Лабиринт към щастието - Епизод 109 (Ето какво ще видим)

Мелис става все по-обсебена от Еге, а Ферей ѝ поставя ултиматум – или ще се лекува, или ще замине при леля си в Германия. Междувременно Кузей идва в съзнание и се чуди къде се намира, а Сила се забърква в сериозни неприятности. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.109 на турския сериал „Лабиринт към щастието“. Какво се случва в епизод 109 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 19 март от 15:00 часа по NOVA. Сила се забърква в сериозни неприятности – продажбата на пръстена на баба ѝ предизвиква гнева на Джавидан, която я изхвърля от къщата. Кузей идва в съзнание и се чуди къде се намира. Мелис става все по-обсебена от Еге, а Ферей ѝ поставя ултиматум – или ще се лекува, или ще трябва да замине при леля си в Германия. Еге открива шокираща истина за миналото на Гьонюл и е решен да докаже невинността ѝ. Зейнеп случайно научава, че Гьонюл е билa намушкана с нож. Ужасена, тя проследява Бюлент до болницата, но не успява да види майка си. Действието продължава от предния епизод. Сила е притеснена, че майка ѝ може да види мъжа, който спаси. Тя бързо застава пред входа бараката, но това само разпалва подозренията на майка ѝ. – Какво се случва, момиче? Какво криеш там? – присвива очи Джавидан. Сила отваря уста, но не успява да измисли отговор. В следващия миг майка ѝ я отблъсква грубо и нахлува вътре и нахълтва вътре. За изненада на Сила... там няма никой! Сила замира на прага, опитвайки се да прикрие объркването си. Очите на Джавидан проблясват от ярост. Тя стиска юмруци, после рязко хваща дъщеря си за палтото и я раздрусва. – Какво, по дяволите, става тук?! Защо печката е запалена? – Мамо, кълна се… не е това, което си мислиш… – гласът на Сила трепери. – Мамо, остави я на мира, моля те! – намесва се с разтреперан глас Бахар. Джавидан изведнъж спира, сякаш нещо се е досетила. Очите ѝ се присвиват. – Аз вече знам! Ти учиш тайно, нали?! – тя повишава още повече глас. – Тези дърва могат да се продадат! А ти какво си въобразяваш? Че ако завършиш гимназия, животът ти ще се промени?! – смее се Джавидан грубо. – Не! Ти ще работиш, Сила! Бахар ще учи, а ти ще носиш пари в къщата! В изблик на ярост тя замахва и удря Сила по лицето. Изведнъж се чува звук от клаксон. Сила обикновено не се радва да вижда Алпер, но този път неочакваното му пристигане е нейното спасение. Той не е сам – до него стои майка му, г-жа Ханифе. Междувременно Кузей се лута из гората, стиснал в ръка рапана от Елиф. Той все още не се е възстановил от инцидента си и умората започва да го завладява. В крайна сметка губи сили и пада на земята. Когато отваря очи, усеща нечие докосване. – Моля те отвори очи…! – чува глас, изпълнен с тревога. Сила се е навела над него. Тя го подпира внимателно и двамата бавно поемат обратно към бараката. Посещението на Алпер и майка му в къщата на Сили е към своя край. Докато г-жа Ханифе се качва в колата си, Джавидан спира Алпер, за да размени с него още няколко думи. – Сине, не се ядосвай на Сила – казва тя с престорена доброта. – Тя не те е целунала, защото е срамежлива. – Става дума за нещо повече от това - отговаря Алпер. – Днес Сила продаде пръстена на баба си. Видях го със собствените си очи. За какво ѝ бяха нужни толкова много пари? Със Сила се случва нещо странно. Джавидан примигва изненадано, но бързо идва на себе си. – Не, не… тя просто иска да събере пари за сватбата – изрича уверено тя. Алпер накланя глава. – Надявам се да сте права. Ти ми я обеща, а аз вече направих някои приготовления. Уредете ми среща със Сила утре. И ще ви донеса парите, за които ме помолихте. Гласът му се променя и става суров. – Ти си я отгледала, имаш право да го направиш - разбирам това. Но ако възникнат проблеми… можеш да забравиш за тях. Джавидан кимва твърдо. – Не се тревожи. Ще поговоря със Сила. Ще я вразумя. Можеш да смяташ въпроса за решен, сине. След като Сила дава антибиотици на Кузей, той постепенно възвръща трезвия си ум. Мислите му все още са заплетени, но един образ се връща ясно към него - моментът на инцидента. Вижда себе си зад волана. Чувства как колата поднася. Силен удар. Звук на смачкана ламарина…. Но къде е сега? Това място е напълно чуждо за него. За миг се вслушва в тишината, опитвайки се да събере мислите си. В същото време в къщата се разиграва драма. – Как можа да направиш това?! – крещи Джавидан, разтърсвайки Сила. – Как можа да продадеш пръстена?! Пръстите ѝ се впиват в раменете на дъщеря ѝ, после рязко я сграбчват за косата. – Мамо, спри… боли! – Сила се гърчи, опитвайки се да се освободи, но хватката на Джавидан е като железен обръч. Очите на майка ѝ пламтят от гняв. – Ще те убия! – изсъсква тя. – Ти похарчи парите за Зехра, нали?! А имаш наглостта да твърдиш, че не искаш да се омъжиш за Алпер?! Ръката ѝ замахва, заплашвайки с нов удар. – Ще ти извадя очите! Джавидан, която все още държи Сила за косата, я дърпа към вратата. Изведнъж я отваря и избутва момичето навън с всички сили. Сила пада на колене, но преди да успее да се изправи, чува друг писък: – Този пръстен беше последната ни надежда! – гласът на Джавидан раздира въздуха. – Този пръстен беше последната ни надежда! От какво ще живеем! Но Сила няма сили да отговори. Тя трепери от студ, облечена само в тънката си рокля. Джавидан не обръща внимание на това – тя затръшва вратата и завърта ключа в ключалката. В болницата Еге отново е посещава Гьонюл, дегизиран като лекар. Жената му признава обстоятелствата, при които е била хвърлена в затвора. – Вие сте била несправедливо осъдена – казва възмутен Еге и ѝ подава бутилка вода. – Вината е на Халдун. Знаете ли къде е сега? – Дълго време беше в кома - отговаря Гьонюл. – После лекарите казаха, че не могат да направят нищо повече, и го изпратиха у дома. – Но дали се е събудил? – Не знам… – признава тя. – Мисля, че не. Еге пита Гьонюл за адреса на Халдун и го записва. – Именно в тази къща той ме нападна – заявява сериозно жената. – Аз просто се защитавах. Всичко, което направих, беше самозащита. – Веднага ли избягахте? – Да, бях ужасена. Халдун изпадна в кома и показанията ми не бяха потвърдени. Ето защо не можах да изляза от затвора. – Ще направя всичко възможно, за да ви върна свободата – уверява Еге. – Но ти все още си студент – отвръща Гьонюл. – Г-н Бюлент се опита да ме измъкне и не успя. Мислиш ли, че ще успееш? Еге я поглежда изненадан. – Чичо Бюлент? Той знае ли всичко, което ви се е случило? С кимване Гьонюл потвърждава предположението му. – Но защо го е скрил от всички? – пита Еге. – Защото аз така исках – признава Гюнул. Еге все още не разбира. – Защо не казахте на Зейнеп всичко това? – Тя току-що постъпи в университета. Как можех да ѝ кажа? – Страхувахте се, че тя няма да отиде в Истанбул? – Ако разбереше, че съм в затвора, щеше да се откаже от всичко, за да ме измъкне. Познавам дъщеря си. Тя няма да ме остави. Животът ѝ щеше да бъде съсипан. Еге я поглежда сериозно. – Но сега Зейнеп не иска повече да ви вижда – отбелязва тя. – Тя много страда, защото си мисли, че сте я изоставили. – Никога не съм искала да стане така – казва Гьонюл със сълзи в очите. – Как може една майка да изостави детето си, Еге? Трябваше