Джерен Морай. Преди да започнем, нека се запознаем с нейната биография! Тя е родена на 5 юни 1985 г. в турския град Диярбекир. Утре ще навърши 35 години. Зодия близнаци. От ранна детска възраст проявява голям интерес към актьорското майсторство, като след преместването си със семейството си в Истанбул започва да посещава кръжоци към института Pera. През 2005 г. постъпва в университета Haliç, следвайки специалност „Театрално изкуство“ и дипломирайки се през 2009 г. Първата си телевизионна изява като актриса прави през 2003 г. в сериала „Проблемни влюбени“ (Serseri Aşıklar). Година по-късно, през 2004-а, се присъединява към поредицата „Вуйчо“ (Dayı), изпълнявайки образа на Симге. За Джерен 2005 г. е белязана от участието ѝ в „Дъх след дъх“ (Nefes Nefese), в който се превъплъщава като Езги. През 2006-а се включва като Сенем в най-успешния турски медицински сериал „Лекари“ (Doktorlar). А през 2007 г. следва ролята, с която става световно популярна – тази на Су/Султан в най-успешния турски младежки сериал „Мечтатели“ (Kavak Yelleri). От 2014-а до 2017-а в продължение на три години се снима в една от най-успешните турски драматични поредици „Моят живот“ (O Hayat Benim) на FOX, написвайки история с феноменалната си героиня Ефсун. Ключово е и участието ѝ в психо-трилъра „Двор“ (Avlu), в който влезе в образа на Азра и в който се снима от 2018 до 2019 г. По настоящем се изявява в психологическата драма „Учител“ (Öğretmen) с Илкер Калели и Афра Сарачоулу, която ще се завърне на есен с втори сезон по FOX. Да започваме с интервюто!
Разкажете ни накратко за себе си!Единствено дете в семейството съм. Завършила съм университета Халич със специалност „Театрално изкуство“. След това се опитах да продължа образованието си с магистратура, но по определени причини не се получи и трябваше да го прекратя. Но още отпреди това посещавах кръжоците на Центъра по изящни изкуства „Pera“. Тоест, актьорското майсторство винаги е присъствало в живота ми.
Героинята Ви в „Моят живот“ Ефсун се превърна в същински феномен. Каква връзка изградихте помежду си?Амбицията да водиш по-висок стандарт на живот и, така да се каже, да прескочиш ограниченията на ниската и средната класа, е сред най-болните теми на съвременното общество. Вкопчваме се за властта, силата и парите, както никога досега. Ефсун е събирателен образ на всички млади и невежи хора, които са готови на всичко, за да постигнат целите си. Именно това я прави толкова важна и ценна както за мен, така и за зрителите.
Как се случи да участвате в „Двор“ (Avlu)?Докато се снимах в „Моят живот“, в продължение на четири години не излизах от образа на героинята ми Ефсун. И с времето започнах да се питам: „Какво ще правя след това?“. Бях много притеснена, защото се бях сляла с ролята си. А след подобно силно и запомнящо се участие хората те запомнят с него, то неизбежно дава своето отражение върху последващите изяви. Зрителите си създават рефлекс и виждайки актрисата Джерен Морай на екран, търсят и очакват да видят от нея героинята ѝ Ефсун. А продуцентите са длъжни да се съобразяват с търсенето… Чудейки се как ще изляза от тази ситуация, един ден ми пратиха сценария на „Двор“ и се запознах с героинята Азра. Веднага се съгласих да участвам.
