Лабиринт към щастието - Епизод 115 (Ето какво ще видим)

Кузей разбира, че майката на Сила я е продала за 200 000. Когато Сила го моли да не се намесва, Кузей взема решението вместо нея – просто я отвлича преди собствения ѝ годеж. Зейнеп не иска да даде втори шанс на Арда, а Еге разбира, че Зейнеб все още го обича! Вижте още какво ще се случи в епизод еп.115 на турския сериал „Лабиринт към щастието“. Какво се случва в епизод 115 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 27 март от 15:00 часа по NOVA. Кузей разбира, че майката на Сила я е продала за 200 000. Когато Сила го моли да не се намесва, Кузей взема решението вместо нея – просто я отвлича преди собствения ѝ годеж. Наджие е възмутена от присъствието на Йълдъз в къщата на Ферей, страхувайки се от реакцията на Кузей при завръщането му. Зейнеп не иска да даде втори шанс на Арда, а Еге разбира, че Зейнеб все още го обича! Кузей се връща в къщата на Сила, без да подозира, че вътре в момента тече годежът ѝ. Когато наближава имота, забелязва в двора двете сестри – Сила и Бахар. Щом го вижда, Бахар хуква към него, а очите ѝ блестят от сълзи. – Батко Кузей, помогни ни! – моли тя, хващайки го за ръката. – Не позволявай на кака да се омъжи за този мъж. Бог те е изпратил при нас! В същото време Сила навежда глава, сякаш вече се е примирила със съдбата си. – Бахар, остави Кузей – казва Сила. – Ще се справим някак. – Как?! – Бахар не крие разочарованието си. – Мама е взела пари от другото семейство – двеста хиляди лири! Тя буквално те продаде, како! Кузей е шокиран. Продала?! В неговия свят тази дума няма право да съществува в такъв контекст. – Какво искаш да кажеш, Бахар? – пита той. – Сила, вярно ли е това? Сила мълчи, без да вдига очи. Не е нужно да казва нищо – мълчанието ѝ говори вместо нея. – Кака не иска този брак! – добавя Бахар и го поглежда умолително. – Моля те, помогни ни! Кузей преглъща, усещайки как в него се надига гняв. – Майка ти няма право да прави това! Това е немислимо! Сила вдига загрижен поглед към него. – Кузей, моля те, не се меси – казва тя тихо. – Ако майка те види тук, ще ми отмъсти. Моля те, върви си. От вътрешността на къщата долита остър, нетърпелив глас – този на Джавидан: – Сила! Къде си? С кого говорите, момичета?! Сила застива – сякаш този глас има силата да раздроби душата ѝ на парчета. – Кузей, ако майка ми те види, ще стане по-лошо. Тя вече е взела парите. Нищо не може да се направи – казва Сила, сякаш самата тя се опитва да повярва в това, което казва. Кузей присвива очи. В неговия свят няма нищо невъзможно. Без да се колебае, хваща Сила за ръка и я повежда към колата си. – Кузей, какво правиш?! – момичето се отдръпва, но хватката му е твърда. – Спасявам те. – Къде отиваме? – пита тя, опитвайки се да си поеме дъх. – Днес е моят годеж! Алпер ще забележи, че не съм там! Ще полудее! Ще отмъсти на майка ми и на Бахар! Кузей спира и я поглежда право в очите. – Сила, искаш ли да се омъжиш за този мъж? – Не. Никога! – отвръща тя без капка съмнение. – Значи искаш да се върнеш? Момичето остава безмълвно. – Слушай, не можеш да спасяваш другите, ако самата ти не си свободна – заявява Кузей. – Сега реши. Ще дойдеш ли с мен или не? Сила поглежда назад. Ръцете ѝ треперят, а сърцето ѝ блъска в гърдите като лудо. Накрая тя посяга към дръжката на колата и заема мястото си на пътническата седалка. Без да каже нито дума, тя затваря вратата и Кузей потегля. В същото време Алпер и майка му стоят до колата, готови да потеглят. Бахар им казва, че Сила е получила стомашно разстройство и за съжаление няма да могат да