Такси, преводи, услуги, банки… Бизнесът е за милиарди, но какво показват цифрите… Пред ФАКТИ говори Искра Михайлова, депутат от „Възраждане“.
– Г-жо Михайлова, колко сме богати българите. Цените в магазините на ниво като в Германия, че и повече. Таксите на банките също на ниво като в Германия, ако изключим таксите, които важат на ниво ЕС. Защо е така у нас? Пазарна икономика или…
– Трудно може да се говори за свободен пазар в страната ни. От десетилетия България и българските производители и потребители са заложници на моментната власт. Стопанското влияние в България от десетилетия се разпределя чрез правителствата на държавата, но повече през лицата, участващи в тях, отколкото през системна държавна политика. По отношение на това дали сме богати – не, не сме. Богати са някои хора, по статистика 6%. За сметка на това 38% от сънародниците ни признават, че живеят бедно или по-скоро бедно. Освен скъпите цени в магазините, ние сме държавата с един от най-високите ДДС за храни в Европейския съюз – 20%. В други страни има разграничение, когато става въпрос за определени стоки. В Полша ДДС е 23% за стоките и услугите, но има различни ставки за различните храни – 5% за хляб, месо, риба, яйца, млечни продукти, 8% за стоки като захар и някои подправки. В Румъния общата данъчна ставка е 19%, но за храните и безалкохолните е 9%. В Гърция стандартното ДДС е 24%, но за определени храни, сред които хляб, мляко, месо, риба, сирене, зехтин, зеленчуци ставката пада на 13%.
– Скоро направихте анализ на печалбата на банките от такси. Какво показват сметките?
– Свръхпечалбите на банките е неудобна тема за властта. Но… За 2024 г. общите печалби на банките достигат почти 3.7 млрд. лева. Доскоро те плащаха корпоративен данък 10%, а отскоро той се вдигна на 15%. Това стана след международно решение, а не у нас. В момента има наратив, който трябва да ни убеди, че секторът вече ще допринася с достатъчно финанси за бюджета след тези 5% върху корпоративния си данък. За сравнение, платеният от сектора данък за 2024 г. е 568 млн. лв. след повишения процент спрямо около 350 млн. лева за 2023 г. Не е особено убедителен аргумент за спиране на разговорите по темата.
– Ще ви дам ясен пример какво е да изтеглиш пари от банка. Теглиш 5600 лева от еврова сметка, а таксата е 50 лева…
– Доходът на банките само от такси надвишава 1.6 млрд. Не знам дали реално повечето хора си представят колко е тази сума. Ще дам следния пример. Средната работна заплата в България е 2300 лв. Ако един човек всеки ден похарчва по една средна работна заплата от 2300 лв., ще му отнеме приблизително 1929 години да изхарчи 1 619 704 000 лв., колкото е доходът на банките за 2024 г. само от такси. Ако 10 човека всеки ден харчат по една средна заплата, ще им отнеме около 193 години да ги изхарчат и т.н. Тези пари са събрани от такси. На вас как ви се струва това?
– И това е доходът само от такси. А от другите дейности на банката какви са доходите?
– Нетният им лихвен доход е над 5.5 млрд. лева, а активите им са на стойност над 190 млрд. лева
– Служебният кабинет на Димитър Главчев нали поиска за момент да обложи печалбата на банките, за да кърпи бюджета. Но се отказа бързо. Защо? Толкова ли са силни банките…
– Явно са толкова силни. Аргументите на тогавашното правителство за отказ от намеренията си бяха несъстоятелни. Оттеглиха предложенията си за облагане на свръхпечалбите на банките с аргумента, че корпоративният данък се е повишил от 10 на 15 процента, въпреки че това беше в сила от месеци.
– Какво може да направи държавата в случая. Нали сме пазарна икономика, свободен банков европейски пазар…
– От “Възраждане” смятаме, че свръхпечалбите на банките трябва да бъдат обложени, въпреки че Министерски съвет се отказа от това. При разглеждането на бюджета със сигурност това ще бъде една от темите ни.
– Темата за приемането на еврото е приоритетна за кабинета „Желязков“. От „Възраждане“ искате отлагане. Колко сме готови към днешна дата…
– При положение, че няколко поредни министри на финансите, включително действащият, дават през ден различна информация за финансовото състояние на държавата, вие как мислите? Аз мисля, че не сме готови, както и че правителството е неориентирано и говори по-скоро за политически цели, а икономиката е останала на заден план.
– Сега чакаме да се предложи бюджет, който да е с 3% дефицит. Това само математика ли ще е, или смятате, че е реално и възможно постижимо…
– За съжаление, разнородната управляваща коалиция дава смесени сигнали за политиката, която смята да провежда. Управляващите все още не са представили програмата си за работа. Това, което чуваме като заявки от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС, са плановете им за 3% дефицит в бюджета само и единствено заради еврозоната. Нищо не се чува обаче за реалните проблеми на българите. Междувременно покупателната ни способност намалява всеки ден, обедняваме и все по-трудно си позволяваме да покриваме елементарните си нужди от храна, отопление и лекарства, а в десетки хиляди български домакинства често се налага да се прави тежкият избор от какво да се лишат.
По данни на НСИ през 2023 г. под прага на бедност са били 1 325 900 лица с доход под 637.92 лв. Едва ли си мислим, че лицата с доход 638, 700 или 800 лв. живеят много по-добре. На фона на това и новото правителство – подобно на старото, говори само за еврозоната и нищо за хората.