Мелис пристъпва напред с див блясък в очите:
– Все още изпитваш нещо към него, нали?! Отговори ми!
Преди Зейнеп да успее да реагира, Мелис я поваля на леглото, удря я с отворена длан по бузата и крещи:
– Еге е мой! Ще си платиш за това, че се опитваш да ми го отнемеш! Никога повече няма да го доближиш!
Зейнеп се съпротивлява, но Мелис е по-силна. В този момент вратата най-накрая поддава и Еге се втурва вътре. Без да губи и секунда, той я отдръпва от Зейнеп. Очите му попадат върху раненото ѝ чело, окървавено от удара. Сърцето му се свива от ужас.
– Сърцето ми кърви още повече! – отвръща Мелис. – Аз съм тази, която страда!
Поглежда Зейнеп с презрение и добавя със злобна нотка:
– Надявам се, че си си взела поука.
Еге повежда Мелис към терасата. Хваща я за китката, стиснал до болка, и я извежда навън. Свежият въздух ги посреща, но напрежението между тях не намалява.
– Ти да не си полудяла?! – извиква той. – Как можа да я нападнеш така!
– И как да не се ядосам, като я виждам да се лепи за теб! – отвръща Мелис. – Прегръщаш бившата си пред очите ми!
– Опитвам се да ѝ помогна! Тя страда! А ти си въобразяваш глупости и ме изкарваш луд! Вкарваш ме в идиотска ситуация!
– А ти помисли за мен! Как ме караш да се чувствам? Тя използва всяка възможност да бъде около теб!
– Стига, Мелис! Не мога повече да слушам тези глупости! – отсича Еге.
– Така значи… Просто ще я защитаваш!
– Ти ме задушаваш! – казва той с ледено спокойствие. – Не мога да те понасям повече!
Без да каже повече, се обръща и си тръгва.
Мелис, разярена и унизена, се връща вътре. Минавайки покрай Йълдъз, която се грижи за Зейнеп и превързва раната ѝ, нарочно я блъсва по рамото.
– Внимавай малко! – казва Йълдъз остро.
– Ти внимавай! – просъсква Мелис. После се навежда над Зейнеп с отровна усмивка. – Ако Еге скъса с мен заради теб… ще съжаляваш, че си се родила. Разбираш ли?
Зейнеп я гледа право в очите, без да трепне.
– Ще ви унищожа и двете! – добавя Мелис и излиза
В същото време Бюлент дава на Халдун исканата сума, в замяна на показания, които напълно оневиняват Гьонюл. Съдът я освобождава. Тя излиза, придружена от Бюлент и двама надзиратели. Тя спира за миг и вдишва дълбоко. Очите ѝ се пълнят със сълзи – този момент, за който е мечтала толкова дълго, вече е реалност.
– Вярно ли е? Свободна ли съм? – прошепва тя, едва осъзнавайки думите си. Гласът ѝ трепери – от вълнение, от изтощение, от облекчение.
Бюлент я хваща за ръката, нежно и сигурно, и среща погледа ѝ.
– Още не съвсем – отговаря той спокойно. – Трябва да минеш през последните формалности. До утре на обяд всичко ще бъде приключено. Тогава официално ще си възвърнеш свободата. Случаят е приключен. Никой няма да има право да го отваря отново.
Гьонюл не чака повече обяснения. Без да сдържа емоцията си, с усмивка на лице и сълзи в очите, тя се хвърля в прегръдките на Бюлент. Притиска се до него, сякаш търси сигурност в обятията му. За първи път от месеци насам си позволява да си поеме дъх докрай – дълбоко, свободно, истински.
Междувременно в къщата на Бюлент се случва притеснителен инцидент.
Ферайе държи в ръцете си рамка със семейна снимка, но изведнъж тя се изплъзва от ръцете ѝ и се удря с гръм и трясък в пода. Стъклото се счупва, създавайки сложна мрежа от пукнатини.
В този момент тя не осъзнава, че това може да е зловещ знак за предстоящо нещастие.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg