Хункяр се страхува, че името на фамилията ще бъде опетнено, ако се разбере в Чукурова, че Зюлейха се е опитала да се самоубие, защото са ѝ отнели бебето, и решава да я затвори в лудница. Вижте още какво ще се случи в епизод 88 и епизод 89 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който можете да гледате на 29 и 30 януари по Diema Family от 21:00 часа.
Какво се случва в епизод 88 и епизод 89 на турския сериал „Имало едно време в Чукурова“, който може да гледате на 28 януари по Diema Family от 21:00 часа.
След като пише писмото до Йълмаз, съсипана Зюлейха прерязва вените си.
Хюнкяр я намира навреме и успява да я спаси.
Хункяр се страхува, че името на фамилията ще бъде опетнено, ако се разбере в Чукурова, че Зюлейха се е опитала да се самоубие, защото са ѝ отнели бебето, и решава да я затвори в лудница.
В същото това време Демир е арестуван и вкаран в ареста.
А Йълмаз, който все още не се е възстановил напълно, разбира, че Мюжгян го е напуснала. Въпреки болката и слабостта си, той тръгва след нея.
Дали писмото на Зюлейха ще бъде прочетено о Йълмаз?
Писмото на Зюлейха е доставено от пощальона до прага на дома на Йълмаз, но съдбата има други планове. То остава да лежи върху тухлената стена в дъното на стълбите пред къщата на Фекели, чакайки някой да го намери.
Мелек, дъщерята на Назире, има задачата да събира пощата в имението. На път за училище тя забелязва писмото, оставено заедно с няколко други. Без да подозира значението му, го прибира в ученическата си чанта и продължава по пътя си. Никой не знае за неговото съществуване, а още по-малко, че Зюлейха, след като го е написала, се е оттеглила в спалнята си с единствената цел да сложи край на живота си.
На горния етаж, в тишината на къщата, Зюлейха прерязва вените си. Часовете минават, а животът ѝ бавно изтича. По-късно през деня Хункяр и Сание я намират в безсъзнание, просната на леглото, мъртвешки бледа.
В същото време, във фирмата на Яман, в кабинета на Демир нахлува полиция. Полицията е получава жалба за опит за убийство на Йълмаз. Внезапно пред фирмата на Демир се изпълва със служители, които изненадани наблюдават как полицаите арестуват шефа им. С белезници на ръцете, Демир е изведен пред очите на всички.
Великата господарка на чифлика на Яман е в паника! Какъв срам за Хункяр Яман – да докарат снахата си до опит за самоубийство в собствения им дом! Това не бива да излезе извън пределите на чифлика, не бива да достигне до ушите на хората в Чукурова. Хункяр не може да позволи подобно петно върху името на семейството. Тя изпраща Гафур в града, за да доведе лекар, и кара всички в имението да се закълнат, че ще пазят тайна.
Йълмаз бавно се възстановява от раната си. Вече има сили да става от леглото и да се придвижва до хола. По време на една от тези разходки Назире използва момента, за да оправи леглото му. Докато вдига да му смени възглавницата, открива писмо и двата пръстена – оставени от Мюжгян преди да си тръгне. Тя веднага ги носи на Йълмаз.
Когато вижда пръстените, Йълмаз вече знае какво какво може да е съдържанието на писмото. Сяда, отваря плика и започва да чете.
Мюжгян започва писмото си с това колко много го обича, но как трябва да се сбогува с него. Пише му, че раните му са твърде дълбоки и той наистина трябва да намери щастието, което заслужава.
Йълмаз не може да приеме това писмо като последно сбогом от Мюжгян. Въпреки че все още е отпаднал, той грабва ключовете, качва се в колата и тръгва да си я върне. Но не само той – Фекели също потегля, следвайки го по петите.
Малко по-късно Фекели настига Йълмаз, кара го да отбие и поема волана. Пътуват мълчаливо, докато Фекели не нарушава тишината с въпрос, който отеква като камбана в сърцето на Йълмаз.
