winless
Кузей организира размяната на Суат за Елиф, но обзет от ярост, Суат стреля – Елиф пада, тежко ранена. Кузей отчаяно се бори да спаси любимата си… но времето неумолимо изтича. Очите на Елиф се затварят, а Кузей надава сърцераздирателен писък – писък на човек, който току-що е загубил всичко… Вижте още какво ще се случи в епизод еп.105 на турския сериал „Лабиринт към щастието“.
Какво се случва в епизод 105 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 13 март от 15:00 часа по NOVA.
Кузей организира размяната на Суат за Елиф, но неочакваното пристигане на полицията предизвиква хаос.
Обзет от ярост, Суат стреля – Елиф пада, тежко ранена.
Кузей отчаяно се бори да спаси любимата си… но времето неумолимо изтича.
Очите на Елиф се затварят, а Кузей надава сърцераздирателен писък – писък на човек, който току-що е загубил всичко…
Мелис отново унижава Зейнеп.
Гьонюл се обажда на Зейнеп. Какво ще си кажат майка и дъщеря?
Кузей е задрямал, когато сънува Елиф. В съня си я държи в прегръдките си, усеща топлината ѝ, но когато поглежда ръцете си, застива – те са облени в кръв. Погледът му се спуска надолу – роклята ѝ също се обагря в аленочервено. Елиф се отпуска в ръцете му, безсилна.
– Елиф! – крещи той с раздиращ глас, но тя не отваря очите си.
Кузей се събужда рязко, задъхан, неспособен да си поеме въздух.
– Елиф!
Той се оглежда панически и тогава вижда Суат срещу себе си. Разбира, че всичко е било просто кошмар… но ужасът от съня още пари сърцето му.
След малко в стаята влизат майка му, майката на Елиф и леля ѝ. Мюрвет веднага фиксира Суат, очите ѝ пламтят от гняв и тревога. Тя се втурва към него, сграбчва го за дрехите и го раздрусва силно.
– Къде е дъщеря ми?! Кажи ми веднага!
Кузей се намесва, опитвайки се да я успокои.
– Скоро ще я разменим за Суат, обещавам ти.
Но Мюрвет не намира утеха в думите му. Тя се притеснява защото Фирдевс и Хандан са безскрупулни жени, на тях не може да се вярва. А ако измамят всички? Ако вече е твърде късно?
Кузей повежда Суат към склада, където трябва да се осъществи размяната. Той спира на метри от тях. Очите му се спират върху Елиф. Тя е там. Изглежда уплашена, но жива. Хандан държи пистолет, опрян в слепоочието ѝ.
– Не се страхувай, Елиф – казва Кузей, поглеждайки любимата си жена. – Дошъл съм за теб.
Елиф гледа в очите му, а сърцето ѝ се свива от болка и надежда едновременно.
– Първо ми дай показанията – казва твърдо Фирдевс.
Кузей подава на Фирдевс документ с показанията на Дурду Намли – жената, която е намушкала с нож Мюрвет в затвора. В признанието си тя разкрива, че е действала от името на Суат Калишкан, в замяна на 200 000 лири.
Фирдевс преглежда внимателно документа и след това дава знак на Хандан да пусне Елиф. Момичето веднага се хвърля в прегръдките на Кузей. Суат също прегръща жена си и дъщеря си.
Кузей я държи силно, като че ли никога повече няма да я пусне.
– Всичко свърши, Елиф – прошепва той и нежно я целува.
Изведнъж в далечината се чуват полицейски сирени. Всички, включително Кузей, застиват в ступор. Това не е било в плана му...
Бюлент, който наблюдава склада от безопасно разстояние, веднага се обажда на сестра си, за да я информира за пристигането на полицията. В същото време Наджие е на гости при Мюрвет и Йълдъз. Трите жени очакват с нетърпение развоя на събитието.
Когато Йълдъз чува за намесата на полицията, тя поглежда подозрително към сестра си, разбира, че това е нейна работа.
– Да, аз съм тази, която ги повика – признава спокойно Мюрвет.
