Серхат Теоман. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография! Той е роден на 4 юни 1983 г. в турския град Диярбекир. В момента е на 37 години, зодия близнаци. Завършва висше образование със специалност „Актьорско майсторство“ в университет „9 септември“. Магистратура следва в университета по изящни изкуства в Истанбул „Мимар Синан“. Така през 2003 г. идва първата му изява на телевизионния екран в сериала „Рана от куршум“ (Kurşun Yarası). През 2007-а се снима в излъчената в България преди години драма „Клетва“ (Yemin). През 2010 г. участва в „Безкрайна песен“ (Bitmeyen Şarkı) с Бергюзар Корел и Бюлент Инал, а през 2011 г. – в провалилото се заглавие „Денят стана нощ“ (Gün Akşam Oldu) с Халил Ергюн. Благодарение на ролята си на Бурак в хита „Север-Юг“ (Kuzey Güney) от 2012-2013-а година добива световна популярност и бива забелязан от по-широка аудитория. Така през 2013 г. оглавява успешното заглавие „Днешните придворни“ (Bugünün Saraylısı). През 2015-а изиграва главната мъжка роля в медицинската романтична комедия „Любов в спешното отделение“ (Acil Aşk Aranıyor). Лятото на 2016 г. е белязано от участието му в провалилата се романтична комедия със Селин Шекерджи „Беля“ (Kaçın Kurası). През пролетта на 2017-а се присъединява към актьорския състав на социалната драма „Майка“ (Anne), влизайки в образа на комисар Синан. През есента на 2018 г. пък се включва в екипа на „Дъщеря ми“ (Kızım) с Буура Гюлсой и Берен Гьокйълдъз, превъплъщавайки се като Джемал. Последната му изява на малък екран бе в драмата „Дете“ (Çocuk), приключила в началото на тази година с 18 епизода. Да започваме с интервюто!
Къде и кога започва историята Ви?Започна на 4 юни 1983 г. в Диярбекир.
Знаеше се, че сте от Измир…Баща ми е бивш военен. Родил съм се в Диябекир, докато е бил на командировка там. След това сме се върнали обратно в Измир, където и завърших училище. А повече от десет години съм в Истанбул.
Строг ли беше баща Ви? Не, баща ми никога не се е държал като военен вкъщи. Не ме е отгледал с военна дисциплина и ред. Израснал съм като много обичано дете, за което съм голям късметлия.
Измир или Истанбул?
И двата града са различни. Ако сега например ми кажат да се върна в Измир, няма да мога. Защото имам проекти и ангажименти тук, в Истанбул. Но след време защо пък да не се върна в Измир?
Родихте се актьор или станахте актьор?Не бях от децата, израснали с идеята, че ще станат актьори. Изживях детството си като дете – безгрижно, в игри и приключения. Бях като всички останали връстници. Но след гимназията нещата започнаха да се променят. По случайност станах част от театрална постановка, с която обиколих страната. Впоследствие и получих професионално образование за актьор.
Задължително ли е актьорското образование за един актьор?Талантът също е от голямо значение, разбира се, но с помощта на образованието доста неща се научават много по-бързо и по-лесно се поема по пътя на актьорската професия. Не мога да кажа, че от малък имам талант за актьор, защото никой в семейството и обкръжението ми не се е занимавал с това. Или иначе казано – не ми е в гените.
Повишавате ли тон, когато се ядосате?Зависи от ситуацията. Зодия близнаци съм и рядко изпадам в крайности, мнението ми също често е разнопосочно, затова понякога предпочитам просто да замълча и да не говоря. Колкото и да съм ядосан, се стремя да не разбивам чужди сърца и да не наранявам никого.
Интересът към Вас в социалните мрежи е огромен, особено сред младите момичета. Как Ви кара да се чувствате това?Носи ми удоволствие, разбира се. Но нищо по-особено. Ако всичко това ми се беше случило на 20 години, например, може би щях да се замисля повече и да си кажа: „Брей, значи в мен има нещо повече!“. При мен обаче всичко се случи постепенно, първо започнах с епизодични участия, след това продължих с временни, третостепенни, второстепенни и накрая – главни роли. Тежестта и отговорността, които съм поемал по професионалния си път, винаги са били право пропорционални на опита ми. Тоест, никога не са ми били в тежест и не са ми идвали в повече. Но не знам как биха стояли нещата, ако всичко ми се беше случило изведнъж. Виждам младежи, които изживяват именно това. Моето предимство е, че не се натоварих наведнъж със 100-килограмава тежест на гърба си. Вървях по пътя си и постепенно събирах по малко от всичко, за да стигна до тук.