– Синко, преди да продължиш, попитай още веднъж сърцето си. Обичаш ли наистина Мюжгян? Не е честно спрямо нея, ако през цялото време сърцето ти принадлежи на Зюлейха…
Фекели му представя сценарий, в който Зюлейха идва в дома му и му казва, че е напуснала Демир и е свободна да живее с него.
– Какво ще направиш тогава? – пита го Фекели.
Йълмаз въздъхва дълбоко. В очите му проблясва болка, но думите му излизат твърди и решителни.
– Много пъти съм я питал дали обича Демир. И винаги ми е казвала, че го обича. Ако някога се нуждае от помощ, ще ѝ помогна. Но аз вече не я обичам. Животът трябва да продължи!
Лекарят пристига в чифлика и оказва помощ на Зюлейха на място. Докато той се грижи за нея, Хункяр не намира покой. Параноята ѝ расте с всяка изминала минута – страхува се, че истината ще излезе наяве, че хората ще разберат какво се е случило в чифлика.
Мисълта, че името на фамилията може да бъде опетнено, не ѝ дава мира. Ако се разбере, че Зюлейха се е опитала да сложи край на живота си, защото са ѝ отнели детето, скандалът ще бъде неизбежен. За да предотврати това, Хункяр взема решението – Зюлейха трябва да бъде изпратена в психиатрична клиника или по-точно в лудницата.
Сание събира изцапаните с кръв предмети от стаята и ги отнася в кофите за боклук, за да се отърве от всички доказателства. Фадик и Сехер наблюдават отдалеч и проверяват боклука и намират напоените с кръв парцали. Те разбират, че в къщата се е случило нещо ужасно. След това Сехер се опитва да разбере от Гафур какво се е случило.
Зюлейха лежи неподвижно на леглото, притъпена от тежките успокоителни, които са ѝ дали.
Хункяр и докторът с помощта на Гафур изнасят Зюлейха от къщата и я качват в колата. Санийе и Гафур са шокирани и уплашени за Зюлейха и знаят, че Господарката е замислила нещо лошо, а Великият господар го няма никакъв.
Хункяр, която дори не подозира, че Демир е арестуван, измисля достоверна история, която да му разкажат, ако се появи да търси жена си. Ще му кажат, че Зюлейха е заминала с нея на погребение. Но в действителност тя ще бъде откарана в частна лудница – по заповед на самата Хункяр.
А в същото време Демир седи в полицейския участък, задържан и без право да бъде освободен, докато Фекели и Йълмаз не пристигнат. Властите са информирани, че двамата са в Анкара, но Демир отказва да приеме ситуацията.
– Аз съм човек с авторитет в Адана! – заявява гневно на прокурора.
Но прокурорът остава невъзмутим.
– Не ме интересува дали сте беден работник или човек с положение. Вие ще останете тук!
По заповед на прокурора Демир остава в ареста и е отведен в килия в ареста.
Гафур не спира да тича след Сехер, а и тя го насърчава за това. Сехер се опитва да разбере от него какво е станало със Зюлейха. Тя му признава, че е видяла кръвта. Гафур мълчи.
– Какво е станало със Зюлейха? – моли го тя с изкусителен глас, за да може Гафур да ѝ каже каквото знае. Но, Гафур не може да разкрие това, което знае. Сехер го изкушава още веднъж.
– Ако не ми кажеш… значи не ми вярваш – заявява Сехер.
Сехер се отдалечава от него, оставяйки Гафур много разочарован.
Докато отпива от чашата си в едно кафене, Дженго улавя фрагменти от разговорите на хората около себе си. Местните обсъждат последните новини – как Демир е стрелял по Йълмаз и как полицията го е арестувала. Любопитството му е разпалено. Той веднага се отправя към фабриката за памук, за да провери истинността на слуховете. Там Четин потвърждава всичко – Демир наистина е в ареста.
Гафур също е разбрал, че Великият господар е в ареста. Той споделя новината със Сание.
А в килията си Демир неспокойно крачи напред-назад. Гневът му расте с всяка изминала минута, а липсата на контрол над ситуацията го подлудява. Изведнъж вратата се отваря, а пред него застава Дженго. Демир го изглежда с изненада и подозрение.
– Защо си тук? – пита го остро. – Със сигурност не си дошъл на приятелска визита.
Дженго се усмихва самодоволно.
– Всеки, който седи на трон, накрая пада от него!
Очите му проблясват от задоволство. Да види Демир зад решетките – точно там, където според него му е мястото – е повече от удоволствие.
След срещата Дженго напуска ареста и почти веднага се сблъсква с Гафур. Усмивката му помръква, когато чува язвителния коментар на Гафур.
– Изглежда, че вече не си най-добрият приятел на г-н Демир – подмята Гафур със задоволство.
Гафур изпитва особено удоволствие от новата си роля. Сега, когато Демир е в ареста управлението на чифлика е в негови ръце, той се чувства по-силен от всякога. Да дразни Дженго му носи удоволствие, но не осъзнава, че прекрачва границата.
Ядосан, Дженго не издържа и двамата се нахвърлят един върху друг пред полицейския участък. Ударите валят бързо, докато не се намесват полицаите, които ги разтървават.
Малко по-късно, в ареста, Демир предупреждава Гафур:
– Не казвай на майка ми, че съм тук!
Фекели и Йълмаз пристигат в Анкара, в дома на Фиген – близка приятелка на Мюжгян. Йълмаз я умолява да му каже къде е Мюжгян. Казва, че я обича, че не може да я остави така.
Фиген го поглежда сериозно и въздъхва.
– Ако наистина я обичаш, пусни я да си отиде – казва тя. – Мюжгян не може да живее сред престрелки и опасности. Тя не е част от твоя свят.
Йълмаз не се отказва и въпреки всичко разбира, че Мюжгян се намира в Истанбул и планира да замине за САЩ. Без да губят време, той и Фекели тръгват към Истанбул с надеждата да я убедят да остане.
А в това време, в един мрачен коридор на лудницата, Хункяр води Зюлейха към съдбата, която ѝ е предопределила. Лекарите ѝ подават документи, които Хункяр подписва без да се замисля.
Зюлейха се оглежда в паника. Около тях се разхождат напълно неадекватни хора. Очите ѝ се пълнят със страх.
– Моля те… Позволи ми да се прибера у дома! – умолява тя, но Хункяр остава безмълвна, каменно безчувствена.
Зюлейха осъзнава, че думите ѝ са напразни. Трепери, но събира сили за последен въпрос.
– Ти ме вкарваш тук, защото искаш бебето ми, нали? – пита Зюлейха. Хункяр не отговаря. Просто се обръща и си тръгва.
-Майко! Майко! – крещи Зюлейха.
Преди да успее да направи каквото и да било, я сграбчват и я връзват за едно от леглата.
– Моля ви, не правете това! – плаче тя, но никой не я слуша.
Успокоителните я унасят, докато сълзите още се стичат по лицето ѝ. Навън Хункяр се качва в колата си и без капка колебание потегля обратно към чифлика.
В Истанбул, далеч от този кошмар, Мюжгян се подготвя за полета си до САЩ. Тя чува, че някой звъни и излиза да отвори. Отваря вратата и застива.
Пред нея стои Йълмаз.
Очите му са пълни с отчаяние и надежда едновременно.
– Не заминавай – казва настойчиво. – Сърцето ми принадлежи на теб. Зюлейха вече не означава нищо за мен.
Майка ѝ наблюдава сцената с ледено изражение.
– Ако се върнеш при него, ще се отречем от теб – изрича тя безмилостно.
Мюжгян затваря очи. Притисната между любовта и семейството, между миналото и бъдещето.
Мюжгян избира да замине с Йълмаз.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg