Кадир Доулу. Преди да започнем, нека се запознаем с неговата биография. Той е роден на 19 април 1982 г. в турския град Мерсин. В момента е на 38 години, зодия овен. Летящия старт на актьорската си кариера прави през 2010 г., когато изиграва една от главните роли в хитовата младежка драма „Малки тайни“ (Küçük Sırlar). Следващата му изява също е в тийн-сериал, при това не по-малко успешен в Турция – „Мръсната седморка“ (Pis Yedili), в който се снима в периода 2011-2013 г. Веднага след неговия финал отново се завръща на екран, този път – в драма. „Двете лица на Истанбул“ (Fatih Harbiye) е повратен проект за него както в професионален, така и в личен план, тъй като на снимачната му площадка се среща с Неслихан Атагюл, в която се влюбва и за която по-късно през 2016-а година се жени. Уви, последвалите му актьорския превъплъщения не са белязани от кой знае какъв успех… През пролетта на 2015 г. Кадир оглавява провалилия се и продължил едва 4 епизода сериал „Преобърната любов“ (Sevdam Alabora). Есента на същата година се снима в първия сезон на историческата драма „Великолепният век: Кьосем“ (Muhteşem Yüzyıl: Kösem), чийто неуспех става пословичен. През втората половина на 2016-а играе главната роля на Алпер в „Научи ме да обичам“ (Bana Sevmeyi Anlat), също преминала през турския ефир без големи овации. Поредният голям провал в кариерата си бележи с „Греховете на баща ми“ (Babamın Günahları) от началото на 2018 г., който излъчва едва 4 серии. Последната му изява на малкия екран бе в драмата „Реликва“ (Vuslat), продължила два сезона в ефира на турската национална телевизия TRT1, въпреки ниските си рейтинги. Да започваме с интервюто!
Страхувахте ли се, че ще изгубите голяма част от почитателките си, след като се ожените за Неслихан Атагюл? Някои фенки са доста фанатични…
Въобще не съм си и помислял за това. Ни най-малко съм страдал от подобни притеснения. Разбира се, че за мен е важно хората, които следят кариерата ми с интерес, да продължават да го правят. Но не смятам, че бракът ми може по какъвто и да е начин да се отрази на това. Това са стари стереотипи. Работил съм с по-възрастни продуценти и режисьори, известни още от периода на Йешилчам (бел. ред. – период на възход на турското кино от втората половина на 20 в.), които са ми казвали: „Не се жени, ще съсипеш кариерата си“. Но никога не съм се замислял, че би могло да ми се случи подобно нещо.
Как се чувствахте на първата сутрин след сватбата?
Чувствах се пълноценен. Бях изпълнен с извънредно спокойствие и щастие. В живота ми настъпи ред. Замислих се, че докато бяхме още гаджета, доста глезих Неслихан. А сега тя глези мен. Ако знаех, че бракът е толкова хубаво нещо, щях да съм се оженил за Неслихан още преди няколко години.
Запознавате се и се влюбвате на сета на „Двете лица на Истанбул“. Каква е тайната на връзките, родили се на снимачната площадка?
Не смятам, че снимачната площадка е някакъв фактор. Ако ти е писано да се влюбиш в някого, не можеш да го контролираш и спреш, не избираш сам времето и мястото. Ако си късметлия, любовта те понася на крилете си. Всичко се корени в общите ни моменти заедно, в искрите, които разменяме с погледи, докато се гледаме. Не мисля, че ако вместо Неслихан имах друга екранна партньорка, всичко това щеше да ми се случи.
Любов от пръв поглед ли беше?
Да, дойде ми буквално като гръм от ясно небе. Гледаше много хубаво! Много невинно. Привлече ме към себе си и ме остави на място.
Как бихте описали любовта си към Неслихан?
Бих умрял за нея!
Сигурно предложението Ви за брак е било доста впечатляващо…
Усетих, че е дошъл моментът. Поканих всичките ни близки и приятели, които искахме да бъдат свидетели на този специален за нас момент, и се скрих в градината пред дома ни. Извиках Неслихан, като предварително бях поставил няколко бележки с упътвания, които да следва. Няколко пъти обиколи цялата къща. На последната бележка пишеше: „Излез навън, любима“. И щом излезе, ѝ предложих брак пред всички присъстващи.
