winless
Кузей решава да разкрие измамата на Хандан веднъж завинаги – той я отвежда на една скалата, на която всичките ѝ тайни ще излязат наяве. Бюлент решава да помири дъщерите си, преди да разкрие най-голямата си тайна – че е баща на Зейнеп. Вижте още какво ще се случи в епизод еп.100 на турския сериал „Лабиринт към щастието“
Какво се случва в епизод 100 на турския сериал „Лабиринт към щастието“, който можете да гледате на 6 март от 15:00 часа по NOVA.
Мюрвет се изправя срещу Кузей и открито възразява срещу връзката му с Елиф.
Елиф съобщава на Фирдевс и Хандан, че повече няма да работи за тях.
Кузей решава да разкрие измамата на Хандан веднъж завинаги – той я отвежда на една скалата, на която всичките ѝ тайни ще излязат наяве.
Бюлент решава да помири дъщерите си, преди да разкрие най-голямата си тайна – че е баща на Зейнеп.
Мюрвет се изправя срещу Кузей и открито възразява срещу връзката му с Елиф.
Мюрвет поставя ясни граници, заявявайки, че Кузей може да влиза в дома ѝ единствено в ролята на адвокат, но не и като мъж, който ухажва дъщеря ѝ. Мюрвет изразява опасенията си, че връзката на Елиф с Кузей ще доведе до проблеми, особено ако Хандан – неговата годеница – разбере за това. Тя предупреждава, че не иска семейството ѝ да бъде въвлечено в неприятности и настоява Кузей повече да не идва.
Кузей обаче не се отказва. Той уверява, че ще защитава Елиф и че никой няма да ѝ навреди, докато е до нея. Въпреки това, Мюрвет подчертава, че не може да контролира Хандан и Суат и че не иска да бъде обект на слухове в квартала. След тези думи тя затваря вратата, оставяйки Кузей отвън.
Въпреки отказа ѝ, Кузей не се отказва да се бори за Елиф. Той си обещава, че ще се върне със семейството си, за да поиска ръката на Елиф по традиционния начин, вярвайки, че Елиф ще напусне дома си като булка.
Фирдевс нервно се опитва да се свърже с Кузей, но телефонът му остава без отговор, а този на Наджие е изключен. Раздразнена, тя се оплаква, че никой не се интересува от предстоящата сватба и че това я подлудява.
Хандан, напротив, е напълно спокойна. Тя стиска в ръце сватбената си рокля и кара майка си да остави телефона. За нея няма съмнение – утре ще има сватба. Ако Кузей не иска да предизвика най-лошото, ще се ожени за нея.
Фирдевс се тревожи и пита къде е младоженецът, но Хандан хладнокръвно заявява, че това не я интересува. Единственото, което има значение, е, че утре той ще бъде на сватбата. Ако Кузей не се появи на сватбата им, ще плати висока цена.
С усмивка, но със заплашителен поглед, Хандан обявява, че отива да пробва роклята си, докато напрежението във въздуха става все по-осезаемо.
Елиф пристига в къщата на Фирдевс и категорично заявява, че повече няма да работи там. Това предизвиква шок у Хандан, която не може да приеме такова решение. Фирдевс, по-спокойна, предполага, че майката на Елиф, която е излязла от затвора, ще поеме нейната работа. Но Елиф е твърда – никой от семейството ѝ повече няма да работи в тази къща.
Хандан се ядосва и ѝ напомня за дълга от сто хиляди лири. Фирдевс също я упреква, че още не са минали два месеца и че тя не може просто да си тръгне. Елиф уверено отговаря, че ще изплати дълга на вноски, но отказва да остане на работа.
Разгневена, Хандан, облечена в сватбената си рокля, рязко става и се приближава заплашително. Тя настоява, че Елиф ще остане, за да обслужва нея, гостите ѝ и съпруга ѝ на сватбата. Елиф обаче остава спокойна и непоколебима, повтаряйки, че е казала всичко, което е трябвало.
Хандан я поглежда гневно и я подозира, че е говорила с Кузей. Опитва се да изкопчи признание, но Елиф не отстъпва и твърди, че не е казала нищо. Разярена, Хандан я хваща за раменете, обвинявайки я, че именно тя е причината Кузей да я избягва. В този момент Елиф се изтръгва от хватката ѝ, а Хандан губи равновесие и пада на пода.
Почти разплакана, Хандан изпада в истерия, заплашвайки, че ще убие Елиф, защото ѝ е съсипала живота точно преди сватбата.
В този напрегнат момент в къщата влизат Кузей, Йълдъз и Мюрвет. Веднага щом ги вижда, Хандан променя поведението си и започва да се преструва на жертва. Тя драматично обвинява Елиф, че я е блъснала от инвалидната ѝ количка. Фирдевс веднага я подкрепя в тази лъжа, за да защити дъщеря си.
Кузей решава да разкрие истината за лъжите на Хандан и я завежда на ръба на скала над бурното море. Вълните се разбиват със сила, а напрежението между тях нараства. Внезапно той отключва спирачките на инвалидната ѝ количка и я тласка леко към ръба, карайки я да изпадне в паника. Сърцето ѝ бие лудо, а страхът е изписан в очите ѝ.
Хандан отчаяно се опитва да го разубеди, преструвайки се, че ѝ е лошо от височината, но Кузей не се поддава на манипулациите ѝ. Той рязко спира количката и ѝ показва чек за 200 000 лири – достатъчно, за да погаси дълга на Елиф. Кузей я призовава да остави Елиф на мира, но Хандан не се предава и обвинява Елиф, че му е напълнила главата с лъжи.
Кузей обаче я прекъсва и с твърд тон разкрива истината: той знае, че Хандан го е мамила от самото начало. Осъзнава, че тя никога не е била инвалид и че е инсценирала всичко, за да го принуди да се ожени за нея. Лицето на Хандан пребледнява – за първи път тя започва да губи увереност.
Кузей застава пред нея, погледът му е твърд, а думите – остри като бръснач.
– Аз знам всичко, Хандан – заявява той, без да отклонява очи от нея. – Спри да ме лъжеш. Знам, че можеш да ходиш.
Хандан рязко вдига поглед към него. Вътрешно е разтърсена, но не може да си позволи да го покаже. Изражението ѝ остава хладно, но гласът ѝ издава леко трептене.
– Това е лъжа! – настоява тя, опитвайки се да звучи убедително. – Елиф лъже!
Кузей поклаща глава, гневът му нараства.
– Казвам ти, че Елиф няма нищо общо с това.
– Ако не Елиф, тогава кой? – преструва се на възмутена Хандан. – Кой измисля такива неща?
Кузей без да каже нищо изважда телефона си. На екрана се появява запис от срещана на Хандан с Тарик в офиса на Тарик, където тя става от инвалидната количка и се разхожда уверено из помещението.
– Тарик ми изпрати това – обяснява той. – Собственикът на агенцията, с която започна да работиш. Той е мой стар приятел. Не си се сетила за това, нали? Стани, Хандан. Ставай!
Очите на жената се разширяват от шок. За първи път в живота си не знае какво да каже.
– Не, това не е вярно! – прошепва разпалено. – Наистина не мога да ходя! Тези кадри са фалшиви! Генерирани са от изкуствен интелект!
Кузей се навежда към нея, поставяйки ръце върху подлакътниците на инвалидната количка.
– Аз бях там – казва той бавно, всяка дума се забожда като стрела в тялото на Хандан. – Видях с очите си как ходиш.
Хандан усеща как стените около нея се рушат. Очите ѝ се насълзяват.
– Не… не… Това не е лъжа! – думите ѝ се размиват, гласът ѝ се къса. – Не мога да ходя… Не мога…
Кузей я гледа няколко секунди, след което решава да сложи край на този фарс.
– Не можеш, нали? Нека да разберем.
С бързо движение отключва спирачките на инвалидната количка и я тласка напред. Количката набира скорост. Морската бездна е на метър. Хандан изпищява. Ужасът, който се надига в нея, е по-силен от всякаква преструвка.
В последния миг, когато усеща, че няма изход, тя скача от количката, разкривайки истината.
Кузей приближава към нея, докато тя лежи на земята, разтреперана, сълзите се стичат по лицето ѝ.
– Това е краят – обявява той с глас, в който няма и капка съжаление. – Краят на всички твои лъжи. Стигна до края на пътя. Напускам те.
Хандан вдига очи, разкъсана между ярост и отчаяние.
– Заради Елиф, нали?
Кузей поклаща глава.
– Елиф няма нищо общо с това. Напускам те не защото обичам Елиф, а защото не мога повече да живея в света на твоите лъжи.
Гьонюл се обажда в дома на Бюлент. На телефона отговаря Назире.
– Господин Бюлент в момента не е на разположение – съобщава тя учтиво. – Аз съм неговата икономка.
– Разбирам. Аз съм Гьонюл – представя се жената, гласът ѝ леко трепери от напрежение.
– Майката на Зейнеп? – изненадано пита Назире.
– Познавате ли дъщеря ми? – в гласа на Гьонюл се прокрадва надежда.
– Как бих могла да не я познавам? – отвръща Назире с топлина. – Дъщеря ви е прекрасно момиче. Тя се справя много добре. Току-що се прибра у дома.
– Прибрала се е? – повтаря Гьонюл, а сърцето ѝ сякаш прескача един удар. – Къде е била досега?
Назире замълчава за миг, сякаш се колебае какво да каже.
– Не знаете ли? Ами… имаше някои проблеми вкъщи – обяснява внимателно. – Но не се тревожете, сега всичко е наред. Зейнеп си тръгна, но слава Богу, че се върна.
– Мога ли да ви се обадя по-късно? Ако не възразявате, бихте ли ми дали номера си…
Назире без колебание продиктува телефонния си номер.
Междувременно Бюлент е възвърнал напълно зрението си и е готов да се върне към обичайния си живот. Възстановяването му му дава увереност да вземе категорично решение относно семейството си.