завършат годежа днес. Г-жа Сафие, смръщила вежди, казва на Алпер: – Върни се там и вземи пръстените. Не можем да позволим на тази жена да ги продаде. Алпер не казва нищо, той знае, че Джавидан ще направи всичко за пари. Тръгва към къщата, но когато наближава вратата, чува как Джавидан се кара на Бахар. – Ще се побъркам! – възкликва Джавидан. – Къде е тя? Къде е отишла? С кого е отишла? Бахар застава пред нея и се опитва да запази спокойствие. – Кака си отиде, мамо – казва тя. – Сила не иска да се омъжи за Алпер. Когато видя, че я принуждаваш, тя избяга. Джавидан си поема рязко дъх, сякаш собствената ѝ дъщеря току-що я е зашлевила. – Как е могла да си тръгне? – крещи тя. – Къде е отишла? В края на краищата тя не познава никой! Бахар вдига брадичката си и гледа майка си право в очите. – Тя не тръгна сама! – отговаря спокойно. – Кузей е с нея. Думите се отразяват на Джавидан, все едно е ударена от мълния. – Какво говориш?! – очите ѝ се разширяват от шок. – Тя е избягала с него! Бахар кимва. – Тя няма да се върне, майко! Няма да я накараш да се върне! Джавидан прави движение към дъщеря си, и в очите ѝ се вижда дива ярост. – Замълчи! – изсъсква тя. – Замълчи, или ще ти изтръгна езика! Зад вратата Алпер стиска юмруци толкова силно, че кокалчетата му побеляват. В съзнанието му всичко започва да се нарежда. – Кузей... Той е този, който е отнел Сила. Той е този, който я държи при себе си. Алпер си поема дълбоко дъх, но гневът в него нараства. – Няма да те оставя, Сила! – мърмори си той, но в гласа му има нотка на зловеща решителност. – Ти си моя. И само моя! Сила и Кузей отсядат в хотел. За първи път в живота си Сила е в стая, в която всичко ухае на свежо, а белите чаршафи на леглото изглеждат толкова меки.... За първи път тя е на място, където никой не крещи, никой не ѝ заповядва. Тя се приближава до прозореца и докосва завесата. Материята е мека, съвсем различна от грубите тъкани, с които е свикнала у дома. Тя затваря очи и си поема дълбоко дъх. – Наистина ли съм свободна тук? – мисли си Сила. След като Мелис разбира, че майката на Зейнеп не е избягала с любовника си, а е в затвора, с викове слиза в дневната. – Мамо, татко! – крещи Мелис. В хола вижда майка си и Йълдъз. – Какво е станало? – пита Ферей, сбърчвайки вежди при вида на дъщеря си. – Мамо, можем ли да поговорим насаме? Йълдъз веднага става и казва, че ще отиде да изглади прането. Мелис я проследява с очи, след което подсмърча под носа си. – Виждаш ли? Тя не е като Назире. Тя разбира веднага – отбелязва Мелис. За миг забравя страха си от Зейнеп, но той се връща с удвоена сила, когато се чува звънецът на вратата. Сърцето на Мелис замръзва. „Това е тя!“ – мисли си ужасена. Йълдъз отива да отвори, и в къщата влиза Наджие. – Йълдъз? – учудва се Наджие, с неохота в гласа си. – Какво правиш тук? – Како Наджие, Йълдъз отсега нататък ще живее с нас – казва Ферей. Наджие отваря уста, но вместо да отговори веднага, измерва снаха си с леден поглед. – Наистина? И не си сметнала за нужно да се посъветваш с мен? – Како Наджие, преживях няколко много тежки дни – обяснява Йълдъз, опитвайки се да запази спокойствие. – Трябваше да изпратя сестра си на село. Загубих всичко. Бях ядосана, изгубена. Дойдох тук, обвинявайки Кузей за смъртта на Елиф. Излях цялата си горчивина. И въпреки всичко г-жа Ферей и г-н Бюлент ми отвориха вратата. Мелис подсмърча иронично и заявява: – Това сме ние. Когато някой се появи, не ни интересува дали е крадец, психопат или потенциален убиец... – Мелис! – казва с остър тон Ферей и кара дъщеря си да замълчи. – Не съм чувала Кузей от