Видео от сватбата Ви, качено в YouTube, има над 1 000 000 гледания. Целяхте ли да се превърнете в младоженците на годината?
Не сме се женили с идеята да ставаме младоженците на годината. Единствената ни цел беше да се забавляваме. С Неслихан взехме решения единствено относно мястото на сватбата и музиката, която ще я съпровожда. На самото събитие се държахме така, както ни идваше отвътре.
Сключихте ли брачен договор помежду си?
Не мога да съдя хората, които го правят. Но между нас няма подобни терзания. Цялото ми същество принадлежи на Неслихан. Дори за миг не съм си помислял да сключваме брачен договор.
И двамата сте актьори. Обсъждате ли работата си у дома?
Връзката ни е много силна. Забавляваме се невероятно много. Почти не гледаме телевизия, достатъчно ни е да се гледаме взаимно. Да, имаме много общи интереси като кино и изкуство, но цялостно гледаме на живота от различни гледни точки, в които се пресичаме и срещаме. Прекарваме повечето свободно време у дома. Неслиха ми готви и ме глези.
Ще се намесвате ли в интимните сцени с целувки, в които Неслихан ще трябва да участва по сценарий занапред?
Ревността е проблем на човека, който я изпитва, а не на този, към когото е отправена. Това е и проблемът на обществото ни, което разсъждава така: „Ревнувах я и я ударих. Ревнувах я и я убих“. Искам да изградя бъдещето си с нея. И имам пълното доверие на нейния ум и талант. Затова я обичам. Не мога да ѝ кажа да спре да практикува професията си. Би било много глупаво.
Участвате в сериала „Научи ме да обичам“. Вие как се учите да обичате?
Първо с поглед, а след това и с действия. Всъщност е почти невъзможно да се научиш да обичаш. Или го можеш, или не. Езикът на тялото особено издава човек, когато е влюбен.
Ролята Ви е на шеф-готвач. Преминали сте през обучение по гастрономия. Има ли принос това в играта Ви?
Да умееш спецификите на кухнята и да знаеш как се поставят приборите, е голямо предимство. Но героят ми Алпер далеч не е само шеф-готвач. А е човек с голямо чувство за хумор, който не взима живота особено на сериозно. Изключително привързан е към дъщеря си и семейството си. Но идва ден, в който бива предаден. Мотивацията и нагласата му към живота се променя. За една нощ губи всичко, което е градил досега. Опитвайки се да превъзмогне този момент, се среща с Лейля. И няма да разказвам повече.
Ставали ли сте жертва на подобно предателство?
И още как! На всеки човек му се случва да удари дъното. Понасял съм много тежки удари както в професионален, така и в личен аспект. Но със сила, енергия и дисциплина успявам да превъзмогна тези моменти. Всичко остава в миналото. Гледам на живота положително. Обичам да работя. Работя още от дете. Мнозина се учудват от това, но не е чак толкова голяма рядкост.
Какви са спомените Ви от детството?
От Мерсин съм. Бяхме пет деца в семейството – четирима братя и една сестра. Баща ми беше обикновен работник, а майка ми – домакиня. По онези времена ходенето на кино беше лукс. Имаше театри. Понякога в града ни гостуваха големи актьори с постановките си. И изпитвах голямо възхищение, щом ги гледах. Така се роди интересът ми към актьорството. Но условията и обстоятелствата ме насочиха към друга посока. На 9 години започнах да работя, за да помагам на семейството ми. Обиколих почти всички търговци в квартала ни, за да им помагам. Усетих особено близък до себе си хранително-вкусовия сектор. Харесваше ми и да комуникирам с хората. След това дойдох в Истанбул. Започнах работа във филмовия бранш в неговата „кухня“, така да се каже. Обкръжението ми беше пълно с продуценти, мениджъри и актьори. Един ден една моя близка приятелка, работеща в медия, ми каза: „Трябва да си на екран“. И така започнах да се снимам в „Малки тайни“. В началото ми беше трудно, но не се отказах.