winless
Зейнеп, която става свидетел на спора между Арда и Мелис, научава, че Еге е задържан. Арда е ядосан на Мелис, защото му е развалил плана да остане насаме със Зейнеп. Кузей разкрива истинското си име на Сила, а също така ѝ дава кредитната си карта. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.111 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 111 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 21 март от 15:00 часа по NOVA.
Кузей разкрива истинското си име на Сила, а също така дава кредитната си карта, за да купят със Бахар каквото им е нужно.
Алпер забелязва Бахар да тегли пари от банкомат и решава да я последва, но планът му се проваля.
В ареста Еге и Бюлент провеждат емоционален разговор.
Зейнеп, която става свидетел на спора между Арда и Мелис, научава, че Еге е задържан.
Арда е ядосан на Мелис, защото тя е провалила плана му да остане насаме със Зейнеп.
Джавидан все още е в заведението, където се срещна с Алпер. След като лакомо изяжда няколко десерта и изпива чая си на големи, доволни глътки, тя с въздишка поставя празната чаша на масата. Поглежда към мъжа срещу себе си с лукава усмивка. Надява се съвсем скоро да го нарича „зет“.
– Сине, иди сега и стопли сърцето на момичето – казва тя, докато лениво прокарва пръсти по ръба на чашата. – Ясно е, че тя ще се омъжи за теб, но ѝ купи и цветя. Направи го като по филмите. Имаш цели два дни за това. Направих всичко по силите си… Заслужи си го.
С доволно изражение Джавидан прибира в дамската си чанта плика с парите, който ѝ подава Алпер.
– Няма ли да ги преброиш? – пита той. – Това са двеста хиляди. Разбира се, че Сила струва повече, но…
Джавидан махва пренебрежително с ръка, после се разсмива с писклив глас.
– Ще дадеш повече, когато можеш, сине. Никой не бърза – отвръща тя с широка усмивка.
Изведнъж лицето на Алпер се променя. Усмивката му изчезва, а очите му застиват в ледено изражение. Гласът му се снишава, става хладен и заплашителен.
– Ако Сила не иска да се омъжи за мен… – той се навежда леко напред, впивайки поглед в Джавидан, – знай, че това е последният път, в който се смееш.
Той се изправя, приближава се към гишето и иска от служителя сметката.
Джавидан си говори под носа си:
– Ако тя ти откаже, ще ѝ счупя краката. Никой няма да я спаси от ръцете ми.
В същото време… Сила върви по коларския път, когато забелязва Кузей. Очите ѝ се разширяват, а дъхът ѝ секва. Без да каже нито дума, тя хуква към него и се хвърля, прегръщайки го силно.
– Ти не си си тръгнал… Ти си тук! – казва развълнувано. – Знаех, че няма да ме оставиш!
Сила га поглежда.
– Нещо те боли? Мислех, че си се върнал у дома…
Кузей се свива от болка, но отговаря:
– Отидох на мястото на катастрофата.
– За да вземеш телефона си ли? – предполага Сила. – Той е повреден, вече не работи.
Тя се втурва към него, опитвайки се да го подкрепи.
– Ако наистина ти трябва, ще ти намеря нов. Но първо трябва да се приберем вкъщи. Трябва да прегледам раните ти, а и да хапнеш нещо. Човек има нужда от храна, за да има сили. Ела, облегни се на мен.
Кузей спира внезапно, поглежда я внимателно и пита:
– Коя си ти?
Сила не отговаря. Тя просто го взема под ръка и го повежда към къщата. Този път не ѝ се налага да го крие в бараката – майка ѝ ще прекара следващите два дни в къщата на леля ѝ Мелахат.
След кратка дрямка Кузей се събужда и се отправя към кухнята, за да пие вода. Изведнъж до ушите му достигат приглушени гласове от двора. Той спира на прага и се вслушва.
– Како, все пак си похарчила парите за пръстена за лекарства за батко Али – казва тихо Бахар. – Как ще си го върнеш сега?
– Не знам, Бахар… – прошепва Сила с тревога. – В къщата не е останала дори коричка хляб. Ще отида при съседката, може би ще ми даде две ябълки.
– Али трябва да вземе лекарствата си – напомня Бахар. – Не остана ли поне малко тархана?