няколко дни – казва с тъга в гласа Наджие. – Купих му нова къща, за да не се връща към миналото, когато се прибере. Искам най-накрая да затвори тази глава. А вие какво правите? Наели сте Йълдъз! В края на краищата, когато Кузей се върне и я види, всичко ще се върне! Слушай, дъще – гласът на Наджие омеква, докато се обръща към Йълдъз. – Не искам ти да страдаш, но Кузей... Всеки път, когато те види, ще преживява всичко отново и отново. Йълдъз навежда глава. – Права си – казва тя. – Не мога да му причиня това. Ще си събера багажа и ще си тръгна. – Йълдъз, седни! Да поговорим! – Ферей я хваща за ръката. – Мамо, имаме по-важни неща за обсъждане! – напомня Мелис, но ядосаният поглед на Ферей я кара да замълчи. Йълдъз поема дълбоко дъх. – Аз изгубих племенницата си, Кузей изгуби любимата си. Не знам кой от нас страда повече. Няма да забравя Елиф, дори и да си тръгна. Виждам я навсякъде – дори във водата, която пия. Тишината, която настава след думите на Йълдъз, е гъста и потискаща. – Како Наджие, спомням си колко много те обичаше Елиф. Колко силно искаше ти да я приемеш. Спомням си колко щастлива беше, когато я приехте с отворени обятия. Йълдъз се обръща, готова да си тръгне. Изведнъж Наджие се надига и нежно поставя ръка на рамото ѝ. – Не си тръгвай, Йълдъз. Действието се премества в къщата на Белкис. Зейнеп облича якето си, готова да си тръгне. В очите ѝ вече няма никакво колебание, а в гласа ѝ звучи решителност. – Арда, дадох ти шанс, но ти не се възползва от него – казва Зейнеп и го поглежда без капка съжаление. – Не искам да опитваме отново. Моля те, нека си останем приятели. Опитахме, но не се получава. За миг погледът ѝ пада върху Еге, който мълчаливо наблюдава цялата сцена. – Сърцето ми остана другаде – добавя тя, а думите ѝ увисват във въздуха като необратимо заключение. Зейнеп подминава Арда и си тръгва, без да погледне назад. Арда обаче не смята да се откаже – тръгва след нея с надеждата, че все пак може да промени решението ѝ. Само Еге, в чиито очи проблясва надежда, остава в хола. – Зейнеп все още ме обича! – казва той на себе си, сякаш се опитва да убеди не само себе си, но и целия свят. Действието се пренася в кабинета на Бюлент, където цари напрегната атмосфера. – Не мога да повярвам! – избухва Мелис, гледайки невярващо майка си. – Знаела си всичко, но си мълчала! Как можеш да си толкова спокойна! Ферей въздъхва тежко, но лицето ѝ не издава никакви емоции. – Изобщо не съм спокойна, дъще – отвръща тя. – Наистина ли? Не ми изглежда така! – Мелис стиска юмруци, а очите ѝ искрят от гняв. – Мамо, погледни! – Тя обръща лаптопа към нея. – Направих собствено проучване. Този човек (Халдун, когото Гюнюл прободе с нож) има три деца. Ами ако дойдат тук, за да си отмъстят на Зейнеп? А ако ни навредят? Вече веднъж ме намушкаха с нож! Ферей смръщва вежди. – Мелис, не преувеличавай! Баща ти държи всичко под контрол. – Съжалявам, но е ясно, че Гюнюл не контролира гнева си! – засмива се горчиво Мелис. – Тя би могла да намушка човек, без да се колебае нито за миг! Ами ако Зейнеп е наследила същия нрав? Ами ако и тя... – прекъсва, без да довърши мисълта си. – Не мога да пренебрегна това! Трябва да говоря с баща си! Тя тръгва към вратата, но изведнъж усеща твърда хватка върху китката си. – Внимавай какво правиш! – предупреждава я Ферей, стискайки ръката ѝ. – Ако отидеш при баща си, дори аз няма да мога да те защитя от гнева му. Ще трябва сама да се изправиш пред последствията. Мелис задържа дъха си. Тя познава баща си – и знае, че майка ѝ е права. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.