Хазал Субашъ. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 2 май 1996 г. в един от най-големите турски градове Измир. Следва висше образование в Измирския икономически университет със специалност „Връзки с обществеността и реклама“. През 2015 г. се явява на конкурс за красота, организиран от голямата козметична турска компания Elidor, класирайки се на трето място. Успехът, който отбелязва, ѝ осигурява кариера на модел, а след това – и на актриса. Дебютът ѝ на малкия екран е през 2016-а в един от най-гледаните дневни сериали през последните години – „Назови ме по име“ (Adini Sen Koy), вдъхвайки живот на главната героиня Зехра. В него се снима до лятото на 2018 г., когато заедно с екранния си партньор Еркан Мерич напускат екипа му. Причина за това нейно решение е присъединяването ѝ в по-мащабния нов сериал „Една надежда стига“ (Bir Umut Yeter) от есента на м. г., който обаче се проваля и приключва с едва 6 излъчени епизода. Следващата ѝ изява е в криминалната драма „Халка“ (Halka), излъчила се през първата половина на 2019 г. по TRT1. От есента на 2019 г. доскоро оглавяваше един от най-гледаните сериали в Турция за последните две години – криминалната драма „Пропаст“ (Cukur), влизайки в образа на Нехир. Да започваме с интервюто!
През 2015 г. станахте третата най-красива жена в Турция. Как се промени животът Ви след това?Мога да кажа, че животът ми напълно се промени след участието ми в конкурса. Започнах да работя. Преместих се от Измир в Истанбул. Следвах реклама и връзки с обществеността, а започнах да работя като актриса. За кратък период от време в живота ми настъпиха много промени и новости, които ме направиха щастлива.
Какъв бе животът Ви, преди да станете известна?В продължение на 11 години активно спортувах волейбол. Играех в много клубове в Измир. Впоследствие трябваше да прекратя, тъй като ръстът ми не беше достатъчен, за да продължа. Това ме демотивира и ме отблъсна от спорта. Повече не съм играла волейбол след това.
Как решихте да станете актриса?Дори не се бях замисляла за тази възможност, записвайки се да участвам на конкурса „Мис Турция“. Но след като бях високо оценена, се насочих към тази професия и намерих това, което искам да правя. Все още съм много млада и все още съм в търсене на себе си. Първите проекти, в които участвах като актриса, използвах като проби, за да преценя дали тази професия е за мен. Бързо разбрах, че искам да се занимавам с това и от там нататък положих големи усилия, за да се развия и да се науча на занаята.
Имате ли мечти и цели, свързани с актьорската професия?Стремя се да се развивам, доколкото мога, да уча още нови неща и да надграждам. Мога да кажа, че всеки ден научавам по нещо ново. Това е много дълъг процес, който дори смятам, че ще продължи вечно. Разбира се, че има определени типове персонажи, на които бих искала да вдъхна живот. Както и определени истории, от които бих искала да съм част. Пожелавам си пътят ми като актриса да бъде дълъг и успешен. Всяка своя стъпка посвещавам на тази своя цел.
Какво е за Вас любовта? Как я изпитвате?За една успешна връзка не стига само любовта. Нужни са още уважение, търпение и разбиране. Само ако един от тези фактори липсва, смятам, че връзката се превръща в не особено здравословна и полезна и за двамата, участващи в нея.
След участието Ви в делничния сериал „Назови ме по име“ продължихте кариерата си в седмични prime-time проекти. Какви са предимствата и недостатъците?Работейки в сериали, излъчващи се веднъж седмично, намирам повече време и възможност да се адаптирам към героините си и да работя по-задълбочено върху тях. А това ме прави много щастлива, защото моята цел е да давам най-доброто от себе си в работата си. Уви, докато се снимах в дневен сериал, трябваше да задоволявам и себе си като актриса, и зрителите със значително по-малко. Защото нямах време за повече. Понякога се случваше да снимаме 20 епизода за една седмица. И дори това да граничи с абсурдното, учи човек на практика, която се явява много полезна особено за млади артисти като мен. Всеки проект, в който съм участвала, ми е дал много и ценя като важен опит.
Какво Ви даде участието Ви в „Назови ме по име“?
„Назови ме по име“ бе дневен делничен сериал, с което спомогна за изключително ускореното ми развитие в професионален план. Всеки ден бях на снимачната площадка и всеки ден научавах много нови неща.
Важна ли е красотата в актьорската професия?Красотата сама по себе си не е достатъчна за нито една професия. Външността е важна, но в никакъв случай не е всичко. За да се представяме все по-добре и на ниво, се стремим да се развиваме и усъвършенстваме в абсолютно всяка сфера от живота.
Ако не бяхте актриса, каква щяхте да бъдете?Най-вероятно щях да се изявявам в сферата на рекламата, тъй като следвах такава специалност в университета. Като цяло обаче вярвам в съдбата и в късмета си. На такова мнение също са приятелите и семейството ми.
Какво мислите за естетичните интервенции?Винаги съм предпочитала естествения вид, но въпреки това не съм против естетичната хирургия.
Какво Ви харесва и какво – не, в живота в Истанбул?Когато за първи път дойдох в Истанбул от Измир, ми се стори много пренаселено. Хората тук извират отвсякъде като мравки. И всеки бърза за някъде. Стори ми се много глупаво. Защото в Измир всички са много по-спокойни и не бързат за никъде. Трафикът също е много тежък. Но, от друга страна, най-много ми харесва енергията, която градът носи и предава.
Използвате ли социалните мрежи? Четете ли коментарите по свой адрес?Използвам само Инстаграм. Опитвам се да бъда доколкото се може активна. Не съм от хората, които в ежедневието си постоянно се снимат и качват в интернет. Но за да бъда по-активна, понякога отделям по един-два дни в месеца, за да заснема хубави снимки, които след това да качвам постепенно. Чета коментарите, винаги щом намеря време. Като цяло не попадам на лоши отзиви, преобладават такива с подкрепа и обич. Това е много хубаво.
Как станахте част от екипа на „Пропаст“?
Следях сериала от самото му начало с голям интерес. Да кажем, че да се присъединя към актьорския му състав, беше голям късмет за мен. Повече от щастлива съм, снимайки се в „Пропаст“.
Опишете героинята си Нехир с три думи!Свободна, независима и силна.
Коя е любимата Ви сцена до момента от „Пропаст“?
Сцената ни с Ямач (бел. ред. – Арас Булут Ийнемли) на покрива, когато целуна моята героиня Нехир и ѝ каза: „Целунах те от мъка“. Доста дълбоки и силни думи, нали?
А незабравим момент от снимачната площадка?В първия ми ден на снимачната площадка трябваше да изпея песен. Но беше на плейбек, разбира се. Това и бе влизането ми в сериала. Бях изключително притеснена. Камерите ме снимаха и трябваше да направя стъпка към микрофона пред себе си. Но се оказа, че съм направила прекалено широка кракча и се озовах на земята, политайки надолу. Много се уплаших. Но сега се сещам за това с усмивка (смее се).
Какво Ви мотивира най-много?Музиката, киното и театърът.