Той съобщава на Ферей, че няма да приеме нейното предложение, което очевидно касае тяхната връзка и бъдещето им като семейство. В думите му личи твърдост и решимост – за него е от изключителна важност да бъде баща на всичките си деца, без да прави разлика между тях. С категоричен тон заявява, че Зейнеп рано или късно ще разбере истината, че той е неин баща и че ако Ферей иска развод заради това, то тя е свободна да го направи. Самият той обаче не желае да губи никого – нито Мелис, нито Йигит, нито Зейнеп. За него това би означавало да предаде себе си и всичко, което представлява като човек.
Ферей го поглежда загрижено, осъзнавайки, че май мъжът ѝ не разбира напълно последствията от решението си. Със съжаление му обяснява, че ако той не оттегли развода, напрежението между децата ще се засили още повече. Споровете и кавгите между тях ще станат още по-ожесточени. Тя се опитва да му покаже, че ситуацията ще излезе извън контрол, ако той продължи по този път.
Бюлент обаче вече е премислил всичко. Той споделя, че няма да разкрие истината на Мелис и Зейнеп, докато не се помирят. За него е важно първо да изградят връзка като сестри, преди да разберат, че всъщност са от една кръв.
Ферей го наблюдава с тревога и съмнение – тя не разбира как той възнамерява да постигне това.
– А как ще ги помириш? – пита го тя, очевидно несигурна в успеха на плана му.
Бюлент се усмихва леко, погледът му издава увереност, но и загатва, че той вече има стратегия.
– Имам план – отговаря загадъчно, оставяйки съпругата си в недоумение.
Действието прескача. Бюлент влиза в стаята на дъщеря си Мелис и безцеремонно я дърпа от леглото.
– Край на мързела! – заявява Бюлент. –От днес вече няма да спиш до обяд. Ако искаш да влезеш в университета, трябва да се захванеш за работа. Зейнеп ще бъде твоят учител.
Мелис веднага започва да протестира, но когато чува, че баща ѝ ще ѝ купи кола при условие, че завърши университета, променя тона си – поне в негово присъствие. Но когато остава насаме със Зейнеп, веднага показва истинското си отношение. С присмех и сарказъм се опитва да я провокира, както винаги. Този път обаче Мелис вкарва нова интрига – споменава за целувката на Зейнеп с Арда.
– Каква целувка, Мелис? – Зейнеп я гледа с изумление. – За какво говориш? Откъде ти хрумна тази идея?
– Трябва да си взема душ, учителко – отговаря Мелис с усмивка и тръгва към вратата, сякаш темата не е важна.
Но Зейнеп не се отказва.
– Мелис, аз говоря с теб! – в гласа ѝ се усеща напрежение. – Какво си замислила зад гърба ми?
Мелис се обръща бавно, насладата ѝ от създалото се напрежение е очевидна.
– Целувала си се с него. Защо го криеш?
– Кой измисли тази лъжа? – пита Зейнеп с недоумение.
– Разбира се, всички лъжат, само ти винаги казваш истината, нали? – Мелис се усмихва подигравателно.
Зейнеп усеща, че гневът в нея расте.
– Мелис, това не е просто лъжа. Това е клевета! Нищо подобно не се е случвало между мен и Арда! Дори не мога да си го представя!
Мелис я поглежда изпитателно.
– Може би. Но какво тогава се е случило между вас двамата? Все пак живяхте заедно три седмици… Никога ли ръцете ви не се докоснаха?
– Замълчи, Мелис! Можеш да говориш каквото си искаш, но никога не смей да ме обвиняваш, че не държа на честта си! Кой видя, че съм целунала Арда?
В този момент в коридора се появява Ферей. В очите ѝ се чете съмнение.
– Има ли нещо между теб и Арда? – пита тя, поглеждайки право в Зейнеп.
Мелис не пропуска възможността да налее още масло в огъня.
– Как може да няма? – намесва се тя. – Те живяха под един покрив в продължение на няколко седмици и го криеха от татко. Определено има нещо между тях.
– Стига толкова, Мелис! – прекъсва я Зейнеп, вече на ръба на търпението си. – Обвиняваш ме неоснователно!
Ферей не откъсва поглед от нея.
– Каква е истината тогава? – пита Ферей със спокоен, но твърд глас.
– Истината е, че не съм целувала Арда – отвръща Зейнеп с разтреперан глас. – Дори ме е срам да говоря за това!
Мелис се засмива подигравателно.
– Не е нужно да се срамуваш. Хората се целуват, това е нормално в края на краищата.
Но този път намесата на Ферей я спира.
– Мелис, стига толкова – казва тя рязко и ѝ хвърля предупредителен поглед. – Кой ти каза за това? Ти видя ли ги със собствените си очи?
Мелис замълчава за миг. Колебае се, но в крайна сметка отговаря с видимо смущение:
– Ами… Еге ми каза.
Това вече прелива чашата. Зейнеп не губи време и отива право в дома на Еге. Иска да разбере защо е разпространил тази лъжа и да му обясни, че целувката с Арда, на която е станал свидетел, е била част от театрална пиеса.
В същото време Мелис, без да иска, става свидетел на телефонен разговор между Назире и Гьонюл – майката на Зейнеп.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg