winless
Ебру Шахин. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 18 май 1994 г. в Истанбул. В момента е на 26 години, зодия телец. От най-ранна детска възраст се занимава със спорт и по-точно – с лека атлетика. Завършва висше образование със специалност „Спортен треньор“. Докато следва в университета, се ражда интересът ѝ към актьорската професия, но дълго време стои раздвоена между спорта и филмовата кариера. Стъпва на снимачна площадка за първи път, снимайки се в реклама. Следва изявата ѝ на голям екран в киното в игралния филм „Баща ми“ (Babam). Първата си роля в сериал изиграва през есента на 2017 г., когато се присъединява към каста на втория сезон на хитовата драма „Завинаги“ (İstanbullu Gelin), излъчваща се в момента в България всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ. В нея вдъхва живот на героинята Бурджу, снимайки се до юни 2018-а. През есента същата година взима специално участие във втория сезон на друг успешен сериал – „Забранената ябълка“ (Yasak Elma). Най-успешната ѝ роля до момента е тази на Реян в драмата-феномен „Вятърничав“ (Hercai), излъчваща се вече почти година с огромен успех всяка петъчна вечер в ефира на турската ATV. Да започваме с интервюто!
Да станете актриса, е била детската Ви мечта. А сега на лицето Ви грее усмивката от сбъдването ѝ!При това беше най-голямата ми мечта. Но семейството ми и приятелите ми не гледаха особено топло на този мой стремеж. Не вярваха, че мога да успея. Незнайно защо, актьорската професия не се възприема като надеждна и сигурна. След известно време и аз започнах да губя вярата и желанието си да я практикувам. Светът на киното и телевизията започна да ме плаши. Затова оставих мечтата си на заден план за известно време. Завърших висшето си образивание във факултета по спортни науки към Истанбулския университет, тъй като от малка се занимавам със спорт.
Защо телевизията и киното Ви уплашиха?Дължа го може би на масовите отрицателни схващания за сектора. Имам много приятели, отблъснати и омерзени от работата си в киното или телевизията, но в ума ми винаги е имало само едно нещо – актьорството, и колото и да се страхувах, се гмурнах в този свят. Избрах да поема този риск. Ако не го бях направила, щеше да ме измъчва винаги.
Какво последва след това?Спрях да се съветвам с когото и да е. Напуснах работа и се записах в една агенция. До мен започнаха да достигат предложения и така постепенно нещата започнаха да се развиват. Значи е трябвало да рискувам и да го искам много, за да успея.
Вече сте вътре в сектора. В действителност ли е толкова страшен и жесток?Има неприятни и жестоки страни, разбира се, но, слава Богу, досега не съм ги изживявала на свой гръб. Актьорството е до голяма степен лудост, но когато актьорът се развива в правилната за себе си насока, няма проблем. Стремя се да напредвам последователно и здраво стъпила на земята. Защото се случва това, в което вярваш.
Направи ли Ви щастлива актьорството?Страхувах се да не остана нещастна и разочарована. Не изживях нищо подобно. В Турция да си жена, понякога прави нещата по-сложни. Но когато се вслушате във вътрешния си глас, въпреки всички несправедливости, всичко става много по-лесно.
Изигра ли красотата Ви роля като предимство по пътя Ви до момента?Да бъда харесвана и приемана само заради красотата си, за мен е обидно. Защото красивата външност е абсолютно празна и безполезна до момента, в който до нея не застанат образованието и развитата личност. Ако успявам, то искам да е, защото притежавам нужните качества. Може би в някои аспекти красотата улеснява човек и му дава предимство, но не и дългосрочно в перспектива. Не мога да приема, че само защото човек е красив, може да стигне някъде далече.
Във „Вятърничав“ играете ролята на Реян. Затруднява ли Ви да говорите с източен акцент, все пак действието се развива в Мардин?Допреди това не бях ходила в Мардин. Лесно и бързо свикнах с живота там. Намирам се в прекрасен етап от живота си там. Трудно ми е да говоря на диалект, но работя усилено в тази насока. Комуникацията ми с тамошните хора много ми помага и това е много важно.
Участвете в истории за невъзможни и трудни любови…И в сериала, и в игралния филм „Нещастна любов“ (Şuursuz Aşk) героините ми страдат от невъзможна любов и вървят по трудния път към нейното постигане. Имам опит с подобни преживявания и затова умея да оценявам много високо любовта.
Има ли някого в живота Ви?Кой ще спечели, ако отговоря на този въпрос? Не смятам, че когото и да е го засяга личният ми живот. На 27 години съм и искам хората да ме свързват с професията ми и успехите ми в нея. Времето минава много бързо и не е никак лесно да оставиш нещо стойностно зад себе си.
Щастлив човек ли сте?Притежавам независим и свободолюбив дух. Куфарът ми винаги е стегнат за пътувания, но ето, че практикувам професия, в която не се знае къде ще ме отведе животът дори в утрешния ден. Работното ми време е много плаващо. Но все пак съм много щастлива.
Чувствителна ли сте?Лесно се засягам и да – много съм чувствителна. Но не говоря само за любовните си отношения. Всичко, което видя да се случва около мен, ме докосва и впечатлява. Хора сме и това, което ни отличава от всички останали създания на света, е способността ни да изпитваме съчувствие и емпатия към околните. Успявам да съчетая в себе си и здравия разум, и емоционалността си.
Мнозина Ви намират за доста секси…Всичко е до човека. За някого може да съм такава, а за други – не. Някой може да ме намира за красива, друг – за грозна. Не се впечатлявам от подобни изказвания.
Как е животът в Мардин, където снимате „Вятърничав“?
Отидох в Мардин с голямо желание. Винаги съм се интересувала от този район на Турция. И много ми хареса. Единствената трудност, с която се сблъсквам, е това да съм далече от семейството си и приятелите си. Но да се запозная с тамошните хора, ме сдоби с голям и много ценен опит. Защото в Мардин има много интелигентни и начетени хора. Коминикирайки с тях, понякога засрамена се питам как съм могла да остана толкова неука по определени теми.
Изпитвала ли сте вкуса на истинската и невинна любов?Винаги съм била снимана от папараци в компанията на приятелите си. А това много ме разстройва, защото не искам личният ми живот да става обществено достояние. В началото се плашех, че мога да стана жертва на фалшиви новини по свой адрес и отношенията ми с хора в обкръжението ми ще се тълкуват неправилно. Полагам големи усилия, за да не позволявам това да се случва. Няма да давам име, но преди време изживях една наситена и пълноценна любов. Беше напълно истинска.