Ефсун от „Моят живот“ и Азра от „Двор“ доста си приличат, можем да ги определим като отрицателни персонажи…По-голямата част от зрителите са свикнали да гледат случващото се в сериалите и филмите през т. нар. 2D-призма. Или иначе казано – определяйки го като добро или лошо. А всъщност и събитията, и героите в тях са триизмерни. Да не каже четири или дори петизмерни. Когато започнахме работа по „Моят живот“, не бяхме с нагласата, че Ефсун ще бъде отрицателна героиня. Животът я направи такава. Работихме върху нейната осъзнатост и желанието ѝ да се промени към по-добро. Затова и не можем да лепнем с лека ръка етикета „отрицателен герой“ на Ефсун. При Азра обаче всичко е много по-различно. Защото самата Азра е избрала да бъде такава – твърда и жестока. Тя също е притисната от обстоятелствата и е принудена да бъде такава, но не като при Ефсун. Ефсун беше още много млада, живееше с идеята, че ако успее да премине към по-висша класа и стандарт на живот, всичко ще бъде чудесно. При Азра няма подобно нещо. Азра живее със съзнанието, че ако не бъде зла и жестока, ще бъде победена, ще умре, ще бъде премазана. Пък и животът в затвора неизбежно води човек към подобно съзнание.
Анализирате ли Азра и постъпките ѝ, докато играете?Разбира се. И не само аз, а всичките ми колеги актьори. Всички работим по един и същи начин. Дори зад една простичка реплика като: „Ще ми донесеш ли това?“, влагаме голям смисъл и разсъждения. Дали героят наистина иска това, какво стои зад желанието му да го получи… Работейки с осъзнатост и анализиране, накрая нещата се получават. Първоначалната реакция на зрителите за Азра не беше: „Боже, колко лошо момиче!“. А това означава, че сме на прав път.
Героинята Ви има много татуировки, но май не са истински?Да, не са истински. В началото на всеки снимачен ден ги рисуват отново и отново. Вече започват да ми се подиграват и да ми казват: „Татуирай се вече наистина, толкова време губим!“.
Какво изразяват татуировките на Азра?Татуировките на Азра всъщност прикриват белезите от болезненото ѝ минало. И най-вече – травмите ѝ от детството ѝ. Защото когато е била малка, майка ѝ е гасяла цигарите си в тялото ѝ и е оставяла белези с тях. Татуировките ги прикриват. Лошото, което Азра е видяла от хората, е прикрито от образи на животни – като змии и птици, които, от своя страна, символизират невинност и чистота.
По какво си приличате и по какво се различавате от героинята си Азра?Между нас двете има огромна разлика. Израснала съм като едно много обичано от родителите си дете, възпитано на уважение, милосърдие и общочовешки ценности. И това се отразява на живота ми. Азра е пълна моя противоположност, не мога да намеря нещо, по което да си приличаме. Като се замисля обаче, може би чувството ни за хумор е сходно, иронията и самоиронията ни, способността да се надсмиваме над живота. И аз като нея понякога избирам да реагирам на определени събития със сарказъм. Не взимаме някои неща много насериозно.
Какви са целите Ви в професионален план? Не мога да си правя кой знае какви планове за кариерата ми. Защото животът е пълен с изненади. Особено в Турция е много трудно човек да си прави каквито и да е планове. Защото днес ни има, а утре ни няма. Още повече ако си жена, да растеш в професията си е трудно. Има мъже, при това не само актьори, които вече са на по 40 и повече години, но все още играят ролята на Дон Жуан. Жените обаче, ставайки на тези години, вече влизат в представите на обществото като майки. Най-малкото имам представа какво не искам да правя в кариерата си, ако не друго.
А в личен план?Наясно съм, че семейството, с което съм израснала и в което съм възпитана, някой ден няма да го има. И най-близките ми хора вече няма да са сред живите. С ясното съзнание за това реших да създам свое собствено семейство. Да се омъжа, да родя, да създам семейство – все неща, за които сме притискани от обществото, но и от собствения ни биологичен часовник. Стремя се да слушам по-скоро втория. Колкото до любовта, за мен тя означава да направиш нещо, за което допреди това си казвал: „Никога няма да го направя“, заради някого друг.
Какво Ви разсмива и какво Ви разплаква?Разсмива ме всяка глупост, изречена от иначе интелигентни и културни хора. А иначе съм изключително чувствителна и съм способна да се разплача на всичко.
Как бихте се описали на някого напълно непознат?„Ако ме опознаеш, ще ме обикнеш. И много ще се забавляваме заедно.“