Сила въздъхва тежко, поклащайки глава.
– Не, нищо. Но ще измисля нещо… със сигурност.
Кузей се поколебава за миг, но после решително се връща в хола и вика момичетата. Той вади от джоба си кредитна карта и няколко банкноти.
– Вземи това – обръща се към Бахар и ѝ подава парите. – Вземи такси и отиди да пазаруваш. Купи всичко, от което се нуждаете.
Кузей не бездейства – той прави дребни ремонти в къщата на Сили, уплътнява течащ кран, укрепва разхлабена каса и поправя пантите на вратата. Момичето го гледа с благодарност, без да може да повярва колко много им помага.
Тогава Кузей внезапно спира, обръща се към нея и казва:
– Казвам се Кузей.
Сила примигва, изненадана.
– Това ли е истинското ти име?
Той ѝ се усмихва леко.
– Да.
Междувременно… Алпер случайно забелязва Бахар, която слиза от таксито и отива до банкомата. Той я наблюдава как тегли пари. Очите му се свиват подозрително.
„Откъде има пари?“ – мисли си той, наблюдавайки я внимателно. В къщата на Сили едва стигат за храна, но по-малката ѝ сестра свободно използва кредитна карта и се вози на такси.
Решава да я проследи. Той се качва в колата си и тръгва след таксито, с което Бахар тръгва, но планът му за проследяване внезапно се осуетява – колата му затъва в калта на страничния път, водещ към селото.
По-късно Алпер пристига пред къщата на Сила с букет цветя и червени балони в ръка.
– Сила! Сила! – крещи Алпер приближавайки се към къщата.
Сила е шокирана.
Еге и Бюлент все още разговарят в полицейския участък.
– Как можахте да го скриете?! – Еге не можеше да скрие гнева си. – Знаете ли колко много Зейнеп страда за майка си?! Защо не ѝ казахте, че Гьонюл е в затвора?!
Бюлент въздъхна тежко.
– Какъв ти е проблемът, момче? – пита той. – Защо се тревожиш толкова за нея? Защо се месиш в неща, които не разбираш?
– Искам да знам истината! – отговаря гневен Еге.
Бюлент го поглежда втренчено, сякаш преценява дали си струва да продължи да води този разговор.
– И какво ще направиш, когато я разбереш? – изрича бавно. – Ще хукнеш при Зейнеп и ще ѝ изкрещиш всичко в лицето? Мислиш ли, че така ще ѝ помогнеш? Истината е относително понятие – продължава Бюлент, гласът му е нисък, почти заплашителен. – Всичко зависи от гледната точка. А точно сега твоята реалност е, че си в килия. Докато говорим, полицаите пишат доклад, който скоро ще отиде в прокуратурата. Ще плащаш за глупостта си до края на живота си.
– Не ми пука! – отвръща твърдо Еге. Очите му проблясват с решителност. – Не искам да лъжа Зейнеп. Това е моята истина! А вие? Къде виждате своята истина? През очите на жертвата или на извършителя? Продължавате да твърдите, че Зейнеп ви е била поверена от ваш приятел, но вие самият вярвате ли в това? – Еге поглежда Бюлент право в очите. – Месеци наред я оставихте да живее с убеждението, че майка ѝ я е изоставила. Виждате ли колко е разстроена, колко е ядосана? Това не ви ли стига? Защо я излъгахте!
Настъпва напрегната тишина. Бюлент мълчи за миг, след това отвръща поглед.
– Защото майка ѝ ме помоли – казва той. – Каза, че си говорил с нея дълго време. Тя не ти ли каза това?
Еге се колебае.
– Каза, но…
– Но какво? – Бюлент се усмихва горчиво. – Понякога си мислиш, че правиш услуга на някого, но всъщност го нараняваш. Ще разбереш това с времето, Еге. Ако Зейнеп разбере, че майка ѝ е в затвора, ще напусне училище, ще съсипе целия си живот. Гьонюл се страхуваше, че това ще я унищожи. И беше права. Мислиш ли, че ми беше лесно? Но аз поех този риск.
– Ако толкова много ви е грижа за нея, защо не помогнахте на госпожа Гьонюл! – Еге почти изкрещя тези думи. – Защо я оставихте да влезе в затвора? Или просто се страхувахте от леля Ферей?
Бюлент рязко пристъпва към решетките.
– Внимавай с думите си, момче! Няма от какво да се страхувам!.
– Тогава защо не сте направили нищо! – Еге не отстъпва. – Г-жа Гьонюл ми разказа всичко. Шефът ѝ се е опитал да я изнасили!
Бюлент смръщва вежди. Вижда се, че тази тема го вълнува.
– Мислиш ли, че не съм направил нищо? – гласът му звучи грубо. – Мъжът е в кома, нямаме доказателства или свидетели. Нищо не може да се докаже.
Еге стиска решетките толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляват.
– И затова Гьонюл беше намушкана с нож в затвора?! Защото не сте имали никакви доказателства? Жената все още страда, а вие… вие само гледате!
Бюлент присвива очи, сякаш иска да накара Еге да замълчи само с поглед.
– Слушай ме внимателно – казва Бюлент с леден тон. – Законът и емоцията са две напълно различни неща. Ако ги смесиш, със сигурност ще сбъркаш някъде.
– А какво ти е донесло спазването на закона! – Еге не може да го понесе. – Зейнеп страда, като дори не знае къде е майка ѝ. Г-жа Гьонюл скучае по дъщеря си. Това ли е справедливостта според вас!
Бюлент се обръща, за да си тръгне, но се спира за миг.
– Не се бъркай в тези работи, Еге – казва той твърдо. – Ще кажа на Зейнеп истината, когато настъпи подходящият момент. Тя е по-важна за мен от всичко останало.
– За мен също! – крещи Еге и удря с юмруци по решетките.
Бюлент го поглежда мрачно.
– Стига толкова. Предупреждавам те за последен път. Ако загубя Зейнеп заради теб, ще си платиш скъпо за това. А ако го правиш само за да я впечатлиш отново, ще платиш двойно. Запомни това, твърдоглаво момче.
Без да чака отговор, той се обръща и излиза
Междувременно Ферей дискретно разпитва Наджие за раздялата на Бюлент и Гьонюл. Жената първоначално избягва да отговори, но накрая въздъхва и казва:
– Бюлент е този, който я напусна.
Ферей е изненадана. Нещо не ѝ се струва наред. Само предишния ден, когато е говори с Бюлент за това, чул съвсем различна версия. Според него именно Гьонюл си е тръгнал внезапно, без обяснение.
Разминаването в казаното запалва предупредителна лампичка в нея.
Мелис изпада в яростна истерия срещу Арда за това, че е предал Еге на полицията. Зейнеп случайно става свидетел на спора и научава, че Еге е арестувана.
– Какво се е случило? – пита тя, очаквайки обяснение.
Мелис рязко се обръща към нея и ѝ хвърля поглед, пълен с отвращение.
– Какво ти пука?! – изсъсква през зъби.
– Просто питам – отговаря спокойно Зейнеп.
Арда преглъща и набързо се опитва да се измъкне от ситуацията.
– Нищо не се е случило – казва той уклончиво. – Мелис просто ми каза за това.
– Да, току-що ти казах… – потвърждава иронично Мелис.
– Арда, ще хапнем по-късно! – казва Зейнеп. – Първо трябва да разбера какво се случва.
Зейнеп оправя чантата си на рамо и с бърза крачка тръгва към полицейския участък. Арда хвърля на Мелис гневен поглед.
– Ти постоянно създаваш проблеми. Осъзнаваш ли го?!
– А ти какво? – подмята подигравателно Мелис. – Организираш си вечеря със Зейнеп, докато Еге е в ареста? Да не би вече да си ѝ купил и годежен пръстен?
Казвайки това, тя на шега посяга към джоба на сакото му, но когато пръстите ѝ попадат на малка кутийка, очите ѝ се разширяват от изненада.
– Ами, ето ти… – казва тя, като повдига вежди. – Наистина ли планираш това? Еге е в затвора, а ти си играеш на годеници?
Арда побеснява!
–Ти съсипа всичко!
– Ако съсипеш мен, ще направя същото и с теб – предупреждава Мелис и се усмихва злобно.
Арда се обръща рязко и рита гневно пейката.
– Ти си идиотка! Вместо да се възползваш от възможността, ти идваш тук и се гавриш с мен!