Иво Аръков за „Ирония на съдбата“, подаръка си за Къванч Татлъту и мащабите на турските продукции

Иво Аръков се появи в епизода на “Ирония на съдбата” в сряда вечерта. Той е в образа на безстрашен руснак, израснал по затворите, който е изпратен в Истанбул, за да убие полицай. Но не кое да е ченге, а шефа на отдела за борба с организираната престъпност към полицейско управление в Истанбул, в чиято роля е звездата Къванч Татлъту. И битката им е на живот и смърт. “Той няма да се спре, докато не убие мишените си. Ще направи всичко по силите си, за да го стори”, разказва шефът на полицията за героя на Аръков.
Българският актьор влиза в “Ирония на съдбата”, след като Би Ти Ви се договаря с турските продуценти. Това е телевизията, която излъчи няколко сериала с негово участие. По нея върви и предаването “Мармалад”, в което Аръков е водещ. Така че там добре знаят на какво е способен.
Той заминава за Истанбул миналия април, без да знае много подробности за предстоящата си работа. Казват му само, че ще снима 2-3 дни и ще изиграе български полицай, който отива в Турция, за да даде информация относно престъпна групировка на героя на Къванч Татлъту. Но на място ангажиментът му се оказва доста по-сериозен.
От разговора с двамата режисьори и с Татлъту същата вечер, когато пристига в Истанбул, разбира, че няма да играе тази роля, а нещо съвсем различно. И започва още на следващата сутрин, така че няма много време да се подготви – направо влиза в екшъна.
“До голяма степен всичко беше въпрос на усет. Разказаха ми за какво става въпрос. Това беше може би най-екстремното ми влизане в роля. Защото разбрах какво ще играя може би 2-3 часа преди да снимам сцените с моя персонаж”, разказва Аръков пред в-к „24 часа“.
Героят му се казва Иван Сокуров. Заради суровия си нрав си е извоювал титлата генерал в мафиотските среди, заради което има нарисувани звезди на двете си рамене. Татуировките и раните по цялото тяло са и най-отличителните черти на персонажа. Заради тях Аръков прекарва доста повече време от другите актьори на снимачната площадка – всеки ден е там по 16-18 часа.
Сутрин, преди да застане пред камерата, в гримьорната го обграждат 6 жени, всяка с четчица в ръка, и правят рисунките по тялото му, докато той стои прав, без да мръдне. А това отнема поне 2 часа. “След това, докато снимахме, те леко се разводняваха и отнемаше още време да ги оправят. Всичко това се случваше при наистина ниски температури в един хамбар. Аз бях през повечето време гол до кръста. Не знам как не се разболях, явно адреналинът ме е държал и ме е спасил”, разказва сега Аръков.
В сериала българинът си партнира основно с Али Сюрмели, чийто герой Джанзис е и най-големият злодей в сериала. “С него бяха първите ми сцени. След това и с другите актьори. Най-много бяха диалозите ми с Онур Сайлак.” Заради филма Аръков проговаря турски. А за да успее да се справи с чуждия език, актьорът не спира за почивка дори и в 18-часовия снимачен ден. Има си и асистентка, която да му помага с правилното произнасяне на всяка дума на турски. Героят му все пак е руснак и говори и на руски, затова актьорът държи до него да има и още един преводач на място.
“Мое предложение беше, за да е още по-интересно, в някои от сцените да проговоря на турски изненадващо за останалите. Така героите мафиоти да разберат, че не могат да си играят с мен. Да не си мислят, че щом съм в тяхната държава, не ги разбирам, а да знаят, че силата ми е много голяма. И режисьорите, и сценаристите го приеха доста въодушевено.”
Аръков работи в Истанбул повече от 3 седмици и е силно впечатлен от професионализма на целия екип. Сцените за един епизод се снимат в понеделник, вторник и сряда и веднага след това – в четвъртък, той излиза на малкия екран. “Това е смайващо. Защото след като е заснет епизодът, трябва да се направят цветни корекции, както и да се вкарат компютърно генерираните ефекти. Например в турските сериали е забранено да се използват оръжия и да се стреля с тях. Всичко това е добавяно със звук и картина след това. Прави го огромен екип – все пак става въпрос за 24 кадъра в секунда и ти във всеки кадър трябва да добавяш съответния ефект. Но има и причина да работят с такива големи екипи – разпространението на филмите им след това е в цял свят.”
Веднага щом един епизод излезе на екрана, се следи и реакцията на публиката – както към отделните персонажи, така и към развитието на историята. Зрителите толкова харесват играта на българския актьор, че това е причината и той да се появи в повече сцени от предвиденото и да искат героят му да победи на финала. “Дадох много силна заявка с моя персонаж, която впечатли аудиторията и направи сериала много по-динамичен и с повече съспенс. Това са коментари на екипа, които си позволявам да споделя”, разказва Аръков.
Той има и бойни сцени, но за нито една не ползва дубльор – всичко прави сам. За тях го подготвя каскадьор, който е бил главен хореограф на певеца Таркан. И това се видя в епизода преди ден – боят, в който влезе българинът, напомня малко на танц.
На снимачната площадка Аръков се сприятелява с целия екип, говори си с тях свободно на английски. А за да се пошегува с красивата актриса Елчин Сангу, използва и малко от турския, който е понаучил от репликите си.
Иво общува свободно и със звездата Къванч Татлъту, който се държи съвсем приятелски с него. “Това отношение беше от първия ден, в който се срещнахме”, казва Иво. На раздяла Къванч му обяснява колко силно е впечатлен от дисциплината му, отдадеността му и му благодари за добре свършената работа. Преди да си тръгне оттам, Аръков подарява на Татлъту и останалите си колеги дървена фигурка на българка и българин в носия, в която има розово масло. “Бяха много изненадани и се зарадваха – хареса им.”
Аръков разказва за страната ни на турските си колеги. “Доколкото разбрах, Онур Сайлак е от Разград и често се прибира да види баба си. Но не говори български.” Къванч пък му разказва, че много иска да дойде в България и дори планира да го направи следващата година, тоест 2020-а. Но пандемията, която завладя света, променя плановете. Заради нея падат и всички предвидени проекти на Аръков. “Нямах празен ден в графика си, но всичко спря. Странни времена са и не знам кога ще се случи нещо по-различно”, казва още Аръков пред в-к „24 часа“.
Младият актьор е роден и израснал в Белослав – на 19 км от Варна. Когато е 13-годишен, заминава да живее със семейството си в Ростов на Дон заради работата на баща си. Затова и така добре се справя с репликите на руски в турския сериал. Няколко години по-късно се прибира в Белослав и става част от Детско-юношеския театър “Златното ключе” във Варна. Репетира в трупата 2 години. Тогава започва да се занимава с музикално продуциране, ходи на солфеж и на частни уроци в местното читалище. 
Иво завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов през 2011 г., а дебютът му е във филма “Кецове” на Валери Йорданов и Иван Владимиров. Малко по-късно получава главна роля в сериала “Фамилията”, където играе редом до актьори като Стефан Данаилов, Ваня Цветкова, Асен Блатечки, Цветана Манева. В сериала Аръков е 10 години по-възрастният Антон Велев – съпруг на героинята на Яна Маринова. Но работата му не се съсредоточава само на екрана. Участва и в доста театрални представления.