"Казвам се Фара":Надеждата за Керим: Дългият път към възстановяването под закрилата на Тахир

Тахир е тежко ранен, а Фара се опитва да му окаже помощ. Тя не може да разбере защо той е поел такъв голям риск за нея и пита за мотивите му. Тахир я уверява, че не го е направил заради нея и че не трябва да се мисли за толкова важна в тази ситуация. Според него, той е рискувал, за да види докъде е готов да стигне Али Галип, което подчертава сложната игра между тях.

Фара отива в полицейския участък, където Мехмет я моли да разкаже на прокурора всичко, което се е случило в онази злополучна нощ. Въпреки това, изненадващо, тя получава обаждане от Тахир, който ѝ казва, че е осигурил донор за сина ѝ. Донорът е съгласен да дойде и Фара трябва да подготви Керим, за да отидат в болницата.

В болницата докторът информира Фара и Тахир, че процесът на лечение започва веднага. Тахир задава въпроса дали Керим ще може да се изправи веднага след лечението. Докторът отговаря, че лечението ще бъде дълго и трудно, но има надежда за оздравяване. Тази новина изпълва Фара с радост. Тя е готова да поеме по дългия и труден път към възстановяването на сина си и е убедена, че заедно с него ще се справят.

Тахир казва на Фара, че те ще трябва да останат при него известно време. Фара пита дали съществува някаква опасност, а Тахир обяснява, че това е решение, което той е взел, за да осигури тяхната безопасност. Проблемът все още съществува и докато не бъде решен, Фара и Керим трябва да бъдат под негово наблюдение. Малкият Керим е много щастлив от новината, че ще останат в дома на Тахир, което внася лъч радост в иначе сложната ситуация.