Как психотерапиите в „Завинаги“ (Istanbullu Gelin) промениха сериалната индустрия в Турция?

На мнение съм, че „Завинаги“ (İstanbullu Gelin) – сериалът, излъчващ се в момента в България всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ, положи основите на редица промени във филмовото производство в южната ни съседка Турция. Наложи няколко много важни нови, така да се каже на съвременен език, „трендове“, които все повече нови продукции следват. По-известен в Турция под оригиналното си заглавие „Истанбулска невеста“, сериалът привлече огромно внимание сред интелигенцията и благодарение на рейтингите си във въпросната категория AB всъщност се и задържа толкова дълго време на екран – три сезона в общо 87 оригинални епизода. С какво „Завинаги“ се различава от останалите драми, които сме гледали, и кое я прави толкова специална и важна? Дотолкова, че редица нови проекти да я взимат за пример…

Разковничето, криещо се зад огромния успех на „Завинаги“, няма точно определение. Не се побира в рамки, не може да бъде изразено с конкретни думи или послания, не може да бъде посочено с пръст, не е заявено красноречиво и категорично. Сценаристката Дениз Акчай и режисьорката на сериала Зейнеп Гюнай Тан разкриват в свои интервюта, преведени от СЕРИАЛИ в България, тайната, стояща зад успеха му. И това, синтезирано възможно най-кратко и сбито, е чувството. Чувството, което „Завинаги“ отключва у зрителите. Емоцията, която изпитваме, но трудно бихме могли да видим отстрани и да кажем: „Ето това е“. Нека си признаем, че в центъра на „Завинаги“ не стои нито определен персонаж, нито определено събитие, както сме свикнали. А стои именно палката, свиреща по тънката струна на човешката душа.

Без съмнение „Завинаги“ може да бъде определен като сериал новатор. И една от най-големите му особености, превръщаща се убедително в тенденция в производството на сериали в Турция (че и по света), са сцените с психотерапиите, провеждани от психоложката Идил върху един от главните герои Адем. Неговата история, белязана от травми в детството, всъщност е само пластелин, с който сценаристите на сериала си служат, за да привлекат зрителското внимание. Вниманието на онази част от аудиторията, която вече иска да види нещо по-различно от типичния отрицателен герой, вържещ зло след зло и мразен от всички. Дали заради психотерапиите в „Завинаги“ или не, но аз специално като зрител никога не можах да набедя Адем за злодей и да му лепна този етикет, който с лека ръка можем да поставим на хиляди други герои в хиляди други истории. Сеансите, проведени с него, ни разкриха една по-различна, но много по-логична гледна точка, проследяваща кое поражда злото в човек, кое го прави такъв, какъвто е, или иначе казано – поставят фокус не върху следствията, а върху причините. Представя многото нюанси, от които е изпълнен един човешки индивид, и не го свежда до крайностите черно и бяло. А го поставя някъде по средата, в сивата гама. Именно това и прави „Завинаги“ толкова специален сериал, защото в него героите не се разделят на главни и второстепенни или добри и лоши. А са просто хора с всичките си добри и лоши страни. Като всички останали. Като в живота.

Вероятно повечето по-големи фенове на „Завинаги“ знаят, че историята в сериала до някаква степен е базирана на книгата на една от най-известните и уважавани психиатърки в Турция Гюлсерен Будайъджъоулу – „Върни се към живота“ (Hayata Dön), която отскоро може да бъде намерена и преведена на български език по родния книжен пазар. В нейните страници се крие не само фактологическият произход на историята, но и вдъхновението за заснемането на тези толкова специални психотерапии в сериала. Дори според мен те имат много по-голяма тежест. Интересното в случая е, че в книгата прототип на героя Адем не присъства. Което пък, от своя страна, потвърждава твърденията ми, че той е просто инструмент за постигането на целта и отключването на желаното чувство у гледащия зрител. Любопитно е, че част от сцените се снимат в собствения кабинет на докторката, придавайки още по-голяма достоверност и дълбочина.

Още по-запознатите и следящи СЕРИАЛИ в България знаят, че един от най-успешните нови сериали през изминалия телевизионен сезон в Турция – „Родният ти дом е твоята съдба“ (Doğduğun Ev Kaderindir), също е по мотиви от книга на психоложката Гюлсерен Будайъджъоулу, само че най-новата ѝ – „Момичето от прозореца“ (Camdaki Kız). В него също присъства пресъздаване на психотерапевтични сеанси, отново вдъхновени от своеобразните дневници на г-жа Будайъджъоулу. Успехът на заглавието е налице, което му гарантира продължаването с втори сезон на есен.

И ето, че сериали, съдържащи в себе си не чак толкова лесно смилаем за масовия зрител материал, намират своето място под слънцето и бележат успех. Уви, макар и да живеем в 21. век, мнозина все още възприемат услугите на психолозите като крайна мярка, от която нужда имат само най-тежките случаи. Срамуват се и избягват да говорят на тази тема. Хубавото е, че благодарение на сериали като „Завинаги“ и „Родният ти дом е твоята съдба“, се предава така необходимото послание на съвременното общество, страдащо в една не малка част от стрес, депресии и паник-атаки, че в ползването на услугите на психолога няма нищо срамно. И че така, както се грижим за доброто си физическо състояние, е не по-малко важно да обръщаме внимание и на психическото си здраве. Удоволствието, което пък предизвикват тези психотерапевтични сцени, разголващи човешката душа и представящи колко крехка и ранима е тя, дори няма да го споменавам. Защото който трябва, ще ме разбере.

Изглежда, че тепърва предстои да гледаме още сериали на подобна психологическа тематика, което е повече от добра новина. Към момента се подготвят две нови истории, чийто произход се съдържа в книгите на д-р Гюлсерен Будайъджъоулу. През новия телевизионен сезон 2020-2021 г. по TV8 предстои да започне такъв сериал, режисиран от Джем Карджъ („Песента на живота“ и „Вятърничав“) и продуциран от компания OGM Productions. За излъчване на интернет-платформата Netflix пък се работи по мини-сериал, вдъхновен от основната сюжетна линия в книгата на Будайъджъоулу „Момичето от прозореца“ (Camdaki Kız), който ще бъде оглавен от Туба Бююкюстюн (бел. ред. – в „Родният ти дом е твоята съдба“ се пресъздава второстепенната история в романа).