"Казвам се фара": Изповедта на Фара

Али Галип се обажда на Тахир и споделя, че знае за венеца, който Тахир е изпратил на погребението на Алперен. Този жест е оценен като правилен от Али Галип, което показва уважение към определени ценности и традиции, въпреки сложната ситуация, в която се намират. В този разговор Али Галип задава и въпрос за секретната мисия на Тахир, като иска да знае дали някой друг е запознат с нея. Тахир уверява, че никой не знае.

В същото време Тахир поръчва фалшиви паспорти за Фара и нейния син, за да могат да избягат. Тези действия са рисковани и опасни, и хората, които му помагат, го съветват да се откаже. Това подчертава нарастващото напрежение около опитите на Тахир да помогне на Фара и сина ѝ, въпреки заплахите.

Тахир пристига с пистолет в ръка при Фара, но я заварва изплашена. Тя държи Керим в ръцете си и моли за помощ, твърдейки, че синът ѝ умира. Това моментално разколебава Тахир и вместо да изпълни задачата си, той я завежда в болницата. Сцената показва емоционалната връзка между Тахир и Фара, както и вътрешната борба на Тахир между дълга и човешкото съчувствие.

В болницата Фара споделя с Тахир своята история и трудностите, с които се е сблъсквала през живота си. Тя разкрива, че живее единствено заради сина си и че всеки ден за нея е борба за още малко време за него. В живота си има само една цел – да осигури на Керим по-добро бъдеще, дори ако това ѝ коства всичко.

Когато Тахир се кани да си тръгне, Фара го спира. Тя настоява, че не може да го пусне да си тръгне, без да разбере какво ще се случи с тях. Фара не знае дали след като Тахир си отиде, няма да дойде някой друг, който да довърши започнатото. Несигурността ѝ е оправдана, тъй като опасността все още ги дебне.

Междувременно Мехмет, който вероятно е част от кръга на Али Галип, казва на малкия Керим, че те двамата ще се разбират добре. Този момент създава напрежение около съдбата на Керим, като се загатва за бъдещите събития и опасностите, които дебнат детето.