Какво най-много харесвате в себе си? Какво най-много харесват другите у Вас?Зрителите не харесват мен, а ролите, които пресъздавам. И дали ще ме харесат или не, зависи изцяло от сценариста и пътя, който начертае за героя ми. Ако разчитах на външния си вид, щях да съм стигнал до мястото, на което съм в момента, още преди осем години. Но заложих на други способи. Падам си бегач на дълги разстояния. Актьор съм, не модел.
Какво научихте досега от жените и връзките си с тях?Не само от жените, ами от всеки човек съм научил по нещо. Нямам подготвен и готов отговор на въпроса какво съм научил специално от жените и връзките си с тях. Но знам едно нещо със сигурност: няма мъж, който да е разгадал жените!
Професията Ви предполага придобиване на голямо его. Но вашето не е такова. Задължително ли е егото в професията Ви?Според мен въобще не е задължително. Единствената разлика между моята професия и повечето останали е, че ме наблюдават много хора, в чиито домове влизам през телевизионния екран. Затова и когато ме видят навън, ми казват „Здравейте!“ и искат да се снимат с мен. Това е следствие на професията ми. Разликата не е в мен, а в работата ми. Ако един актьор е наясно с това, няма да страда от манията да изглежда и да се държи безупречно, докато е навън.
Но изглежда това е най-трудната част от професията Ви…Има моменти, в които на всеки актьор му се иска да излезе навън и никой да не го гледа. Но да се притесняваш чак толкова и да спреш да излизаш само заради това, е развиване на определена патоголия. Аз не страдам от подобни терзания. Без проблем вървя през улици и места, пълни с хора. Да, хората ме познават, гледат ме и ме спират. Но от никого досега не съм получил негативна реакция. Всички са добре настроени.
Какви са отношенията Ви с колегите Ви? Казват, че във вашия сектор няма истински приятелства…Напротив, има и още как! Но, разбира се, всеки изхожда от самия себе си, каквото и да казва и да прави. Всеки проект, в който съм участвал, ме е срещнал и свързал с невероятни хора. С Буура Гюлсой от „Север-Юг“, например, си станахме като братя, толкова сме близки. А Бюлент Инал от „Безкрайна песен“ възприемам като свой батко. Но, разбира се, във всеки сектор има и добри, и лоши хора. Аз избирам да се свързвам с добрите.
Ако не бяхте актьор, какъв бихте били? Лекар, например?Не бих бил лекар. За ролята ми в „Любов в спешното отделение“ се подготвих предварително в университетската болница в Пендик. Това е толкова трудна професия! Само си помислете – днес в ръцете ви са починали десет души, други двадесет сте спасили и в края на деня все пак сте длъжни да отидете и да пиете чай с колегите си, защото животът продължава. Нужна е много силна психика. Ако пък работиш в спешното отделение, винаги си на границата между живота и смъртта. Условията на работа са известни на всички ни, заплатите им и продължителността на обучението им – също. Много е трудно.
По колко часа работите дневно?По-добре да не казвам. Но нека това да не плаши младите, които искат да станат актьори. Работата е страхотна. И няма място за почивка, няма и необходимост. Разбира се, че се натрупва умора, която нито високите рейтинги, нито крайният продукт, който гледаме на екрана, нито положителните коментари могат да компенсират. Пристрастяващо е.
Какво е виждането Ви за бъдещето на страната и на света? Споделяте възгледите си искрено и свободно в социалните мрежи…Не съм поддръжник на която и да е партия. Изразявам мнението си свободно. Не съм от хората, които виждат бъдещето като черно, бяло или сиво. Всеки човек има своите щастливи и тъжни дни и моменти, светът и страната ни – също. Случват се и хубави, и лоши неща. Животът не е константна и стабилна единица, за да бъдат събитията в него установени и постоянни. Но вярвам, че винаги всичко завършва добре.
Кое събитие определяте като повратна точка в живота Ви?В професионален план несъмнено това е ролята ми на Бурак Чаталджалъ в „Север-Юг“. От първия ден на участието ми в сериала всичко за мен се промени. И героят ми, и аз станахме тема за обсъждане сред обществото. Животът ми пое по коренно различна посока след това.
Ще продължите ли да играете и след 10 години?Че аз не умея нищо друго и без това. Актьорството е такова нещо. Актьорът разбира от всичко по малко, но от нищо напълно. Не знам всичко, което знае лекарят, но мога да играя такъв. Умея да наблюдавам и да установявам емпатия с хората. Това, което умея най-добре, е актьорството. Изкарвам си прехраната с него.