Йълдъз я гледа невярващо.
– Защо? – пита рязко, осъзнавайки каква опасност може да последва. – Кузей ясно ни каза да не съобщаваме на полицията!
Мюрвет обаче заявява уверено.
– Направих го заради дъщеря ми! Не вярвам на Суат и семейството му.
– Но Кузей изрично ни предупреди да не го правим! – намесва се Наджие, в гласа ѝ звучи тревога. – Боже… Ами ако сега всичко се обърка? Ако стане нещо лошо? Офф…
Действието се връща в склада. Сирените на полицейските коли се приближават все повече.
– Нали ти казах да не се свързваш с полицията?! – крещи Фирдевс, лицето ѝ се изкривява от ярост.
– Не съм се свързвал с никого! – Кузей я гледа объркано, в гласа му се долавя раздразнение.
В този момент Суат прави неочакван ход – грабва пистолета от ръката на дъщеря си и го насочва право към Кузей и Елиф.
– Тогава кой ги е предупредил?! – гласът му трепери от гняв, а ръката му стиска оръжието все по-здраво.
Кузей прави крачка напред, опитвайки се да овладее ситуацията.
– Не знам! – отговаря категорично. – Хвърли пистолета, Суат, или това ще свърши зле!
Но в очите на Суат гори нещо по-страшно от гнева – отчаяние.
– Какво по-лошо от това може да се случи?! – извиква той и рязко сочи към Хандан. – Дъщеря ми страда, а аз ще се озова в затвора! Какво по-лошо от това?!
Кузей вижда, че Суат е наистина е способен да натисне спусъка. Той прави крачка пред Елиф, готов да я предпази със собственото си тяло.
– Суат, нека поговорим спокойно –казва той, опитвайки се да го успокои. – Остави пистолета, моля те…
Суат натиска спусъка – чува се изстрел и един куршум се удря в тавана.
В следващия миг Кузей се хвърля към Суат, опитвайки се да изтръгне пистолета от ръцете му. Двамата мъже се вкопчват един в друг, борейки се яростно, докато не рухват на земята. Въздухът е наситен с напрежение, никой не смее да помръдне. Изведнъж прозвучава втори изстрел. Взривът разкъсва тишината като мълния, прорязала нощта.
Всички замръзват. Сърцата им забиват лудо, а ехото от куршума отеква между стените на склада.
Елиф пада.
Елиф е тази, която е улучена от куршума.
Кузей не губи и секунда. Веднага пада на колене до нея и я притиска в обятията си, сякаш само с допира си може да я спаси.
– Не… Не умирай! – крещи той в агония, държейки тялото ѝ. – Остани с мен, Елиф! Отвори очите си!
Дъхът ѝ е слаб. Очите ѝ трептят, сякаш се опитват да останат отворени, но тъмнината я притегля.
В този момент в склада нахлуват полицаи. Те веднага пресрещат Суат, Хандан и Фирдевс, като им поставят белезници.
Хандан, обляна в злоба, хвърля последен отровен поглед към Кузей.
– Казах ти, че тя няма да бъде твоя – съска през зъби. – Предупредих те!
– Дано Бог те накаже! – гласът на Кузей трепери от гняв и болка. Очите му горят, сълзите му се смесват с яростта. – Мразя всички ви!
Фирдевс го поглежда с презрение, устните ѝ се извиват в студена усмивка.
– Ти си жалък неблагодарник – изрича ледено. – Дъщеря ми пожертва живота си заради теб! Всичко това се случи заради теб!
Суат се присъединява към атаката на жена си, гласът му е пропит с омраза.
– Аз те предупредих! Казах ти, че ще си платиш, ако накараш дъщеря ми да страда!
Търпението на Бюлент се изчерпва. Очите му святкат от гняв, той пристъпва напред, сграбчва Суат за якето и го разтърсва грубо. – Всички ще си понесете последствията! Справедливостта ще възтържествува!
Полицаите извеждат арестуваните, а Кузей насочва цялото си внимание към Елиф.