да я излъжа, за да не разруша бъдещето ѝ. – Тогава защо ѝ се обадихте на рождения ѝ ден? – Г-жа Назире ми каза, че се е върнала у дома след известно време, прекарано на друго място. Бях притеснена. Когато Назире каза, че Зейнеп не се чувства добре, си помислих, че ако чуе гласа ми, поне малко ще излекувам раните ѝ. Еге въздъхна тежко. – Но вие я накарахте да страда още повече – признава Еге. В същото това време в къщата на Бюлент, както прави почти всеки ден, Мелис отново изпада в истерия и напада Зейнеп. – Ей, на теб говоря! – крещи Мелис, като напълно игнорира присъствието на майка си. – Защо просто не кажеш, че ще стоиш настрана от Еге?! Зейнеп я поглежда спокойно. – Разбираш ли изобщо какво искаш от мен, Мелис? – пита тя. – Когато паднах в морето, Еге ме спаси. Дължа му живота си. – Иска ми се той да не беше направил това! – избухва Мелис. – Заради него животът ни беше съсипан! Ферей рязко вдига глава, очите ѝ се разширяват от ужас. – Мелис, какво говориш?! Зейнеп си поема дълбоко дъх и казва уверено: – Слушай, Мелис. Без значение какво мислиш, аз обичам Еге. Ще му бъда благодарна до края на живота си. Всички разбират това, само ти не можеш да го приемеш. Нямам какво повече да кажа. Тя се обръща и си тръгва, но Мелис, настръхнала от гняв, се втурва след нея. Преди да успее да я настигне обаче, Ферей я хваща за раменете и я задържа. – Мелис, ти губиш контрол! - заявява строго тя, разтърсвайки дъщеря си. – Опомни се! Мелис се опитва да се освободи, но хватката на майка ѝ е желязна. – Утре започваш терапия – добавя Ферей без капка съмнение. Мелис замръзва. Очите ѝ мигат няколко пъти, сякаш не вярва на думите, които чува. – Каква терапия? – пита тя с дрезгав глас. Ферей я пуска, но не отстъпва нито крачка назад. – Ще ходиш на психиатър – изрича уверено Ферей. – Вече не мога да се справя с теб. – Няма да ходя на психиатър, мамо! – Мелис размахва ръце, отчаянието и протестът ѝ се усещат във всяка дума. Ферей повдига вежди. – Наистина? Добре. Тогава имаш избор. Или терапия… – тя прави пауза, за да подчертае следващите си думи – … или ще отидеш при леля си в Германия. Ти решаваш! Зейнеп случайно подслушва телефонния разговор на Бюлент и научава, че някоя си Гьонюл е била намушкана с нож. Въпреки че Бюлент отрича, Зейнеп започва да се страхува, че става дума за майка ѝ. Решена да разбере истината, тя се скрива в колата на Бюлент и го проследява. Бюлент кара към болницата, а Зейнеп се промъква незабелязано в сградата зад него. Зейнеп за малко да види майка си, но това не се случва. Гьонюл обаче я забелязва отдалеч - и макар че това е само мимолетен поглед, той е достатъчен, за да изпълни сърцето ѝ с радост. Бюлент успява да поговори с Гьонул, преди охраната да я върне в затвора. – Кой ти стори това? – пита притеснен Бюлент. – Ще ти кажа по-късно. Бюлент я поглежда подозрително, но преди да успее да настоява, тя продължава: – Какво прави Зейнеп тук? Видях ви двамата заедно. Приличахте на баща и дъщеря. Тя не знае нищо за мен, нали? Бюлент въздъхва тежко. – Обадиха ми се от болницата. Тя случайно е чула разговора ми и е заподозряла. Скрила се в колата ми и дойде тук. – И какво ѝ каза? – Че съм дошъл да се видя с приятел. Тя си помисли, че ти си раненa, и се притесни. Внезапно по лицето на Гьонюл пробягва лека усмивка. – Тя е красива, нали? Бюлент кимва, а в погледа му проблясва нещо различно – нежност, смесена с вина. – Да. Има твоите очи. Всеки път, когато я погледна, си спомням за теб. Отгледала си много добро и прекрасно момиче, можеш да се гордееш със себе си, Гьонюл. Аз, за съжаление, не успях да възпитам Мелис по този начин.... Охраната прекъсват разговора им. Преди Гьонул да бъде отново изпратена в затвора, Бюлент я уверява, че ще направи всичко, за да ѝ върне свободата. В същото това време Йълдъз седи сама в къщата си, сгушена в сенките на спомените. В ръцете си стиска рамка със снимка на Елиф. Погледът ѝ се замъглява от напиращите сълзи, а сърцето ѝ се къса от мъка. – Аз трябваше да съм тази, която да умре вместо теб… – гласът ѝ се разтреперва, думите ѝ се разпадат като пясък между пръстите. – Липсва ми твоят смях, твоят глас… Очите ѝ се фокусират върху снимката. Вижда усмивката на Елиф, жизнерадостния ѝ поглед. – Липсва ми начинът, по който тичаше из къщата и викаше: „Лельо, върнах се!“ Йълдъз се вкопчва в рамката, сякаш държи последната частица от нея. Пръстите ѝ треперят, силите ѝ внезапно я напускат. Снимката се изплъзва от ръцете ѝ и с трясък се удря в пода. Стъклото се разпръсква във всички посоки. Тя не помръдва. Дори не поглежда към счупените парчета. Мислите ѝ са там, в миналото – при Елиф. Изведнъж входната врата се открехва с леко скърцане. Йълдъз замира. Дъхът ѝ спира в гърдите. За миг вярва. Сърцето ѝ препуска лудо, надеждата я обзема… - Елиф! - възкликва тя, готова да повярва в чудото. Но на вратата не стои Елиф. Това е Зейнеп. – Съжалявам… Вратата беше отворена – казва Зейнеп несигурно, като забелязва отчаянието, изписано върху лицето ѝ. Йълдъз не отговаря веднага. Стои неподвижно, сякаш не може да приеме реалността. – Аз… не я заключвам – прошепва най-накрая. – Не мога… Все си мисля, че може би ще се върне. Че ще чуя стъпките ѝ, гласа ѝ… Душата ме боли. Не мога да влязав стаята ѝ... Зейнеп забелязва кръвта по ръката ѝ. – Ръката ти кърви! – възкликва тя и веднага се приближава. – Ела, ще превържа раната. Двете сядат на дивана. Зейнеп разкопчава чантата си и трескаво започва да търси лепенки. Йълдъз я наблюдава и внезапно през лицето ѝ преминава бегла усмивка. – Елиф също винаги имаше всичко в чантата си. Можеше да я помолиш за една игла и тя веднага щеше да я намери. Един ден тя сложи в чантата си отвертка. Каза, че било „за всеки случай“… – спомня си Йълдъз, а на устните ѝ се появява усмивка, която веднага се превръща в плач.. – Нарочно го правеше. Искаше да имаме на какво да се смеем.... Гласът ѝ се пречупва. – Кака не може да влезе в тази къща – продължава Йълдъз. – Ето защо я изпратих на село. Аз също трябва да замина, но не мога, но и не знам какво да правя тук. Зейнеп нежно слага ръка на рамото ѝ. –Това ще мине - казва тя убедено. – Ще боли, но ще мине. Йълдъз я поглежда тъжно. – Откъде знаеш? Зейнеп навежда глава. – Майка ми ме изостави – признава тя. – Това също е като смърт. Без майка си се чувстваш така, сякаш умираш, докато живееш. Аз съм сама в този голям свят. Йълдъз мълчаливо стиска ръката ѝ. – Къде е майка ти? – пита тя. – Не знам – прошепва Зейнеп. – Изгубих се, како Йълдъз. Останах в тъмното. Обичах един мъж, но и това не се получи. Очите ѝ блестят от сълзи, но тя бързо ги изтрива. – Поплачи си – казва Йълдъз. – Така ще ти стане по-леко. Зейнеп поклаща глава. – Вече няма да плача. Ти също няма да плачеш. Ела с мен. Постави ме на мястото на Елиф. Ще излекуваме раните си заедно. Слушай, Елиф също би искала това. Не оставай тук сама, моля те. Думите на Зейнеп стигат право до сърцето на Йълдъз. Накрая, след дълго колебание, тя приема предложението на Бюлент и се съгласява да стане домашна помощница в къщата му. Това е първата стъпка към намирането на смисъл в един свят, който е станал празен и чужд без Елиф. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.