Лабиринт към щастието - Епизод 118 (Ето какво ще видим)

Зейнеп най-накрая се среща с майка си Гьонюл след месеци раздяла. Бахар разкрива заговора, който майка ѝ е замислила с Алпер, за да принуди Сила да се омъжи за него. Тя казва на сестра си, че трябва да бяга. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.118 на турския сериал „Лабиринт към щастието“. Какво се случва в епизод 118 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 1 април от 15:00 часа по NOVA. Кузей приема погрешно усилията на майка си и сестра си. Зейнеп най-накрая се среща с майка си Гьонюл след месеци раздяла. Бахар разкрива заговора, който майка ѝ е замислила с Алпер, за да принуди Сила да се омъжи за него. Тя казва на сестра си, че трябва да бяга. Еге разобличава Халдун, който се преструва, че е парализиран. Мелис, ужасена, че Еге иска да си върне Зейнеп, се съюзява с Арда и крои нов план. Хулия и Наджие решават да повдигнат настроението на Кузей, като му организират парти-изненада. Надяват се, че сред приятели, макар и за кратко, той ще успее да забрави болката, която го изгаря отвътре. Но когато Кузей се събужда и вижда тълпата в хола, вместо благодарност очите му пламват от гняв и разочарование. Радостта на останалите, смехът и разговорите им, звучат като подигравка с празнотата, която носи в сърцето си след загубата на любимата. Чувства се още по-самотен. – Не канете никого без мое разрешение – казва той с твърд глас, гледайки право към майка си и сестра си. – Не искам никой около мен, освен семейството ми! – Но те са като твое семейство – протестира Наджие, разпервайки ръце. – Те са приятелите ти от детинство. – Кузей, ние просто искахме да те зарадваме... – започва Хулия с мек тон. – Како! – прекъсва я той рязко. – Не можеш да ме направиш щастлив по този начин, разбираш ли! Искам тишина. Мир. Спокойствие. Искам да бъда сам! Хулия го гледа с болка, но не отстъпва. В очите ѝ гори решителност. – Ти беше сам и когато татко си отиде – казва тя тихо, но ясно. – Не пророни нито една сълза. Не ни говореше с месеци. Не сядаше с нас на масата, заключваше се в стаята си. Отказа се от училище. И какво постигна? Това върна ли татко? – Мълчанието не лекува рани, знам го – продължава тя. – Болката няма да изчезне, ако я заключиш вътре в себе си. Можеш да се излекуваш само ако позволиш на някого да бъде до теб. Някой, на чието рамо можеш да поплачеш. Няма да ти позволя отново да се затвориш в себе си. Няма да те оставя сам, Кузей. Тя се приближава до него и го прегръща силно. Кузей обаче остава невъзмутим. Той не отвръща на прегръдката, ръцете му стоят отпуснати покрай тялото му. Наджие и Хулия сядат до Кузей. В очите им гори безпокойство, а сърцата им търсят отговори. Искат най-накрая да разберат какво наистина се е случило. – Разкажи ни, сине – пита майка му. – Ние трябва да знаем Кузей си поема дълбоко дъх. Мълчи няколко секунди, после бавно започва: – Докато шофирах… бях замислен – признава той. –Мислите ми бяха навсякъде. Изведнъж изгубих контрол над колата. Излязох от пътя… и се ударих в едно дърво. Хулия застива. Очите ѝ се разширяват, а дъхът ѝ спира. – Колата е изгоряла… – прошепва тя, сякаш все още не може да повярва. – Как… как се измъкна от нея? – Измъкнах се – отвръща той кратко. – Едно момиче ми помогна. Наджие веднага се оживява. В гласа ѝ проблясва надежда. – Коя е тя, сине? Трябва да я намерим и да ѝ благодарим! Тя ти е спасила живота! Как се казва? – Името ѝ няма значение, мамо – отвръща Кузей, поглеждайки настрани. – Просто... тя ми помогна. Това е всичко. – Тя ли те заведе на лекар? – пита Хулия. Кузей поклаща глава. – Не. Не исках лекар. Майка му го поглежда смаяно, почти ужасено. – Какво искаш да кажеш? Че изобщо не си ходил на лекар? – Не, майко – отговаря той, вече нетърпелив. – Тя се грижеше за мен. Сега съм добре. Наистина. Ако няма повече въпроси… тръгвам си. – Добре, сине – Наджие усеща, че не трябва да го притиска. – Ще отидеш ли на работа? Чичо ти също е в офиса. Ще ти се отрази добре. Кузей не отговаря, само става и излиза от всекидневната. Когато стъпките му вече не се чуват, Хулия се навежда към майка си и понижава гласа си: – Мамо… Кузей не се чувства добре. Наджие въздъхва тежко. – Знам, дъще… но какво можем да направим? Хулия замълчава за миг. Очите ѝ се пълнят с решителност. – Имам идея – казва накрая. – Но... само момиче може да я осъществи. – Какво момиче, Хулия? – Наджие я гледа изненадано. – Мамо… трябва да оженим Кузей – прошепва Хулия, сякаш се страхува от собствените си думи. – Трябва да намерим достойно момиче за него. Само така ще излекуваме сърцето му. В същото това време група селяни нахлуват пред къщата на Сили, крещейки обвинения. Те твърдят, че Сила се е опозорила, като е прекарала нощта с непознат мъж в хотел, и че в тяхното село вече няма място за нея. Изведнъж сред суматохата се появява Алпер. С решително лице той влиза в двора и застава пред тълпа. – Стига! –Крещи той, хвърляйки строг поглед към събралите се. – Никой няма право да я съди! Селяните се колебаят, като се гледат един друг. Накрая, мърморейки под носа си, те започват да се разотиват. Алпер се обръща към Сила с изписана на лицето му загриженост. – Вече всичко свърши – казва той . Сила го поглежда с благодарност. Това, което Сила не знае, е, че цялата сцена е била внимателно планирана от Алпер. Именно Алпер е платил на хората да изиграят този спектакъл, за да може да се превърне в неин спасител. Скоро след случката, Бахар случайно дочува разговор между майка си и Алпер. – Кои бяха тези хора? – пита Джавидан, очите ѝ светят от възхищение. – Откъде намери толкова много хора? – Работници от съседното село – отговаря Алпер небрежно, почти с гордост. – Платих им добре, но си заслужаваше. – Напълно си заслужаваше. Ако не беше тази сцена, Сила нямаше да повярва... – Джавидан се засмива. – Или поне нямаше да се съгласи толкова лесно. – Леле, ти си се взела в ръце – Алпер ѝ подхвърля с възхита. – Направо надмина себе си. – Казах ѝ, че ако не се съгласи, Бахар ще пострада – добавя Джавидан със студен спокоен тон. – Няма избор. Ще направи каквото ѝ кажем. А след сватбата... ще се преместим и ще заживеем в града, нали? – Ще се погрижа за това – кимва Алпер. – А и ти не се справи никак зле. Измъкна пари и от Кузей. Ти си по-добра от мен. Бахар закрива устата си с ръка, потискайки вик на възмущение. Та бързо се обръща и се втурва към Сили. – Како, всичко това е било лъжа! – възкликва Бахар, втурвайки се в стаята. Сила я поглежда объркана. – За какво говориш? – Онези хора, които се приближиха до къщата ни, са платени от Алпер! Мама също е замесена в това! Очите на Сила се разширяват от шок. – Какво?! – Кузей даде на мама пари, за да те спаси, но тя ги е запазила за себе си! На нея не ѝ пука какво ще стане с теб! Всичко това е заговор, за да те накара да се омъжиш за Алпер! Бахар изважда кредитна карта пред себе си. – Вземи я и я дай на Кузей. Бягай, преди да е станало твърде късно! Сила не може да повярва на това, което чува. – Бахар, не мога да те оставя така.... По-малката сестра я хваща за ръцете и я гледа право в очите. – Първо спаси себе си. После намери начин да спасиш мен. Сила се колебае, но Бахар казва още нещо, което решава всичко. – Алпер иска да унищожи Кузей. След сватбата той възнамерява да го убие. Сила затаява дъх. – Какво, по дяволите?! – Нямаме време! Трябва да го предупредиш! Сила стиска картата в ръката си, после рязко вдига глава. Решението е взето за един миг. Без да се бави нито за миг, започва да събира нещата си. Знае, че няма връщане назад. Мелис се появява в дома на Белкис с една единствена цел – иска да говори с Еге и да му обясни всичко, което се е случило. Но още щом го вижда, усеща студенината в погледа му. Еге е хладен и дистанциран, държи се с нея така, сякаш между тях никога не е имало нищо. – Какво имаш предвид под „бъдещето на връзката ни“? – пита тя, като го следва в стаята. Гласът ѝ леко трепери, макар да се опитва да звучи уверено. – Искаш ли да се оженим? Или може би просто искаш връзката ни да премине на ново ниво? Еге спира за миг, обръща се бавно и я поглежда със сериозно изражение. – Не говоря за преминаване на ново ниво – отвръща хладно той. – Мисля, че трябва да се върнем назад. Приближили сме се до едно ниво на приятелство... и нека останем там. Мелис затаява дъх. Сякаш не разбира думите му. Или не иска да ги разбере. Мълчи за миг, но после очите ѝ се присвиват подозрително. – Това е заради Зейнеп, нали? Тя е повлияла на решението ти! – гласът ѝ звучи обвинително. – Тя ли ти каза за плакатите? Еге смръщва вежди. В гласа му се появява объркване. – Какви плакати? – пита той с видимо недоумение. – Зейнеп не ми е казвала нищо. Мелис отваря уста, но после я затваря рязко. Очите ѝ светват от гняв. Вдига брадичка и изсъсква: – Защо е дошла тук? Раздели се с Арда и сега изведнъж започва да се върти около теб? Каза ли ти, че сега можете да бъдете заедно? Еге я гледа невярващо. В погледа му проблясва разочарование. – Наистина ли вярваш, че Зейнеп би погледнала гаджето на друго момиче? – пита той. Мелис се изсмива, разпервайки театрално ръце. – Не знам – отвръща подигравателно. – Всеки ден откривам ново лице у нея. Майка ѝ е убийца, баща ѝ е мъртъв... – Стига, Мелис! – прекъсва я рязко Еге. Гласът му е твърд, с гняв, който вече не се опитва да прикрива. – Продължавай с живота си и остави Зейнеп на мира. Разговорът ни приключи. А за онези плакати... ще говорим отделно. Без да дочака отговора ѝ, той минава покрай нея и излиза от стаята, оставяйки Мелис сама. Мелис стиска юмруци, а очите ѝ горят от ярост. В пристъп на гняв грабва възглавница и с всичка сила я запраща към вратата. В същия миг тя се отваря и възглавницата удря право в лицето Арда, който тъкмо влиза в стаята. – Внимавай, тигре – казва той с криво усмихнато изражение, като разтрива бузата си. Но Мелис не е в настроение за шеги. Очите ѝ светят, гласът ѝ трепери от ярост – Всичко това е заради теб! – избухва тя. – Не можа да задържиш това глупаво момиче при себе си! Арда повдига вежди и кръстосва ръце пред гърдите си. – Говориш така, сякаш ти си успяла да задържиш Еге – отбелязва спокойно той, с леко иронична усмивка. – Виждаш ли колко е трудно да ги разделиш... – Спечелих Еге – изсъсква Мелис, – и ще направя всичко, за да не го загубя! Очите ѝ блестят от решителност. В тях няма колебание – само инат и ярост. Арда въздъхва. В погледа му се смесват забавление и леко съжаление. – Слушай… връзката между Еге и Зейнеп е много силна – казва той спокойно. – А след последната постъпка на Еге, тя ще стане още по-силна. Мелис присвива очи. Въздухът в стаята сякаш се сгъстява. – Какво имаш предвид? – пита тя подозрително. – Какъв ход? – Еге е намерил Халдун – казва Арда. – И го наблюдава. Мелис замира за миг. Очите ѝ проблясват, лицето ѝ застива. – Халдун Гьокташ? Намерил ли е къде живее? – Мелъди ми каза вчера – отговаря Арда нехайно, сякаш става дума за нещо незначително. Мелис започва да крачи из стаята, притиснала слепоочията си с пръсти. Мърмори под носа си, устните ѝ едва се движат. – Това означава неприятности... – ръмжи тя. – Веднага кажи на леля Белкис. Трябва да се възползваме от това. Да спреш плановете му, преди да е станало късно. Арда я поглежда внимателно. – Защо, Мелис? Момичето повдига вежди и се усмихва предизвикателно. – Защо ли? – Повтаря с извивка на гласа. – Защото, ако Еге скъса с мен... ще вижда Зейнеп само в сънищата си. Еге отново посещава Халдун. Щом прекрачва прага на стаята, веднага забелязва нещо необичайно. Днес мъжът лежи в обратна позиция в сравнение с предишния ден. Нещо не му се струва наред. Приближава се и оглежда внимателно тялото му. Тогава забелязва едва доловимо движение на краката му. Дребен жест, почти незабележим… но достатъчен. Достатъчен, за да потвърди подозренията си – Халдун симулира. Цялата тази парализа е лъжа. Еге решава да избере прост, но ефективен начин. Бавно вдига одеялото, покриващо Халдун, и след това, без предупреждение, залива крака му с горещ чай. Халдун изкрещява от болка и мигновено се изправя на крака. – За Бога, ти ме изгори! – крищи той, скача и се хваща за прасеца. Еге се усмихва подигравателно. Еге се усмихва подигравателно. Очите му светят от задоволство. – Ето ти го… горещият чай върши чудеса – казва той с ирония. – За миг си върна гласа… и силата в краката. Преди Халдун да успее да измисли извинение, Еге го хваща за пуловера и със силно движение го хвърля на дивана. – А сега започвай да говориш! - гласът му е твърд и не търпи възражения. – Защо се престори на парализиран? Какво прави богат човек като теб на място като това? Обясни ми го веднага! Халдун го поглежда с ужас, но мълчи. Еге обаче не смята да се откаже. Той се навежда над него, стиснал юмруци. – Предупреждавам те – казва много ядосан Еге. – Ако не чуя истината сега... ще намеря друг начин да я измъкна от теб. Междувременно Бюлент води Зейнеп в затвора, където момичето трябва да се види с майка си. Вместо топло посрещане обаче Гьонюл се сблъсква със стена от ледено безразличие. Зейнеп не се хвърля в прегръдките ѝ, не избухва в плач, не ѝ казва колко ѝ е липсвала. В очите ѝ няма любов - само разочарование и съжаление. – Дъще… – казва Гьонюл, с надежда в гласа. Но гласът на Зейнеп е леден. – Не ме наричай „дъще“! – отговаря ядосано Зейнеп, присвивайки очи. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.