– Дръж се, скъпа… – казва умолително и нежно я гали по лицето. – Ти си преживяла толкова много… Това също ще премине. Всичко ще бъде наред.
Елиф леко отваря очи. Погледът ѝ е замъглен, гласът ѝ слаб, но изпълнен с толкова много чувства.
– Заведи ме до нашето дърво, Кузей…
Бюлент коленичи до нея.
Бюлент коленичи до нея, поглежда Кузей с твърдо изражение.
– Ще изпратя линейка там – казва уверено. – Вземи я. Това място ще ѝ даде сили да се бори.
Кузей се колебае за миг, поглеждайки ту към Елиф, ту към Бюлент. Знае, че това може да е единственият им шанс. Без да губи повече време, той внимателно я вдига на ръце и я носи към дървото, което се е превърнало в символ на тяхната любов, на всичко, през което са преминали заедно – болка, радост, надежда.
Когато стигат, Кузей я полага нежно на меката трева и самият той се обляга на ствола на дървото, прегръщайки я така, сякаш само неговата топлина може да я задържи до него.
– Доведох те под нашето дърво – прошепва той, опитвайки се да сдържи сълзите си. – Ти каза, че ако има любов, има и надежда…
Елиф го поглежда с уморени, но все още толкова дълбоки и топли очи.
– Кузей… погледни ме. Погледни ме в очите. Остави ме да си тръгна…
Кузей категорично поклаща глава, хваща ръцете ѝ и ги стиска в своите.
– Не! Никога няма да го позволя! – в гласа му има болка и гняв. – Току-що те намерих, няма да те пусна! Ще ти направя любимата ти супа, ще те накарам да се засмееш! Няма да ти позволя да умреш!
Елиф докосва лицето му с трепереща ръка.
– Не се страхувам от смъртта, Кузей… Страхувам се, че никога повече няма да те видя.
– Ще ме видиш! Ще носиш бяла сватбена рокля. Ще бъдеш моя съпруга. Ще хванеш ръката ми. Ще ми се усмихнеш така красиво и топло, че ще направиш целия свят щастлив…
Гласът му се накъсва, но той не спира да говори, сякаш думите могат да обърнат съдбата.
– На този свят няма да има повече смърт. Няма да има повече раздяла… Когато се усмихваш, светът ще свети…
Елиф усеща как силите ѝ бавно я напускат. Тя нежно докосва бузата на Кузей и с последни сили казва:
– Няма да плачеш, нали? Ще бъдеш щастлив… няма да затваряш сърцето си. Ако има любов… има… Ако има любов, има надежда, любов. Аз… те обичам…
Очите ѝ се затварят.
Кузей замръзва. За миг сякаш времето е спряло, сякаш светът е затаил дъх заедно с него.
– Елиф…? – гласът му трепери, едва преминава през стиснатото му гърло. – Елиф, отвори очите си…
Той не чува отговор. Само тихото шумолене на листата над главите им. Само нежния бриз, който разрошва косите им.
– Не… не сега… Елиф! – той разтърсва дребната ѝ фигура, сякаш може да я върне към живот със силата на любовта си.
В очите му се стичат сълзи, но той все още се бори с реалността, отказва да я приеме. Той прегръща Елиф по-силно, притискайки тялото ѝ към гърдите си, сякаш топлината му може да я събуди. Но тя вече не може да го чуе. Ръката ѝ, която допреди миг галеше лицето му, сега безжизнено се отпуска върху земята.
Тогава болката го разкъсва.
Тялото му трепери от неудържим, потиснат плач.
А после…
От гърдите му се изтръгва писък – писък на човек, който току-що е загубил целия си свят.
В същото това време Мелис намира в чантата на Зейнеп куп писма – писма, които тя е писала на майка си, но така и не е изпратила, защото не знае адреса ѝ. Това е перфектната възможност за Мелис. Още един шанс да я унижи, да ѝ се подиграе.
Без никакво колебание, без капка съчувствие, тя грабва едно от писмата и започва да чете на глас, игнорирайки присъствието на Ферей и Назире.
Днес имаш рожден ден, мамо – започва тя, като влага пресилен, подигравателен тон в гласа си. – В миналото бих направила всичко, за да бъда до теб, но днес, за първи път, не искам това. Защото ти не искаш да съм до теб. Погребах те там, където погребах и Еге. Днес за първи път не се събудих с плач. За първи път не ми липсваше, мамо.
– Върни ми го, Мелис! – крещи Зейнеп, изтръгвайки писмото от ръцете ѝ.
В този момент всички забелязват, че на вратата стои Еге. Съсредоточени върху суматохата, предизвикана от Мелис, те не забелязват кога той е влязъл в къщата. Зейнеп, обляна в сълзи, побягва към стаята си.
Ферей е първата, която нарушава създалата се тишина.
– Доволна ли си от себе си? – гласът ѝ е изпълнен с разочарование.
– Мелис, какво правиш! – пита ядосан Еге. – Защо в теб има толкова много гняв и омраза?
Мелис свива рамене и го гледа право в очите.
– Ти също имаш дял в това, Еге – отвръща Мелис нахално. – Защо изобщо си дошъл тук?
– Сега вече няма значение – засмива се хладно Еге, обръща се и си тръгва.
Ферей гледа дъщеря си ядосана.
– Осъзнаваш ли изобщо какво правиш, Мелис? Как ще се почувстваш, ако някой прочете личните ти писма? Дали това ще те направи щастлива?
– Не ми пука за Зейнеп! – гласът на Мелис е твърд, без капка разкаяние. – Нещастна съм, защото Еге си тръгна!
Ферайе поклаща глава, въздъхвайки тежко.
– Какво не е наред с теб, Мелис? – прошепва, в гласа ѝ има болка и отчаяние. – Ти се превърна в чудовище, дъще моя…
В пристъп на безсилен гняв, Ферей вдига ръка, сякаш иска да я удари, но в последния момент се спира.
– За първи път… наистина се срамувам от теб – казва Ферей. – Това, което направи, беше жестоко и подло.
Обръща се и си тръгва, оставяйки Мелис сама в дневната. Може би се надява, че дъщеря ѝ ще се замисли за поведението си, но добре знае, че това е само напразна надежда.
Зейнеп плаче в стаята си, когато изведнъж телефонът звъни. Виждайки номера, тя веднага се досеща кой се обажда. Убедена е, че както обикновено, от другата страна ще настъпи тишина, но този път чува мек, треперещ глас:
– Зейнеп… това съм аз, дъще. Майка ти!
Зейнеп стиска телефона с ръка. Старият копнеж по майка ѝ вече го няма в сърцето ѝ. Няма радост, няма облекчение.
– Защо се обаждаш? – пита студено Зейнеп.
– Исках да чуя гласа ти – отговаря Гьонюл. – Днес е моят рожден ден. Наистина ми липсваш.
– Преди беше важен ден за мен, а сега… е просто само дата в календара.
– Знам, че си задаваш много въпроси, чудиш се защо съм си тръгнала…
– Вече дори не ми пука, мамо – прекъсва я Зейнеп. – Аз нямам никакви въпроси. Сама намерих отговорите. Зарових болката си много дълбоко.
Гьонюл замълчава и тогава Зейнеп изрича думи, които пронизват сърцето на жената като нож:
– Най-накрая разбрах, че нямам майка. Защото никоя майка не изоставя детето си заради друг мъж. Дори котката ще скочи върху кучето, за да защити котенцето си, рискувайки живота си. А ти ме остави. Избра го. Така че ти умря за мен, майко. Вече нямаш и дъщеря.
Без да дочака отговор, Зейнеп затваря и оставя телефона.
В затвора, Гьонюл се свлича по студената стена. От гърдите ѝ се изтръгва раздиращ ридание. Сълзите ѝ се стичат безмилостно, но не облекчават болката. Тя не може да диша. Задушава се от тежестта на думите, които отекват в съзнанието ѝ. Току-що чу най-жестокото нещо, което една майка може да чуе от детето си.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg